Арне Дал
Мистериозо (14)

14.

Дойдоха откъм сутерена. Изсипаха се от обикновен сив ван за доставки и се втурнаха безшумно към стълбите. Носеха автомати. Отвориха вратата и се запровираха по стъпалата на изолираното стълбище. Движеха се без всякакъв звук.

Оставяха по един човек да барикадира вратата към апартаментите на всеки етаж. Чуваше се звукът от асансьора. Спряха за миг до вратата на седмия етаж и се събраха. Най-близкият я блъсна и всички се пръснаха между жилищата.

Звъннаха на врата с надпис „Нилсон“.

Никой не отвори. Нищо не наруши тишината.

Извадиха груб, бетонен цилиндър. За предната му част бе прикрепена дебела метална плоча, от двете страни имаше по две дръжки. Двама ги хванаха и по даден сигнал цилиндърът се понесе към вратата. Около ключалката се разхвърчаха трески.

Втурнаха се в апартамента. Той бе потънал в тъмнина, с щори, свалени до долу, навсякъде. В най-близките легла лежаха три малки чернокожи дечица, които се бяха събудили от трясъка. На матраци на пода лежаха още четири. Пет вече плачеха.

Продължиха към другата стая. На легла и матраци лежаха четирима възрастни чернокожи, зяпнали от изненада. Половината останаха с насочени оръжия, останалите продължиха към кухнята.

На масата седяха един свещеник и един чернокож. Пред тях имаше чаши за кафе. Те се втренчиха като омагьосани в малките автомати, които едновременно се насочиха към тях.

— По дяволите! — изкрещя свещеникът. Иначе остана тихо.

Двама добре сложени господа около четиридесетте с еднакви кожени якета се появиха с тежки стъпки в кухнята, погледнаха набързо свещеника и другия и се запътиха към спалнята.

— Соня Шермарке? — изкрещя единият.

Една от жените на матрака на пода се надигна и го погледна изплашено.

— Търсете оръжие — заповяда Йилис Дьос на компанията си.

— И дрога — добави Макс Гран.