Джеймс Лио Хърлихи
Среднощен каубой (25)

1

Парапетът на площадката на третия етаж бе превърнат в закачалка за дрехи. Целият беше отрупан с пуловери, шалове, канадки и с всякакви други възможни видове зимни облекла. Рацо остави кожуха си върху купчината и огледа редиците от ботуши и галоши на пода.

— Като си тръгваме, ще си избера някое хубаво чифтче галоши — заяви той.

Вратата беше широко отворена. Рацо влезе пръв. Джо изпитваше мъчително смущение, не знаеше какъв вид поведение се очаква от него. Вървеше наперено и леко намръщен, тъй като смяташе, че трябва да демонстрира някаква поза.

Стаята беше огромна: разположена по цялата дължина на сградата, тя беше широка като къща. Беше доста шумно, но не прекалено за едно такова стълпотворение от хора. Чуваха се смехове, разговори и плахите звуци на един тамтам, на една старинна флейта и на една тарамбука — явно музикантите още не се бяха разсвирили както трябва. Момче и момиче правеха опити да танцуват, но гледаха да не ги забележат. Имаше множество по-скоро привидно свързани групички от хора, някои от тях бяха прави, други седяха на пода, много от гостите стояха сами или близо до някоя група, която не ги причисляваше съвсем към себе си. В средата на пода седяха две момчета на ученическа възраст — едното бяло, другото чернокожо — и си държаха ръцете, само че това не беше толкова някаква междурасова идилия, колкото съюз на две сенки на отчаянието; те бяха свързани с ръцете си, но не и с погледите си; и единият, и другият се взираха в някаква своя си далечина. Много от самотните, както мъже, така и жени, като че ли се срамуваха от изолираността си. Те все се оглеждаха за някое място, чрез което да я загубят, за някакъв начин да я прикрият или за нещо, с което да я осмислят: питие, цигара, ъгъл, разговор, усмивка, непознат, поза.

Покрай една от стените имаше голяма маса, отрупана с най-разнообразни сирена, консервирано месо, солени бисквити, хляб, а на пода до нея бяха наредени легени с лед, студена вода и кутии с бира.

Джо зърна Макалбъртсънови в дъното на стаята; седяха на пода в краката на мършава изрисувана дама с дълга бяла коса.

Зад това трио, върху стената от горе до долу бяха залепени няколко дълги ленти амбалажна хартия, върху които пишеше с черни букви:

ПО-КЪСНО Е, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИТЕ

До надписа имаше кофа с черна боя, вътре с една метла, чиято дръжка бе подпряна на стената.

Джо все поглеждаше към Макалбъртсънови. Те седяха чинно пред надписа, приличаха на фигури от олтар и излъчваха същото дяволско спокойствие, което му бе направило впечатление преди това в „Недикс“.

Жената зад тях го озадачаваше още повече. Не му беше приятно да я гледа, но очите му сами все бягаха към нея. Нещо у нея не беше както трябва. Но какво? Имаше по едно тъмно боядисано петно около всяко око и червена малка уста. Често мигаше. Сякаш клепачите на очите й се управляваха с конци от някой, чието внимание се бе отклонило. Главата й, свързана хлабаво с шията, едва пазеше равновесие и се полюшкваше като детска играчка на пружина. Погледната отдалеч, тя дори не приличаше на човек, а на нещо, изработено от двете мълчаливи, зловещи деца в краката й, може би на някаква фигура на отсъствуващ родител, направена от клечки, слама и торбички от бонбони.

Пред момчето имаше няколко бурканчета — то изтърси нещо от едното (паяк? червей?) и го подаде на красиво негърско момиче. Каквото и да беше то, момичето го пъхна в устата си и го глътна с бира, после в някаква комична имитация на сексуално удоволствие протегна ръце, разкърши слабото си, облечено в жарсе тяло, прекоси с танцови стъпки стаята и падна в обятията на един чудесен чернокож великан, като привлече и задържа вниманието на почти всички гости.

Джо обаче наблюдаваше младия Макалбъртсън, който все още се занимаваше с бурканчетата. Приближи се до него, като се надяваше да разбере какво съдържат, но момичето Гретел го забеляза и го повика с глава. Джо се обърна, за да получи указания от Рацо, но Рацо беше прекалено зает със закуските на масата, оглеждаше се крадешком и тъпчеше джобовете си с колбаси.

Междувременно Гретел Макалбъртсън бе станала и идваше към Джо. Лицето и гласът й бяха напълно лишени от изразителност. Отблизо тя не изглеждаше толкова зловеща и спокойствието й може би означаваше просто отегчение.

— Значи, дойде — каза тя. — Искаш ли нещо? Има бира и… — Тя разтвори юмрук и му показа голяма кафява капсула — … това, ако искаш. — И тъй като прочете въпроса върху лицето му, продължи: — Това е марихуана, държи около четири часа.

Джо погледна капсулата, после момичето, като се усмихваше, за да прикрие невежеството си, и се чудеше какво да прави.

Тя се намръщи леко.

— Вземи я — каза и тонът й издаваше нещо средно между заповед и подкана.

Джо взе капсулата и я пъхна в устата си, събра малко слюнка и я глътна. Горд от себе си, той се усмихна и погледна момичето за одобрение. Цялото му перчене обаче сякаш само засили отегчението й. Тя му посочи вяло масата със закуските.

— Добре е да пийнеш бира — каза и този път в гласа й прозвуча нещо: нежност може би.

В този момент към тях се приближи Рацо с две отворени кутии бира. Едната връчи на Джо.

Джо се опита да имитира някакво представяне.

— Това е, ъ-ъ, Рацо Рицо, а…

— Рико! — поправи го Рацо.

Но тези традиционни любезности явно не бяха по вкуса на Гретел Макалбъртсън, която вече се беше отдалечила.

Джо отпи солидна глътка бира и се замисли какво ли трябва да очаква от капсулата.

— Ако искаш да знаеш нещо по-точно за брата и сестрата, аз ще ти го кажа: Хензел е педераст, а Гретел си урежда игрите сама. Тъй че, на кого му пука? — каза Рацо. После посочи с пръст масата със закуските. — Там има салам колкото щеш. Вземи си напъхай малко в джобовете.

Джо почувствува, че го гледат. Обърна се и видя пред вратата на тоалетната млада жена в оранжева рокля, която му се усмихваше тайнствено предизвикателно. Облегна се на вратата така, сякаш тоалетната бе нейната собствена палатка сред някаква многоцветна пустиня — или може би живееше в нея заедно с още няколко жени от харема. Тя срещна погледа му с дръзки, широко отворени очи, оголи зъбите си и се изкикоти налудничаво. После тръгна към него, приглаждайки с пръсти гъстата си черна коса. На Джо му хареса тялото й: с тънки крака, но страшно чувствено, земно.

— Всичко е ясно, нали? — попита тя.

— Да, да, ясно е — излъга Джо.

— Тогава какво да направим? Веднага ли да тръгнем? Имаш ли квартира? Защото аз, по дяволите, имам съквартирантка. Всъщност няма значение, ще го уредя. Ние сме се разбрали. Господи, в мига, в който те погледнах, разбрах. А ти, и ти ли веднага разбра?

— Какво да съм разбрал, ъ-ъ…

— Че ще стане заварката?

Тук се намеси Рацо:

— Наистина ли ви интересува тази сделка, мадам?

Очевидно жената не беше забелязала досега Рацо: тя го погледна изненадано.

— А ти кой си? Господи, да не би да сте двойка?

— Аз съм неговият менажер — отвърна Рацо. — А пък той е Джо Бък, един много скъп жребец.

— Скъп ли? — Тя остана с отворена уста. Отмести поглед встрани, примигна, после погледна пак Рацо и накрая Джо. — Вярно ли е това?

— Ами, вижте сега… — заувърта го Джо.

— Господи! — извика тя. — Значи е вярно! Невероятно!

Жената се отдалечи от тях — не че бягаше, просто беше изумена. Отвори си една бира, после се облегна на масата със закуските, впери поглед във високия каубой, заклати глава и запримигва.

— Хвана се — каза Рацо. — Мисля, че може да даде десет, но ще й поискам двайсет.

— Слушай, мангизи-не мангизи, на мене ми се ще да опитам — каза Джо.

— Ами да, разбира се, толкова си богат! Хайде, върви приказвай с нея. Аз ще дойда по-после.

И Рацо го остави сам.

Джо започна да се чувствува безтегловен. Бавно разкърши рамене, сякаш за да провери дали може да се движи, и установи, че усеща по нов начин тялото си: сега то пак му се струваше нещо забележително, гъвкаво и силно. И дори изпита старото желание да се погледне в огледало.

Чернокосата стоеше до него и го гледаше така, сякаш той беше много по-нависоко от нея.

— Страшно съм развълнувана — каза тя. — За първи път в живота си изпадам в такова положение и дори за първи път чувам, че може да има такова нещо. Наистина съм страхотно развълнувана. Едва ще дочакам да кажа на приятеля си, само че имам среща чак в понеделник, ужасно, нали? Слушай, аз просто така си разсъждавам, ама какво ще стане, ако кажа: „Добре, купувам“? Бр-р-р-р!

Жената изведнъж потрепери. Ноздрите на хубавия й изящен нос се разшириха. Тя дишаше на пресекулки.

— Чудна работа — каза, — а дори не съм взела декседрин! Най-трудно понасям декседрина, но и той никога не ми е действувал така. Наистина ще трябва да внимавам: дишането, сърцето, стомаха и, я виж! Кожата ми е настръхнала!

После му показа ръката си; Джо се усмихна скромно.

— Как се казва това? Купуваш си мъж, така ли? Не, аз наистина не съм чувала по-вълнуващо нещо. То е като, като… да вземем например девствеността, тя стои в единия край. А в другия, точно противоположния, във възможно най-отдалечения полюс е купуването на любовник. Нали така? Разбира се, ако става въпрос за това, за мен девствеността е нещо много далечно. Този въпрос никога не ме е тревожил. Всъщност отдавна, отдавна, преди много години, си мислех, че щом имам връзка с някого, трябва да се омъжа за него. Старомодно, нали?

Тя се изсмя, но смехът не й попречи да продължи:

— Едва след като имах трима съпрузи, да речем, че бяха трима, моят приятел успя най-после да ми налее в дебелата глава, че съм се превърнала в абсолютен, жив пример за еснафска моралност в нейната най-задушаваща форма, нали разбираш? И изведнъж! Коренен прелом! Само че какво направих? С всеки, с когото лягах, взех да се държа така, сякаш имам с него някаква по-продължителна връзка. Нали разбираш? Просто едно бледо подобие на старата моралност. Не може да не се съгласиш — какво всъщност представлява връзката, ако не брак без разните му там ритуали? Тоест и в двата случая ти вредят в емоционално отношение. Нали тъй? Както бракът, така и връзката. Тук няма спор! Чудесно! И тогава!

Изведнъж си казах: какво му е толкова лошото на най-обикновения стар секс? Сигурна бях, че точно това е имал предвид моят приятел. Но, разбира се, за тези неща не се говори направо, трябва сам да се досетиш. Което, ако си тъп като мен, а аз в някои области съм страхотно тъпа, може да ти коства ужасно много. А да не говорим какво ми е струвало на мене това в най-обикновени пари! Нали разбираш? Както и да е, опитах няколко пъти ей така, без да го искам наистина, колкото да си раздвижа краката, и знаеш ли какво стана, нищо: въобще не можах да стигна до края!

И изведнъж! Тази нощ излизам от тоалетната и те виждам тебе, истински символ — точно това си ти, нали разбираш, символ, да, истински символ, ни повече, ни по-малко. Не го ли знаеше? Не мога да повярвам. Както и да е, веднага разбрах, че ще настъпи преломът. При това, скъпи, без да мисля, ъ-хъ, почувствувах го, просто го почувствувах. Нали виждаш в какво състояние съм? И дойдох сама при тебе, нали така? Ще трябва да ти кажа, че досега такова нещо не съм правила! Да не си помислиш, че съм някаква си? Просто го почувствувах това и не можех, пък и не исках да се възпра. Е, когато му дойде времето, естествено, ще се запитам защо съм избрала каубой, и то каубой-проститутка.

Но сега — не! О, не. Смърт е да анализираш по време на… Удоволствието ти отива на кино. Целуни ме сега, веднага! Преди да сме прекалили с приказките. Хей, слушай! Ще се притесниш ли много, ако запаля огромната, страхотно силна лампа, дето виси над леглото ми, и те разгледам от горе до долу? Защото никога не съм разглеждала мъж изцяло, тоест сантиметър по сантиметър, а ужасно ми се иска. Може ли, а? Мисля, че при твоята професия е нормално да се поставят някакви по-особени изисквания, нали?

А между другото, колко все пак ще ми струва тая работа?