Джеймс Лио Хърлихи
Среднощен каубой (31)

7

Вечерта бе наложила тежък данък върху настроението му. Докато се изкачваше по стълбите към Х-квартирата, той се запита дали са му останали малко сили, за да съчини някаква история за пред Рацо. Спря на площадката на третия етаж и се загледа през прозореца в зимната луна.

— Рацо — каза той кротко. — Не. Рико. Ще го нарека Рико. Рико — продължи, — тая работа нещо не се получи както трябва. Пропилях си вечерта. Но пък за утре съм си подредил едно-две неща и смятам, че най-късно до два дни ще се качим на автобуса. Как ти звучи това?

Тръсна глава: въобще не звучеше както трябва. Може би щеше да е по-добре, ако кажеше, че е спечелил част от парите, а утре ще изкара останалото. И така, Рацо, щеше да му каже той, още двайсет и хайде на автобуса.

Влезе в квартирата с намерението да изрече тази лъжа и завари Рацо буден, с поглед забит в тавана. Джо очакваше, че той ще седне и ще почне да го разпитва какво е станало, но Рацо нито помръдна, нито продума.

Джо отиде до него и го погледна. Поради някаква причина — може би защото знаеше истината — Рацо не отвърна на погледа му. Продължи да разглежда нещо на тавана и рече:

— Сънувах гадни работи.

Гласът му беше тих и мек. Вече не стържеше така.

— Няма ли да ме попиташ к’во съм свършил тая вечер? — изненада се Джо.

Рацо го погледна, но само с очи. Вниманието му всъщност бе насочено другаде. Лицето му бе лишено от израз, а очите му като че бяха изгубили някаква своя жизненоважна способност. Не способността си да виждат, нея все още притежаваха; но онази способност, благодарение на която зрението се превръща в нещо наистина ценно, тя, изглежда, че липсваше.

— Не искам да ходя никъде — каза той.

— Не искаш да отидеш във Флорида?

— Не. Тъй че легни най-после да поспиш.

Джо погледна топлото местенце до Рацо и се замисли дали да не легне. После се взря в Рацовото мокро, излиняло лице с цвят на кост, в неговите дълбоко хлътнали очи, и му се причу оня звук от отварянето и затварянето на чекмеджето в спалнята на Таунзенд П. Лок.

И изведнъж разбра, че трябва да се добере до това чекмедже. Нищо повече. Всичко беше толкова просто.

— Ама това вече е върхът! — каза той. — Всичко съм уредил, а на него сега пък не му се отивало.

— Всичко си уредил ли?

— Всичко до дупка. Трябва само да отскоча до едно място, за не повече от две минути. После ще хванем следващия автобус. Но, по дяволите, тебе това не те интересува, тъй че ще трябва да пътувам сам. — Огледа стаята. — Мисля, че нищо не ми трябва оттука. Имам си я главата, имам си ги ръцете, повече не ми е нужно.

Той се запъти към вратата.

— Слушай, Рацо, ъ-ъ, все някой път ще се видим, а?

Сега Рацо седеше с изправен гръбнак, с широко отворени очи и уста. За момент двамата с Джо Бък просто се погледнаха, после Рацо каза:

— Довиждане.

Но не помръдна. Нито пък Джо.

След една-две секунди Джо каза:

— Значи, въобще не искаш да отиваш във Флорида, така ли?

Рацо облиза устни и смръщи леко вежди. После отговори:

— Не.

В миг Джо се втурна обратно в стаята.

— Хайде, бръмбазък, навличай обувките! Няма време за губене!

За някакви секунди Рацо отметна завивките настрана и се потътри по пода към обувките си.

Взеха едно такси до автобусната спирка. Нямаха багаж. Бяха натъпкали джобовете си с разни боклуци от Х-квартирата, а Рацо носеше едно индианско одеяло. По пътя Рацо дишаше тежко и често се оплакваше, че му парят очите.

— От какво ми парят толкова очите? Разбираш ли нещо от тая работа?

Джо му помогна да седне на една пейка в чакалнята. Щеше да е по-лесно да го вдигне, но Рацо не би се съгласил.

— Сега почакай тука — каза той. — Ще се върна след не повече от десет минути.

— Ами ако ме приберат за скитничество?

— Да не си луд? Чакаш автобуса в дванайсет и петдесет за Маями, Флорида. Какво скитничество е това?

— Добре, ами ако оня не ти даде мангизи?

— Значи, не ми вярваш, а? Така ли? Не ми вярваш! Само го кажи! Хайде де, кажи го!

— Вярвам ти — рече Рацо. — Само че…

— Само че, дрън-дрън!

Вече при вратата Джо се обърна и видя как Рацо се увива в одеялото. Почака и дребосъкът да го погледне и му махна с ръка. Рацо също му махна. Джо тръгна бързо навън и щом излезе на Осмо Авеню, хукна да бяга.