Джеймс Лио Хърлихи
Среднощен каубой (16)

5

Първоначалното предположение на Джо относно финансовото състояние на Кас Трехюн се основаваше доста лекомислено върху два фактора: дребните размери на кучето й — сигурно струва цяло състояние да поддържаш живот в такова малко същество — и броя и големината на изкуствените брилянти по пръстите й, които той взе погрешно за истински. Преценката му се подкрепи по-после и от още една твърде съмнителна представа: че човек, който живее в апартамент, надстроен върху покрива на такава висока сграда, с положителност има повече пари и от архиепископ.

Затова, в единайсет и нещо, докато Кас взимаше душ, за да се приготви за среднощната си среща с мистър Нийдълман, Джо се посъветва с изображението си в огледалото на спалнята.

— Знаеш ли, Кас — рече той гласно, — искам да ти кажа, че тая вечер прекарах тука чудесно, по-хубаво от това, здраве! Ами да, факт. И затуй не ми се говори по работа, ха-ха.

Такова едно начало му се стори доста кофти, та затова спря и опита нов курс.

— Хей, красавице! — подпря се с две ръце на тоалетката и впери очи в изображението в огледалото. — Мога ли да получа двайсетарка? — Ама, разбира се, душичке! — обади се един въображаем тъничък гласец. — Даже вземи петдесет! Макар че, бог ми е свидетел, заслужаваш и сто.

Той сви устни и изпрати една въздушна целувка към огледалото, след което отново се усмихна.

Кас излезе на пръсти от банята, напълно гримирана, но все още гола. Изпаднала в някакво смешно настроение на свенливост след банята, тя държеше пешкир пред тялото си.

— Не гледай — каза и тръгна към гардероба.

— Знаеш ли, Кас — рече каубоят, — аз, ъ-ъ, много хубаво изкарах тука тая вечер.

— И аз, любов моя — чу се гласът й иззад вратата на гардероба.

— По-хубаво от това, здраве му кажи!

Миг по-късно към него се приближи заднишком една кула от черни мъниста и украшения от слонова кост.

— Я ми вдигни ципа, Текс^[1]!

Джо вдигна ципа на роклята й. После каза:

— Знаеш ли, Кас, аз, ъ-ъ, да си кажа правата, за мене това е работа.

Тя седна пред тоалетката и взе да си пръска косата с лак.

— О, бедничкият — възкликна. — А Мори чак получи язва от много работа.

— Хм. — Джо се замисли за момент. После каза: — Е, не знам Мори какво работи, но моята работа е по-различна.

Вниманието на Кас явно беше другаде.

— Ти въобще си много по-различен от Мори — рече тя, — и то в много отношения. Колкото до това, можеш да ми вярваш.

Тя се разгледа най-подробно в огледалото. Откри някакъв пропуск в устата си и взе червилото.

— Всъщност — продължи Джо, като се питаше дали ще може да изрече следващите думи, — аз съм… проститутка.

Ето, каза го!

— Хм — каза тя, после опъна горната устна по зъбите си и я намаза с оранжево. — Чек тряа а ечели.

— Моля?

Тя отпусна устната си и запуши червилото с капачето.

— Казах, човек трябва да печели.

Джо се разсмя.

— Ама ти наистина ли чу какво казах?

На това Кас не отговори. Но Джо се обнадежди, когато тя стана от тоалетката и отиде до един скрин, откъдето извади вечерна чантичка от златно ламе.

— Извинявай, котенце — каза тя. — Вече съм с единия крак навън. Май ще е по-добре да се изпаряваш.

Тя отвори вечерната си чантичка. Джо се разтрепери от вълнение. Приседна на леглото и се опита да скрие радостта си, като взе да почуква един в друг ботушите си. С крайчеца на окото си я видя, че се приближава до него, спря и наведе чантичката до нивото на очите му.

Чантичката беше широко отворена и празна.

— Текс — каза Кас, — можеш ли да ми услужиш с малко пари за такси? Не успях да отида до банката днес следобед. — Обхвана брадичката му с длан и го погледна прелъстително. — Толкова си сладък! — рече. — Мразя парите, а ти? Чудесно се позабавлявахме. Впрочем защо не ми запишеш телефона?

Шокът беше страхотен, но Джо се окопити бързо. Изсмя се с половин уста и каза:

— Интересно, че спомена за пари. Тъкмо и аз исках да те помоля за същото.

Опита се да завърши молбата си с нов смях, но звуците замръзнаха в гърлото му заедно с въздуха и с всичко друго в стаята. Настъпи един продължителен, опасен момент на пълно мълчание.

Накрая жената, която все още държеше брадичката му, прошепна безстрастно:

— Как, ти искаш пари от мене? Искаш пари от мене, така ли? Това ли искаш, пари, а?

На Джо му беше невъзможно да прояви дар слово, но Кас очевидно откри някакъв отговор в очите му.

— Изнудвач! — каза тя, като стисна брадичката му. — Копеле! Мръсник! Ти какво си мислиш, че си имаш работа с някоя дърта повлекана ли? Я ме виж: трийсет и една! Мислиш, че като си майстор, можеш да искаш мангизи, а? Че ти не си с всичкия си. Ами аз съм страхотно маце, само на трийсет и една, к’во ще кажеш? Ще те убия и окото ми няма да мигне!

Изведнъж от очите й бликнаха сълзи. После тя извика и се хвърли на кревата, като нареждаше: „В живота си не съм…“ и някакви други фрази, които оставаха неразбираеми, тъй като беше напъхала няколко пръста в устата си.

Джо се изправи. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Запали си цигара, пусна клечката в един пепелник и напълни с дим дробовете си. Застана прав над жената и заоглежда тялото й, за да намери някакво указание как да действува по-нататък. Голите й рамене се тресяха от риданията и тя приличаше на някакъв изхвърлен на брега кит в предсмъртна агония. Смая го това колко голям може да стане човек от скръбта.

— Хей — подвикна Джо и седна на кревата до нея. — Хей, Кас! — Сложи ръка на гърба й и я раздруса лекичко. — Ама ти да не си помисли, че го казах сериозно? Това за парите де? Че то си беше шега! Хайде де, а пък аз си мислех, че имаш чудесно чувство за хумор, явно съм сбъркал.

После стана, уж разочарован от нея.

— А! Ама ти се преструваш, въобще не плачеш. Колко ти трябват за таксито? — Той си извади парите, цялата пачка. — Колко искаш, мила? Пет? Десет? Хайде де, казвай!

Наведе се и протегна парите към лицето й.

— Отвори си очите! Погледни! Ще те моля ли за пари, като съм си лепнал на задника такава пачка, а? Помисли само! Господи, та аз съм от Хюстън, Тексас, уважаема, и баща ми е експерт по петрола! Никога не ми се е налагало да взимам пари от някого. Хайде де, няма ли да спреш с тоя рев?

Звуците на нейната скръб се усилиха. Той й подаде няколко хартиени кърпички от нощното шкафче. Тя ги притисна до лицето си, но продължи да ридае.

Тогава той се наведе към нея и й подвикна съвсем тихичко в ухото:

— Хей. — Докосна я по бузата. — Ти си страхотно маце, Кас. Човек само като те гледа, и му се дощява.

Тя отвори очи. Джо кимна.

— Ами да, факт — каза.

После взе една двайсетдоларова банкнота и я пъхна между гърдите й.

— Ето, вземи.

Кас Трехюн се надигна, седна и здравата се изсекна.