Арне Дал
Мистериозо (9)

9.

Ян-Улув Хюлтин отново влезе през мистериозната врата в другия край на стаята, която Хорхе Чавес наричаше иронично „централата за бойна готовност“. Полукръглите очила вече се мъдреха върху грубия му нос. Обърна се към събралия се отряд А. Всички седяха и разгръщаха някакви листове и тефтери за водене на записки.

— Тази сутрин информацията беше официално разгласена — започна мрачно. — При това във всички вестници едновременно. Някой се е обадил наоколо. Или съществува сътрудничество между всички звена на медийния апарат. Все още не сме локализирали изтичането на информация. Може би е било чисто и просто невъзможно да се запази в тайна една толкова голяма новина. Във всеки случай спечелихме няколко дни преднина.

Приближи се до бялата дъска, отви предпазителя на маркера и се подготви за стрелба. Маркерът в момента бе служебното му оръжие.

— Изглеждате доста превъзбудени днес. Да видим дали има защо. Нурландер?

Наведен над тъмносиния си тефтер, Виго Нурландер започна да докладва:

— Как са действали. Свързах се с всички: от ФБР до тайните служби на Лихтенщайн, с цял куп препратки през глобалната телефонна мрежа. Три от върлуващите банди винаги се придържат към изстрел в главата, щом става дума за убийство: клон на американската мафия, подчинен на Карпони в Чикаго — къде другаде, ако не там; полузамряло отцепническо крило на фракцията „Червената армия“, командвано от Ханс Копф, и малък руско-естонски престъпен клан, ръководен от някой си господин Виктор Х. Последният вероятно може да се нарече част от руската мафия. Във всички случаи се касае най-вече за разправа с предатели и в нито един не става въпрос само за два изстрела. Не успях да изясня точно това: двата изстрела в главата. Ще продължа да търся.

— Благодаря, Виго — продължи Хюлтин. Беше изписал цял ъгъл на дъската. — Нюберг и общите врагове?

Внушителният Гунар Нюберг изглежда се чувстваше доста неловко с химикалката в масивната дясна длан.

— Стигнах до задънена улица — започна той недоверчиво. — Така и не открих общи врагове в прекия смисъл на думата. И двамата очевидно са учили в Икономическия, но Странд-Юлен е седем години по-голям, така че едва ли са се засекли там. Иначе това е мястото, където се печелят приятели и врагове за цял живот. Преди доста време Дагфелт е изгонил колега от фирма, основана от двамата под името Конто-Лайн. Мъжът се казва Юнкас Сторм. Открих го напълно алкохолизиран в малко предприятийце за скрап в Бандхаген. Все още искрено мрази Дагфелт и цитирам: танцувал върху ковчега му, щом чул за убийството. Не познава обаче Странд-Юлен. Последният имал и съпруга, Юхана, която зарязал без пукната пара след развода през седемдесет и втора. Не познавам човек, изпълнен с по-голяма омраза от нея, и то на чисто лична основа. Надявала се, цитирам: да изям черния му дроб, преди да кремират този боклук, или по-добре, докато пламъците все още топят тази мърша. Разговарях и с опечалените семейства и установих, че скръбта по Дагфелт, въпреки всичко, е по-голяма. И синът Маркус, който е на седемнадесет, и дъщерята Макси…

— Макси? — прекъсна го Йелм.

— Очевидно това е името й — разпери ръце Нюберг.

— Извинявай. Яхтата на Дагфелт се казва „Максин“, затова…

— Продължавай.

— … и Макси, която е на деветнадесет, изглежда искрено скърбят за баща си, макар да е бил почти незабележим вкъщи. Съпругата Нини приема смъртта му хладнокръвно. Чудеше се, щом стана дума за яхтата, дали ще може да я продаде незабавно. Успокоих я, че ще може. Вдовицата на Странд-Юлен, Лилиан, показа същото хладнокръвие. Вече почти се била изнесла от апартамента на „Страндвеген“, въпреки че за развод, цитирам: и дума не можело да става; била свидетелка на случилото се с първата му съпруга, споменатата Юхана. Направи няколко намека за сексуалната ориентация на мъжа си и за педофилските му наклонности. Трябва да поразнищя това.

— Аз вече започнах — намеси се Йелм. — Графата хобита. Приключи ли?

— Само да добавя, че не открих децата: тридесетгодишната дъщеря Силвия от първия брак и двадесетгодишния син Боб — от втория. Сигурно работят в чужбина.

Йелм започна да докладва:

— Яхтата на Странд-Юлен очевидно е била място за развлечения в буквалния смисъл на думата. Говорих с член на екипажа, който постоянно се е подновявал с млади и руси младоци. Разполагам с много подробно описание на случвалото се на борда. Не знам до каква степен сте склонни да слушате отвратителни подробности…

— Достатъчни са само няколко груби щрихи — лаконичен бе Хюлтин.

— Ааа, те са груби. Гаврил се е как ли не, давал е заповеди, аранжирал е малки „сцени“, в които мъжагите са застивали по средата на акта, а той самият е обикалял наоколо и се е наслаждавал на тишината. Например пенис или наподобяващ предмет се е задържал в нечий задник четвърт час, без да помръдне и милиметър, преди Странд-Юлен да разреши. Самият той е участвал само като „режисьор“. Но нищо не намеква за връзка с Дагфелт. Още ще се поровя. Открих известни следи към сводника.

— Холм и кръгът от приятели — продължи Хюлтин с разпределените задачи. Писанията му вече покриваха значителна част от бялата дъска. Буквите прогресивно се смаляваха.

Звънливият гьотеборгски акцент на Шещин Холм се разнесе из стаята:

— През цялото време с Нюберг си прекрачваме териториите; в известен смисъл приятелите и враговете са доста трудно разграничими. Може да мисля шаблонно, но хората на подобно ниво рядко създават приятелства заради едното харесване. Предимство е, ако го правят, но по-скоро е страничен ефект, допълнителен бонус. С две думи, сприятеляват се с тези, от които имат полза. Големият и впечатляващ кръг от познати им дава престиж, разширява бизнес контактите, смисъла на живота им, а и в сексуално отношение ги сближава с навярно дълго стояли на сухо чужди съпруги. Впечатлението ми потвърждава наблюденията от другия край на Швеция, от Гьотеборг: осъждани или не, смените на партньори са толкова чести, а и спокойно може да се говори за прекрачили границата кръвосмешения и копелдащина. Смятате ли, че преувеличавам?

— Продължавай — отсече Хюлтин.

— Нини Дагфелт намекна за няколко необичайни, но хетеросексуални приключения по време на командировките на съпруга си в страната и най-вече в чужбина: Германия, Австрия, Швейцария. В Швеция бил по-скоро моногамен. А отпуските си е прекарвал винаги на прочутата яхта само със семейството си. Дъщерята, както бе споменато, е кръстена на модела на яхтата, която имат от началото на седемдесетте; на модела, а не на самата яхта, заменяна с по-голяма почти всяка трета година. Нини мразела отвратителния сух док, както го нарече, но се опитвала да не го показва. Дагфелт имал дежурна шега за нея и яхтата, която не пропускал да каже.

Шещин Холм заразгръща тефтера си.

— Иска, но не й стиска — пак се обади Йелм.

Полицайката го изгледа с леко колебание, преди да продължи:

— Точно така. Нини е пазела поведение, но се е отвращавала от, цитирам отново: пресилената семейна интимност, която пристигаше като с писмо по пощата две седмици в годината, но никога преди и след тях. Лилиан Странд-Юлен бе по-категорична, а и вече разбрахме за разюзданите плавания. Естествено съществува вероятност двете вдовици, които вече са свободни и финансово независими до края на живота си, с каквото и да се заемат, заедно да са наели професионален убиец. Тогава спекулациите за серийно убийство отиват по дяволите. Проблемът е, че двете не се познават. Имат купища общи приятели и познати, та нали са се движели в една и съща среда, но самите те не си спомнят една за друга. Така поне казват. Естествено, ще трябва да се убедим в това. Някоя си Анна-Клара Хумелстранд, съпруга на Джордж Хумелстранд, изпълнителен директор на Нимко-Финанс, изглежда е доста близка приятелка и на двете. Тази сутрин е заминала за Ница, което събужда известен интерес. Логично е госпожа Хумелстранд да е играла роля на посредник между Нини и Лилиан. Изобщо съществуват куп мотиви и в двете посоки, но без никаква съществена връзка.

— Благодаря — каза Хюлтин, който привършваше с вихрушката от думи на дъската. — Йелм?

— Предпочитам да докладвам последен, ако не възразявате. Трябва да обсъдим това-онова за нощната охрана.

— Да не би да имаш толкова сериозен кандидат още тази нощ?

— Може да се каже. Но преди това да чуем останалите. Може пък Сьодерстет или Чавес да издигнат не по-маловажна кандидатура?

Споменатите лица поклатиха глава. Хюлтин кимна едва-едва.

— Добре. Сьодерстет?

— Мислех си за това със серийното убийство — зазвъня финско-шведският акцент. — Ако сравним с подобни разследвания в чужбина, никак не сме закъснели. Две сходни убийства понякога не са нищо повече от две сходни убийства.

— Безспорно — прекъсна го Хюлтин. — Но в насоките на шефа на отдела Мьорнер и на този на Националната криминална полиция, както и според указанията на вътрешното управляващо звено, акцентът пада преди всичко върху момента на защита. Именно затова го разглеждаме като серийно убийство, преди официално да е обявено за такова. При това съм до голяма степен убеден, че случаят е точно такъв. А и в крайна сметка моята преценка определя посоката на разследването.

Опа, помисли си Йелм. Комисар Ян-Улув Хюлтин започна да си показва рогата. Но и Сьодерстет не се даваше.

— Просто разсъждавах колко модерни са в момента серийните убийства. Лесно е да се подведеш от американските болни мозъци. Откачалка на име Джефри Дамер наскоро бил осъден до живот за убийство, разчленяване и изяждане на седемнадесет тъмнокожи хлапета. Татко му описва в бестселър какво е да си баща на чудовище. И той, и синът натрупали богатство от престъпленията; симпатизанти чак от Южна Африка изпращали на Дамер пари в затвора. Да не говорим колко жълти списания в САЩ превръщат серийните убийци в герои. На това му казвам напълно пропаднала нация, чието масово безсилие я кара да съчувства на екстремисти и малоумници. Тоталното пренебрегване на всички правила омайва до немай-къде, и то толкова силно, че хората дори изпращат пари на тази измет. Не трябва ли да се запитаме какви следи би оставила подобна идиотщина в душата на шведите? Нещата са свързани.

Йелм се стресна.

— Сьодерстет, от Вестерос ме предупредиха, че си склонен да философстваш — вметна Хюлтин. — Да не заобикаляме темата, какво ще кажеш за финансите?

— Просто мисля, че не трябва да губим перспектива — промърмори полицаят, като се зарови из огромния куп от копия. — Както каза, Хюлтин, кашата е пълна. Още съм наникъде. Дагфелт е имал две по-големи фирми, на които е бил единствен собственик: финансовата компания Данд-Финанс с четири дъщерни фирми и една за внос — Малака Импорт. Бил е и акционер в осем други малки компании, от които три са холдинги. Притежавал е акции от петте най-големи фирми за износ в страната. Най-значимата собственост на Странд-Юлен се казва Странд-Юлен Финанс АД, с редица холдингови дружества към нея. Този концерн е още по-сложен за разгадаване от онзи на Дагфелт.

— Малък въпрос — прекъсна го Йелм. — Що е то холдинг?

Като че изведнъж всички очи се вторачиха в него.

— Мускули, без грам мозъци — опита се да налучка.

— Холдингът е управленски борд, който притежава акции в различни компании — разясни Сьодерстет.

— И това е цялата му дейност?

— Да. Единствената фирма, която открих, свързана с така наречения производствен бизнес, е компанията на Дагфелт за внос на консерви от Далечния изток; има ги във всеки добре зареден хранителен магазин. И при това говорим за косвена продукция. Странд-Юлен е притежавал много такива акции, но е имал и собствено портфолио, за разлика от Дагфелт. Не открих връзка между бизнесите им, въпреки че и двамата са притежавали акции в Електролукс, Волво и АББ. Но не са единствените. Може би най-интересен засега е скромният дял на всеки от тях в малката смоландска^[1] фабрика за стъкло Хюлтефорш. Възможно е нещо да изскочи оттам.

— Говори ли с финансовата полиция? — попита Хюлтин.

— Първото, което направих. И двамата са се забърквали в данъчни неуредици, които се разследват с години и впоследствие просто се изпаряват, тъй като законите непрекъснато се либерализират. Дагфелт е бил обвинен в измама, когато е разорил първия си партньор Юнкас Сторм, за когото говори Нюберг. Оправдали са го. Това е.

— Чавес — каза Хюлтин. — Управленските бордове.

— Също голяма каша — започна Чавес с дълъг списък. — Макар и не чак такава. Общо седемнадесет борда, ако броим и тези, в които не са членували едновременно. Ограничим ли се обаче до действителното им съвместно участие, броят стига до осем: Сандвик от седемдесет и осма до осемдесет и трета, Ериксон от осемдесет и четвърта до осемдесет и седма, Сел Финанс през осемдесет и пета, Сканска от осемдесет и шеста до осемдесет и осма, Бусведен от осемдесет и шеста до осемдесет и девета, Сюдбанкен от осемдесет и седма до деветдесет и първа, „Машини & Метал АД“ деветдесета; преди да бъдат убити, са били заедно само в едно управленско сдружение — иронично е! — на погребална агенция Фунус. От хиляда деветстотин и деветдесета година насам.

— Така поне са имали доверено погребално бюро — констатира Сьодерстет.

— Значи наистина са се познавали? — обади се Виго Нурландер.

— Да — потвърди Йелм.

— От друга страна — продължи Чавес, — управленските бордове заседават редовно само няколко пъти в годината, а имат толкова много членове. Повечето от тях не си разменят и дума, та камо ли да подозират, че другият съществува.

— Прекалено кратко участие. Не ви ли се струва? — попита Шещин Холм. — По няколко години във всеки борд?

— Касае се за периодите, в които са се засекли — поясни Чавес. — Иначе са управлявали значително по-дълго. Например Дагфелт е членувал в управителния съвет на Сканска до смъртта си, а Странд-Юлен го е напуснал през осемдесет и осма. Затова пък се е включил в него още през седемдесет и девета. Така е с почти всички бордове.

— Значи участието във Фунус не води доникъде? — попита Нурландер.

— Към гроба, най-вероятно… Естествено то, точно преди смъртта им, предизвиква известен интерес, макар и Дагфелт да се е задържал осем, а Странд-Юлен четиринадесет години.

— Добре — намеси се Хюлтин, който през цялото време си водеше бележки. — Ред е на Йелм.

— В яхтения клуб не открих нищо, което да ги свързва, но един господин на име Артур Линдвикен пази цял архив е нещица за изнудване в касата си. Без съмнение е свидетел на редица случки на яхтеното пристанище Вигбюхолм. Под буквата „С“ открих интересна пощенска картичка — показа картичката с Дионис. — Върху нея младеж на име Юрген Линден е написал телефонния си номер заедно с мил, кратък поздрав. Той ми разказа и за забавленията на „Лебеда“. Буквата „Д“ беше празна.

— Арестува ли Линдвикен и Линден? — спокойно попита Хюлтин. — Не им е чиста работата.

— Не — отговори Йелм.

— Добре — доволен бе Хюлтин.

— В клуба за голф също не открих някаква директна връзка, освен че и двамата са били доста усърдни посетители. Конфискувах, междувременно, така наречените книги за гости, в които играчите записват имената си при посещение. Още не съм ги прегледал. Третото общо хоби на господата е било членството в малък орден на име Мимир, който навярно се занимава със скандинавски езически ритуали, но както всички знаем, те се пазят в пълна тайна.

Хюлтин се намръщи.

— Посетих седалището им в Стария град, без да ми бъде разрешено да вляза в светая светих. Пазителят Давид Кльовенйелм добронамерено ми разказа, спазвайки девиза „Подчинение на върховенството“, за малък отцепнически орден вътре в Мимир, наречен на кораба на Фрей^[2]: Шидбладнир; достатъчно голям, за да побере на борда си всички богове, но все пак толкова малък, че да се свие и напъха в чувал.

— Тогава какво, по дяволите, е Мимир? — възмути се Чавес.

— Толкова бос ли си по скандинавска митология? — отвърна Йелм.

— Както със сигурност се досещаш, по-позната ми е тази на инките.

— Мимир е пазител на извора на мъдростта под дървото на живота Игдрасил. От този извор пие Один^[3], за да стане най-мъдър от всички богове.

— Достатъчно — заповяда Хюлтин.

— Дванадесет от около шестдесетте братя на Ордена Мимир избрали все още прохождащия Шидбладнир. Постъпката им, доколкото разбирам, не получила много похвали, по-скоро била обявена за предателство спрямо светия обет за доживотна вярност. Отцепниците били четирима; един ги предвождал, останалите трима го следвали: Юханес Норвик, Кюну Дагфелт и Бернхард Странд-Юлен.

Йелм направи изкуствена пауза, за да проследи ефекта от думите си. Нямаше никаква реакция, затова продължи:

— Професорът по търговско право Юханес Норвик в момента е на научна обиколка в Япония, но главният подстрекател към отцепничество се намира точно сега в стая триста и четири и души подозрително зърната колумбийско кафе на Хорхе. Мисля, че го познаваш, Хюлтин. Пенсионираният съдия от апелативен съд „Свеа“ Рикард Франсен.

— Аха — изненада се комисарят, макар и да не го показа изобщо.

— Какво ще кажеш? Ще вземем ли връзката за достатъчно сериозна, за да прекараме вечерта във вилата на Франсен в Нокебю? Нищо, че бившият съдия ще бъде на гости и ще се прибере доста късно. Сам.

Хюлтин поседя мълчалив, като плъзгаше показалец по носа.

— Как смятате? Не виждам по-важна следа — продължи Йелм.

— Нито пък аз — съгласи се Виго Нурландер.

— Нима трябва да повярваме, че малко противоречие в един такъв орден е достатъчно основание за убийство? — каза Шещин Холм. — Струва ми се малко съмнително.

— При обичайни обстоятелства не бихме се колебали — продължи Хюлтин. — Но сега трябва да вземем мерки още тази вечер. Сьодерстет?

— Нищо и никакъв спор в един орден не е толкова незначителен, колкото изглежда отстрани. Много мъжка гордост и престиж са заложени на карта. Финландия е добър пример за разпадащи се орденски общества. Аз бих наредил посещение в Нокебю.

Чавес кимна. Гунар Нюберг седеше мълчалив и гледаше в масата.

— Гунар? — заговори го началникът.

— Готов съм — съгласи се Нюберг. — Само че бях планирал нещо друго за тази вечер.

— Ще помисля дали да минем и без теб. Останалите отиваме. Сами и инкогнито. Нито дума на никого. Не искаме пресата да клечи в малиновите храсти на вилата на Франсен. Да повикаме ли многоуважаемия съдия?

— Набери вътрешния — посъветва го Йелм.

Хюлтин натисна 304 и каза:

— Заповядайте, Франсен. Стая 300. — Приближи се към изписаната дъска и дръпна платното.

— Последното, което предава старите борци на правосъдието, е зрението.

Вратата се отвори и затлъстелият бивш съдия от апелативен съд „Свеа“ закрачи величествено. Отиде право при комисаря и му стисна ръката.

— Комисар Хюлтин — каза Рикард Франсен припряно. — Надявам се годините да са излекували общите ни рани.

— Нужен ми е план на къщата ви и на съседните сгради. И описание на плановете ви за вечерта, които не трябва да променяте. Нашият човек със сигурност ги знае. Може ли да се проникне от задната страна?

Франсен го погледна за миг. Извади писалка от жилетката на костюма си, наведе се и започна да чертае върху празен лист на масата.

— Къщата — поясни той и посочи. — Входът, пътеката, двете съседни къщи. Дърветата, храстите, оградата, портата. Тук вътре са стълбата, антрето, коридорът, всекидневната. Жена ми спи на втория етаж. Вратата на кухнята извежда на верандата отзад. Тук. Никой не паркира колите си на пътя, така че не го правете и вие. На гости съм у стария колега Ерик Блумгрен в Юршхолм в седем часа. Познавате и него, Хюлтин. Винаги ходя и се връщам с такси. Играем шах до полунощ, пийваме половин бутилка „Реми Мартин“ и си спомняме старите времена. Предчувствам, че тази вечер ще си говорим за вас, комисарю. Приключихме ли?

— Засега. Моля ви, върнете се за малко в стаята, от която дойдохте. Йелм ще дойде след миг, за да снеме още показания. Благодаря за съдействието.

На излизане от оперативката Рикард Франсен се разсмя с глас. Всички, освен Хюлтин, го изгледаха учудено.

— Хм — измънка безизразно шефът. — Ще се промъкнем отзад, в случай че убиецът вече се навърта наоколо и дебне. Не може да няма заобиколен път през съседните парцели. Двама трябва да проследят Франсен в таксито и в Юршхолм, може да наруши рутината. Чавес и Нурландер в отделни коли. Ще се срещнете на „Дротнингхолмсвеген“.

Ченгетата изглеждаха разочаровани. Хюлтин продължи, сочейки скицата на Франсен:

— Двама ще охраняват предната страна отвън, по един от всяка страна на пътя, как му беше името?

— „Грьонвиксвеген“ — подсети го Йелм.

— „Грьонвиксвеген“ — повтори Хюлтин. — Ще бъде доста студено. Сьодерстет и Холм с радиостанции в най-близкия храсталак.

И те не бяха очаровани.

— Йелм и аз вътре в къщата. Задачата ни е да пазим бабката, вратата на кухнята и прозорците на приземния етаж. Мислиш ли, че ще се справим двамата, или да включа и Нюберг? Съжалявам, но смятам, че Нюберг е необходим. Ще можеш ли да промениш плановете си?

— Да, да — измрънка колегата. — Имах генерална репетиция.

— В хор ли пееш? — полюбопитства Шещин Холм.

— Как разбра?

— Аз пея. В Гьотеборг. А ти къде?

— В църковен хор „Нака“ — отговори огромното и тромаво ченге и лицето му грейна.

— Ами ще се наложи да я отмениш. Няма да изпуснеш кой знае колко. Добре, готови сме. Предлагам да хапнете нещо в ресторанта. Акцията започва в седемнадесет и тридесет, след около час. Йелм, изчакай малко.

Хюлтин и Йелм останаха насаме. Началникът започна да прибира нещата си и възкликна, без да вдигне поглед:

— Какъв ден!

— Засега всичко върви по план, ако това имаш предвид.

— Да, точно това — потвърди Хюлтин и напусна стаята през загадъчната врата вляво.