Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Closers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 62гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster(2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ

Американска, първо издание

Превод Крум Бъчваров

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова

Формат 84/108/32. Печатни коли 22

ISBN 954-585-653-1

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg

 

Hieronymus, Inc., 2005

История

  1. —Добавяне

ТРЕТА ЧАСТ
И ДЕБНЕ МРАК

32

Входната рампа от Тампа Авеню за магистралата „Роналд Рейгън“ беше затворена и трафикът се пренасочваше по Риналди до входа на Портър Ранч Драйв. Цялата магистрална рампа бе задръстена с полицейски коли. Бяха представени отдел „Научни изследвания“ на ЛАПУ, калифорнийските магистрални патрули и щатската патология, както и „Неприключени следствия“. Ейбъл Прат се беше обадил тук-там, за да улесни поемането на случая от неговия отдел. Тъй като убийството на Роланд Маки бе извършено на входа към щатска магистрала, следствието формално попадаше в юрисдикцията на магистралните патрули. Ала те бяха повече от доволни да го отстъпят, особено след като престъплението се разглеждаше като част от текущо следствие на ЛАПУ. С други думи, щяха да оставят управлението само да си разчиства кашата.

Началникът на местната магистрална патрулна служба обаче предложи да се възползват от услугите на най-добрия специалист по злополуки и Прат се съгласи. Освен това бе събрал едни от най-вещите криминалисти от управлението, които беше успял да открие през нощта.

Бош и Райдър прекараха голяма част от огледа в колата на Прат, където шефът им надълго и широко ги разпита, а после отговориха на въпросите на Тим Марсия и Рик Джексън, които бяха повикани да оглавят разследването на смъртта на Маки. Тъй като Бош и Райдър бяха участници в едни събития и свидетели в други, беше взето решение да не Разследват случая. Бе ясно, че двамата ще продължат да работят по делото Верлорън и така явно ще вървят по стъпките на убиеца на Роланд Маки.

Към три през нощта криминалистите се събраха с детективите, за да обсъдят наученото до момента. Бяха извадили трупа на Маки изпод влекача и грижливо бяха фотографирали, записали на видео и скицирали местопрестъплението. След това всички можеха спокойно да обикалят наоколо.

Прат предложи на следователя от магистралната патрулна служба, висок мъж, казваше се Дейвид Олманд, да започне пръв. С помощта на лазерна показалка Олманд посочи следите от гуми по пътя и чакъла, смятани за свързани със случая. Показа и задната страна на влекача, където с тебеширени кръгове бяха оградени няколко драскотини, вдлъбнатини и дупки в тежката стомана. Неговото заключение беше същото, до каквото бяха стигнали Бош и Райдър секунди след откриването на Маки. Той бе убит.

— Следите от гуми показват, че жертвата е спряла влекача до пътя на трийсетина метра оттук — започна Олманд. — Навярно, за да избегне повредената кола, която вече е чакала там. После шофьорът е върнал на задна. Преди да слезе, е изключил от скорост и вдигнал ръчната спирачка. Ако е бързал, както предполагат някои второстепенни факти, може направо да е заобиколил, за да свали теглича. И точно тогава става всичко. Повредената кола явно не е била повредена. Шофьорът настъпил газта и тя полетяла напред, блъснала Маки и го приковала към задната страна на влекача. Той е бил наведен над теглича и най-вероятно се е занимавал с него в момента на удара. Това обяснява раните по главата. Блъснал се е с лице в теглича — по него има кръв.

За потвърждение Олманд прокара червената точка на лазера по теглича.

— След това колата е върнала на задна — продължи той. — Тогава са оставени следите от гуми по асфалта. После пак е дала напред за втори удар. Маки сигурно вече е бил фатално ранен. Но още не е бил мъртъв. Сигурно след първия е паднал на земята и с последни сили е пропълзял под, за да избегне втория удар. Така или иначе, колата повторно е блъснала влекача. Маки е умрял от раните си под камиона.

Олманд направи пауза, за да даде възможност да му зададат въпроси, но беше посрещнат само от мрачно мълчание. Бош не се сещаше какво да попита. Непрекъсван от никого, следователят от МПС довърши доклада си, като посочи двете следи от гуми по чакъла и асфалта.

— Гумите на колата не са много широки. Това означава малък чуждестранен модел. Измерих ги и ще проверя в производствените каталози. Тогава ще мога да ви дам списъка на автомобилите, от чиито гуми може да са оставени тия следи.

След като никой не каза нищо, Олманд посочи с лазера едно мазно петно на асфалта.

— Освен това от колата е течало масло. Не много, но ако е важно да се определи колко време убиецът е останал тук в очакване на жертвата, можем да измерим утечката, когато колата бъде намерена, и да пресметнем приблизително за колко време се е получило това петънце.

— Не е зле да го знаем — изсумтя Прат.

После благодари на Олманд и помоли патолога Рави Пател да съобщи резултатите от предварителния оглед на трупа. Пател започна със списъка на многобройните счупени кости и травми. Според него ударът най-вероятно строшил черепа на Маки, смазал орбитата на лявото му око и разместил долната му челюст. Хълбоците му били смачкани, лявата страна на торса му също. Лявата ръка и бедро също били счупени.

— Тези травми най-вероятно са получени при един удар — заключи патоанатомът. — Жертвата сигурно е стояла на крака и ударът е дошъл отдясно и отзад.

— Можел ли е да пропълзи под влекача? — попита Рик.

— Възможно е — отвърна Пател. — Инстинктът за самосъхранение кара хората да вършат удивителни неща. Не мога да съм сигурен, докато не го отворя, обаче в такива случаи най-често наблюдаваме перфорация на белите дробове. Те се изпълват с кръв. Това отнема време. Може да е пропълзял под камиона, като си е мислил, че там ще е в безопасност.

„И се е удавил в собствената си кръв“, помисли Бош.

Следваше докладът на криминалиста, който се оказа брат на Рави Пател, казваше се Радж. Хари ги познаваше от предишни следствия и знаеше, че двамата са сред най-добрите.

Радж Пател описа най-важните елементи от огледа на местопрестъплението и заключи, че опитите на Маки да спаси живота си, като пропълзи под влекача, може в крайна сметка да позволят на следователите да заловят убиеца му.

— Разбирате ли, при втория удар тялото не е послужило като буфер. Имаме сблъсък на метал в метал. По канатата на влекача е останала боя, от която взехме проби. Ако откриете колата, можем да я идентифицираме със стопроцентова сигурност.

Това бе лъч в мрака, каза си Бош.

След като Пател приключи доклада си, следователите започнаха да се разотиват по задачите си. Прат искаше целия отдел да се събере в „Пасифик“ в девет часа, за да обсъдят случая.

Марсия и Джексън трябваше да претърсят дома на Маки. Това означаваше да събудят съдията, за да подпише заповедта за обиск, тъй като жертвата живееше в дома на Уилям Бъркхарт, който бе вероятен заподозрян в убийството. По времето, когато бяха смачкали Маки на магистралата, къщата се беше намирала под наблюдение и Бъркхарт трябваше да е бил там. Въпреки това можеше да е пратил някой друг да извърши убийството и се смяташе за заподозрян до доказване на противното.

Едни от първите, на които се бяха обадили Бош и Райдър, след като бяха открили Маки под влекача, бяха Кихоу и Брадшоу, двамата детективи, наблюдаващи къщата на Мариано Стрийт. Те незабавно бяха арестували Бъркхарт и жената, идентифицирана като Белинда Месиър.

Двамата в момента чакаха в Паркър Сентър и Бош и райдър получиха от Прат задача да ги разпитат.

Но когато се обърнаха, за да се изкачат по рампата към колата на Киз, Прат ги помоли да почакат. После тръгна заедно с тях и заговори така, че другите да не могат да ги чуят.

— Мисля, че няма нужда да ви казвам, че ще ни окажат натиск.

— Наясно сме — отвърна Бош.

— Не знам каква форма ще приеме проверката, обаче ми се струва, че можете със сигурност да я очаквате.

— Ще сме готови — обеща Райдър.

— Може би трябва да го обсъдите по пътя до града — посъветва ги Прат. — И се погрижете да сте на една и съща страница.

Шефът на отделението искаше да им каже да уеднаквят версиите си, така че да могат да ги представят по един и същи начин и в най-изгодната за тях светлина, даже да ги разпитат поотделно.

— Всичко ще е наред — каза Киз.

Прат погледна Бош, после се обърна към влекача.

— Знам — рече Хари. — Аз съм новобранец. Ако някой поеме вината, това ще съм аз. Няма проблем. Идеята си беше моя.

— Хари, това не е… — започна Райдър.

— Планът беше мой — прекъсна я той. — Мен ще държат отговорен.

— Е, може и да не се стигне дотам — отвърна Прат. — Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-добре. Успехът неутрализира много неприятности. Затова предлагам Да свършим със случая до закуска.

— Готово, шефе — каза Киз.

Докато се изкачваха по рампата, Бош и Райдър мълчаха.

 

 

 

33

 

В Паркър Сентър беше пусто — тук се оживяваше едва след изгрев слънце. Бош тръгна към отдел „Грабежи и убийства“ на третия етаж, за да смени Кихоу и Брадшоу, а Райдър — към офиса на „Неприключени следствия“, за да вземе досието на Уилям Бъркхарт, което вече беше подготвила.

— Надявам се Кихоу и Брадшоу да са направили кафе — подметна Киз.

Хари излезе от фоайето с асансьорите и тръгна по коридора към двукрилата врата на ГУ. Изведнъж зад него се разнесе глас.

— Какво ви казах за регенератите?

Бош се обърна. Беше Ървинг. Нататък бяха само компютърните служби и детективът предположи, че го е чакал в коридора. Опита се да не проявява изненадата си, че Ървинг вече явно знае какво се е случило на магистралата.

— Какво правите тук?

— А, просто дойдох по-рано. Днес ни очаква велик ден.

— Нима?

— Да. И още отсега ви предупреждавам. Сутринта медиите ще знаят за тая ваша среднощна издънка. Репортерите ще научат как сте използвали Маки за примамка, само за да оставите да го убият по най-жесток начин. Ще се поинтересуват как така на един пенсиониран детектив е било позволено да се върне в управлението, за да извърши такова нещо. Но не се бойте. Тия въпроси най-вероятно ще бъдат отправени към началника на полицията, който е отговорен за всичко.

Бош се засмя и поклати глава, като че ли не бе усетил заплахата.

— Това ли е всичко?

— Освен това ще посъветвам началника на Вътрешния отдел да подложи на проверка вашето следствие, детектив Бош. На ваше място не бих свиквал много с назначението си.

Бош направи крачка към Ървинг с надеждата да му върне част от заплахата.

— Чудесно, направете го. Надявам се също да подготвите началника за онова, което ще разкажа на неговите следователи, както и на репортерите, за вашата вина във всичко това.

Последва дълго мълчание, после Ървинг се хвана на въдицата.

— Какви ги говорите?

— Преди седемнайсет години вие лично сте оставили на свобода тоя човек, за когото се вълнувате, че бил използван като примамка. За да можете да сключите сделка с Ричард Рос. Маки е трябвало да иде в затвора. Вместо това той използвал пистолета от един от обирите си за убийството на невинно шестнайсетгодишно момиче.

Бош зачака, ала Ървинг не отговори.

— Да — продължи детективът. — Моите ръце може да са изцапани с кръвта на Роланд Маки, обаче вашите са целите в кръвта на Ребека Верлорън. Искате да отидем при медиите и Вътрешния отдел с това, така ли? Хубаво, опитайте и Ще видим какво ще излезе.

На лицето на Ървинг се изписа смущение.

— Грешите, Бош. Всички ония хлапаци бяха оневинени за Верлорън.

— И как? Кой ги оневини? Защото Грийн и Гарсия не са. Вие сте ги манипулирали. Също като бащата на момичето. Вие и един от вашите копои сте ги изплашили.

Бош насочи показалец към гърдите му.

— Оставили сте убийците на свобода, за да запазите сделката си.

— Напълно грешите — настойчиво възрази Ървинг. — Наистина ли смятате, че бихме оставили убийци на свобода?

Хари поклати глава и едва не се засмя.

— Да, така смятам.

— Чуйте ме, Бош. Проверихме алибитата на всички тия момчета. Чисти бяха. За някои от тях алибито бяхме ние защото все още ги следяхме. Обаче се погрижихме всеки член на групата да бъде проверен и чак тогава казахме на Грийн и Гарсия да ги оставят на мира. И на бащата, но той не миряса.

— Затова сте го наврели в дупката, а, Ървинг?

— Трябваше да го направим. По онова време в града беше адски напрегнато. Не можехме да допуснем бащата да дрънка неверни неща.

— Не ми излизайте с тия глупости, че сте го направили за благото на обществото. Имали сте сделка, само за това ви е било грижа. Рос и Вътрешният отдел са ви били в джоба и сте искали да продължава да е така. Само че криво сте си направили сметката. ДНК пробата го доказва. Маки е свързан с делото Верлорън.

— Не, чакайте малко. Това доказва само едно, че е притежавал пистолета. Прочетох статията, която сте подхвърлили на вестника. ДНК пробата го свързва с оръжието, не с убийството.

Бош само махна с ръка. Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Надяваше се само, че собствената му заплаха да отиде при медиите и Вътрешния отдел ще неутрализира тази на Ървинг. Бяха в патова ситуация.

— Кой е проверил алибитата? — спокойно попита той.

Ървинг не отговори.

— Нека позная. Маклелан. Навсякъде е оставил следите си.

Заместник-началникът отново не отговори. Сякаш се бе унесъл в спомени отпреди седемнайсет години.

— Искам да се обадите на своя копой, Ървинг. Знам, че още работи за вас. Кажете му, че искам да знам за алибитата. Искам подробностите. Искам докладите. Искам всичко, каквото има, до седем сутринта. Иначе край. Ще направим каквото трябва и ще видим как ще паднат заровете.

И тъкмо се канеше да се обърне, когато Ървинг проговори:

— Няма доклади за алибитата. Никога не е имало.

Хари чу, че вратата на асансьора се отваря, и след секунди Райдър излезе иззад ъгъла с папка в ръце. Щом ги видя, спря. Не каза нищо.

— Няма доклади ли? — попита Бош. — Тогава да се надяваме, че има добра памет. Е, довиждане.

Обърна се и закрачи по коридора. Райдър побърза да го настигне, като хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Ървинг не ги следва. Заговори едва след като минаха през двукрилата врата.

— Загазили ли сме, Хари? Той ще използва ли случая срещу човека на шестия етаж?

Бош я погледна. Смесицата от ужас и страх на лицето й му показа колко важен е отговорът му за нея.

— Не и ако зависи от мен — отвърна той.