Сара Шепард
Безпощадно (8)

7.
Да благодарим на Бог за списъка с контакти в мобилните телефони

Преди последното междучасие в петък следобед Ариа се мотаеше в коридора пред кабинета по история на изкуството, и разглеждаше уебстраницата в памет на Табита Кларк на телефона си. Имаше няколко нови постове, предимно от приятели и членове на семейството, които изказваха своите съболезнования. Освен това някой беше споменал за специалното предаване по CNN за злоупотребата с алкохол по време на пролетната ваканция, което щеше да се излъчи следващата седмица; очевидно в него щеше да се спомене и историята на Табита. Ариа преглътна тежко. Струваше й се толкова странно и ужасяващо целият свят да си мисли, че Табита е загинала заради преливане.

Тя вдигна глава точно когато Майк спря до шкафчето си. Той разговаряше с Колийн Лаури, красива мажоретка от неговия клас; говореше се, че двамата играят заедно в сцена от училищната пиеса. След като затвори вратичката и се обърна на другата страна, Майк сложи ръка на кръста на Колийн. През последните няколко седмици той не спираше да се вайка за скъсването с Хана, но по всичко личеше, че го беше преодолял.

Изпълни я отчаяние. Щеше ли някога да настъпи моментът, когато тя самата щеше да преодолее раздялата с Ноъл? И да може, без да избухва в сълзи, да поглежда към някои предмети в стаята си — празна пластмасова чаша от концерта в Камдън, който бяха посетили заедно, големия шаблон за временна татуировка на Робърт Патинсън, заради която Ноъл я подиграваше, програмата за курсовете по готварство в „Холис“, на които ходеха заедно? Тя не спираше да си мисли какво ли бе объркала, за да провали тази връзка. Сигурно го беше водила на твърде много поетични вечери. Беше се преструвала на отегчена на твърде много типични роузуудски партита, организирани от него. А като се прибавеше и случилото се в Исландия… Но само Хана знаеше за това, а тя се беше заклела да мълчи.

— Ариа.

Ариа се обърна и видя устремената към нея Хана. Въпреки че кестенявата й коса беше прибрана в лъскава конска опашка и гримът й изглеждаше напълно професионално, а раираната туника под униформеното сако беше перфектно изгладена, тя изглеждаше доста оръфано.

— Здрасти. — Гласът й звучеше задъхано.

— Какво става? — попита Ариа.

Хана прокара пръсти по тревистозелената кожена чанта, която бе преметнала през рамо. Очите й се стрелкаха наляво-надясно.

— Получавала ли си съобщения от… нали се сещаш?

Ариа завъртя около китката си конопената гривна, която си беше купила от един хед шоп във Филаделфия.

— Не и след онова отпреди две седмици. — В съзнанието й проблеснаха кадри от новинарската емисия за изхвърлените на брега останки на Табита. — Защо, ти да не би да си получила?

Звучащата в междучасията класическа музика, която според администрацията на „Роузууд дей“ действаше стимулиращо на мозъка, спря рязко, показвайки, че започва следващият час. Хана изкриви устни и погледна към шкафа с наградите в дъното на коридора.

Ариа я хвана за китката.

— Какво каза?

Покрай тях премина група ученици.

— Т-трябва да вървя — заекна Хана. После се затича по коридора и се шмугна в кабинета по френски.

— Хана! — извика Ариа.

Вратата на кабинета се затвори. Миг по-късно Ариа сведе рамене, въздъхна потиснато и тръгна към своята стая, преди да бие последният звънец.

Двайсет минути по-късно госпожа Китингер, учителката по история на изкуството, угаси лампите и включи старомодния слайд-проектор, който винаги издаваше тракащи звуци и миришеше леко на изгоряла коса. Стаята беше прорязана от прашен жълт лъч, който прожектираше на белия екран, окачен върху черната дъска, картината „Салонът на улица Мулен“ на Анри дьо Тулуз-Лотрек. Френски проститутки седят в парижки публичен дом и убиват време.

— Всички имат тайни, особено художниците — каза госпожа Китингер с дълбокия си дрезгав глас, който отлично подхождаше на зализаната назад късо подстригана коса и елегантния й мъжки костюм. В Роузууд се носеше клюката, че госпожа Китингер е лесбийка, но майката на Ариа я познаваше от галерията, където работеше и каза, че жената е щастливо омъжена за някакъв скулптор на име Дейв. — И като гледа картините на Тулуз-Лотрек — продължи госпожа Китингер, — човек би си помислил, че неговите тайни са свързани с плътските страсти, но всъщност проблемите му са съвсем различни. Някой може ли да предположи какви?

Възцари се отегчена тишина. Историята на изкуството беше любимият предмет на Ариа, но повечето от останалите й съученици не го вземаха насериозно. Сигурно го бяха избрали, защото им звучеше твърде много като изкуство, тоест не се налагаше да се мисли. Но в първия час, когато госпожа Китингер им раздаде дебелите учебници, те зяпаха страниците така, сякаш бяха написани на морзовата азбука.

Най-накрая Джеймс Фрийд вдигна ръка.

— Бил е роден жена?

Мейсън Байърс се изкиска, а Ариа завъртя очи.

— Всъщност почти позна — отвърна госпожа Китингер. — Тулуз-Лотрек е бил роден с малформации, най-вече защото родителите му са били първи братовчеди.

— Яко — промърмори под носа си Джеймс Фрийд.

— Страдал е от болест на костите, в резултат на която имал крака като на дете и тяло на възрастен — додаде госпожа Китингер. — Според слуховете е имал и деформирани гениталии.

— Пфу — обади се някакво момиче. Ариа имаше усещането, че е Наоми Циглър. Последва кискане и Ариа отново бе почти сигурна чие беше то. На Клаудия. За неин лош късмет финландката се беше записала в курса в края на предишната седмица.

Госпожа Китингер премина на следващия диапозитив. Това бе автопортрет на червенокос художник, нарисуван със замах.

— А това кой е?

— Винсент Ван Гог — отвърна Ариа.

— Правилно — каза госпожа Китингер. — Господин Ван Гог изглежда доста щастлив човек, нали? Винаги рисува слънчогледи или красиви звездни нощи.

— Не е съвсем така — обади се Кирстен Кълън. — Изпадал е в ужасни депресии и е страдал от силни болки. Пиел е болкоуспокояващи, което може би е променило визуалните му възприятия и затова картините му са толкова ярки и въздействащи.

— Много добре — каза госпожа Китингер.

Ариа се усмихна на Кирстен. Тя бе единственит друг човек в този клас, който наистина се интересуваше от изкуство.

Госпожа Китингер изключи прожекционния апарат, светна лампите и тръгна към черната дъска, потраквайки с токове по дървения под.

— Следващият ни проект е свързан с психологията. Ще задам на всеки от вас по един художник и вие ще проучите за домашно психологичното му състояние и неговото влияние върху творбите му. Ще ми представите докладите си не следващия, а по-следващия понеделник.

Мейсън изпъшка.

— Но аз имам цялата седмица турнир по футбол на малки вратички.

Госпожа Китингер го погледна раздразнено.

— Какъв късмет за теб, че ще работите по двама.

Ариа веднага се обърна към Кирстен, защото искаше да работи с нея. Останалите мълчаливо се разпределиха по двойки.

— Аз ще ви разпределя, не вие.

Тя посочи Мейсън Байърс и го комбинира с Делия Хопкинс, която не беше обелила и дума през целия срок. После събра Наоми Циглър с Имоджен Смит, високото момиче с големи гърди, което така и не се отърси от репутацията си на курвата на класа.

После госпожа Китингер посочи Ариа.

— Ти, Ариа, ще правиш доклад върху Караваджо. И ще работиш със… — Тя посочи към някой от задните чинове. — Как ти беше името, скъпа?

— Клаудия Хууско — изчурулика напевно гласче.

Ариа изстина. Не! Моля те, моля те, недей.

— Чудесно. — Госпожа Китингер написа имената на Ариа и Клаудия на дъската. — Вие двете сте екип.

Мейсън се обърна и погледна втренчено Ариа. Наоми тихо измърка. Дори Чейси Бледсоу се изкиска. Очевидно всички знаеха, че Ноъл е зарязал Ариа и сега е с Клаудия.

Ариа бавно се обърна и погледна финландката. Униформената пола едва покриваше бедрата й и разкриваше всяка извивка на невъзможно идеалните й фински крака. Беше ги опряла на облегалката на стола на Делия, а тя беше твърде страхлива, за да й каже да се мръдне. На раменете си беше наметнала протъркано кожено яке. Ариа присви очи, когато разпозна военната емблема на ръкава му. Това беше любимото яке на Ноъл, наследство от прапрадядо му, който беше воювал във Втората световна война. Веднъж Ариа го беше помолила да го пробва, но Ноъл й беше отказал — не разрешавал на никого да го облича. Било твърде специално.

Очевидно правилата не важаха за новата му финландска приятелка.

Клаудия срещна погледна на Ариа и се усмихна триумфиращо. След това се обърна към Наоми.

— Познай какво ще правя през уикенда. Двамата с Ноъл сме планирали романтична вечеря! Ще пием вино, ще си подаваме един на друг хапки, ще бъде адски секси!

— Звучи страхотно. — Наоми се ухили гадно на Ариа.

Ариа се обърна напред с пламнали бузи. Мразеше Клаудия. Как можеше Ноъл да се върже на абсурдните й изпълнения? Всичко в нея беше фалшиво, дори накъсания й, фалшив акцент — когато Клаудия беше заплашила Ариа в кабинката на лифта, всякакви следи от него бяха изчезнали. По всичко личеше, че готините мацки винаги получават готините момчета. И каква тогава беше Ариа?

Тя огледа стаята. Тук се провеждаха часовете по история на изкуството й английска литература. Стените бяха покрити с пъстроцветна смесица от репродукции на Сезан и Пикасо, редом с черно-бели фотографии на Уолт Уитман, Ф. Скот Фицджералд и Вирджиния Улф. В ъгъла имаше плакат с надпис „Велики шекспирови поговорки“. Той беше висял на стената и миналата година, когато за кратко им беше преподавал Езра Фиц, с когото Ариа беше имала кратка връзка, докато А. не беше направил така, че да го уволнят.

Езра. Ето това беше човек, който с удоволствие би отишъл в някоя арт галерия и би изказал съжаление за живота й сред типичните роузуудчани. Първия път, когато Ариа и Езра се бяха срещнали, те усетиха истинска връзка помежду си. Езра разбираше какво е да бъде част от семейство, което се разпада. Той знаеше какво е да си различен.

Ариа тайничко извади телефона си и прегледа списъка с контакти. Името на Езра все още беше там.

„Питам се с какво ли се занимаваш напоследък — написа бързо тя. — В момента преживявам тежък период. Чувствам се самотна и изпитвам нужда от един приятен разговор за поезията и абсурдността на предградията. Чао, Ариа“.

После, преди да е изгубила смелостта си, тя натисна бутона за изпращане.