Сара Шепард
Безпощадно (4)

3.
Малка сладка самотница

— Свържете се с божествения източник на целия живот — пропя нежният глас в ушите на Ариа Монтгомъри. — С всяко издишване изпускайте напрежението в тялото си. Първо ръцете, после краката, след това лицевите мускули, после…

Тряс. Ариа отвори очи. Беше вторник сутринта и тя беше в училище. Вратата на малкия салон по физическо се отвори широко и вътре нахлуха група първокурснички, облечени с трика и гети, които започнаха да се подготвят за часа по модерни танци.

Ариа бързо скочи на крака и свали слушалките от ушите си. Тя беше легнала на едно от килимчетата за йога и движеше задника си нагоре-надолу; гуруто от касетата с упражнения за медитиране твърдеше, че това движение ще отпуши чакрите й и ще й помогне да забрави миналото. Но съдейки по многозначителните усмивки върху лицата на някои от момичетата, те явно си мислеха, че се е занимавала с някаква странна секс тренировка.

Тя изтича към оживения коридор, като прибра в движение айпода в чантата си. Всички мисли, от които се опитваше толкова упорито да се отърве, нахлуха отново в главата й като рояк разгневени пчели. Ариа се свря в нишата до шадравана и измъкна телефона си от джоба на якето. С едно натискане на бутона избра страницата, която вманиачено бе следила в Гугъл през последните две седмици.

В памет на Табита Кларк.

Родителите на Табита бяха направили уебстраница в памет на дъщеря си. На нея имаше постове в Туитър на приятелите й, снимки на Табита от тренировките й като мажоретка и балетни рецитали, подробности за стипендията, учредена в нейно име и линкове към свързани с Табита истории, публикувани в мрежата. Ариа не можеше да спре да разглежда страницата. Тя редовно следеше новините, изпълнена с ужас, че нещо — или някой — ще свърже смъртта на Табита с нея. Но като че ли всички продължаваха да я смятат за трагичен инцидент. Нямаше дори предположения, че това може би е убийство, и никой не направи връзка с Ариа и приятелките й, които се намираха в Ямайка по същото време и в същия курорт като Табита. Дори братът на Ариа, Майк, и приятелят й Ноъл, които бяха с тях, не коментираха новината. Ариа дори не беше сигурна, че са я гледали. За тях това сигурно беше поредната безсмислена смърт.

Но имаше един човек, който знаеше истината.

А.

Някой се изкиска зад гърба й. Група второкурснички бяха застанали пред гардеробчетата в дъното на коридора и я гледаха.

— Малка сладка убийца — прошепна една от тях и останалите отново избухнаха в смях. Ариа потръпна. Откакто по телевизията беше излъчен филмът със същото заглавие, учениците по коридорите на „Роузууд дей“ току й подхвърляха реплики от биографичната лента. „Мислех, че сме най-добри приятелки!“ — беше казала телевизионната Ариа на Истинската Али накрая, когато Али се опита да изгори къщата в Поконос. „Преди да те срещнем, бяхме пълни загубенячки!“. Като че ли Ариа би казала нещо подобно на глас!

Изведнъж пред погледа й изникна позната фигура. Ноъл Кан, приятелят на Ариа, пропусна пред себе си в кабинета по английски Клаудия Хууско, русокосата финландка, пристигнала по Програмата за обмяна на ученици, която живееше в дома му. Клаудия кривеше лице при всяка стъпка, държеше бинтования си глезен във въздуха и се облягаше изцяло на мускулестото рамо на Ноъл. Всички момчета в коридора се спряха и зяпнаха развълнуваната й гръд.

Сърцето на Ариа заби ускорено. Две седмици по-рано Ноъл, двамата му по-големи братя, Ариа и Клаудия отидоха на ски в един зимен курорт. Щом се озова там, Клаудия каза на Ариа, че смята да спи с Ноъл и че Ариа не може да направи нищо, за да я спре. Разгневената Ариа „случайно“ блъсна Клаудия от лифта. След това каза на всички, че Клаудия просто се е подхлъзнала, а финландката се преструваше, че не помни нищо от случилото се, но Ноъл така или иначе обвини Ариа. След пътуването той денонощно се умилкваше на Клаудия, караше я до училище, носеше учебниците й между часовете и я черпеше с кафета и суши по време на обедната почивка. Истинско чудо, че още не беше започнал и да й слага сушито в устата с пръчиците за хранене, на които бе гравирана емблемата на „Роузууд дей“.

Играта на Флорънс Найтингейл означаваше, че той няма никакво време за Ариа — не я поздравяваше в коридорите, нито й се обаждаше. Вече втора седмица пренебрегваше съботните им срещи в „Рив Гош“ в мола „Кинг Джеймс“. Освен това пропусна и курса по готварство, който двамата посещаваха в колежа „Холис“, спестявайки си лекциите по приготвяне на грил и марината.

Минута по-късно Ноъл излезе от кабинета по английски. Когато зърна Ариа, вместо да се престори, че не я вижда и да се обърне, както бе правил през последните две седмици, той тръгна право към нея. Ариа се оживи. Може би щеше да й се извини, че я е пренебрегвал напоследък. Може би нещата ще се върнат в обичайното си русло.

Тя погледна към треперещите си ръце. Изопнатите й нерви й напомниха за единствения път в седми клас, когато Ноъл я беше заговорил на един от купоните, организирани от Тяхната Али. Двамата дори си допаднаха и Ариа витаеше в облаците, докато по-късно Али не седна до нея и не й каза, че през цялото време, докато е разговаряла с Ноъл, Ариа е имала голямо парче магданоз между зъбите. „Според мен Ноъл не е от твоята класа — беше казала Али — всъщност Кортни — с нежен глас, в който се усещаше подигравателна нотка. — Пък и си мисля, че той харесва някой друг“.

„Като например теб?“ — си беше помислила горчиво Ариа. Че кое момче не харесваше Али?

Ноъл се спря пред витрината, в която бе изложено тазгодишното сглобено и украсено знаме на Капсулата на времето, което бе емблема на ежегодната игра в „Роузууд дей“. Във витрината се намираха и принтирани копия на предишните знамена — оригиналите бяха заровени в полето зад футболното игрище — включително онова от времето, когато Ариа бе в шести клас. В средата му липсваше едно голямо парче — Истинската Али го беше намерила, тяхната Али го беше откраднала, а след това брат им Джейсън Дилорентис го беше отмъкнал от тях и го беше дал на Ариа. И всичко това се случи заради размяната, извършена от Тяхната Али, която бе заела мястото на сестра си в семейството, а нея бе изпратила в психиатрична клиника за четири дълги години.

— Здрасти — каза Ноъл. Той ухаеше на портокалов сапун и пипер, нетипична комбинация, на която Ариа не можеше да се насити. Когато погледна към раницата му, Ариа забеляза, че значката с двата носорога, носещи клоунски шапки, която му беше купила на местния панаир на занаятите, все още стои забодена между значката на отбора по лакрос и на бейзболния „Филаделфия Филис“. Това беше добър знак, нали?

— Здравей — отвърна тихо Ариа. — Липсваше ми.

— О. — Ноъл се престори, че гледа вглъбено часовника си. — Да, бях много зает.

— Да се грижиш за Клаудия? — не можа да се сдържи Ариа.

Лицето му се напрегна, сякаш се готвеше да се впусне в редовната си реч „Тя е от друга страна и ти трябва да проявиш повече деликатност“. Вместо това просто сви рамене.

— Трябва да поговорим.

Ариа усети буцата, която започна да се образува в гърлото й.

— З-за какво? — заекна тя, макар да имаше ужасното усещане, че знае какво ще каже Ноъл.

Ноъл завъртя жълтата си гривна, която всички играчи от отбора по лакрос носеха като някакъв свръх мъжкарски символ на приятелството им. Той не поглеждаше към Ариа, нито дори към краката й.

— Мисля, че нещата между нас не вървят — изтърси той. Гласът му леко потрепери.

Ариа се почувства така, сякаш бе получила ритник от карате в стомаха.

— З-защо?

Ноъл сви рамене. Обикновено спокойното му лице беше намръщено, а безупречната му кожа изглеждаше на петна.

— Не знам. Всъщност ние нямаме много общо, нали?

Светът пред очите й изведнъж почервеня. Докато Ариа се беше преструвала на приятелка на Клаудия, финландката спомена колко различни са те двамата. Добре де, Ариа наистина приличаше на играещите лакрос, облечени в еднакви поло блузи на Ралф Лорен клонинги, с които обикновено излизаше Ноъл, но той беше казал, че това му харесва. Но пък как би могла тя да се сравнява с ледено русата финландска сексбогиня?

Миризмата на препарата, с който обикновено миеха пода, подразни обонянието й. Едно високо момче от баскетболния отбор се блъсна в нея, тласвайки я към Ноъл, но тя бързо се отдръпна, притеснена от докосването.

— Значи това е… краят? И цялото време, което прекарахме заедно… просто няма значение?

Ноъл пъхна ръце в джобовете си.

— Съжалявам, Ариа. — Той улови погледа й и за части от секундата изглеждаше така, сякаш наистина съжалява. Но в него се долавяше и някаква дистанцираност, сякаш отдавна се беше сбогувал с нея.

Очите й се насълзиха. Спомни си всичките уикенди, които беше прекарала с него. Всички мачове по лакрос, които беше посещавала, макар всъщност тази игра да й беше абсолютно неясна. Всички тайни, които му беше изповядала, като например как в седми клас двете с Тяхната Али бяха хванали баща й да се натиска със студентката му Мередит близо до колежа Холис. Как когато предишната година Истинската Али се беше върнала и беше започнала да се натиска на Ноъл, Ариа беше решила, че той ще я зареже. Как след като Истинската Али едва не ги уби в Поконос, тя заспиваше вечер на светната лампа и с пъхнат под възглавницата самурайски нож, който баща й беше донесъл от пътуването си до Япония. И как, макар да бе изгубила девствеността си още в десети клас от едно момче в Исландия, тя искаше втория й път да бъде наистина, ама наистина специален. Може би бе направила добре, че бе решила да изчака с Ноъл, предвид онова, което се случваше сега.

Но все пак имаше и тайни, които Ариа не бе споделила с Ноъл. Като например какво бе сторила с Табита или какво наистина се беше случило по време на пътуването им до Исландия. Онзи инцидент щеше да е достатъчен Ноъл да я зареже още тогава. Може би по един извратен кармичен начин тя си го беше заслужила.

Отнякъде се разнесе кискане и Ариа надникна през отворената врата на класната стая. Клаудия седеше на първия чин, вдигнала наранения си крак върху един стол. Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха до нея — разбира се, че трите щяха да поискат да станат приятелки със също толкова неискрената, обичаща клюките Клаудия. Четирите гледаха към нея и Ноъл, ухилени до ушите. Бяха избрали предните редове, за да се насладят на скъсването им. Скоро новината щеше да обиколи училището. Малката сладка смотла току-що бе малко сладко позарязана!

Ариа се завъртя на токчетата си и тръгна устремено към тоалетната, преди сълзите да успеят да рукнат от очите й. Тя погледна през рамо с надеждата да чуе как Ноъл вика името й, но той се беше обърнал и вървеше в обратната посока. Щом видя Мейсън Байърс, един от най-добрите му приятели, той се спря и двамата плеснаха длани. Сякаш не му пукаше. Сякаш бе щастлив. Доволен, че веднъж завинаги се е отървал от ексцентричната Ариа Монтгомъри.