Алекс Флин
Чудовищен (4)

3

Бях се прибрал само преди две минути, когато Слоун Хейгън, истинската ми партньорка за танците, ми се обади по мобилния. Тя беше изкуствено изрусена мадама, с добър загар, блекбъри в джоба, халка на пъпа, почитателка на минералната вода „Ивиан“ и дъщеря на изпълнителен директор на голяма компания. Натиснах бутона „Зает съм“. Тя позвъни отново. И отново. Най-накрая отстъпих.

— Някаква откачена пънкарка разправя на всички, че ще ходи с тебе на бала! — изпищя тя по телефона.

„Спокойно — казах си аз. — Това се очакваше.“

— Допускаш ли, че е възможно да поканя някакъв боклук?

— Тогава защо разказва на всички, че си го направил?

— Не мога да отговарям за приказките на всяка откачалка, която се е завъртяла около мен.

— Значи не си я канил?

— Сериозно ли ме питаш? Защо ми е да каня някаква пачавра, когато вече съм се уредил с най-страхотната мадама в училище? — Говорех с онзи прочувствен глас, който пазех само за Слоун. — Ние сме съвършената двойка, скъпа.

Тя се изкикоти.

— И аз така си мислех. Ще разкажа на всички, че онази нещо се е объркала.

— Не, не го прави.

— Защо? — В гласа й отново прозвучаха подозрителни нотки.

— Някаква загубенячка разказва наляво и надясно, че ще ходи на танците с твоя приятел! Не мислиш ли, че така ще е по-забавно?

— Предполагам, че да.

— Само си го представи. Тя разправя на всички, че ще бъда неин кавалер. И понеже вярва в това, си купува специална за случая рокля. След това аз се появявам на танците с теб. Класика!

— Обичам те, Кайл — изкикоти се Слоун. — Ти си толкова зъл.

— Искаш да кажеш зъл гений. — Аз се разсмях необуздано като типичен злодей от анимационен филм. — Е, какво ще кажеш?

— Дума да няма. Истинска класика!

— Точно така. Но за да се наредят нещата, трябва да направиш едно-единствено нещо — дръж си устата затворена.

— Добре. Но Кайл?

— Какво?

— По-добре не се опитвай да ми скроиш такъв номер на мен. Да знаеш, че не съм тъпа и няма да се хвана.

Не бях толкова убеден в това, но все пак казах:

— Никога, Слоун. — Бях покорен като лабрадор.

— И Кайл?

— Да, какво?

— Роклята ми е черна и е доста оскъдна като материал.

— Хм. Звучи добре.

— И изглежда добре. Но ще ми трябва орхидея за нея. Виолетова.

— Имаш я — отвърнах аз, мислейки си, че точно това беше хубавата страна на Слоун. Всъщност на повечето хора, които познавах. Ако можеха да вземат каквото искат от теб, те с готовност ти се отплащаха.

След като затворих телефона, се опитах да намеря някаква информация за въпросната Кендра в справочника на училището. Не вярвах много на Слоун, че няма да каже нищо на Кендра, и затова реших да се обадя на Кендра като превантивна мярка.

Но когато стигнах до буквата „Х“, не намерих никаква Кендра Хилфърти. Затова прегледах целия справочник от „А“ до „Я“ и обратно и пак не намерих никаква Кендра. Опитах се да си спомня дали се беше появила в класа ни в началото на годината, но напразно. Момичета като нея не влизаха в моя обсег на наблюдение.

Около девет, докато гледах как „Янките“ сритват задника на противника си, чух ключът на баща ми да се превърта в ключалката. Странно. През повечето вечери баща ми не се прибираше, преди да съм си легнал. Имах телевизор и в стаята си, но предпочитах да гледам плазмения във всекидневната. И освен това донякъде исках да му се похваля за постижението си при тайния вот за бала. Не че беше нещо голямо, но поне беше нещо, което той можеше да оцени.

— Хей, познай какво? — рекох аз.

— Какво? Извинявай, Арън, не те чух… Разговарям по мобилния. — Даде ми знак да мълча и ме погледна с онзи поглед, който означаваше, че „моментът не е подходящ“.

Използваше слушалка „Блутут“. Аз самият смятах, че хората изглеждат като пълни кретени, създавайки впечатлението, че си приказват сами. Баща ми влезе в кухнята и продължи да говори. Поколебах се дали да не увелича силата на звука, но знаех, че това ще го вбеси. Казваше, че било проява на лош вкус телевизорът да работи, докато говорел по телефона. Проблемът беше, че той винаги говореше по телефона.

Най-накрая приключи. Чух го да рови в „Поднулевия“ (както винаги наричаше хладилника), търсейки вечерята, която прислужницата беше оставила. След това се чу щракването на капака на микровълновата печка. Знаех, че сега ще излезе от кухнята, защото имаше три минути, които трябваше да убие в разговор с мен.

И точно така стана.

— Как мина училището днес?

Беше забавно. Двамата с Трей опънахме всички кабели, които ще ни трябват, за да детонираме бомбите утре. Трябва само да намерим начин как да си набавим няколко картечници, без да разбереш това. Което вероятно няма да е трудно, защото ти никога не си наоколо. Освен това вчера откраднах кредитната ти карта. Реших, че няма да имаш нищо против. Нито че ще забележиш.

— О, страхотно! Избраха финалистите за принц на пролетния бал и аз съм един от тях. Мнозина смятат, че ще спечеля.

— Много добре, Кайл. — Той погледна мобилния си.

Замислих се дали ако му бях казал другото нещо, отговорът пак нямаше да е същият: „Много добре, Кайл“.

Опитах единственото нещо, което обикновено провокираше някаква реакция от негова страна.

— Чувал ли си се скоро с мама? — Мама ни напусна, когато бях на единайсет, защото според нея „светът е по-широк и вълнуващ“ от онзи, който й предлагаше баща ми. В крайна сметка тя се омъжи за един пластичен хирург и се премести да живее в Маями. Така че винаги да можеше да се радва на слънчевите лъчи и да не се притеснява, че ще остарее. Или да си прави труда да ми се обади.

— Какво? О, вероятно е в някой санаториум за алкохолици. — Той погледна към кухнята, сякаш подканяше микровълновата печка да побърза. — Днес уволниха Джесика Силвър. — Джесика беше водеща, неговата партньорка в новините, и така отново се върнахме на любимата му тема — него самия.

— Защо? — попитах аз.

— Официално се говори, че е допуснала грешка при отразяването на случая „Креймър“.

Нямах никаква представа кой е Креймър. Баща ми продължи монолога си.

— … но между нас казано, ако беше свалила онези десет килограма след раждането… или по-добре, ако въобще не беше раждала, вероятно щеше да си запази работата.

Спомних си за онова, което беше казала Кендра. Е, какво пък? Зрителите искаха да гледат супер секси водещи на екрана, а не някакви грозотии. Такава беше човешката природа. Какво лошо имаше в това?

— Тя е кръгла глупачка — съгласих се аз. Баща ми отново гледаше към кухнята и затова казах: — Янките здравата им сритват задниците.

И в този момент се чу сигналът на микровълновата печка.

— Какво? — каза баща ми. Той погледна телевизора за една десета част от секундата. — О, имам много работа за вършене, Кайл.

След това отнесе чинията си в спалнята и затвори вратата.