Сара Шепард
Никога не казвай никога (26)

25.
Почти, но не съвсем

Ема се завъртя и се шмугна сред тълпата, опитвайки се отчаяно да се измъкне от салона колкото се може по-бързо. Пред очите й плуваше кървава мъгла. Майната им на близначките Туитър. Тя имаше нужда от чист въздух.

Почти не усети как отваря вратите и студеният нощен въздух я блъсва в лицето. Виждаше единствено адски красивото розовеещо аризонско небе. По тротоара се въргаляха кочани от билети. Нечия котешка маска лежеше захвърлена край близкото дърво. От вътрешността на сградата се долавяше пулсиращ ритъм и от време на време се разнасяше оглушителният трясък на фалшиви гръмотевици.

Ема се отпусна върху най-близката пейка и скри лице в шепите си. Все пак нали тя беше онази, която реши да сложи край. Но… Саманта? Момичето, заради което я арестуваха? Все едно й беше ударил плесница.

Вратата се отвори със скърцане и от вътрешността гръмна музика. Когато Ема се обърна и видя Итън, тя се престори, че търси нещо в чантата си.

— Къде ти е дамата? — не се сдържа и изтърси тя.

— Тя е… вътре. — Итън застана изправен до нея. Ема беше седнала така, че заемаше почти цялата пейка и нямаше никакво намерение да му прави място. — Добре ли си?

Ема кимна вдървено.

— Да. Чудно.

— Търсих те, но не те намерих при Мадлин и останалите — каза Итън и свали шапката на Робин Худ от главата си. Доста е грозновата, установи с облекчение Ема. С нея прилича на елф.

— Ами, приятно прекарване. — Ема знаеше, че се държи гадно, но точно сега не намираше сили да бъде мила.

Раменете му се прегърбиха.

— Виж какво, знам какво те тормози.

Ема извърна глава.

— Няма значение. — Тя изобщо не искаше да говори за това.

— Щом опознаеш Сам, ще откриеш, че е много мила.

Ема искаше да запрати шерлокхолмовската си лула по главата му. Значи вече я нарича Сам?

— Говорих с нея за теб — додаде Итън. — Готова е да оттегли обвинението в кражба. Никакво досие, никакъв обществено полезен труд, никакъв затвор.

Ема изсумтя.

— Такава ли беше сделката? Ти ще я заведеш на бала, тя ще свали обвиненията? Колко мило от твоя страна. Същински рицар.

Итън поклати глава.

— Такава ли ставаш, когато ревнуваш? — През лицето му премина странно изражение, което Ема не успя да разгадае. — Приличаш много повече на Сътън, отколкото можеш да си представиш — каза той.

— Това пък какво трябва да означава?

Итън скръсти ръце на гърдите си.

— Ти ми каза, че искаш да си останем приятели. Наистина ли го искаш?

В салона диджеят пусна песен на Блек Айд Пийс. Музиката звучеше глухо, безчувствено. Ема пъхна ръка под сакото си и улови медальона на Сътън.

— Не знам — промърмори тя.

Итън се наведе към нея, докато лицето му не се изравни с нейното. Очите му излъчваха топлина. Залязващото слънце подчертаваше скулите му Ема усещаше характерния му аромат, смесица от дезодорант, чисти дрехи и ментова дъвка. Опита се да запази каменното изражение на лицето си. Не искаше да разкрива чувствата си пред него.

— Мислех си, че искам точно това — рече най-накрая тя, поемайки си дълбоко дъх. — Просто така ми се струваше… по-лесно. По-безопасно. Но сега вече не съм сигурна в нищо.

Итън се беше втренчил в ръцете си.

Кажи нещо, каквото и да е, помоли го Ема на ум, затворила очи.

— Ето ви къде сте.

Ема рязко отвори очи. Вратата беше отворена широко и едно момиче с тъмна перука стоеше на тротоара. Итън рязко се отдръпна от Ема.

— Сам — каза той.

— Търсих те. — Сивите очи на Саманта излъчваха студ. Гърдите й изглеждаха странно сплескани от корсета. Щом зърна Ема, красивото й лице се изкриви грозно.

— Просто говорехме — изтърси Итън, приближи се до Саманта и я хвана за ръката. — Тъкмо мислех да вляза и да те потърся.

Саманта се обърна към вратата.

— Хайде, да танцуваме. — Тя махна студено на Ема и издърпа Итън обратно в салона. Той извърна глава и срещна погледа на Ема.

Тя се опита да каже нещо, но от устата й излезе просто слаб писък. След като двамата изчезнаха във вътрешността на сградата, тя свали детективската шапка от главата си и я смачка с ръце.

Звън, обади се телефонът на Сътън от чантата й. Ако това беше съобщение от Итън, Ема щеше да хвърли телефона в шадравана.

Вместо това видя есемес от Мадлин.

КЪДЕ СИ, КУЧКО? ЛИПСВАШ НИ! НАЛИ НЕ СИ ИЗБЯГАЛА ТАЙНО БЕЗ НАС?

Откъм салона се разнесе нов гръм. Ема се изправи решително. Мълчанието на Итън нямаше да й развали вечерта.

Тя натисна бутона за отговор. ИДВАМ. Добави една оплезена емотиконка и натисна „изпрати“. По дяволите Итън. По дяволите любовта. Трябваше да наблюдава две близначки.