Майкъл Конъли
Хорът на забравените гласове (30)

30

Райдър го чакаше. Бош паркира и се прехвърли в нейния форд.

— За една бройка — отбеляза партньорката му. — Оказва се, че сигурно си го познавал тоя тип. Джери Таунсенд. Говори ли ти нещо? Проверихме номера на пикапа му, когато си тръгваше от сервиза, и получихме името му.

— Джери Таунсенд ли? Не, името не ми говори нищо. Обаче го познах по лице.

— През деветдесет и шеста е осъден за непредумишлено убийство. Излежал пет години. Прилича на случай на домашно насилие, обаче повече не успяха да изтеглят от компютъра Басирам се, че ако отворим досието, твоето име ще е там някъде. Затова си го познал.

— Смяташ ли, че може да е свързан със сегашния ни случай?

— Съмнявам се. Сигурно собственикът на сервиза няма нищо против да взима на работа бивши затворници. Те не искат много пари, нали разбираш? А ако мами в ремонтите, кой ще се оплаче?

— Е, да се връщаме и да видим какво ще стане.

Тя превключи на скорост и излезе на Тампа, за да потегли обратно към кръстовището, където се намираше сервизът.

— Как мина с него? — попита Райдър.

— Доста добре. Направих всичко, освен да му прочета статията. Не се издаде с нищо, обаче май захапа.

— Видя ли татуировките?

— Да, свършиха добра работа. Щом ги видя, започна да ме разпитва. Твоята информация за Симънс също ми беше от полза. Неговото име изскочи в разговора. Освен това Маки има белег между палеца и показалеца на дясната ръка. От прищипването.

— Браво, Хари, нищо не си пропуснал. Значи остава само Да чакаме.

— Другите тръгнаха ли си?

— Ще си тръгнат, щом заемем позиция.

Когато стигнаха на кръстовището, видяха, че влекачът на Маки излиза на Роско и потегля на запад.

— Тръгва! — възкликна Бош. — Защо никой не ни предупреди?

В същия момент мобилният телефон на Райдър иззвъня. Тя му го подаде, за да може да се съсредоточи върху и се престрои в платното за ляв завой.

Обаждаше се Тим Марсия. Обясни, че Маки е тръгнал без никой да се обади в сервиза, за да поиска пътна помощ Джексън проверил в аудиоцентъра. По подслушваните линии не били провеждани разговори.

— Може да няма нищо — каза Бош. — Докато пътувах с него, спомена, че ще отиде да хапне.

— Възможно е.

— Вече е наш, Тим. Мерси, че останахте. Предай на Рик нашите благодарности.

— Успех, Хари.

Последваха влекача до търговския площад. Маки влезе в една закусвалня. Не носеше вестника, който Бош беше оставил в кабинета.

— Гладен ли си, Хари? — попита Райдър.

— Не, хапнах, преди да се видим.

Зачакаха.

Мобилният телефон на Бош иззвъня. Обаждаше се Робинсън, който бе втора смяна в аудиоцентъра заедно с Норд.

— Току-що се обадиха за пътна помощ в сервиза. После пренасочиха разговора към мобифона на Маки. Сигурно не е в сервиза.

Бош обясни ситуацията и се извини, че не ги е държал в течение. После попита:

— Къде го викат?

— На Рисида и Партения, някаква катастрофа. Предполагам, че колата е съвсем смачкана. Сигурно ще трябва да я закара в някоя автокъща.

— Добре, следим го.

След няколко минути Маки излезе от ресторанта с голяма чаша безалкохолно, от която стърчеше сламка. Последваха го до Рисида Булевард и Партения Стрийт, където той спря до една тойота със смачкана предница. Друг влекач тъкмо вдигаше втората кола, голям мерцедес, чиято задница бе сплескана при сблъсъка. Маки размени няколко приказки с колегата си — професионална любезност — и се зае с тойотата. На ъгловия паркинг имаше патрулка от ЛАПУ — полицаят вътре пишеше доклад. Бош не забеляза шофьори-е ц реши, че може да са ги закарали в болница.

Маки закара тойотата в една автокъща чак на Ван Найс Булевард. Докато беше вътре, отново се обади Робинсън. Нямало ново повикване за Маки, този път в Нортридж Фелън Сентър — някаква служителка в книжарницата на „Бордърс“ имала нужда от помощ при запалването.

— На тоя тип няма да му остане време да прочете вестника, ако продължи така — изпъшка Райдър.

— Не знам. Чудя се дали изобщо може да чете. На бюрото имаше една бележка и…

— Каква бележка?

— За него. Зяпа я сто часа, обаче не съм сигурен, че разбра какво пише.

— Ти успя ли да я прочетеш? Какво пишеше?

— Беше я оставил някой от дневната смяна. От Виза се обадили да потвърдят одобряването на молбата му или нещо подобно.

Райдър сбърчи чело.

— Какво има? — попита Бош.

— Просто ми се струва странно да кандидатства за кредитна карта. Това ще го направи лесен за откриване, а нали се е опитвал да го избягва.

— Може да се е почувствал в безопасност.

От автокъщата Маки отиде направо в търговския център и помогна на жената от книжарницата да запали. После потегли към сервиза. Когато стигна там, наближаваше десет. Помръкващите надежди на Бош отново се съживиха, когато погледна с бинокъла от площада оттатък улицата и видя, че Маки тръгва към офиса.

— Все още имаме шанс — каза Хари. — Взел е вестника.

Трудно можеха да следят Маки в сервиза. Две от стени-Те на предния офис бяха стъклени и там нямаха проблем. Ала вратите на гаража вече бяха затворени и обектът често изчезваше там, където Бош не го виждаше.

— Искаш ли аз да наблюдавам? — попита Райдър.

Бош отпусна бинокъла и я погледна. Едва различаваше лицето й в мрака.

— Няма нужда. Нали ще шофираш. Защо не си починеш? Днес те събудих адски рано.

И отново вдигна бинокъла.

— Нищо ми няма — отвърна Киз. — Когато решиш, че имаш нужда от почивка…

— Освен това почти се чувствам отговорен за тоя тип-прекъсна я Хари.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали разбираш, всичко. Имам предвид, можехме просто да го приберем и да го поизпотим в ареста, да се опитаме да го пречупим. Обаче ние избрахме тоя начин и планът беше мой. Аз съм отговорен.

— Пак можем да го поизпотим. Ако сега не успеем, сигурно ще се наложи да го направим.

Мобилният телефон на Бош иззвъня.

— Може би най-после ще ни зарадват с нещо — въздъхна той.

Обаждаше се Норд.

— Нали казахте, че тоя тип бил завършил гимназия, Хари?

— Да, защо?

— Току-що се обади да му прочетат статията по телефона.

Бош рязко се изправи на седалката. Бяха в играта. Нямаше значение как съдържанието на репортажа ще стигне до Маки. Най-важното бе, че е поискал да знае какво пише във вестника.

— На кого се обади?

— На някоя си Мишел Мърфи. Най-вероятно старо гадже. Попита я дали още получава вестника всеки ден, като че ли не беше сигурен. Тя потвърди и той я помоли да му прочете статията.

— Говориха ли за нея?

— Да. Тя го попита дали е познавал момичето, за което пише във вестника. Маки отговори отрицателно, обаче после прибави: „Познавах пистолета“. Точно така се изрази, му заяви, че не искала да знае нищо за това, и му затвори.

Бош се замисли. Театърът бе успял. Бяха подритнали камък, лежал непокътнат цели седемнайсет години. Обзе го възбуда.

— Можеш ли да ни прехвърлиш записа тук? — попита той — Искам да го чуя.

— Мисля, че мога — отвърна Норд. — Ще повикам някой От техниците и… Ще ти се обадя пак: Маки се обажда на някого.

— Чакам.

Бош затвори, за да даде възможност на Норд да продължи с подслушването, и набързо разказа на Райдър за разговора на Маки с Мишел Мърфи.

— Може да извадим късмет, Хари — каза тя.

Детективът наблюдаваше Маки с бинокъла. Маки седеше зад бюрото в офиса и приказваше по мобилния си телефон.

— Хайде, Маки — прошепна Бош. — Изплюй камъчето. Изпей ни историята.

Ала обектът затвори мобифона. Разговорът бе прекалено кратък, за да измъкнат нещо от него.

След десет секунди Норд пак се обади.

— Току-що позвъни на Били Блицкрига.

— Какво каза?

— „Може да съм загазил“. И още: „Може да се наложи Да се чупя“. Бъркхарт го прекъсна: „Не ми пука какво става, не дрънкай за това по телефона“. Уговориха се да се срещнат след края на смяната на Маки.

— Къде?

— Най-вероятно в къщата. Маки каза: „Вкъщи ли ще си?“ и Бъркхарт потвърди. „Ами Белинда, още ли е там?“-попита Маки. Бъркхарт отвърна, че тя щяла да спи, да не се притеснявал за нея. И затвориха.

Новата информация нанесе смазващ удар върху надеждите на Бош да разрешат случая още тази нощ. Ако Маки ц Бъркхарт се срещнеха в къщата, нямаше да ги чуват. Щяха да пропуснат признанието, заради което бяха организирали цялото това наблюдение.

— Обади ми се, ако позвъни на някой друг — бързо каза Хари и затвори.

— Нещо лошо ли? — попита Райдър. Явно се бе досетила по гласа му.

— Да.

Бош й предаде съдържанието на разговорите и й обясни препятствието, с което щяха да се сблъскат, ако Маки и Бъркхарт се срещнеха, за да обсъдят проблема зад затворена врата.

— Не е чак толкова лошо, Хари — заяви Киз. — Той е направил сериозно признание пред оная Мърфи и още едно, по-малко, пред Бъркхарт. Близо сме, не унивай. Дай да го обмислим. Какво можем да направим, за да ги накараме да се срещнат извън къщата? Например в „Старбъкс“ или на подобно място?

— Да бе, как ли не. Маки да си поръча капучино.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Даже да ги изкараме от къщата, как ще се приближим до тях? Не можем. Трябва да е по телефона.

— Просто ще чакаме да видим какво ще стане. В момента не можем да направим нищо повече. Виж, добре е да чуем какво ще си кажат, обаче това не е краят на света. Маки вече е казал по телефона, че може да се наложи да се чупи. Ако избяга, съдебните заседатели ще го приемат като проява на гузна съвест. И ако използваш бягството му и всичко друго, което имаме на запис, може да успеем да изкопчим още от него, когато накрая го приберем. Така че не всичко е изгубено, нали?

— Да.

— Искаш ли да се обадя на Ейбъл? Той би трябвало да знае какво става.

— Да, обади му се. Всъщност няма какво да докладваме, обаче му се обади.

— Успокой се, Хари.

Бош престана дай обръща внимание. Вдигна бинокъла и го насочи към Маки, който продължаваше да седи зад бюрото. Изглеждаше дълбоко замислен. Другият от нощната смяна, сигурно Кени, седеше с вдигнато нагоре лице и гледаше телевизия. Смееше се на нещо.

Маки нито се смееше, нито гледаше. Главата му беше сведена. Взираше се в паметта си.

Времето до полунощ се проточи в най-дългите деветдесет минути наблюдение, които си спомняше Бош. Докато чакаха затварянето на сервиза, когато Маки щеше да се отправи на срещата си с Бъркхарт, не се случи нищо. Телефоните мълчаха. Маки не мръдна от бюрото и Хари не успя да измисли план за предотвратяване на срещата или за проникване в къщата. Като че ли всички бяха замръзнали, докато часовникът не показа дванайсет.

Накрая външното осветление на сервиза угасна и двамата мъже го затвориха. На излизане Маки носеше вестника, който не можеше да прочете. Бош знаеше, че ще го покаже на Бъркхарт и двамата най-вероятно ще разговарят за убийството.

— И ние няма да сме там — измърмори той, докато наблюдаваше Маки с бинокъла.

Маки се качи на камарото и шумно форсира двигателя, лед като го запали. После излезе на Тампа и потегли на юг към дома си, мястото на срещата. Райдър изчака малко и напусна паркинга, престрои се през северните платна на Тампа и също пое на юг. Бош се обади на Норд в аудиоцентъра и съобщи, че Маки е приключил смяната си и трябва Да продължат с подслушването на къщата.

Фаровете на Маки бяха на три преки от тях. Почти нямаше движение и Райдър шофираше на безопасно разстояние. На минаване покрай паркинга, където беше оставил колата си, Бош хвърли поглед към мерцедеса, просто за да се увери, че е там.

— Опа! — възкликна Киз.

Маки направи обратен завой и се насочи срещу тях двамата.

— Какво да правя, Хари? — попита Райдър.

— Нищо. Не прави нищо забележимо.

— Той се връща към нас. Сигурно е забелязал опашката!

— Спокойно. Може да е видял моята кола на паркинга.

Гърленото ръмжене на камарото се чуваше много преди да се разминат с него. Звучеше заплашително и злобно, като чудовище, връхлитащо ги с гневен рев.