Мери Никсън
Венецианската къща (29)

30.

Когато Сам се върна към единадесет, майка му си бе легнала, а баща му преглеждаше пощата си. Беше си сипал чаша уиски, по-голяма от обикновено.

— Здравей, татко — вече работиш? Как са нещата? — погледна съчувствено Сам баща си.

— Здравей, Сам. Благодаря ти, че заведе Софи. Наистина ми помогна. Добре ли е тя?

— Да, тя е добре. Между другото, каза да ти предам, че те обича. Ще ти позвъни утре сутринта.

— О, добре. — Патрик изпита огромно облекчение. Реши, че това е едновременно и извинение, и желание да го успокои, и за пореден път завидя на изумителната бързина, с която младите правеха драми, а после се възстановяваха. Самият той се чувстваше ужасно. — Как са семейство Маршъл?

— О, чудесно. Не ги бях виждал от векове. Бях забравил колко сладка е Маги и все още изглежда забележително за възрастта си. Винаги сме били доволни, когато беше нейният ред да ни води на училище, защото е толкова забавна — отвърна Сам, после додаде небрежно: — И Ели не е чак толкова зле. Ще се изненадаш колко се е променила, татко.

— Значи също изглежда добре за възрастта си, а? — подкачи го Патрик.

Сам се ухили.

— Твърде млада за мен, но ще я държа под око. Мама успокои ли се? Тя не постъпи справедливо със Софи, нали? Но за всичко е виновна онази жена.

— Да, иска ми се да я удуша. А сега изглежда е въвлякла майка ти в някаква съмнителна протестна група, която ръководи. Боя се от най-лошото.

— О, ами бихме могли да я саботираме — безгрижно предложи Сам. — Ще измислим някакъв начин да се отървем от нея.

Патрик внезапно се почувства много по-добре в компанията на сина си.

— Виждам, че си довел кучетата. — Сам почеса с обич зад ушите двата лабрадора на баща си Булет и Суифт, които се бяха изтегнали върху килима пред камината. — Къде бяха? Когато те няма, мама обикновено обича да ги държи в къщата като бодигардове. Предполагам, че Бронуин я е убедила да ги изгони?

— Да, и аз така смятам. Повече, за да засегне мен, а не че има нещо толкова против самите кучета.

— Колко патетично — тя сигурно те ненавижда също толкова, колкото и ти нея. Обзалагам се, че се е опитала да те сваля, а ти си я отрязал — небрежно подхвърли Сам, ала по изражението на баща си разбра, че е улучил право в целта. — Леле! — възкликна той, впечатлен от това доказателство за силата на бащиния му чар върху женския пол. — Бедният стар татко! Не е зле да внимаваш. От нея може всичко да се очаква. Тя е от онези жени, които ти сипват приспивателно в питието.

— Много ти благодаря! — засмя се Патрик. — Ще разчитам на теб да ме пазиш!

— Винаги! Е, ще си лягам. Разглобен съм. Лека нощ, татко. — Преди да излезе, Сам отпусна за миг ръка върху рамото на баща си и рече: — Прекарахме страхотно във вила „Петради“.

Патрик проследи с обич сина си, докато излизаше от кабинета. Сам ще се справи, помисли си. И той бе имал конфликти с майка си, ала техните взаимоотношения не бяха толкова сложни колкото на Софи, а във всеки случай Сам беше много по-мек и сговорчив от сестра си. Патрик много се боеше за дъщеря си. Въпреки безгрижието, с което Сам говореше за Бронуин, Патрик изпитваше странно безпокойство, но не толкова заради себе си, колкото заради Рейчъл. Какво ли всъщност целеше Бронуин?

След като изведе кучетата и ги затвори в килера, където спяха през нощта сред семейните шапки и ботуши, екипировката на Софи за езда, градинарските му пособия и разнообразната колекция от ракети и стикове за голф, Патрик се изкачи бавно по стълбите. Поколеба се за миг на площадката, а след това влезе в тоалетната си стая, която имаше врата откъм коридора. Но след като довърши с разопаковането на багажа си, не мина през свързващата врата към спалнята, за да си легне до съпругата си в огромното семейно легло. Прекара нощта на тясното легло в тоалетната стая, без дори да отиде да пожелае лека нощ на жена си.

Рейчъл, все още будна, го чу да идва, чу го да се движи в съседната стая, но също не го повика.

 

 

Следващата сутрин, петък, беше един от двата дни в седмицата, когато идваше секретарката му Таня. Тя беше весела и компетентна млада жена, на която можеше да се разчита да развихри въображението си, но знаеше кога е по-добре първо да се допита до Патрик. Отнасяше се търпеливо към раздразнителната съпруга на работодателя си, но не се впечатляваше от понякога враждебното й държание. Ако Рейчъл предпочиташе да се държи като нервозна крава, това според Таня си беше неин проблем, а и животът бе твърде кратък, за да се съобразява с капризите й. Тя винаги бе смятала работодателя си за много хубав мъж, но беше прекалено заета със собствения си бурен светски живот, за да храни някакви романтични чувства към него. Искрено се интересуваше от книгите му, възхищаваше се на таланта му, отнасяше се добросъвестно към работата си, ала нямаше да изгуби съня си, ако Патрик внезапно решеше да се откаже от услугите й: рибата не се бе свършила в морето. След напрежението, царящо в семейството му, неангажиращото приятелско отношение на Таня устройваше чудесно Патрик и той се радваше на компанията й.

Първо прегледаха писмата и обсъдиха телефонните обаждания докато го нямаше.

— Обади се госпожица Уинтъртън — осведоми го Таня. — Искаше да знае как е минало всичко във Врахос. Казах й, че ще й се обадиш. Освен това получила нов договор за теб — някакъв малко известен замък във Франция, който й се сторил интересен, — но следващата седмица ще ти позвъни за подробностите. От „Ийгъл Прес“ искат някой път да обсъдят точните срокове и фотографиите за корицата. Можеш ли да напишеш статия за списание „Херитидж ет Риск Куоъртърли Ривю“ за къщите, които си заслужава да бъдат спасени? Казах, че ще се обадиш на редактора. Какво друго? О, да — обади се господин Марстън. Няма нищо страшно. Помоли да ти предам, че е добре. Аз му казах, че ще му се обадиш, когато се върнеш.

— Ще му позвъня сега. Трябва да отида да взема Софи от семейство Маршъл и ще се опитам да мина да го видя или на отиване, или на връщане.

— О, да, госпожа Маршъл се обади, докато беше навън с кучетата — сети се Таня. — Покани ви да останете за обяд, ако смятате да вземете Софи, за да можете да си поговорите за „Петради“. Но добави, че Софи е добре дошла да остане за уикенда, ако двамата с Рейчъл не можете да я вземете днес.

— Ще се обадя и на нея.

Реши да приеме поканата на Маги за обяд и взе телефона. Маги, както винаги гостоприемна, покани цялото семейство на обяд. „Колкото повече, толкова по-весело“ — заяви тя, но Патрик й каза, че ще бъде само той.

— Днес следобед искам да отида да видя как е вуйчо Хю. Той ще се радва да види Софи, а така ще имам възможност да си поговоря с нея след снощната драма.

— Добре, както искаш. — Както винаги, Маги излъчваше спокойствие и топлина. Софи и Ели още не били станали, добави тя, затова не знаела как се чувства дъщеря му тази сутрин. — Очаквам скоро да се видим. Поздрави на Рейчъл — любезно завърши разговора Маги.

След това позвъни на госпожа Пъркис, която го успокои за здравето на Хю.

— Той е добре. Господин Марстън ще е още дълго с нас, ще видите.

Патрик отвърна, че се надява да е права — а тя обикновено беше, — и й съобщи, че двамата със Софи ще наминат следобед. Реши на път за дома на Маршъл да се отбие във фотографското студио в Найтън, чиито услуги ползваше, откакто се отказа сам да си проявява филмите сега, когато фотографията толкова бе напреднала в техническо отношение. След което се зае да поработи върху бележките си за Врахос със съзнание, изпълнено с мисли за бабата и внучката.

По-късно, преди да излезе, отиде да потърси Рейчъл. По време на закуската двамата се държаха прекалено учтиво. Никой не спомена за неприятностите от снощи, нито за факта, че бяха прекарали нощта разделени.

— Отивам да взема Софи. Мисля на връщане да се отбием при вуйчо Хю. Ще се върнем по някое време за чая — каза той, без да споменава, че ще обядва със семейство Маршъл. Нямаше нищо против Рейчъл да реши, че двамата с дъщеря му ще обядват с Хю. — Искаш ли нещо от Найтън?

— Не, благодаря. Ние с Поси също ще излизаме.

Рейчъл не каза къде ще ходят, а Патрик не попита. Студената война продължаваше.

 

 

Когато Патрик приближи с колата откъм задната страна на къщата, видя, че Маги бере нарциси в другия край на градината. Тя му махна и той прекоси моравата, за да отиде при нея.

Олд Викъридж беше стара викторианска къща с фронтони, от солидни сиви камъни, построена да бъде удобна и просторна, макар и не толкова елегантна и изискана: една приятна, непретенциозна къща с големи светли стаи, излъчваща атмосфера на щастие и уют — една къща, където няма да ви е неудобно да си изритате обувките и да подвиете крака на дивана с книга в ръка. Къща, която приличаше на собствениците си, помисли си Патрик. Никой не би описал Маги или Филип Маршъл като блестящи и изтънчени, но човек се чувстваше удобно и приятно в компанията им. Въпреки прекрасната си кестенява коса и живо лице, Маги имаше твърде много лунички, беше прекалено висока и слаба и небрежно облечена, за да бъде определена като елегантна; Филип беше висок, с очила с дебели стъкла и изглеждаше точно това, което беше — един провинциален адвокат, свикнал да се оправя с хора с различно обществено положение и занятие, но извоювал доверието и уважението на повечето от тях. Патрик много харесваше и двамата.

— Изглеждаш много заета — отбеляза той и целуна Маги по двете бузи.

— Двете със Синтия трябва да осигурим цветята за празненството по случай една златна сватба в неделя — обясни тя.

Маги и приятелката й имаха общ бизнес за градински дизайн, но постоянно ги търсеха за украсата при различни поводи. Патрик си помисли, че тя е един от онези редки и щастливи хора, които успешно съчетават вроденото си спокойно отношение към живота с изключителна експедитивност и компетентност.

— Не искам да прекъсвам работата ти. Знам, че малко съм подранил — ще се поразходя из градината, докато свършиш. Изглежда прекрасно.

— О, аз вече свърших, няма какво повече да направя до утре сутринта — успокои го тя. — Няма смисъл да купуваме цветя, след като тази година имаме толкова много нарциси. — Взе двете кошници, пълни с цветя. — Радвам се да те видя, Патрик. Трудя се от четири часа тази сутрин, така че имам право на почивка. Само ще отида да потопя тези цветя във вода, а сетне ще сглобим нещо за обяд. Нямам търпение да ми разкажеш как изкарахте в „Петради“. Съжалявам, че при завръщането ви се е разразила драма, макар че дъщерите тийнейджърки понякога могат да бъдат ужасно избухливи и капризни, нали?

Не каза, че снощи доста се бе разтревожила за Софи. Момичето бе пристигнало с подути и зачервени очи, но полагаше геройски усилия да се държи нормално. Вечерята премина привидно весело с множество закачки и добродушни подмятания от страна на Сам за завоеванието на Софи — Матю Барнаби. От своя страна, Софи му го връщаше с духовити истории за безнадеждната страст на Сам към неговата гръцка богиня; с Ели си обмениха истории за шикозния начин на живот на семейство Барнаби, последните новини от бара „Пристанищни светлини“ в Криовриси и смъртоносния ефект от коктейлите на Петрос. Но наблюдателното око на Маги забеляза, че Софи е някак си неестествено възбудена, а оживлението й е доста пресилено. И макар че побутваше разсеяно парчетата рибен пай в чинията си — нещо необичайно за Софи, която обичаше вкусната храна, — тя изпи твърде много чаши вино. След като размени погледи с жена си, Филип тихомълком премести бутилката с вино в другия край на масата.

След като Сам си тръгна, двете момичета отидоха да си легнат, но след един час Ели се появи в спалнята на родителите си и помоли майка си да дойде.

— Става въпрос за Софи, мамо. Не знам какво да правя с нея. В ужасно състояние е и не спира да плаче.

Отначало Софи не можеше да говори от сълзите, но накрая всичко излезе наяве — липсата на всякакъв интерес от страна на Рейчъл от тяхното пристигане, откритието, че са я изхвърлили от старата й стая, омразата към Бронуин, възмущението й от обсебеността на Рейчъл от Поси, страховете й за бъдещето.

— Каквото и да направя, мама никога не е доволна от мен. Не мисля, че някога изобщо ме е обичала — задавено прошепна накрая тя. Маги приседна на леглото, прегърна я и я залюля като малко дете.

— Стига, Софи, скъпа, успокой се — опита се да я утеши тя, защото смяташе, че сълзите продължиха прекалено дълго. — Ти си много уморена, пътувала си цял ден, хубавата ваканция с татко ти свърши, следващата седмица ще трябва да се върнеш в училище, имала си разправия с майка си. Знам, че сега ти е тежко, но ще видиш, че утре сутринта всичко ще изглежда различно. — Направи й билков чай, даде й да изпие един парацетамол и я прегърна за лека нощ. Когато половин час по-късно Маги — този път тя не можа да заспи се промъкна в стаята на двете момичета, за да види как е, Софи беше заспала свита на кравай.

Маги остави двете момичета да си отспят, но когато се появиха късно сутринта, тя си помисли, че Софи изглежда тъжна и нещастна. Много усилия й струваше да я убеди да се съгласи, че когато баща й дойде да я вземе, тя трябва поне да се прибере с него вкъщи, за да обсъдят ситуацията.

— Добре, ще си отида заради татко — най-после капитулира Софи. — Но няма да спя в стаята на Поси — дори и заради него.

— Сигурна съм, че ще намерите разрешение, след като всички се успокоите — каза сега Маги на Патрик с оптимизъм, какъвто далеч не чувстваше.

Патрик й хвърли проницателен поглед.

— Не смятам, че Софи ще се примири толкова лесно — рече той. — Но аз имам едно предложение за нея, което се надявам да приеме — в противен случай наистина сме в безизходица. Не искам да действам против Рейчъл, но тя наистина е допуснала ужасна грешка и не мога да бъда на нейна страна в тази история.

Разговорът бе прекъснат от появата на Ели и Софи.

Софи се спусна да прегърне баща си.

— Извинявай, татко — прошепна момичето, а той почувства как го залива вълна на обич към нея.

Разговорът по време на обяда се въртеше около Корфу. Маги и Ели слушаха очаровани за разкритата романтична връзка между Хю Марстън и Еванти Дукас. Маги забеляза, че името на внучката на Еванти изникваше твърде често в разговора, но не го показа с нищо.

— Двамата с Фил веднъж се запознахме с внука на госпожа Дукас — отбеляза тя. — Той е онзи журналист, който има своя колона в едно луксозно модно американско списание за градини, а от време на време пише и в „Спейктейтър“ — самият той е много изискан и модерен! Гай не-знам-кой-си.

— Гай Уинстън. Това е името му и аз се надявам да се запознаем. Какво мислиш за него?

Маги сбърчи вежди.

— Очарователен. Забавен. Определено много привлекателен, но малко… — тя се спря, за да потърси точната дума — малко неуравновесен. У него има нещо мефистофелско. Предупредиха ме, че се ползва с репутацията на женски покорител. — Усмихна се. — Със сигурност е изключително интересен и сладкодумен — Фил ме наблюдаваше като ястреб през цялото време, докато разговарях с него! Да го кажем така: той е страхотно забавен събеседник и аз с удоволствие бих се срещнала отново с него, но не мисля, че бих могла да му имам и капчица доверие! Но какво необикновено съвпадение за твоя вуйчо и госпожа Дукас! Кога смяташ да кажеш на Хю за това?

— Днес следобед. Двамата със Софи ще се отбием да го видим на път за вкъщи — нуждая се от теб като свидетел, Софи, а и за морална подкрепа. Опасявам се, че ако съм сам, вуйчо Хю няма да ми повярва. Ще дойдеш ли с мен?

— О, да! — без колебание отвърна дъщеря му. — Страхотно!

Когато приключиха с обяда, Маги предложи Софи да дойде на следващия ден, за да прекара уикенда заедно с Ели.

— Можеш да вземеш и нещата си за училище, а в понеделник ще ви закарам с Ели — как ти се струва?

Софи енергично закима.

— Може ли, татко?

— Мисля, че идеята е чудесна. — Патрик погледна с благодарност към Маги.

— Е, това идеално устройва и нас, тъй като утре през целия ден ще бъда заета с подготовката на украсата за неделното парти, а би било чудесно Ели да си има компания. Тя искаше да отиде до Найтън, за да си купи някои неща за училище и да се подстриже, а Фил обеща да я закара. Нали така, скъпи? — погледна тя към съпруга си. — Така че ще вземат Софи. Да кажем около единадесет?

 

 

Във въздуха се усещаше известно напрежение, когато махнаха за довиждане на семейство Маршъл.

— Татко? — Щом излязоха от алеята и завиха по пътя към Найтън, Софи изгледа баща си наполовина тревожно, наполовина предизвикателно. — Относно стаята ми…

— Преди да кажеш каквото и да било, имам едно предложение за теб — прекъсна я Патрик, за да й попречи да изрече нещо излишно, за което после щеше да съжалява. Разказа й набързо идеята си тя да се премести в голямата стая на тавана. — Можеш сама да си избереш завесите и останалите мебели, а освен това ще си вземеш плакатите и всички украшения…

— Онези, които мама е пропуснала да изхвърли — саркастично измърмори Софи.

Патрик отмина забележката й и продължи:

— И се постарай да я направиш наистина хубава — стаята е достатъчно голяма, за да можеш да поканиш приятелката си да пренощува, а и така двамата със Сам ще имате на разположение целия етаж само за вас. Аз ще ти дам чек, но ти ще трябва да организираш всичко. Ако боядисаш сама стаята, може да ти дам и малко джобни пари и двете с Ели ще изберете обзавеждането, но ще трябва да го направите както трябва. Какво ще кажеш?

— А Поси ще остане ли в старата ми стая?

— Е, не можеш да имаш две стаи — примирително отвърна Патрик.

— Мразя това, че Поси винаги постига каквото иска. Толкова е нечестно! — Софи дърпаше нервно кожичките около палеца си.

— Какъв е отговорът ти, Софи? Можеш да приемеш или да откажеш. — Виждаше, че дъщеря му води усилена борба със себе си.

— Добре — рече накрая, а сетне добави тихо: — Благодаря ти, татко.

Патрик почувства огромно облекчение.

— В такъв случай всичко е решено. И ще трябва да се сдобриш с мама. Как ще го направиш, е твоя работа, но не искам в къщата да цари напрежение. — Ала още докато го казваше, знаеше, че той самият ще трябва да се поучи от собствените си съвети, тъй като все още изпитваше гняв към съпругата си. — Отпусна ръката си върху тази на дъщеря си. — А сега, как според теб трябва да подготвим вуйчо Хю за новините?