Джеймс Лио Хърлихи
Среднощен каубой (15)

4

Втората богата дама разхождаше бял френски пудел по Лексингтън Авеню в района между Двадесета и Тридесета улица. Когато Джо я забеляза, тя гледаше някакви жълти хризантеми, изложени пред витрината на един цветарски магазин.

Пуделът беше толкова малък, че приличаше на играчка с пружина; самата дама обаче беше огромна. Тя създаваше впечатление за известна филмова звезда, чийто апетит е провалил кариерата й. Беше брюнетка, миглите й стърчаха на два сантиметра, по лицето и ноктите на пръстите й имаше доста боица. Тая украса й придаваше вид на марионетка, вътре в която има не само една ръка, а цял човек: гледаш зелените очички, дето надзъртат от тая голяма кукла и се питаш кой ли е малкият човечец вътре в нея.

И така, тя изучаваше хризантемите, а Джо уж се загледа в розите, додето му стана ясно, че дамата много добре е усетила присъствието му.

— Хайде, по-бързо, миличко — каза тя раздразнено, обръщайки се към кучето, което се беше свило под масата пред цветарницата и се напъваше. — Направи аки заради мама. Хайде, направи аки.

Джо притисна широкополата си шапка към сърцето.

— Извинете, госпожо — каза той, — аз съм съвсем отскоро в града, пристигнах от Хюстън, Тексас, и ми се иска да видя Статуята на свободата.

Жената го погледна с вдигнати вежди, зяпнала от изумление.

— Искате да видите какво?

— Статуята на свободата — каза той с усмивка, която можеше да заслепи луната. Имаше обичай да потрепва леко с устни, от което усмивката му изглеждаше неволна; това някак си увеличаваше неизмеримо много стойността й.

Богатата дама посрещна погледа му и издържа на него като мъж.

— Тя е в Сентрал Парк и пикае там — каза дамата. — Ако побързаш, ще хванеш вечерния сеанс. А сега, хайде, разкарай се.

Гласът й беше дрезгав и силен.

Тъкмо когато си тръгваше обаче, втората богата дама намигна на Джо. И му се усмихна явно предизвикателно. Напълно озадачен, той я гледаше как, разтресла меса, се отдалечава по Лексингтън Авеню в тясната си черна рокля и розовите си обувки с високи токчета, а малкото кученце подтичваше след нея.

При светофара тя се обърна назад, улови погледа на каубоя, усмихна му се, после взе кученцето и изчезна зад ъгъла, като нареждаше нещо по бебешки на малкото животинче, впримчено в сгъвката на ръката й.

Джо забърза към ъгъла и я видя, че го чака под тентата на една кооперация. Като се увери, че той я следва, жената влезе в сградата.

След секунда Джо мина през вратата от масивно злато — е, може би не от масивно злато, но покрита с някакъв метал с цвят на злато, — която създаваше впечатлението, че тук парите престават да бъдат проблем. Влезе в застлания с килим асансьор, в който богатата дама гледаше право пред себе си, сякаш въобще не го забелязваше. Но в мига, в който вратите се затвориха с оня свой приглушен, скъп звук „шшшшт“, богатата дама се хвърли върху Джо, облиза устните му с дългия си език, потърка стомаха си в неговия. После, макар да беше много масивна, тя му се усмихна така, сякаш е съвсем мъничка, и каза:

— Здравей.

Джо потрепери.

Пуделът изджафка, чу се ново „шшшшшт“ и те влязоха направо от асансьора в частен апартамент с пухкави бели килими.

Богатата дама го хвана за ръката.

— Трябва да завъртя няколко телефона — каза тя и го задърпа след себе си към едно бюро в бяло и златно, върху което имаше телефон. С едната ръка почна да набира някакъв номер, а с другата разкопча панталоните на Джо и се залови с ципа му.

Целият епизод се развиваше с такава бързина и по такъв начин, които надминаваха и най-смелите представи на Джо.

— Обажда се Кас Техюн — изговори богатата дама в телефонната слушалка, докато лявата й ръка вече действуваше в панталоните на Джо. — Някой да ме е търсил? Кой е там? Имелда? Здравей, скъпа. Има ли нещо за мен? Нийдълман, точно така. Разбрах. Преди колко време? Казах кога. Добре, а откъде, от Мъри Хил пет? Не, не, няма значение, разбрах. Разбрах, Имелда, мила, казах ти, че разбрах, дявол да го вземе! Благодаря ти! Довиждане.

Без да остави слушалката, тя прекъсна линията с пръст. После погледна надолу, за да види какво е намерила с лявата си ръка.

— Охо! — възкликна възхитена и без да изважда ръката си, набра номера на Мъри Хил.

— Ако обичате, мистър Нийдълман.

Последва пауза, през която тя пусна Джо, вдигна полата си, обърна се и прилепи задник към него, като го накара да я обхване с ръка през кръста.

— О, здравейте, мистър Палмбаум, какво правите там? Добре, благодаря. Наистина поразително. А сега може ли да се обади Мори? — Последва нова пауза: тя пъхна ухото си в устата на Джо. — О, господи, о, спри — извика, — не мога, ще умра. Мори? — Гласът й стана нежен и сладък: сякаш подмамваше малко дете да влезе в газова камера, като му обещаваше бонбони. — О, Мори. Здравей, разбрах, че си ме търсил. Бях излязла да разходя Бейби. Не, скъпи, само сега излизах. Ами нали той трябваше да направи аки? А, да, всъщност наистина го разходих още веднъж преди това. Около три. Но, скъпи, аз проверих и нямаше нищо за мене, честна дума. Ти не си казал, че си ме търсил, нали? Е, стига толкова! Нали точно това казах! Караш ме да се ядосвам. Гади ми се вече. Ще затворя телефона и ще си изповръщам червата. Мори, ама ти наистина ме нервираш, да знаеш! Само за едно си мислиш, като говориш с мене, я си гледай работата!

Изкиска се и продължи:

— Разбира се, че се шегувам, глупчо. Слушай сега, кога ще можеш да дойдеш? — Тя се обърна с лице към Джо и тикна езика си надълбоко в устата му. В това нейно действие нямаше никаква страст: изглежда, по-скоро я тласкаше някакво медицинско любопитство относно формата на задните му зъби. После изтегли бързо сондата и каза в телефонната слушалка: — Добре, щом казваш, но съм много разочарована. — Тя смигна на Джо и му показа среден пръст. — В такъв случай, Мори, ще дремна час-два, после може да хапна надве-натри пред телевизора и полека-лека ще започна да се обличам, ама много продължително, за да убия времето. Нали така? Чудесно, пиленце, до довечера в дванайсет в „Джили“. Ето ти една голяма мокра целувка.

И тя издаде неприличен звук в слушалката, след което завърши разговора с глезена интонация:

— Не, само една! Обичам те страхотно.

После затвори телефона и насочи цялото си внимание към Джо Бък.