Сара Шепард
Безпощадно (17)

16.
Най-любимата книга на Ариа

В понеделник сутринта Ариа седеше на дългата маса за четене в Роузуудската библиотека. Залата беше пълна с хлапета, които търсеха книги, работеха на компютрите в ъгъла и тайно играеха на игричките в телефоните си. След като се убеди, че никой не я гледа, тя извади дебелия ръкопис, който Езра й беше дал и отвори на страницата, докъдето беше стигнала. И веднага по бузите й плъзна руменина. Романът на Езра беше любовен, изключително образен и в него се разказваше за нея.

Езра й беше дал друго име — Анита — и те живееха в друг град — някъде в северна Калифорния, — но момичето в книгата имаше дълга, синьо-черна коса, тънката фигура на балерина и зашеметяващи сини очи — точно онова, което Ариа виждаше в огледалото, когато застанеше пред него. Романът започваше със срещата на Анита с Джак, името, което Езра беше избрал за себе си, в колежанския бар „Снукърс“. На втора страница беше разговорът за това колко е гадна американската бира. На четвърта страница беше споделената носталгия по Исландия. На седма страница те се измъкнаха в тоалетната и се целунаха.

Докато четеше, Ариа виждаше случилото се от гледната точка на Езра. Той пишеше, че Анита е „свежа“ и „зряла“ и „излязла като от сън“. Косата й беше „като изпредена коприна“, а устните й „имаха вкус на венчелистчета“. Ариа не мислеше, че венчелистчетата имаха вкус, но въпреки това сравнението й хареса.

Приликите не свършваха дотук. Когато Джак и Анита откриха, че са учител и ученичка, те се почувстваха странно и объркано, точно както се беше случило наистина. Само че в романа на Езра те намериха начин да бъдат заедно. Срещаха се тайно след училище в апартамента на Джак. Ходеха на изложби в града. Нощем изповядваха любовта си един пред друг, а денем се държаха напълно професионално. Имаше няколко странни несъответствия, например Анита беше доста по-нахакана от Ариа, а Джак бе твърде педантичен на моменти и изнасяше пред Анита тиради на тема философия и литература. Но тези неща можеха лесно да се оправят при следващата редакция.

Докато Ариа четеше книгата, всичките й притеснения, че Езра я е забравил, излетяха през прозореца. Писането на романа сигурно бе продължило много дълги, трудни, изпълнени с мислене месеци — и сигурно той си бе спомнял за Ариа през цялото време.

— Здрасти, може ли да поговорим?

Ариа вдигна глава и видя как Хана придърпва стол към нея. Тя прикри ръкописа с ръка.

— Разбира се. Какво има?

Хана прехапа долната си устна.

— Наистина ли мислиш — тя се огледа нервно, — че Келси е нали се сещаш кой?

Ариа изкриви уста и сърцето й затупка нервно.

— Не знам. Може би.

Хана изглеждаше разтревожена и сигурно си имаше основателна причина за това. Ариа се изненада, когато научи, че Хана е помогнала на Спенсър да избегне затвора.

Тя си спомни паникьосаното телефонно обаждане, когато Спенсър й каза, че са я хванали с дрога. Почувства се ужасно, когато й затвори, но нямаше да е редно да й помага. На всичкото отгоре все още се чувстваше засегната от последния път, няколко седмици по-рано, когато я бе видяла на купона у Ноъл.

Спенсър беше дошла заедно с Келси и очевидно и двете се бяха надрусали с нещо. Някъде по средата на забавленията, когато момчетата се впуснаха в игра на надпиване с бира, Ариа беше придърпала Спенсър настрани, където беше по-тихо.

— Осъзнавам, че всеки има нужда да поизпусне малко пара — прошепна тя, — но наркотици, Спенс? Наистина ли?

Спенсър беше завъртяла очи.

— Двете с Хана сте по-зле и от родителите ми. Безопасно е, гарантирам ти. Всъщност, Ариа, ако някога скъсаш с Ноъл, няма да е зле да опиташ дилъра ми — той е готин и е напълно твой тип.

— Заради приятелката ти ли го правиш? — Ариа забеляза Келси в другия край на обширната поляна. Тя седеше в скута на Джеймс Фрийд и блузата й се беше свлякла от раменете й, разкривайки дантелената чашка на сутиена й. — Тя ли те въвлече в това?

— Какво ти пука? — Лицето на Спенсър беше студено и затворено.

Ариа я гледаше. Защото сме приятелки? Защото споделяме едни и същи ужасни тайни? Защото ме видя да бутам Алисън Дилорентис към смъртта й и аз ти повярвах, че няма никога да го кажеш на някой друг?

— Не искам да те видя наранена — каза Ариа на глас. — Можем да ти намерим някоя рехабилитационна програма. Аз ще стоя до теб, докато се изчистваш — колкото и време да отнеме. Не ти трябват наркотици, Спенсър. И без тях си страхотна.

— Точно ти ли ще ми говориш така? — Спенсър я беше побутнала полуигриво, полугрубо. — Все едно не си вземала разни шантави дроги в Исландия? Когато се върна, определено се държеше така, сякаш си надрусана. И сигурно си била дрогирана, за да хукнеш подир учителя по литература. Вярно, готин е, Ариа, но я си помисли? Учител?

Ариа я беше зяпнала изненадано.

— Опитвам се да ти помогна — рече сковано тя.

Спенсър беше скръстила ръце на гърдите си.

— Знаеш ли, държиш се така, сякаш си разкрепостена и готина, но всъщност дълбоко в себе си ти се страхуваш от всичко. — След това се беше обърнала и беше тръгнала към Келси. Приятелката й се беше освободила от ръцете на Джеймс, двете бяха погледнали към Ариа и бяха започнали да си шепнат нещо.

Няколко типични роузуудски момичета, понесли списания „Тийн воуг“, изтръгнаха Ариа от спомените й. Хана въртеше в ръцете си закопчалката на чантата си.

— Получих ново послание — призна тя, а очите й се стрелкаха из залата. — Който и да е А. — Келси или някой друг, — той наблюдава всяко наше движение.

След тези думи Хана рязко преметна чантата си през рамо, скочи от стола и се измъкна през вратата. Ариа се загледа в полюляващата се двойна врата и изведнъж я побиха тръпки. Може би Келси наистина беше А. — тя определено изглеждаше като излязло от релси момиче. Но как би могла да знае толкова неща за тях? Как би могла да разбере за Ямайка — и че Ариа е хладнокръвна убийца?

Зад гърба й се разнесе тихо покашляне и Ариа изпита острото усещане, че някой я наблюдава. Когато рязко се обърна, тя едва не се сблъска с Клаудия.

— Господи!

— Ш-ш-шт! — изсъска библиотекарката госпожа Нортън от мястото си в началото на залата и погледна строго Ариа.

Ариа примигна при вида на Клаудия, чието униформено сако изглеждаше поне с два номера по-малко и прилепваше плътно около щръкналите й гърди. Клаудия отвърна на погледа й, но вниманието й беше привлечено от бюрото. Веждите й се повдигнаха с любопитство. Ариа погледна надолу и забеляза титулната страница на ръкописа на Езра. Както и страницата с посвещението:

„На Ариа, която направи всичко това възможно.

Твой Езра“

Тя бързо покри страниците с чантата си от кожа на як.

— Какво искаш? — попита тя Клаудия.

— Трябва да поговорим за проекта по история на изкуството — прошепна Клаудия.

— Да се видим в сряда, в шест часа в „Уърдсмит“ — отвърна бързо Ариа, изпълнена с желание да се отърве колкото се може по-бързо от Клаудия. — Ще поговорим тогава.

— Хубаво — рече Клаудия с нормалния си глас, обърна се и се понесе към дъното на залата, където я чакаха Наоми, Райли и Кейт. Щом стигна до тях, четирите тихичко се разкикотиха. Наоми измъкна телефона си и показа нещо на екрана. Те погледнаха отново към Ариа и се разхилиха.

Ариа събра ръкописа на Езра и го напъха в чантата си, чувствайки се напълно разголена. Когато собственият й телефон иззвъня, главата на госпожа Нортън се опъна като на щраус:

— Госпожице Монтгомъри, веднага го изключете!

— Извинете — промърмори Ариа, ровейки в чантата си за телефона, който беше паднал на дъното. Когато видя екрана, сърцето й замръзна в гърдите. „НОВО СЪОБЩЕНИЕ ОТ АНОНИМЕН НОМЕР“. Тя си пое дълбоко дъх и натисна бутона за прочитане.

Какъв роман щеше да напише Езра, ако знаеше какво си направила?

А.

Ариа пусна телефона си обратно в чантата и огледа стаята. Кирстен Калън надигна глава от компютъризирания каталог. Наоми, Райли и Кейт все още се кискаха в ъгъла. Някой се шмугна между рафтовете, преди да успее да го види.

Хана беше права. Който и да беше А., той ги наблюдаваше отблизо и проследяваше всяко тяхно движение.