Майкъл Конъли
Хорът на забравените гласове (2)

2

Бош слезе с асансьора на петия етаж. И той беше нова територия за него. По-рано там се помещаваха много от административните офиси на средно и ниско равнище, повечето пълни с цивилни служители, счетоводители, аналитици, писарушки. Досега не му се бе налагало да идва на петия.

Във фоайето нямаше табелки, упътващи към офисите. На такъв етаж човек знаеше къде отива още преди да слезе от асансьора. Само че не и Бош. Коридорите образуваха буквата „Н“ и той два пъти сбърка пътя, преди най-после да намери 503-та стая. На вратата не пишеше нищо друго. Спря, преди да я отвори, и се замисли за това, което щеше да върши, с което се захващаше. Знаеше, че постъпва правилно. Сякаш чуваше гласовете, идващи отвътре. Всичките осем хиляди.

Киз Райдър седеше на бюрото до вратата и пиеше вдигащо пара кафе. Стаята приличаше на приемна на секретарка, ала от честите си телефонни обаждания през предишните седмици Бош знаеше, че в този отдел няма секретарки. Нямало пари за такъв лукс. Райдър си погледна часовника, поклати глава и каза:

— Нали се уговорихме за осем. Така ли ще я караме? Всяка сутрин ли ще ми цъфваш, когато ти кефне?

Бош също си погледна часовника. Осем и пет. Погледна я и се усмихна. Тя отговори на усмивката му.

— Е, добре дошъл.

Беше ниска, с няколко кила отгоре. В късата й коса сребрееха посивяващи кичури. Кожата й бе много тъмна, което правеше усмивката й още по-сияйна. Райдър се смъкна от бюрото, вдигна втора чаша кафе и му я подаде.

— Я да видим дали съм запомнила вкусовете ти.

Бош отпи и кимна.

— Черно, каквито обичам партньорите си.

— Много смешно. Ще трябва да подам жалба срещу теб за тия думи.

Поведе го навътре. Офисът изглеждаше пуст. Помещението беше голямо даже за отдел от деветима следователи — четири групи и шеф. Стените бяха боядисани в светлосив нюанс, какъвто Бош често виждаше на компютърните екрани. Мокетът бе сив. Нямаше прозорци. Там, където би трябвало да са прозорците, висяха дъски за обяви или адски стари черно-бели криминални снимки в красиви рамки. Бош забеляза, че фотографите често са поставяли художествените си способности пред клиничните си задължения. От снимките лъхаше мрачна атмосфера. Почти не се забелязваха подробности.

Райдър видя, че ги разглежда, и го осведоми:

— Казаха ми, че ги избрал писателят Джеймс Елрой и поръчал да ги поставят в рамки, специално за офиса.

Заобиколиха една ниска стена, която разделяше помещението на две, и се озоваха в ниша с две сиви стоманени бюра, долепени едно до друго, така че детективите, които седят на тях, да са един срещу друг. Райдър остави кафето си на едното бюро. Там вече имаше папки, голяма чаша с химикалки и снимка, поставена под такъв ъгъл, че да не се вижда отстрани. Освен това бръмчеше отворен лаптоп. Райдър се беше преместила в отдела предишната седмица, докато Бош още бе изпълнявал формалностите — медицинския преглед и последните документи, нужни за връщането му в управлението.

Другото бюро беше чисто, свободно и го очакваше. Той мина зад него и остави чашата си, като се опита да скрие усмивката си.

— Добре дошъл отново, Рой — рече Райдър.

Това вече го накара да се усмихне. Беше му приятно, че пак му викат Рой. Тази традиция се поддържаше от много детективи в отдел „Убийства“. Имаше един легендарен детектив, Ръсел Къстър, който преди много години бе работил в Холивудския участък. Абсолютният професионалист. Много детективи, които днес разследваха убийствата в града, по едно или друго време бяха попадали под негова опека. През 1990-а го бяха убили при случайна престрелка. Обаче навикът му да нарича човек Рой, както и всъщност да се казваше, пусна корени. Не бяха сигурни за произхода му. Едни твърдяха, че някога Къстър имал партньор, Рой Акъф, когото много обичал, и всичко започнало оттам. Други смятаха, че му допадала мисълта ченгетата от отдел „Убийства“ да са от типа на Рой Роджърс, с бялата шапка, винаги готов да се притече на помощ. Всичко това вече нямаше значение. Бош знаеше, че е гордост просто да му викат отново Рой.

Седна зад бюрото. Столът беше стар и го убиваше — със сигурност щеше да го боли гърбът, ако прекарваше прекалено много време на него. Надяваше се, че няма да се наложи. При предишната си служба в управлението се бе ръководил от мотото „Мърдай живо и чукай по хорските врати“. Не виждаше причина да се променя на стари години.

— Къде са другите? — попита той.

— Закусват. Забравих. Казаха ми, че в понеделник сутрин всички се срещали рано на закуска. Обикновено ходели в „Пасифик“. Спомних си едва тая заран, когато пристигнах и заварих пълно мъртвило. Е, скоро трябва да се появят.

Бош знаеше, че „Пасифик Дайнинг Кар“ отдавна е любимо заведение на шефовете от управлението и отдел „Грабежи и убийства“. Знаеше и още нещо.

— Дванайсет долара за порция пържени яйца. Явно в този отдел се насърчава полагането на извънреден труд.

Райдър се усмихна.

— Позна. Обаче и без това нямаше да можеш да ометеш скъпите си яйца заради повикването при началника.

— Значи си чула, а?

— Още имам свои хора на шестия. Получи ли си значката?

— Да, даде ми я.

— Казах му кой номер би искал да получиш. Същият ли е?

— Да, Киз, мерси. Благодаря ти за всичко.

— Вече ми благодари. Няма нужда непрекъснато да го повтаряш.

Той кимна и се огледа. Забеляза, че на стената зад Райдър има снимка на двама детективи, надвесени над труп, проснат в сухото бетонно корито на река Лос Анджелис. Ако се съдеше по шапките на мъжете, беше фотография от началото на 50-те години.

— Е, с какво ще започнем? — попита Бош.

— Отделът разделя следствията на тригодишни периоди. Това осигурява известна последователност. Казват, че опознаваш епохата и някои играчи в управлението. Нещата се застъпват. Помагало и при разкриването на серийни убийства. За две години вече са успели да изровят четири серийни убийства, за които никой не подозирал.

Бош отново кимна. Беше впечатлен.

— Кои години ни се паднаха?

— Всяка група има по четири-пет периода. Тъй като сме нови, получихме четири.

Тя отвори средното чекмедже на бюрото, извади един лист и му го подаде.

Бош/Райдър — възложени следствия:

1966 1972 1987 1996

1967 1973 1988 1997

1968 1974 1989 1998

Бош прегледа списъка на годините, за които щяха да отговарят. По-голямата част от първия период беше прекарал във Виетнам.

— Лятото на любовта — отбеляза той. — Пропуснах го. Сигурно затова съм сбъркан.

Каза го просто за да каже нещо. После забеляза, че вторият период започва с 1972-ра годината, през която бе постъпил в полицията. Спомни си, че на втория ден от службата му та му като патрул го бяха го бяха пратили една къща на Върмонт. Някаква жена от източното крайбрежие помолила полицията да се отбият при майка, която не отговаряла по телефона. Бош я намери удавена във ваната. Ръцете и краката и бяха завързани с кучешки каишки. Мъртвото и куче беше във ваната с нея. Зачуди се дали убийството на старицата е сред неприключените следствия, които им възлагаха.

— Как се е стигнало до това разпределение? Искам да кажа, защо са ни възложили точно тия години?

— Прехвърлиха ни ги от другите групи Ние облекчаваме техните ангажименти. Всъщност е вече със следствия от голяма част от тия години. И в петък чух, че от осемдесет и осма имаме джакпот. Още днес трябва да започнем да работим по него. Може да се каже, че това ти е подарък за добре дошъл.

— Какво имаш предвид с „джакпот“?

— Когато сме получили съответствие от ДНК проба или пръстови отпечатъци, пуснати през компютрите или пратени в министерството на правосъдието.

— Какъв е нашият случай?

— Струва ми се, че е ДНК проба. След малко ще разберем.

— Не ти ли казаха всичко миналата седмица? Нали знаеш, можех да поработя през почивните дни.

— Знам, Хари. Обаче това е старо следствие. Нямаше нужда да се разтичваме още в мига, в който се получи съобщение по пощата. Работата в „Неприключени следствия“ е различна.

— Нима? И защо?

На лицето на Райдър се изписа раздразнение, ала преди Да успее да му отвърне, вратата се отвори и в помещението се разнесоха гласове. Райдър излезе от нишата и Бош я последва да го запознае със следователите от отдела. Той всъщност добре познаваше двама от детективите от предишните следствия — Тим Марсия и Рик Джексън. Втората група се състоеше от Робърт Ренър и Виктор Роблето, а третата — от Кевин Робинсън и Джий Нодорд. Началник на отдела беше Ейбъл Прат. Репутацията на всички му бе известна Всички бяха първокласни детективи.

Поздравите бяха приветливи и спокойни, е, малко прекалено официални. Бош знаеше, че назначаването му в отдела сигурно е било прието с подозрение. Детективите в цялото управление мечтаеха за „Неприключени следствия“. Фактът, че той е назначен направо тук след близо три години в пенсия, повдигаше някои въпроси. Както му беше напомнил началникът на полицията, Бош трябваше да благодари за това на Райдър. Тя си бе използвала лихвите, натрупани от кой знае какви вложения на шестия етаж, за да уреди връщането му в управлението и работата му в „неприключени следствия“ при нея.

След като приключиха с ръкуването, Прат покани Бош и Райдър на лична приветствена реч в кабинета си. Седна зад бюрото си, а двамата заеха столовете пред него. В големия колкото килер офис нямаше място за други мебели.

Прат беше няколко години по-млад от Бош, още нямаше петдесет. Поддържаше се във форма и притежаваше гордия дух на прочутия отдел „Грабежи и убийства“, чийто клон бяха „Неприключени следствия“. Изглеждаше уверен в способностите си и в ръководството на отдела си. Така и трябваше. ГУ разследваше най-тежките престъпления в града. Ако човек не вярваше, че е по-умен, по-печен и по-хитър от хората, които преследва, мястото му не бе там — Бош го знаеше много добре.

— Всъщност би трябвало да ви разделя — започна Прат. — За да работите с хора, които вече са се наложили в отдела, защото работата е различна от онова, което сте вършили. Но ми спуснаха нареждане от шестия етаж и ще го изпълня. Пък и разбрах, че между вас има връзка, която дава резултати. Затова ще забравим какво би трябвало да направя и ще ви кажа една-две приказки за работата в „Неприключени следствия“. Киз, знам, че миналата седмица вече изслуша тая реч, обаче просто ще трябва да я изтърпиш, нали така?

— Естествено — потвърди тя.

— На първо място, запомнете, че тук търсим отговори. Отговорите трябва да са достатъчно пълни. Затова не се заблуждавайте за това какво вършим тук. Не заблуждавайте роднините, с които ще се срещате, не се оставяйте да бъдете заблудени от тях.

Замълча, за да види реакцията им, и след като такава не последва, продължи. Бош забеляза, че на снимката от местопрестъпление, закачена в рамка на стената, има мъж, свлякъл се в телефонна кабина с пробита от куршум стена. Такива телефонни кабини можеха да се видят само в старите филми или в някой ретро ресторант.

— Този отдел определено е най-благородното място в сградата — каза Прат. — Град, който забравя своите жертви на убийство, е загубен. Ето това трябва да запомним. Ние сме като спортистите, които се борят до последната секунда — и побеждават. Ние теглим чертата. Ако се издъним, мачът е изгубен, защото ние сме последният шанс. Да, ние сме малцина. От хиляда деветстотин и шейсета имаме осем хиляди неприключени следствия. Обаче сме непоколебими. Даже целият отдел да се справя само с по едно следствие месечно, само дванайсет годишно, пак вършим нещо. Казах вече — ние теглим чертата. Ако искате да разследвате убийства, това ви е мястото.

Страстта му впечатли Бош. Виждаше в очите му искреност и даже болка. Веднага разбра, че иска да работи за този човек — това рядко му се бе случвало през годините, прослужени в управлението.

— Ясно — отвърна Бош.

— Вижте, знам, че и двамата имате дълъг опит в разследване на убийства. Това, което ще ви се стори различно ТУК, е връзката ви с тях.

— Връзката ли? — изненада се Хари.

— Да, връзката. Искам да кажа, че разследването на току-що извършени убийства е съвсем друг филм. Имате труп, имате аутопсия, съобщавате вестта на роднините. Тук си имате работа с отдавна мъртви жертви. Няма аутопсии, няма истински местопрестъпления. Имате си работа със следствените доклади, ако успеете да ги откриете, и с документацията. Когато отидете при роднините, а повярвайте ми, при тях се отива чак след като сте се подготвили адски добре, заварвате хора, които вече са изпитали шока и са намерили или не са намерили начини да го преодолеят. Което ви се отразява. И се надявам, че сте готови за това.

— Благодаря за предупреждението.

— При новоизвършените убийства всичко е чисто клинично, защото събитията се развиват бързо. При старите случаи всичко е емоционално. Ще видите последиците от насилието във времето. Бъдете готови за това.

Прат придърпа една дебела синя папка и понечи да я побутне към тях, но се отказа.

— Освен това трябва да сте готови за управлението. Знайте, че документацията няма да е пълна или изобщо ще липсва. Очаквайте веществените доказателства да са унищожени или изчезнали. Пригответе се да започнете от нулата. Този отдел беше създаден преди две години. През първите осем месеца само преглеждахме документацията и събирахме неприключените следствия. Въвеждахме каквото можехме в криминалните мрежи, но даже когато получавахме съответствия, ни спъваха празнотите във воденото следствие. А бе — каца без дъно. Направо да се побъркаш. Въпреки че за убийството няма давност, оказва се, че поне едно от ръководствата на управлението рутинно е изхвърляло веществените доказателства и даже документацията. С две думи, това, което най-много ще ви пречи в някои случаи, спокойно може да е самото управление.

— Чух, че имаме нещо като джакпот в един от нашите периоди — отбеляза Бош.

Стигаха му толкова приказки. Просто искаше да се заеме с нещо.

— Да, така е — потвърди Прат. — След малко ще стигнем и дотам. Нека първо довърша речта си. В края на краищата не ми се случва често да я произнасям. Накратко, тук се опитваме да приложим нова техника и методи към стари следствия. Техниката обикновено се състои от три неща. Имаме ДНК, пръстови отпечатъци и балистика. През последните десет години бяха постигнати феноменални успехи в сравнителния анализ и в трите области. Само че това управление никога не се е възползвало от тия успехи и не е продължавало старите следствия. В резултат имаме около две хиляди случая, в които взетите ДНК проби изобщо не са сравнявани. От хиляда деветстотин и шейсета имаме четири хиляди случая с пръстови отпечатъци, които никога не са пускани в компютър. Никъде — нито при нас, нито в министерството на правосъдието, нито във ФБР. Същото се отнася за балистиката. В повечето случаи доказателственият материал е запазен, обаче никой не му е обърнал внимание.

Бош поклати глава. Вече изпитваше гнева на всички роднини на жертвите от забравените с времето случаи, от безразличието и некадърността.

— Освен това ще видите, че методите тук са различни. Днешното ченге е много по-напред, отколкото, да речем, през хиляда деветстотин и шейсета или седемдесета. Даже хиляда деветстотин и осемдесета. Та даже преди да стигнете до веществените доказателства и да прегледате тия случаи, Ще видите неща, които сега ви се струват очевидни, обаче изобщо не са били такива за никого по време на убийството.

Прат кимна. Беше свършил речта си.

— А сега, джакпотът — каза той и побутна избелялото следствено дело към тях. — Поиграйте си с това случайче. Разплетете го и пратете някого в затвора.