Арне Дал
Мистериозо (12)

12.

Часът беше девет и три минути, трети април. Датата, на която Густав IV Адолф е коронясан за крал на Швеция през 1800 г. в Норшьопинг, мислеше си един от тях, като се отклоняваше от по-синхронизираните разсъждения на екипа. Въпреки че в този миг разликите бяха фрапиращи, а да не говорим за апатията.

Ян-Улув Хюлтин обаче изглеждаше доста спокоен. Нямаше и помен от нощните перипетии. Закрепи внимателно очилата на носа си и запрелиства купчина документи, несъдържащи и грам милост.

Йелм се огледа наоколо в грандиозната кухня. Настроението на отряд А беше белязано от вчерашния ден. Гунар Нюберг кихаше шумно, мислейки за хорови песни и възпалени гласни струни. Виго Нурландер беше просто намръщен. Шещин Холм се опитваше да подремне, така наречената микродрямка — много политици редовно заспиваха в парламента, подпрели глава с ръка. Арто Сьодерстет, без съмнение, се намираше на друга планета. Стоеше и зяпаше през прозореца, разнищвайки мистични съвпадения.

В деня на първото убийство е починал Емануел Сведенборг^[1] в Лондон през 1772 г.

После остави всичко да се изпари в етера на ясното априлско небе.

Единствените, заети с нещо в къщата, бяха съдебният лекар, няколко криминалисти и Хорхе Чавес, който изследваше всеки милиметър. От време на време техниците го гонеха от всекидневната, но той упорито се връщаше като умопобъркан престъпник на местопрестъплението.

Полицаите, пристигнали първи, се бяха върнали в районното на „Голфвеген“. Няколко цивилни асистенти охраняваха загражденията отвън. Както никога, медиите все още не бяха надушили. Освен техническия персонал, бърникащ насам-натам из всекидневната, никой друг не безпокоеше елитния отряд, докато двама добре сложени господа, около четиридесетте, с еднакви кожени якета, не нахлуха в кухнята.

— Не казвай нищо — по-русият предупреди Хюлтин. — Искаме само да видим местопрестъплението със собствените си очи.

— Ще получите доклада ми, както обикновено, в момента, в който е готов — възпротиви се комисарят и пряко волята им ги представи:

— Йилис Дьос и Макс Гран от тайните служби.

— Охранителна полиция — каза проговорилият, който очевидно беше Дьос. — Няма да ви пречим.

Влязоха в дневната и тихо размениха няколко думи със съдебния лекар и шефа на криминалистите. После обиколиха къщата, надничайки във всяко кътче, зад всяко ъгълче, и изчезнаха, както се бяха появили. Чу се само форсирането на колата.

— Сигурно ще ни се наложи по-често да общуваме с тях след случилото се — поясни шефът без особено вълнение. Никой не си направи труда да коментира думите му.

Чавес влезе в кухнята и седна до Йелм.

— Точно като при предишните — каза латиното.

— Не съвсем — поправи го Хюлтин. — Трябва да се запознаем обстойно с мнението на криминалистите. Останал е един куршум.

Седяха в кухнята на грамадната юрхолмска вила, само на няколко пресечки от дома на пенсионирания съдия Ерик Блумгрен, където също така пенсионираният му колега Рикард Франсен беше прекарал безметежна вечер върху дъската за шах с чашка коняк в ръка. Чавес и Нурландер ги бяха охранявали от служебната кола. Естествено, този факт ги тормозеше.

— Вилата е собственост на мъж на име Нилс-Емил Карлбергер. Трупът му бил открит в стаята веднага след осем и половина сутринта, когато пристигнала чистачката. Обадила се на полицията и изчезнала. Никой не знае коя е и къде се намира в момента. По всяка вероятност е отзована бежанка, криеща се от властите и изкарваща прехраната си като нископлатена прислужница. Карлбергер имал съпруга и двама големи сина. Скоро ще им съобщят. Съпругата му се намира във вилата до Халмстад, за да я подготви за лятото. Синовете живеели в Ландветер и Лунд. Никой от тях не участвал в бизнеса на баща си. Единият е ръководител полети, а другият аспирант по социология. Съпругата Нанси е била секретарка в една от фирмите от концерна на мъжа си, преди да се превърне в домакиня. Тя не е майка на синовете.

Това приблизително знаеха.

Възрастният съдебен лекар влезе в кухнята, чешейки се усърдно по врата.

— От моя гледна точка всичко изглежда идентично — заяви той. — Два изстрела право през мозъка. Смъртта е настъпила мигновено. Естествено, ще докладвам с подробности след аутопсията, но не се надявайте на прекалени подвизи.

— Не се притеснявай, Сигвард — успокои го тихо Хюлтин. — Свенхаген приключва ли?

Сигвард Кварфорт сви рамене и каза:

— Ще взема със себе си многоуважавания Нилс-Емил. Освен ако не искате да си украсите полицията.

Шегите за трупове на Кварфорт не бяха забавни от четвърт век. Самият той беше с престарели разбирания от няколко десетилетия.

Чакаха. Щорите губеха битката с пролетното слънце; масата се превърна в райе от тънки слънчеви ивици. Йелм отвори вратата към верандата. Чавес го последва.

— Виждаш ли комина ей там, най-високия? — попита латиното и посочи с присвити очи към двата големи съседни двора. — Това е къщата на Блумгрен. Там чакахме вчера и мръзнехме във волвото на Нурландер. — Бил е тук. Промъкнал се е наблизо. Може би ни е видял и ни се е присмял.

Йелм вдигна рамене.

— Би трябвало да го усетим — ядосваше се Чавес. — Como en casa — каза с наслаждение.

— Като у дома? — попита Йелм. — Къде?

— Рогсвед. Naci aqui. Роден съм тук — прозвуча след него.

Шефът на криминалистите Брюнолф Свенхаген беше влязъл в кухнята и забил поглед в някакъв бележник, докато говореше с клишета, които със сигурност не бяха сред записките.

— Естествено ще излижем цялата къща през деня. Струва ми се обаче, че няма да открием нищо, както в предишните случаи, с изключение на куршума. Извадил е единия, но е оставил другия. Ето ви нещо, за което да се закачите. Ще го изследваме възможно най-бързо. Засега мога да кажа, че не ми е много познат. Не е от шестте или седемте най-разпространени марки.

Върна се във всекидневната, където двамата му подчинени още пълзяха по пода и дивана. Йелм видя обвитата в черно носилка, понесена в антрето под зоркото око на доцент Кварфорт.

От кухнята лъхаше по-скоро на сънливост, отколкото на отчаяние. Бяха се опитали да налучкат и останаха излъгани. Случваше се. Жалко, че и веждата на Рикард Франсен младши също пострада, когато Нюберг зарови лицето му в килима. Шефът на отдела Валдемар Мьорнер вече бе заделил средства от бюджета за очакваното обезщетение.

— Не ни остава нищо друго, освен да продължим — каза реалистът Хюлтин. — Всъщност новата жертва пасва много повече на стила на убиеца, отколкото неподкупният съдия. Безспорно се касае за едни или други нечисти сделки. Йелм да провери дали това напълно изключва Ордена Мимир и ако е така, да проследи значително по-важната картичка с Дионис. Не забравяй и книгите от голф клуба. Като цяло натоварването за тези, които се занимават с бизнес следите, ще се увеличи значително. Трябва да направим размествания. Нюберг се присъединява към бизнеса. Холм ще се придържа към личните контакти. Нурландер ще продължи с международните. Възможно тълкуване на казаното от Свенхаген е, че куршумът е чуждо производство. Остава да се провери. Да не забравяме и костеливия орех: защо куршумът е останал в стената? Дали нещо му е попречило? Нарочно ли е оставил следа? Ако е така: защо, за да ни заблуди, за да си поиграе с нас, или защото по един или друг начин иска да бъде заловен? Нима е сбъркал за пръв път? Малко вероятно е. Без съмнение куршумът трябва скоро да се озове в лабораторията. Помислете. Така, накратко: Нурландер: международните, Холм: личните, Чавес, Сьодерстет, Нюберг: бизнеса, Йелм: сексуалните връзки. Веднага щом получа нещо от Свенхаген, ще свикам оперативка. Въпроси?

Нямаше.

Във всеки случай не и такива, на които Хюлтин да може да отговори.

Оставиха великолепната вила на разположение на криминалистите.

 

 

Информацията не закъсня. В 11:22 на 3 април шефът на криминалистите Брюнолф Свенхаген изпрати съобщение на комисар Хюлтин. Нямаше и половин час, и отрядът се събра в залата, вече официално наричана Централа за бойна готовност. Чавес го измисли, а Валдемар Мьорнер го одобри. Всички се намираха по стаите си, когато Хюлтин набра телефона за бърза връзка в 11:23. Всички, освен един.

Точно тогава Йелм се подвизаваше в катакомбите на „Сталгренд“ в Стария град. Там нямаше дори мобилна връзка. Пазителят Кльовенйелм набра на екрана на миниатюрния си компютър с форма на поднос за сирена името Карлбергер, Нилс-Емил, без никакъв резултат. Оказа се, че последният не членуваше и никога не беше членувал в нито един от двата ордена: Шидбладнир или Мимир. Нито пък в някой друг.

В 11:35 Кльовенйелм дръпна тежката завеса към входа на тайното светилище на ордена. В 11:41 Пол Йелм прекрачи прага му, обещавайки тържествено никога да не разказва за видяното вътре. Държеше на думата си. В 11:42 излезе на тясната уличка и видя съобщението на Хюлтин за оперативката. В 11:51 се появи в Централата за бойна готовност. В 13:09 вече се заля от смях от това наименование, когато Чавес, също толкова развеселен, му го съобщи.

Ето какво се беше случило преди това в Централата за бойна готовност на Специален отряд А от Националната полиция, както гласеше цялото име на тази заличка.

Новината за убийството на директор Нилс-Емил Карлбергер, който стоеше начело на голям концерн, все още не беше достигнала медиите. Това бе съобщил Ян-Улув Хюлтин. Очевидно, за негово голямо облекчение, от отряд А не изтичаше информация.

— Както подозирах — каза скромно шефът, — оставеният в стената куршум е много специален. Свенхаген е направил неразбираем, но и неопровержим химически анализ на парченцата олово, като е открил необичайна съставка. За да съкратя дългия доклад от лабораторията: става въпрос за вид нечисто олово с уникално съдържание. Куршумите са направо с ужасно качество и са произведени във второкачествена фабрика за оръжие в град Павлодар, в днешен Казахстан. Родината на Владимир Смирнов, сещате се. Свенхаген лично се е свързал със съдебномедицинския център за данни на Интерпол и е разбрал следното: въпросната фабрика за оръжие изпаднала в беда след разпадането на Съветския съюз и стигнала до фалит заради неизменния естествен подбор на пазарната икономика. Нямало пазар за лошите боеприпаси. Очевидно останали големи запаси, чиято съдба и до днес е неизвестна. Интерпол обаче е категоричен: мафия. — Хюлтин направи пауза. Може би очакваше реакция на казаното, но така и не я получи. Или просто си поемаше дъх. След малко продължи: — Руската мафия, както знаем, е много разнородна организация. В действителност ни е известно прекалено малко за нея, почти обезпокоително малко с оглед на факта, че до известна степен вече е прекосила Балтийско море. Ръководи и значителна част от престъпния свят в Хелзинки; по всичко личи, че Стокхолм е следващият голям пазар, представен от банда безумци. Съществуват и по-изискани бандити с връзки в управлението на Русия и Прибалтика и с още по-интимни отношения с топмафиоти в Италия и САЩ. Откритата съставка при третото убийство на известен шведски капиталист не ни дава надежда за нищо добро и едва ли сме първите, които са го разбрали. Вече видяхме странната поява на тайните служби на местопрестъплението, като че внезапно искат да излязат на светло, да покажат, че съществуват. Без съмнение натискът на военното разузнаване е голям, усеща се дори в подземията на „Лидингьовеген“^[2], а и другаде.

Хюлтин въздъхна, отпи глътка вода и продължи със същия монотонен глас:

— А връзката между бойното вещество и начина на убийствата, е доста притеснителна. Нурландер, от чутото вчера, е надушил три международни организации, които наказват жертвите си с изстрел в главата. Една от тях, както научихме, е малък руско-естонски престъпен клан с анонимния или по-скоро известен като Виктор Х командир. Връзките с мафията не са съвсем ясни. Работи се по това, което налага промяна в схемата. Точно преди да дойда, срещнах Мьорнер в коридора. Съобщи ми, че заради заплашителната връзка със съветската държавна мафия е наредил попълнение на отряда с още двама. От финансова полиция. Ще ни облекчат на този фронт. Там трябва да продължим да търсим, като разширим малко диапазона към евентуални бизнес контакти с руската мафия. Важно е. Надявам се така тези от вас, ангажирани с бизнеса, да се нагърбват по малко и с нещо друго. Вземете пример от Йелм. Руската следа не бива да ни обсебва. Все пак, Нюберг, преди сериозно да нагазиш във финансите, ще те прикрепя към Нурландер, за да проучите бандата на Виктор Х. Ще работим на два фланга: бившия съветски и шведския. Все някъде трябва да кръстосат пътищата си.

— Общуваш прекалено много с Мьорнер — отбеляза Йелм.

— Така е — съгласи се Хюлтин.

На вратата се почука, подадоха се две лица: висок рус мъж с почти прозрачна кожа, който нямаше тридесет, и млада жена на неговата възраст, с ръст, доста по-нисък от средния. Определено бяха странна двойка.

— Влезте, влезте — покани ги комисарят. — Разполагайте се. Току-що започваме с обзора на живота и делото на Карлбергер. Новото попълнение: Били Петершон и Таня Флорен. Освободихме им стая триста и пет. Сега… някой да има нещо за Карлбергер, освен бизнеса, нещо, което още не знаем? Шещин?

Шещин Холм поклати глава и каза:

— Съпругата и синовете ще пристигнат всеки момент в града. Ще ги разпитам.

— Свободното време? Йелм?

— Като Дагфелт и Странд-Юлен е играл голф и е карал яхта, макар да е била по-скоро моторница — истинско луксозно возило на пристанището в Лидингьо. Голф връзката остава доста стабилна: членувал е, също като другите двама, в стокхолмския голф клуб и е играл предимно в „Шевинге“. Доколкото разбрах обаче, не се е занимавал с никакви ордени.

— Значи ограждаме тази следа в скоби, засега — заключи Хюлтин и зашари по дъската. Беше значително по-решителен от вчера. Афектирането от малкия провал очевидно бе отлетяло. Продължи, обърнат към новодошлите: — Арто Сьодерстет разследва фирмите. Сьодерстет?

Финландецът се изкашля и се поизправи, като че се подготвяше за лекция или проповед. За миг Йелм помисли, че хилавата, белезникава фигура беше нещо много повече от полицай с нисък ранг. Погрешният човек на погрешното място. Вълк в овча кожа. Клишетата препускаха в главата му, докато Сьодерстет взе думата:

— Става въпрос за трима души, всеки със свой концерн, на границата на империята. Жертвите ни са били богати и влиятелни, без да са част от лигата на известните. Бизнес структурите им си приличат. В центъра се намират една или няколко собствени финансови фирми, в периферията собствеността започва да се преплита. Важно е да се помни, че и трите жертви са капиталисти от модерен тип. Типът, който получи истински размах през осемдесетте — бизнесмени, чието благосъстояние никога няма да облагодетелства някого другиго, било то под формата на работни места или данъци, освен самите тях. Това, което само преди няколко години си беше чист бандитизъм — прането на пари, прехвърлянето им, кредитирането с прекомерни лихви и внезапното им изчезване, сега се е превърнало в законен бизнес. С премахването на политиката на регулация през осемдесетте се отвори възможност за буквално ринене на пари извън страната. Цялото благоденствие на осемдесетте се оказа раздут балон, пръснал се в самите нас през едно объркано десетилетие. Властта тълкуваше погрешно пълните сметки, четеше цифрите със старите, бракувани очила на индустриализма и ликуваше. Ликуваха и финансовите акули, макар и по съвсем други причини. Изсмукваха соковете на държавните финанси под мазохистичните им възторжени стенания.

Сьодерстет млъкна. Отряд А го гледаше объркано. Странна сводка за заниманията на Карлбергер.

— Да се придържаме към политическа неутралност — помоли равнодушно Хюлтин.

Сьодерстет се огледа. Като че изведнъж се сети къде се намира. Беше набрал скорост. Опомни се и продължи на звучния финско-шведски:

— Намеквам за две неща. Първо: връзката на този обществен климат с разказаното преди за бума на серийните убийства в САЩ, героизирането на аутсайдерите, изцяло отхвърлили системата от норми, която все по-ясно показва пукнатините си и разкрива зейналата пропаст поради една-единствена причина: парите. Седим върху буре с барут. Второ: връзката с нашия случай. Представете си, че имаме работа с човек, който чисто и просто е или си въобразява, че е разгадал цялата проклета игра. Открил е пукнатините в стената и се е оставил да бъде засмукан от победния вакуум от другата страна. Или казано иначе: човек, на който му се струва, че е видял истинското лице на невидимите сили, и никак не се свени да го изложи на показ. Интелигентен безумец — възможно най-лошата комбинация. Видял е взаимовръзките, малко или много мистичните съответствия, и е започнал, със сигурност случайно, разкриването им в деня на смъртта на Сведенборг.

— За да стане по-ясно — прекъсна го най-сетне Хюлтин, — мислиш, че това са политически убийства? Ляв тероризъм?

— Не тероризъм, не. Не ми се вярва. По-скоро политика. Някой, който по един или друг начин е засегнат, мислил е твърде дълго и е стигнал до определени изводи, твърде верни, що се отнася до анализа, напълно погрешни, що се отнася до постъпката. Нека да помислим. Средата на деветдесетте години е. Съвзели сме се от най-тежката криза. Много са потърпевшите, но може би едва сега всичко започва да се поизяснява.

Настъпи дълга тишина. Словоохотливостта на Сьодерстет му спечели, без съмнение, редица точки. Новодошлите, Били Петершон и Таня Флорен, седяха със зяпнали уста и се чудеха къде са попаднали. В студентска аудитория? В група по теория на конспирацията? Или при полицай, чиято упорита интелигентност винаги бе възпрепятствала израстването в професията?

Йелм се опита да продължи в същия ред на мисли:

— Трима представители на новия капитализъм — обобщи той, — различни варианти. Косвените доказателства сочат Източна Европа. Проблеми при установяването на мафията в Прибалтика? Използването на бизнес контакти от Прибалтика? Въпреки че Източна Европа не излиза наяве като фактор при нито едно от убийствата. Чисто политически мотиви? Един вид отмъщение: лично, професионално? Какво още?

Тишина. Очевидно нямаше друго. Не бяха ли пропуснали нещо? Старата, изкусна класика на Агата Кристи — ордени и тем подобни — се беше изпарила. Този тип интриги оставаше безусловно в миналото; беше изместена от реалността: постиндустриален капитализъм, източноевропейска мафия, шведски колапс на държавните финанси през деветдесетте.

Пол Йелм предпочиташе първата.

— Дали не е време да преминем към фирмите на Карлбергер? — Комисарят разпени вълните от ентусиазъм на отряд А.

Сьодерстет веднага превключи от стихийна приказливост към пестелив, точен изказ. В последния случай имаше отговор, решение, което трябваше да се докладва възможно най-ясно и отчетливо; в предпоследния, отговорът липсваше, също и решението; „истината“ се процеждаше през пукнатините между думите, в ужасяващите взаимовръзки. Такова беше обществото, постиндустриалното, в очите на красноречивия финландски чудак.

— Концернът Карлбергер — поде той. — В центъра се намира финансовата компания Спиран^[3], оградена в концентрични окръжности с все по-трудно достъпни дъщерни фирми. Само за час открих една връзка, а с професионална помощ — Сьодерстет направи жест към Петершон и Флорен — със сигурност ще последват нови разкрития. Моето е свързано със Странд-Юлен, партньор в една от дъщерните фирми на Карлбергер: Алруна Холдинг АД.

Замълча. Никой не знаеше дали беше свършил, или не. Изглеждаше малко изтощен, затова Хюлтин каза:

— Окей, да благодарим на колегата за необичайно вдъхновяващото експозе. Чавес?

Чавес се изхили и взе думата:

— Ще бъда кратък. В три от бордовете, в които са участвали Дагфелт и Странд-Юлен, е седял и Карлбергер: Ериксон — хиляда деветстотин осемдесет и шеста — осемдесет и седма, Сюдбанкен — хиляда деветстотин осемдесет и девета — деветдесет и първа и МЕМАБ — хиляда деветстотин и деветдесета. Това е общото между тримата ни мъртъвци по отношение на управленския им опит.

— Какво е МЕМАБ? — попита Шещин Холм.

— Нямам идея — откровен бе Чавес.

— Аз имам — намеси се Таня Флорен с дълбок, алтов глас. — Какво мислите, че е?

— Финансова компания — чу се много изморен финско-шведски напев.

— Да — потвърди Таня Флорен.