Ане Франк
Задната къща (73) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Сряда, 29 септември 1943 г.

Мила Кити,

Госпожа Ван Даан има рожден ден. Освен купон за сирене, месо и хляб, й подарихме само едно бурканче конфитюр. От мъжа си, Дюсел и помагачите тя получи също предимно цветя и хранителни продукти. Такива са времената!

През тази седмица Ели едва не изпадна в нервна криза, така често беше изпращана за покупки навън. Все й се казваше, че трябва бързо да донесе нещо, че отново трябва да тича или е направила нещо погрешно. И като си помислиш още, че тя трябва да си свърши работата долу в канцеларията, че Копхаюс е болен, Мип лежи с настинка, самата Ели е с изкълчен глезен, има любовна мъка и мърморещ баща, можеш да си представиш как се беше хванала за главата. Ние я утешихме и я посъветвахме да каже няколко пъти твърдо, че няма никакво време и списъците за покупките от само себе си ще намалеят значително.

Със семейство Ван Даан пак нещо не върви, предвиждам буря! По една или друга причина татко е разярен. О, каква ли разправия ни очаква! Ех, да не бях така тясно свързана с тези скандалджии и да можех да се махна! Съвсем скоро ще ни подлудят!