Сара Шепард
Око за око (40)

Благодарности

Има толкова много хора, на които трябва да благодаря за успеха на „Око за око“. На първо място на екипа на „Алой ентъртейнмънт“, за добрата им работа и постоянство, за да станат тези книги страхотни; на неподражаемия Джош Банк, който се оправя по-добре от всеки друг със своята приятелка с душа на тийнейджърка. На Бен Скранк, чиито редакторски напътствия и остроумни закачки много ще ми липсват. На Лес Моргенщайн, за неговите новаторски идеи за интригата… и защото ни купуваше сладкиши. И накрая, но не на последно място, благодаря на моя редактор, Сара Шандлър, която с часове може да говори за кучетата, която страхотно имитира папагал и която е основната причина тази книга да е толкова смислена.

Искам да изкажа своята признателност и на невероятните хора от издателство Харпър-Колинс: Елиз Хауард, Кристин Маранг, Фарин Джейкъбс и останалите от екипа на Харпър. Целият ентусиазъм, с който се впуснахте в поредицата „Сладки малки лъжкини“, бе неотразим.

Както винаги моите благодарности и любов отиват при Боб и Минди Шепард, които от ранна възраст ме научиха, че най-важното в живота е да си глупав, да си щастлив от онова, което вършиш и винаги да вписваш фалшиви данни в ресторантските книги за предложения и оплаквания. Вие сте чудесни родители и винаги сте били такива — комбинирате само най-добрите качества на родителите на Емили, Спенсър, Ариа и Хана. Благодаря на Али и нейния демоничен, раиран, умиращ си да хапе наред котарак Поло.

Много целувки на Граматиката, Павлов, Котенцето, Врабчето, Клоуи, Роувър, Зелда, Райли и Хариет. Бях много щастлива, че братовчедка ми Колийн бе с мен, защото тя организира невероятни купони, има приятели, които четат книгите ми и винаги предлага най-забавните игри, свързани с много пиене. И, както обикновено, отдавам цялата си любов на Джоъл, който, наред с всичко останало, ме чешеше по гърба, търпеше ме, когато не бях в настроение, ядеше сладолед направо от кутията, докато заедно гледахме разни женски предавания по телевизията и дори след това ги обсъждаше с мен.

Освен това искам да благодаря на покойния ми дядо, Чарлз Вент. Той беше моето вдъхновение за Хана — имаше незначителния навик да „взима разни неща, без да ги плаща“. Но сериозно, той бе един от най-обичливите и най-градивни хора, които съм имала късмета да познавам, и аз винаги съм смятала, че той заслужава своето късче слава, дори и то да е на странницата с благодарностите.