Метаданни
Данни
- Серия
- Хари Бош (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Closers, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 62гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- hammster(2007)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ?
МАЙКЪЛ КОНЪЛИ
ХОРЪТ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ГЛАСОВЕ
Американска, първо издание
Превод Крум Бъчваров
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Линче Шопова
Формат 84/108/32. Печатни коли 22
ISBN 954-585-653-1
ИК „БАРД“ ООД — София 1124, „Яворов“, бл. 12-А, вх. 2. тел. 943 76 59, 943 76 89. http://www.bard.bg
Hieronymus, Inc., 2005
История
- —Добавяне
3
Излязоха от кабинета на Прат. Решиха Бош да донесе следващото кафе, докато Райдър започне със следствените материали. И двамата трябваше да ги прочетат от кора до кора, за да добият представа за следствието в реда, в който са се развили събитията и в който са документирани.
Бош каза, че ще й даде голяма преднина — можела да изпие кафето си в барчето, просто защото му липсвала атмосферата на това място, а не самото кафе.
— Тогава сигурно ще имам няколко минути да отида до едното място — отвърна тя.
След като Райдър отиде до тоалетната, Бош взе страницата с годините, които им бяха определени, и я пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Излезе от стая 503, слезе с асансьора на третия етаж, мина през главното помещение на отдел „Грабежи и убийства“ и се запъти към кабинета на капитана.
Офисът беше разделен на две помещения. Едното беше кабинетче, а на другото му казваха „следствена зала“. В нея имаше продълговата заседателна маса, на която обсъждаха разследваните убийства, а стените от двете страни бяха покрити с лавици, заети от следствените дела за убийствата, извършени в града. В тези подвързани с кожа томове имаше данни за абсолютно всяко убийство в Лос Анджелис през последните над сто години. След разкриването на съответното престъпление информацията постъпваше в папките. Така управлението лесно можеше да установи кои следствия са приключени.
Бош прокара показалец по напуканите гръбчета на томовете. На тях пишеше просто „Убийства“ и годините. Първите папки се отнасяха за по няколко години, но към осемдесетте убийствата бяха станали толкова много, че всеки том съдържаше данни само за една година. Извършените през 1988-а убийства бяха включени в два тома. Изведнъж Бош разбра защо тази година е била възложена на тях с Райдър като нови членове на „Неприключени следствия“. Големият брой убийства в града определено щеше да означава и голям брой неприключени следствия.
Пръстът му стигна до папката, съдържаща следствията от 1972-ра, той я смъкна от лавицата и седна на масата. Прелисти папката: прехвърляше историите, чуваше гласовете. Откри старицата, която беше удавена във ваната. Следствието така и бе останало неприключено. Продължи нататък, през 1973-та и 1974-та, след това извади папката за 1966-а, 67-а и 68-а. Прочете за Чарлз Мансън и Робърт Кенеди. Прочете за хора, чиито имена никога не беше чувал. Имена, които им бяха отнети наред с всичко друго, което бяха имали или биха могли да имат.
Докато четеше тези дневници на градските ужаси, усети как го обзема позната енергия, как потича по вените му. Само час отново на работа и вече преследваше убиец. Нямаше значение преди колко време беше пролята кръвта. Убиецът се разхождаше на свобода и Бош вървеше по петите му. Като блудния син от притчата, той знаеше, че пак си е на мястото. Отново бе кръстен във водите на единствената истинска религия. Религията на детектива. И знаеше, че ще намери спасение в онези, които отдавна бяха загубени, че ще го открие в прашните библии, в които мъртвите бяха строени в редици и на всяка страница имаше призраци.
— Хари Бош!
Сепнат, Бош затвори тома и вдигна глава. На вратата на вътрешния офис стоеше капитан Гейб Норона.
— Господин капитан.
— Е, добре дошъл!
Норона енергично стисна ръката му.
— Радвам се, че пак съм тук.
— Виждам, че вече си готвиш домашното.
— Просто влизам в обстановката.
— Нова надежда за мъртвите. Хари Бош отново по дирите на убиеца.
Бош не отговори. Не знаеше дали капитанът не му се подиграва.
— Има една такава книга — поясни Норона.
— Ясно.
— Е, успех. Действай и ги прати зад решетките.
— Такива са и моите намерения.
Капитанът пак стисна ръката му, върна се в кабинета си и затвори вратата.
Това натрапване беше нарушило светостта на мига. Бош стана и започна да връща тежките томове по местата им. Когато свърши, излезе от офиса и тръгна към барчето.