Арне Дал
Мистериозо (27)

27.

Музиката му липсва.

Единствената мисъл, която не го оставя на мира.

Тук чувствителните пръсти трябваше да започнат предпазливото си лутане.

Седи за миг напълно неподвижно на дивана и си въобразява, че я чува. Тук трябваше да се намеси саксът. Трупът не се носи в танца на смъртта, а лежи на пода с две дупки в главата. Парче мърша и нищо друго. Поредният мъртвец. Отмята наум в списъка без особена радост. Изкуството се беше превърнало в занаят, мисията — в екзекуция. Останал бе само безмилостно задължаващият списък.

Музиката ми липсва, мисли си, взима пистолета от масата и изчезва през верандата.

В стената остават два куршума от Казахстан.