Арне Дал
Мистериозо (24)

24.

Без капчица съчувствие, Яри Малинен бил отведен от церемонията по погребението на майка му. Финландската полиция просто нахлула в църквата и го откарала със себе си. Затворили го в малка килия в Хелзинки през нощта. Не скрил нищо.

Свързал се със съветската мафия още в края на седемдесетте, направил така наречената данъчно-техническа грешка, поседял в затвора и после заминал за Швеция отчасти за да се отърве от мафията. Омотал със себе си един от замесените руснаци, Владимир Рагин, не бил сигурен дали кланът го обвинявал заради това. Не се осмелявал да рискува.

Тръгнал за Гьотеборг, взел пари назаем и направил малък ресторант, така се свързал с колегите Гуидо Касола и Рогер Хакзел. Касола и Хакзел скоро разпърдяли гърнетата и се разделили. Хакзел се събрал с Малинен, заедно отворили „Кълцано и смляно“ във Векшьо в края на осемдесетте.

Но после мафията отново го открила, сега вече руско-естонската, и тъй като бил въвлякъл един от руснаците, се страхувал до смърт и бил съгласен на всичко. По време на делото във Васа и той, и руснакът били защитавани от блестящ млад адвокат, чието име не си спомнял; измъкнал се доста по-леко, отколкото предполагал, че било възможно, но страхът останал. Така се появили Игор & Игор и започнали да доставят естонска водка. Това било всичко.

Йелм наблюдаваше Сьодерстет много внимателно, докато Нурландер разказваше. Бледият финландец през цялото време гледаше в масата.

— Йелм се е справил блестящо във Векшьо — приключи Нурландер изненадващо.

Пред тях седеше един нов Виго. Изцелен. Беше захвърлил патериците и махнал превръзките около ръцете. Раните бяха зараснали и белезите се розовееха като малки цветчета върху косматите му ръце. Движеше ги някак по-лесно. Изцелен и прероден, помисли си Йелм. Разпнат, изцелен и прероден.

Шещин Холм не беше пожънала успех в Малмьо. Починалият Роберт Гранскуг, петият клиент на Белия Джим, нямаше наследници, така че съдбата на записа с Мистериозо оставаше неизвестна. Вероятно бе изхвърлен.

Йелм и Холм си размениха по няколко погледа, без да могат да ги разтълкуват.

Хюлтин се изкашля високо и добави към все по-гротескните и заприличващи на лабиринт писания на бялата дъска още една стрелка. Тя сочеше към Векшьо.

— Съгласни ли сте всички, че сега идва ред на Ловиседал? — попита той. Прозвуча като истински, а не реторичен въпрос. Дори чакаше отговор.

Никой не отговори ясно, но всички измрънкаха по нещо. Шефът продължи:

— Там се срещат извършителят и жертвите, с изключение на Странд-Юлен. Останалите трима: Дагфелт, Карлбергер и Брандберг, са участвали в управлението на Ловиседал известно време. Да си представим следния сценарий: концернът Ловиседал се опитва да се наложи сред таблоидната преса в Талин, както вече е направил в Санкт Петербург, Виктор Х се намесва, Ловиседал отхвърля така наречената закрила и получава заплахи; продължава да отказва и получава предупреждение — момчетата за всичко Игор & Игор, т.е. Александър Брюсов и Валери Трепльов, започват да убиват представители на управителния съвет. Правят пауза след трите убийства, две по предназначение — Дагфелт и Карлбергер — и едно за заблуда — Странд-Юлен, за да видят дали Ловиседал ще реагира. Никаква реакция. Упорито отказват. Тогава Игор & Игор отново се хващат на работа, командвани директно от Виктор Х. Енар Брандберг е вероятно само първата жертва на нова серия убийства. Звучи ли ви разумно?

— Трудно можем да си представим нещо по-разумно — обади се Гунар Нюберг.

— Има още една уловка, освен Странд-Юлен — каза Хорхе Чавес. — Дагфелт, Карлбергер и Брандберг са били заедно част от управлението на Ловиседал за кратко, през деветдесет и първа. Дагфелт от осемдесет и девета до деветдесет и трета, Карлбергер от деветдесет и първа до смъртта си и Брандберг от осемдесет и пета до деветдесет и първа, когато става депутат. Засекли са се през една-единствена година — деветдесет и първа. По време на убийствата само Карлбергер е бил член на управителния съвет. Един от четирима.

— Вероятно още през деветдесет и първа са започнали да проучват естонския терен — каза Хюлтин. — На прицел е управлението от онова време. Може би просто списъкът им е стар, но не е изключено и да е умишлено: точно тогава, през деветдесет и първа, направихте грешката на живота си, като се опитахте да проникнете в запазена територия. Във всеки случай това е най-разумното обяснение, с което разполагаме.

— Съществува още едно „но“ — намеси се Виго Нурландер. — Юри Маарйа и Виктор Х ме оставиха жив само за да докажат невинността си. Прочели сте онова прикрепено писмо.

— То нито доказва, нито опровергава нещо — възпротиви се Хюлтин.

— Видях изненадата, изписана на лицето на Маарйа, когато ги обвиних. Беше абсолютно неподправена.

— Твоят Юри Маарйа прекарва бежанци. Изненадал се е, добре, но Виктор Х изненада ли се? Така и не си видял лицето му, ако изобщо е бил там. Игор & Игор може би действат под пряката заповед на Виктор Х, без посредници. Напълно възможно е.

Виго Нурландер кимна не много убедително.

— Чавес разполага със списък на управителния съвет на Ловиседал през деветдесет и първа — продължи шефът. — Колко от членовете са живи?

— Седем по списък, шест в действителност. Един е починал от естествена смърт.

— Шестима. Трябва на всяка цена да ги държим под око. Няма по-подходящи жертви от тях.

Хюлтин надзърна в листовете си и продължи:

— Аз самият се заемам с тогавашния и настоящ председател Якоб Лиднер. Разпределете си останалите петима. Притиснете ги малко, проверете дали знаят нещо, дали се страхуват, дали искат охрана, която и бездруго ще получат, независимо от желанията им. От тази вечер назначавам денонощна охрана на управителния съвет на Ловиседал. И разбира се, обявявам Игор & Игор за общонационално издирване. По всяка вероятност те са убийците, които търсим. Хайде, на работа.

Хюлтин напусна стаята през тайнствената врата. Отрядът се събра около масата, за да си разпредели останалите членове. Предишното разписание с едно убийство всяка втора нощ очевидно вече не важеше. Иначе още предната нощ, на деветнадесети срещу двадесети май, която Йелм прекара в смущаващ, странен сън в тясна стая в полицията, щеше да се появи нов труп. Стремежът към симетрия се беше сгромолясал като пясъчна кула; единствената константа беше нощта, така че през деня имаха достатъчно време за разговори с потенциалните жертви. Трябваше да открият следващата, преди да е станало късно.

— Чудя се дали съществува метод в избора — каза Сьодерстет. — Ако отстраним Странд-Юлен, следват подред Дагфелт, Карлбергер, Брандберг. Д-К-Б. Има ли някого с А?

Нямаше. Така че просто ги разделиха. Един остана без евентуален заподозрян. А не биваше. Споразумяха се Сьодерстет и Йелм да работят заедно.

Йелм тръгна към стаята на Сьодерстет и Нурландер; беше облякъл дънковото си яке, готов за отлитане. Нурландер с нетърпение се впусна в първата си задача след Талин, жив, макар и не чак толкова пъргав — накуцваше леко от раните по краката.

Сьодерстет се протегна за вехтото си яке на куката от вътрешната страна на вратата. Йелм го спря и затвори.

— Само едно нещо се чудя — каза той, като не сваляше очи от колегата си, бивш адвокат във Финландия, един от най-добрите, защитник на мафиота Яри Малинен през февруари 1979. — Защо полицай?

Арто Сьодерстет го погледна също толкова упорито, след което откачи якето си.

— За какво говориш? — попита, но всъщност не задаваше въпрос. Бавно се облече.

— И защо Швеция?

Сьодерстет се предаде. Тръшна се на един стол и започна приглушено:

— Защо Швеция, е ясно: във Финландия бях вече белязан, името ми беше известно. Бях преуспяващият млад адвокат, който спасяваше представители на обществото с дебели портфейли от най-големи беди. Не можех да постъпя другояче във Финландия. — Направи кратка пауза и погледна към Йелм, който за пръв път видя кльощавия финландец толкова сериозен. Изражението на лицето му беше сурово. Той продължи: — Защо полицай — не е чак толкова ясно. През осемдесета бях на двайсет и седем и току-що бях станал съдружник във фирмата Коивонен, Кранц & Сьодерстет. Много мило. Всичко, към което се бях стремил през краткия си, изключително целенасочен живот, се беше случило. Но попаднах на дело с един истински шибаняк. Нищо ново; такива бях защитавал през целия си съзнателен живот дотогава. Но този път нещо излезе извън контрол. Зад почтителния му външен вид се криеше най-отвратителното поведение: занимаваше се със секс търговия, която не подлежеше на описание… В затворената Финландия, страната, която почти отказваше да приема имигранти, се вливаха потоци от дрогирани азиатки, които се продаваха… на търгове. Аз естествено го отървах, така че можеше да продължи с бизнеса, но нещо в мен се прекърши. В този безупречен тип с лъскава фасада и противно поведение видях цялото си бъдеще. Цялата помия се изля върху мен. Заминах за Швеция със семейството си, станах шведски гражданин и се опитах да премина в нелегалност. Преживях няколко кучешки години, преди да стана полицай, вероятно за да се опитам да променя системата отвътре; същата, която си мислех, че съм видял в целостта й, от главата до петите. Но както обикновено, нещата не се променят отвътре. Прославих се като доста конфликтно ченге в Стокхолм, отзоваха ме във Вестерос и останах там. Може да се каже, че потънах в нелегалност още веднъж, полицейската работа се превърна в рутина, създадох голямо семейство и прочетох възможно най-много книги, вместо да залагам повече на служебните задължения. Стана от само себе си. Хюлтин като че ме изрови от архивите, не ме питай как. Край.

Сьодерстет стана. Беше претърпял пълна промяна в очите на Йелм. И то сериозна. Пред него стоеше човек, отстоял моралната си позиция; приел да захвърли целия си живот, да смени страната, езика и съществуването заради разбиранията си. Това се нарича почтеност, помисли си Йелм.

 

 

В този прекрасен слънчев предобед на двадесети май Якоб Лиднер, председател на управителния съвет на Ловиседал, се намираше в дома си в Лидингьо. Ян-Улув Хюлтин паркира волвото пред внушителната сграда и натисна звънеца, който се чу високо, с известно закъснение във всичките стаи на къщата и в градината отзад. Лиднер се показа иззад ъгъла. Беше възрастен, впечатляващ мъж с императорски поглед и бял халат с монограм. Посребрената му коса седеше разрошена, като че току-що беше излязъл от банята. Когато се приближи, замириса на хлор.

— Престанете да ме притеснявате — обърна се към Хюлтин и продължи, без комисарят да успее да вземе думата. — Имам достатъчно издатели. Приемете, че съм обикновен пенсионер, който мечтае да преживее старостта си на спокойствие. Спрете да ме тормозите относно проблемите в борда. Знам, че на всяка цена искате да притиснете хората от борда, но ние се опитваме да правим бизнес.

Най-сетне млъкна, за да си поеме дъх.

— Нима ви приличам на журналист? — попита Хюлтин и сложи кръглите си очила за четене.

— Доста — каза Лиднер и се сепна. — Но май не сте, нали?

— Комисар Ян-Улув Хюлтин. Водя разследването за убийствата по етажите на властта, поне медиите ги определят така.

— Аха — възкликна Лиднер. — Отряд А. Подходящо наименование, за разлика от преса А.

Хюлтин се подразни, но умело го прикри.

— Уверявам ви, че медиите нямат достъп до този тип информация…

Якоб Лиднер неволно се засмя.

— Но за бога, комисарю, разбирате много добре, че подобно нещо не може да се държи в тайна. Бизнес средите са застрашени.

— И не само те — допълни Хюлтин в опит да вземе инициативата. — Управителният съвет на Ловиседал от деветдесет и първа е особено застрашен.

Лиднер продължи да се смее непринудено.

— И какво ви кара да направите това заключение? Директор Странд-Юлен също ми беше добър приятел, но нямаше нищо общо с концерна. Насочете вниманието си по-скоро към управлението на Сюдбанкен; известно време през деветдесета и четиримата участваха в него.

Прозренията на Лиднер за същината на разследването бяха удивителни. Хюлтин се владееше по навик и отговори рязко:

— Доколкото знам, Сюдбанкен не е била в контакт с руско-естонската мафия, за разлика от Ловиседал. Но вие все още отказвате да работите с мафията, нали?

Председателят го погледна с известно раздразнение, все едно гледа жужаща муха, изправен пред важни дела.

— Разбира се — беше кратък. — Те все още са дразнеща част от пейзажа. Но ако си мислите, че това е дело на мафията, наистина се заблуждавате.

— Откъде знаете? — възрази Хюлтин.

— Най-малко от това, което се случи с вашия детектив в Талин.

Хюлтин беше на ръба да избухне. Гледаше настървено рошавите вежди на Лиднер.

— Трябва да ви попитам откъде сте толкова вещ в разследването, господин Лиднер — каза възможно най-спокойно.

Сбърканото произношение на името с ударение на „е“ би могло да бъде толкова ефективно, колкото използването на погрешна титла, но старецът не се хвана.

— Имате право да питате толкова, колкото аз имам право да не отговарям.

Хюлтин се предаде.

— Националната и стокхолмската полиция ще ви охраняват двадесет и четири часа. Надявам се, ще изтърпите присъствието им няколко дни.

— Парите на данъкоплатците могат, както винаги, да се използват много по-ефективно — не пропусна да отбележи бизнесменът, обърна му гръб и си тръгна.

След около две минути Ян-Улув Хюлтин направи същото.