Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Курс по творческо писане
Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък - Оригинално заглавие
- Fiction Writer’s Workshop, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Кръстева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Учебник
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777(2014 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Steis(2015 г.)
- Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Йосип Новакович. Курс по творческо писане
Американска, първо издание
Fiction Writer’s Workshop
Copyright © 1995 by Josip Novakovich
Превод от английски: Мария Кръстева
Отговорен редактор: Иванка Томова
Редактор: Кристина Симеонова
Коректор: Люба Камарашева
Технически редактор: Божидар Стоянов
Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов
Формат 60/90/16
Печатни коли 20,25
ISBN: 978-954-28-0500-77
Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София
Печатна база Сиела
История
- —Добавяне
Сюжетът спрямо плана на сюжета
Използвах думата сюжет в широкия смисъл: имайки предвид плана на разказа. Но някои писатели смятат, че сюжетът не може да се отдели от разказа и да продължава да бъде сюжет. Ако си припомним примера с нервната система, който приведохме в началото на тази глава, трябва да кажем: нервите не могат да функционират извън тялото. Забележете по какъв начин Владимир Набоков разиграва идеята за откъснатост на сюжета в „Смях сред мрака“:
„Навремето живеел в Берлин, Германия, човек на име Абинус. Той бил богат, уважаван и щастлив. Един ден напуснал жена си заради някаква млада любовница, в която се влюбил. Любовта му не била споделена и животът му свършил с разруха.
Това е цялата история и щяхме да я оставим така, ако не беше удоволствието и наслаждението от самото разказване.“
Набоков започва с гамбит — показва сюжета от самото начало, отказвайки се да разчита на напрежението от неочакваното. И въпреки това романът поддържа напрежение като трилър. Вероятно Набоков иска да покаже, че сюжетът не е двигателят в прозата. В това обобщено предаване на сюжета в началото обаче Набоков не дава пълния развой на действието. Дава ни се едно обяснение — героят е напуснал жена си заради млада любовница. Докато четях, аз разбирах какво ще стане и защо, но не знаех как — и драмата се разгръщаше главно по отношение на това как се развива действието, в подробностите на съблазняването и измамата, които Набоков предава с удивително белетристично умение. Не разбирах напълно защо този човек е трябвало да напусне жена си заради млада любовница. Много мъже се влюбват в по-млади жени, но не напускат съпругите си. За да се възприеме психологическата мотивация, която поражда действието, трябва да се представят начинът на мислене, чувствата и възприятията на този мъж — чрез подробности. Разглеждането на мотивацията предполага далеч повече от един абзац — най-вероятно цял един роман. Сюжетът и разказът не са две отделни неща. Набоков показва, че сюжетът не може пълноценно да се преразкаже в обобщен вид и да си остане сюжет — той се превръща в план на сюжета.
Озовавал съм се в подобна трудна ситуация: имам „сюжет“, предавам го и после си казвам: „Е, и какво от това?“ Разказът не оживява, не съумявам да пресъздам подробности и сцени. Прекалено значение съм отдал на сюжета, а не на образите и на мястото и събитието. Понякога студентите ме питат: „Какво мислите за този разказ?“ И ми разказват сюжетната линия. Отговарям, че бих могъл да кажа какво мисля едва след като видя сюжетната линия, развита в един вариант на разказ. Сюжетната линия е нещо като стратегическия план на играта при баскетбола или футбола. В указанието нещата могат да изглеждат добре, но щом топката полети, схемата не е достатъчна. Трябва да има играчи. Ако някой от играчите падне, трябва да се явят други играчи с нов план. Планът не е нещо свещено: той се променя в зависимост от позицията на играчите на игрището и според това накъде вятърът духа топката.
Макар че планът на сюжета не съвпада със самия сюжет, добре е да имате ръководна линия, докато пресъздавате всички подробности. Изграждането на образи е като гора, където човек може лесно да се изгуби, ако не носи със себе си карта и компас — сюжетния план. Някои автори не създават план — но разработват сюжет, доколкото пресъздават свързани образи, места и събития.
Ако не изхождате в повествованието си от даден план, когато напишете разказа, трябва да бъдете в състояние да очертаете плана му — след края на играта е лесно да се очертае схемата на развоя й. Нещо трябва да се случи и накрая да разберем защо се е случило. Сюжетът е до голяма степен онова, което писателят открива, докато пише разказа, а не онова, което „вкарва“ в него. Вие повдигате въпроси и търсите отговорите им, свързвате изреченията в абзаци, абзаците в глави, главите в романи. Тази линия на проучване може да бъде едва забележима, но трябва да съществува, за да породите в себе си и читателите си някакво очакване.
Имайте предвид, че дори ако се чувствате щастлив, когато пишете без сюжет, на читателя може и да не му е приятно да чете безсюжетна проза.