Мери Никсън
Венецианската къща (28)

29.

— Как смееш да заставаш на страната на Софи против мен? — изсъска Рейчъл. Приличаше на побесняла котка.

— А ти как си могла да направиш нещо толкова глупаво? — гневно парира Патрик, опитвайки се да се овладее. — Знаеш какво означава стаята на Софи за нея — какво те е прихванало? Що за посрещане!

Остави малката си дъщеря на пода и се наведе към нея.

— Чуй ме сега, Роузи-Поси. Донесъл съм ти подарък и тъй като спря да пищиш, ще сляза долу, за да ти го донеса, а през това време мама ще те сложи в леглото. Но ако не се държиш както трябва, ще ти го взема. Разбра ли? Ще си легнеш ли като добро момиче, без никакви глезотии?

Поси кимна енергично.

— Поси е много добра днес — послушно измърка детето.

— Удивително какво може да се постигне с малко подкуп — поклати глава Патрик, но Рейчъл не беше в настроение за родителски закачки. Грабна ръката на дъщеря си, сякаш да я предпази от надвиснала беда и изгледа свирепо съпруга си.

— Добре тогава — студено рече Патрик. — Ще се върна след няколко минути, Поси, и очаквам да те намеря в леглото. — Заслиза по стълбите, без да погледне Рейчъл.

Сам и Софи бяха в кухнята. Сам чакаше чайника да заври, за да направи на сестра си чаша чай, а Софи, с подуто и зачервено от сълзите лице, се бе свила в ъгъла на мекия диван в другия край на стаята и говореше по мобилния си телефон.

— Благодаря — тъкмо казваше. — Това е толкова, толкова мило, направо ме спаси. Ти си съкровище. Не, не… наистина, няма нужда да идвате да ме вземете. Ще помоля Сам да ме доведе. До скоро.

Патрик наклони глава към Софи и погледна въпросително сина си.

— Маги Маршъл — осведоми той баща си. — Софи позвъни на Ели, а тя даде телефона на майка си.

Софи изключи мобилния си и погледна към баща си. Тя никога не бе притежавала крехката красота на майка си и Поси, ала напоследък баща й с удоволствие бе забелязал, че се е разхубавила по нов начин: слабото, смешновато лице — интересно, но не особено красиво за едно дете — е станало привлекателно, помисли си Патрик. Вуйчо му, с окото си на познавач, отдавна бе съзрял потенциала й и винаги бе твърдял, за учудване на Рейчъл, че това по-скоро безцветно момиче, което никога не можеше да угоди на майка си, един ден ще стане разбивачка на мъжки сърца. А сега внезапно се бе превърнала в едно бледо и с нищо незабележимо момиче — затрогващо младо за своите седемнадесет години.

Патрик се отпусна на дивана до нея и я прегърна през раменете.

— Стига, Софи, скъпа. Недей да го преживяваш толкова надълбоко. Мисля, че мама е сгрешила, но не е искала да те разстрои. — Погледът, който му хвърли дъщеря му, преряза сърцето му, ала той твърдо продължи: — Сега всички сме уморени, но утре ще обмислим нещата. Какво ще кажеш да се разберем тази вечер да не говорим повече кой къде ще спи, а да се придържаме единствено към темата за Корфу?

Софи енергично поклати глава.

— Не, татко, съжалявам. Мама ни най-малко не се интересува от нас или от Корфу, нито дори от книгата ти или от каквото и да било. Тя дори не попита как сме. Аз няма да спя в стаята на Поси, а ще остана при Ели — Маги каза, че може.

Патрик тъкмо се канеше да отвърне, че не може да отиде, когато телефонът иззвъня. Сам го вдигна.

— О, здравей. Да, той е тук. — Подаде слушалката на баща си. — Маги — за теб е.

— Здравей, Маги — поздрави Патрик. — Съжалявам, че те замесихме в тази буря в чаша вода. Както и да е, и без това по-късно смятах да ти се обадя, за да ти кажа колко прекрасно беше във вила „Петради“ и колко фантастично си изкарахме. Ще трябва да дойда да се видим — имаме да уреждаме някои финансови въпроси.

— Господи! Няма защо да бързаш за това, но бих искала да чуя как е минало всичко. Каква е цялата тази драма около Софи?

— О, само малко семейно недоразумение — знаеш как понякога от нищо става нещо, когато всички са уморени — отвърна Патрик, тъй като не искаше да обвинява Рейчъл пред Софи. — Разбрах, че тя може да остане при вас. Тя наистина много иска да дойде — може би това ще реши проблема, само за тази вечер. В момента нещата тук са малко напрегнати.

— Софи е добре дошла по всяко време — увери го Маги — и може да остане колкото поиска. Тя го знае, но аз исках да проверя дали ти си съгласен. Защо не остане за уикенда? Ели ще бъде във възторг. Ние още не сме вечеряли — защо не я доведете и не останете за вечеря? Фил ще отвори бутилка вино от Корфу и отново ще си спомните за „Петради“.

Предложението беше доста изкусително. Веселата атмосфера в дома на Маги беше точно това, от което се нуждаеше в момента, но знаеше, че се налага да уточни някои неща с Рейчъл. Накрая се разбраха, че Сам ще вземе старата семейна кола, за да закара сестра си у семейство Маршъл, и ще остане там за вечеря.

— Добре, Софи — успокой се малко — рече Патрик. — Аз трябва да се кача да пожелая лека нощ на Поси — обещах да й дам подаръка преди да заспи, — но веднага ще се върна. По-добре премести нещата си от моята кола в старата.

— О, не бива да караме скъпата Поси да чака твърде дълго, нали? — саркастично подхвърли Софи. — Е, аз няма да съм тук, когато се върнеш, така че няма защо да бързаш.

— Престани, Софи — остро отвърна баща й. — Каквито и да са чувствата ти, Поси не е виновна, че е в стаята ти. Съжалявам много за случилото се, но то вече е факт и ще трябва да измислим нещо, което да задоволи всички ни. А сега, ела да ме прегърнеш за довиждане, щом не искаш да ме изчакаш. Прекарахме толкова добре заедно. Нека не го разваляме. — Отиде да целуне дъщеря си, ала тя извърна главата си и се дръпна настрани. Патрик я изгледа продължително, сетне се обърна на пети и пое нагоре по стълбите.

— О, за бога, Софи, дай ни малко почивка! — изпъшка брат й. — Не е нужно да си го изкарваш на татко. Ще отида да изкарам колата.

Софи отиде да си вземе раницата с натежало като камък сърце.

 

 

Малко по-късно Патрик и Рейчъл седяха заедно край масата. Страничен наблюдател би казал, че това е малка интимна семейна вечеря за двама, ала атмосферата в кухнята бе заредена с толкова силна неприязън и отрицателна енергия, сякаш всеки момент щеше да избухне бомба със закъснител. Рейчъл се движеше наоколо, сякаш бе включена на автопилот, подчертавайки съвсем ясно с цялото си държание, че макар и да приготвяше вечерята за съпруга си, вършеше всичко като задвижвана с дистанционно управление, но сърцето и душата й не взимаха участие в тези грижи за него. Отговаряше едносрично на въпросите му как са прекарали двете с Поси. А когато Патрик се опита да й разкаже за вила „Петради“, за посещението си във Врахос и разговора с Еванти Дукас заради книгата му, тя придоби незаинтересован и отчужден вид. От опит знаеше, че щом веднъж жена му е решила да се сърди, това може да продължи с дни. Изпита желание да я разтърси силно — съвсем буквално — и да я изтръгне от мъченическото й мълчание. Някога с чара си умееше да разсейва мрачните й настроения, но този път нямаше намерение да я настройва миролюбиво.

Докато ядеше идеално приготвената сьомга, полята със сос песто, посипана с настърган пармеджан и поднесена със задушени в масло пресни картофи, той се улови, че мечтае за съсипаните спагети карбонара, поднесени със смях. Ако тя очакваше да й се извини за острия си тон, да й симпатизира относно бурната реакция, с която Софи бе посрещнала изненадата на майка си, а след това да изслуша глаголстванията й за неблагодарните дъщери тийнейджърки, щеше много да чака. Когато почистиха масата и сложиха заедно чиниите в миялната машина, разстоянието помежду им изглеждаше по-голямо от това до Корфу.

Тогава телефонът иззвъня. Патрик го вдигна, очаквайки отново да е Маги Маршъл или самата Софи. За разлика от майка си, Софи не можеше дълго да се сърди и Патрик предположи, че се чувства нещастна заради острите думи, които му бе изрекла на раздяла. Но се оказа Бронуин Ричардс.

— Здравейте всички там — рече тя с дрезгавия си секси глас. — Значи скитниците са се завърнали?

— С Рейчъл ли искаш да говориш?

— Всъщност не — исках да поговоря с теб. Позвъних, за да разбера какво мислиш за новото й решение. Надявам се, че си доволен?

Тази жена е истинска напаст, помисли си Патрик — не беше нейна работа кой къде ще спи в тази къща. Що за нахалство!

— Ако имаш предвид реакцията на Софи за размяната на стаите — студено отвърна той, — боя се, че не беше особено добра. Тя е много разстроена. Струва ми се, че всеки би се досетил, че ще бъде. Но не се тревожи, това не е нещо, с което да не можем да се справим сами.

— О, Софи… не. Имах предвид реакцията ти относно новото занимание на Рейчъл.

— Какво занимание?

— Не ти ли е казала още? Мислех, че вече го е направила. — Думите й увиснаха предизвикателно. — Тя се съгласи да стане секретарка на моята протестна група. Мисля, че решението й е чудесно. Като нейна приятелка и терапевтка смятам, че Рейчъл се нуждае точно от това — една кауза извън дома, която истински да я запали.

— Каква кауза? Нямам никаква представа за какво говориш. — Патрик осъзна, че стиска слушалката толкова силно, опитвайки се да потисне раздразнението си, че горката вещ имаше дяволски късмет, че още не се бе счупила.

— О, тя сама ще ти разкаже за това. Рейчъл е изключително експедитивна и компетентна и ние всички се надяваме, че много скоро ще организира някои значителни мероприятия.

— За какви мероприятия става дума?

— О, сбирки… протестни групи… демонстрации. Такива неща.

— Демонстрации срещу какво?

— Срещу всичко, за което смятаме, че трябва да се протестира — сладко отвърна Бронуин. — Има толкова много важни местни проблеми, които се нуждаят от нашето внимание. Рейчъл е не по-малко запалена от всички нас. Тя ще бъде изключително важно допълнение към нашите редици. Много великодушно предложи една от сбирките ни да се проведе във вашата къща, така че сигурно много скоро ще се видим, Патрик. — И Бронуин затвори.

Патрик погледна Рейчъл, която си бе надянала престилката и гумените ръкавици като защитно оръжие, и усърдно търкаше блестящата от чистота повърхност на сушилнята с препарат за почистване.

— О, Рейчъл — въздъхна той. — В какво си се забъркала?

— Само защото ти не харесваш Бронуин…

— Не, не я харесвам — решително я прекъсна той. — И не й вярвам. Мисля, че е истинска напаст — съзнателна, отровна напаст. Никак не съм доволен, че си се забъркала в нейните проекти.

— Не съм длъжна да се съгласявам за всичко с теб.

— Разбира се, че не си — би било много глупаво, ако го правиш. Но ми се струва, че ако Бронуин иска да възбуди дискусия, всяка стара кауза би свършила работа.

— Ти не разбираш от тези неща.

— В такъв случай можеш ли да ми кажеш срещу какво по-точно протестира тя?

— Ами… ъъ… — Рейчъл го изгледа раздразнено. — О… несправедливостта… предразсъдъците… ползването на привилегии… някои наредби и закони. Ами много неща — неуверено завърши тя. — Всякакви ненадейно възникнали проблеми.

— Именно. Можеш ли да ми кажеш по-конкретно точно срещу какво се бори?

— Не желая да ме подлагаш на подобен кръстосан разпит. От много време ми повтаряш, че трябва да се захвана с някаква работа — е, ето че сега имам. Няма да се откажа от приятелството си с Бронуин само защото ти ревнуваш от нея.

— В такъв случай няма смисъл да говорим повече за това. — Патрик нямаше намерение да влиза отново в този безсмислен спор за Бронуин, който бяха водили вече безброй пъти. — Но виж, Софи е съвсем друго нещо. Много добре знаеш колко е важен този срок за нея и за изпитите й през юни. И без това има достатъчно неща на главата си, без да й се налага да се замесва в семейна битка. Това трябва да се оправи. След като си решила да преместиш Поси, защо не предложи на Софи да се премести на тавана при Сам? Там има предостатъчно място. Може да се настани в голямата стая с фантастичния изглед, а и там има достатъчно място за още едно легло — стария разтегателен диван в детската ще свърши чудесна работа. И разбира се, трябва да получи обратно куклената си къща. Възмутително е, че си я дала на Поси. Майка ми я подари лично на Софи.

— Поси ще бъде ужасно разстроена.

— Много жалко, но ще трябва да го преживее — студено заяви Патрик.

— А Софи вече би трябвало да е надраснала подобни неща.

— Глупости! Както и да е, трябва да направим нещо.

— Това е такава загуба на пари — всички тези неща, които избрах специално за нея — тапетите… — захленчи Рейчъл, но Патрик сви нетърпеливо рамене.

— Е, вината е твоя. За твой късмет не става въпрос за пари. Ще дам на Софи приличен чек и тя ще може да ремонтира таванската стая сама, ще си избере завесите и всички други неща. Сигурен съм, че Ели ще й помогне да я боядисат заедно. А колкото до онова бездушно офис обзавеждане, можеш да използваш стаята на Поси за свой кабинет, след като ще бъдеш толкова заета да организираш хората в името на измислени каузи. — Изгледа я проницателно. — Освен това Софи е права за едно нещо: не ми казвай, че си избрала всичко и си уредила да го доставят само за тази седмица, през която ни нямаше, защото няма да ти повярвам. Планирала си го много преди да заминем за Корфу. Писна ми от всичко това. Утре ще говоря със Софи и ако се съгласи с предложението ми, ще се заеме с преместването си, но не желая да чувам нищо повече по този въпрос. А сега смятам да си сипя едно питие и да си прегледам пощата.

След тези думи Патрик излезе от кухнята и изчезна в кабинета си, оставяйки жена си в кухнята да се взира смаяно след него.