Мери Никсън
Венецианската къща (17)

17.

Патрик препрочете писмото на бюрото си, взе решение и вдигна телефонната слушалка. После отиде да потърси жена си.

Тя беше в салона и пишеше писма. Той се спря и се загледа в нея.

— Скъпа?

— Ммм? — Рейчъл се извърна. Хубавото й лице се загрозяваше от гримасата на недоволство, която изглежда напоследък той постоянно извикваше.

— Току-що начертах един план. Надявам се да го одобриш.

— Какъв план? — Рейчъл тутакси настръхна.

— План за една ваканция. Повече не мога да отлагам пътуването си до Корфу, но което е по-важно, мисля, че и петимата се нуждаем от малко почивка. Струва ми се, че бихме могли да съчетаем и двете неща. Какво ще кажеш за Великден да заминем за една седмица във вилата на семейство Маршъл? Нали си спомняш колко се забавлявахме, когато ходихме преди с тях — една от най-успешните ни ваканции с децата.

— О, Патрик! Съобщаваш ми го в последния момент. Както и да е, едва ли вилата ще е свободна за Великден — подчертано обезкуражаващо заяви Рейчъл.

— Свободна е — спокойно отвърна Патрик. — Преди малко позвъних на Маги, за да попитам дали случайно не е свободна — те смятат да ходят там чак през юни, а за късмет хората, на които я били обещали за Великден, се отказали.

— Говорил си с Маги, преди да ме питаш?

— Е, сега те питам. Преди пет седмици не искаше да отидем само ние двамата, затова сега ти предлагам да заминем петимата и да си устроим една истинска семейна ваканция. След това мога да отскоча до Гърция, а може би и до Италия, но първо искам да видя тази стара венецианска къща на Корфу. Току-що се чух с издателството и от там ме уведомиха, че са получили разрешение да снимам — но Сафира смята, че трябва да побързам, защото здравето на старата Еванти Дукас, собственичката на къщата, е доста деликатно. — Сафира Уинтъртън беше литературната агентка на Патрик. — Какво ще кажеш? — Сафира ме уведоми, че старата дама се е съгласила да ми даде интервю, защото в момента била по-добре. Отваря ми се прекрасна възможност.

— Ще трябва да си помисля. Не съм сигурна, че се вписва в плановете ми. Както и да е, какво те кара да смяташ, че Сам и Софи ще искат да дойдат? Прекарвахме страхотно, когато те бяха по-малки, но сега вероятно си имат други планове с приятелите си. Не можем да очакваме, че ще пожелаят да дойдат на почивка с нас. — Всичко това, изречено от Рейчъл, която винаги изтъкваше всевъзможни възражения и пречки, когато децата й пожелаеха да направят нещо самостоятелно извън нейния контрол, бе твърде прекалено, помисли си Патрик.

— Всъщност и двамата смятат, че идеята е чудесна — рече той с нотка на раздразнение в гласа. После добави, тъй като явно не желаеше ненужно да влиза в спор с нея: — Софи ме осведоми, че отчаяно иска да се „поохлади“, което със сигурност ще постигне, ако се появи по бикини през април. Сам пък нямал търпение да се види с местните си приятели веселяци, с които се запознал, когато беше там за две седмици миналото лято. Той смята, че вече из острова му се носи славата на заклет пияница. — Усмихна се закачливо на жена си, но не получи подходящ отклик.

— Искаш да кажеш, че си ги питал, преди да попиташ мен? Не мога да повярвам на ушите си! — Лицето на Рейчъл се изопна от гняв. — Нима внезапно тяхното мнение е станало по-важно от моето?

Настъпи тишина. После Патрик студено каза:

— Никога досега не е било — и ти много добре го знаеш, — но сега, Рейчъл, е. А и ти нямаш особени основания да очакваш от мен да се съобразявам на първо място с твоите желания. Дотегна ми да имам съпруга, която никога не иска да прави нещо с мен, която винаги поставя на първо място едно от децата си, без да се съобразява с останалото си семейство. Дойде ми до гуша.

— Което означава?

— Отлично знаеш какво означава. Не можем вечно да продължаваме по този начин — да живеем като непознати, дори по-лошо от непознати, имайки предвид твоята враждебност. Не разговаряме. Не споделяме нищо, не се забавляваме заедно.

— И ако ти откажа?

— Тогава Сам, Софи и аз ще заминем — решително отсече Патрик. — Що се отнася до мен, Поси може да дойде с нас, макар че много добре знам, че това няма да е по вкуса ти. Помисли си внимателно, Рейчъл. Би било много, много по-добре, ако дойдеш с нас — не мога да ти опиша колко много се надявам, че ще го направиш. Но ти решаваш и аз няма да те моля.

Рейчъл поклати глава.

— Не мога да ти отговоря така изведнъж. Трябва да се съобразя и с други планове.

— Боя се, че ще трябва да решиш сега. — Гласът на Патрик беше тих, но в него имаше едва сдържан гняв, с какъвто Рейчъл не бе свикнала, и това я изненада. — Трябва да кажа на Маги, както и да се обадя в гръцките аеролинии, за да потвърдя резервациите. Няма значение кога ще се върнем, но за Великден има много пътници и затова трябва да фиксираме датата на заминаване. И така, вие с Поси идвате ли с нас или не?

На Рейчъл никак не й допадаше идеята да заминат без нея, но някакъв зъл демон й попречи да се съгласи.

— Държиш се много неразумно. Не мога да се съглася с подобен план, след като ми го съобщаваш в последния момент. Освен това вече почти съм се уговорила за Великден с Бронуин — Хета ще дойде за една седмица, така че първо трябва да поговоря с нея.

Тя очакваше Патрик да възрази, ала съпругът й само повдигна вежди.

— Разбирам. Жалко. — После бързо додаде: — Добре тогава. Ще организирам ваканцията за нас тримата.

С тези думи се обърна на пети и излезе, оставяйки жена си да гледа слисано след него.

 

 

До вилата на семейство Маршъл се стигаше по извита пътека, която приличаше повече на корито на поток, отколкото на път.

— Сега, когато се уча да шофирам, започнах да обръщам много повече внимание на пътищата, отколкото преди — обяви Софи, — но много бих искала да знам как би се справил господин Суейн с тези тук. Струва ми се, че пътуваме вече цяла вечност. Не може да е чак толкова далече.

— Намираш се в Гърция — времето и разстоянието имат различни измерения — надменно я осветли Сам. — Трябва да свикнеш с това.

Софи го сръга.

— Каква безценна мъдрост, о, ти, обходил цялата земя! — открито му се подигра тя. — Не беше чак толкова отдавна, когато идвахме тук със семейство Маршъл. Виж, татко, не е ли това? Изглежда точно така, както си го спомням — о, обичам да се връщам отново по старите места!

Патрик паркира наетата кола от едната страна на къщата, където голям зелен дъб хвърляше гостоприемна сянка през лятото, и всички се изсипаха от колата. Сам и Софи се оказаха чудесна компания по време на пътуването. Той беше трогнат и едновременно развеселен от тяхната загриженост и внимание. Подозираше, че са решили на всяка цена да се опитат да го накарат да забрави отсъствието на Рейчъл, и макар че това — иронично си помисли той — го караше да се чувства определено остарял, стопляше сърцето му. Тяхното приповдигнато настроение го забавляваше, както и незлобливите им заяждания — които доскоро биха се изродили в сериозни спречквания. Освен това беше искрено изненадан да открие каква добра компания представляваха децата му. С известна вина осъзна колко свободно и леко се чувства за пръв път от много време насам, без потискащото присъствие на жена си. Реши, че ще се опита да забрави тревогите си за състоянието на своя брак и през следващата седмица ще се наслаждава на ваканцията. А когато се прибере в Англия, двамата с Рейчъл щяха да се опитат сериозно да оправят нещата.

— Умирам от глад! — обяви Сам. — Сигурно вече наближава три, а ние не сме обядвали. Какво ще кажеш да похапнем нещо, татко?

— Нека първо да открием ключа, а после ще мислим за стомасите си. Маги ми каза, че е помолила старата Лефка да набави основните провизии, но подозирам, че утре ще се наложи да отидем на пазар — особено след като познавам твоите възможности, Сам.

Ключът беше оставен под една керамична саксия с току-що наболи листа босилек пред задната врата.

— Страхотно! Та това е първото място, където ще потърсят крадците! Разбира се, у дома никога не бихме си позволили подобно нехайство — промърмори Патрик.

Вила „Петради“ — също като скъпоценния камък, чието име носеше — се гушеше сред сребристите листа на маслиновата горичка. Фил и Маги Маршъл бяха ремонтирали една стара работилница за пресоване на маслини, като се бяха постарали да съхранят оригиналното й очарование, запазвайки старите каменни стени и извития покрив, толкова характерни за местните сгради. Стените бяха измазани в светлооранжево, а капаците на прозорците — в яркозелено. Широката тераса, отчасти покрита, опасваше трите страни на къщата — две крила, разположени от двете страни на централното преддверие. Едното крило се състоеше от две малки двойни спални и една баня; другото крило бе заето от просторна всекидневна с уютна трапезария, кухня и удобен салон в дъното.

Те се озоваха от ярката слънчева светлина отвън в хладния сумрак на коридора. През летните месеци това беше истинско блаженство, ала сега вилата стъписваше със студенината. Патрик знаеше от Маги, че те бяха първите гости за сезона и макар че Лефка, която се грижеше за къщата, я бе проветрила и беше оправила леглата, Маги бе предупредила Патрик, че навярно ще им се наложи да запалят огън в камината в дневната и да включат електрическите радиатори в спалните. Въпреки студа цялата къща излъчваше спокойствие и уют, което я правеше гостоприемно и приятно убежище.

— О, шапките! Бях забравила за шапките! — възкликна Софи. — Виенската дървена закачалка в коридора бе окичена с цяла колекция от овехтели сламени шапки, бейзболни и детски кепета, някои от които принадлежаха на семейство Маршъл, някои бяха оставени от други посетители, но винаги на разположение на обитателите на вилата. Софи си избра едно сомбреро, нахлупи го до носа си и зае предизвикателна поза.

— Очарователната Софи Хамънд отдъхва в лятната си резиденция след изтощителна и усилена работа — обяви тя. — Насладете се на завладяващата й история в „Хелоу!“

— Очарователната? Мечтай си, Софи! — подигравателно изпухтя Сам. — Аз отивам да потърся нещо за хапване.

Патрик с облекчение установи, че вила „Петради“ е все така прекрасна, както я помнеше — достатъчно непретенциозна, за да не бъде нападната от тълпи гости с шумните им деца, но в същото време истински дом, със семейните вещи, пръснати наоколо, издаващи интересите на собствениците им. Имаше купи с миди и камъни, събирани през годините, семейни фотографии и лавици с книги, които можеха да задоволят всеки вкус; големият изрисуван дървен шкаф в коридора беше пълен с разнообразни игри и тестета карти; ракети за тенис и стикове за голф стърчаха от стойката за чадъри, а в единия край на терасата се виждаше поочукана маса за пинг-понг. Мислено благодари на Маги Маршъл и се изпълни със задоволство, че начинанието му започваше доста добре.

Отвътре къщата бе боядисана в бяло, но ярките акварели, изобразяващи кътчета от острова, и колекцията разноцветна керамика в тъмнозелено и морскосиньо, която изглеждаше толкова добре на бистрата средиземноморска светлина, не й позволяваха да изглежда прекалено ослепително бяла. В дневната имаше два големи меки дивана, подканящи тийнейджърите да се пльоснат върху тях, няколко дълбоки удобни кресла и две меки кожени табуретки.

Сам се запъти право към кухнята и отвори хладилника. С огромно облекчение установи, че вътре има яйца, сирене, масло и хляб. Вторият хладилник на терасата беше пълен с бутилки бира, кока-кола, фанта и минерална вода; върху единия рафт се виждаха две бутилки местно вино и Патрик веднага отвори едната. Въпреки че въздухът бе хладен, следобедното слънце стопляше приятно и те се настаниха край масата на терасата с огромни чинии, пълни с бъркани яйца, плодове и сирене. Патрик вдигна чашата си към сина и дъщеря си.

— Пия за хубавата ваканция. Страхотно е, че сте заедно с мен. И за мама и Поси. Бих искал и те да са тук с нас.

Сам и Софи се спогледаха и Патрик внезапно се запита дали наистина го искаше.

 

 

Доста по-късно, след като разтовариха багажа от колата, а Патрик отнесе скъпото си фотографско оборудване на горния етаж в спалнята на Фил и Маги, Сам и Софи решиха да отскочат до Криовриси и да посетят бара „Пристанищни светлини“, където миналото лято Сам се бе забавлявал във веселата компания на местните подпийнали младежи. За тях разопаковането се свеждаше до захвърлянето на раниците върху леглата. Софи изрови от своята чифт шорти, като междувременно успя да изсипе голяма част от багажа си и да го пръсне из стаята. Огледа със задоволство бъркотията и злорадо си помисли колко много би ядосало това прибраната й майка.

— Хайде, Софи размърдай се! Какво се мотаеш още? — извика Сам от терасата.

— Идвам.

Баща и син си размениха примирени погледи.

— Момичета! — изпъшка младежът. — Обзалагам се, че в момента си мие косата, праща имейл на Ели Маршъл или се занимава с някаква друга глупост. — Софи винаги установяваше, че трябва да свърши нещо спешно, когато всички останали бяха готови за излизане и чакаха само нея.

— Най-после — измърмори Сам, когато сестра му се появи десет минути по-късно, като междувременно бе сменила шортите с джинси, а после джинсите с шорти. — Хайде да тръгваме, — ще те заведа да пийнем по нещо, после ще напазаруваме и ще те запозная с Петрос, собственика. Не знам дали той ще си спомни за мен, но е много готин тип — той е човекът, който се оправя с всичко наоколо. Ще видиш, че ще ти хареса, Софи, обаче недей да си падаш по него, защото е женен. — Софи го изгледа съжалително. — Може ли да вземем колата, татко?

— Боя се, че не. В Корфу трябва да си на двадесет и една, за да имаш право да шофираш наета кола. Ще ви закарам до града, заедно ще напазаруваме, а после аз ще се върна. Когато свършите, ще ми позвъните и аз ще дойда да ви взема. Но не очаквайте Криовриси да гъмжи от хора, както през лятото — предупреди ги Патрик. — Маги ми каза, че много от заведенията са затворени до май, а някои отваряли само за Великден и почивните дни и после отново затваряли.

— О, „Пристанищни светлини“ ще е отворен — увери го Сам. — Ще те черпя с „Афродизиака на Афродита“, Софи — това е специалитетът на Петрос. Всички момичета са луди по него.

— Стига, Сам. Не може да купуваш питиета на Софи.

— Да бе. Забравих, че още е малко момиченце — ухили се предизвикателно Сам на сестра си. — Успокой се, татко! Ние знаем. Не е нужно да идваш да ни вземаш — хрумна ми, че докато сме тук, можем да си наемем мотоциклет.

След като се запасиха с всичко необходимо в малкия местен супермаркет, Патрик ги остави на главния площад на живописното рибарско градче Криовриси, наречено така заради студения си извор — прясната вода винаги е била нещо много ценно за обитателите на острова. Устоя на изкушението да остане, за да ги закара после в безопасност до вилата — разбираше, че така ще им развали цялото удоволствие. Миналото лято Сам бе обикалял острова с мотор, но мисълта да се разкарва наоколо със Софи на задната седалка тайно го караше да настръхва. Ала тъй като не му се искаше да попарва ентусиазма им, успя да се ограничи само с кратки напътствия:

— Не забравяйте да си сложите каските — слава богу, че вече са задължителни. И не забравяйте, за бога, че тук движението е дясно! Както навсякъде на континента!

Софи залепи една целувка на бузата на баща си.

— Не се тревожи толкова, татко. Ние не сме безотговорни. Въпросът е дали ти ще си добре? Какво ще правиш, докато ни няма?

— Мисля, че все някак ще успея да оцелея през това време — усмихна се на децата си Патрик. — Навярно малко ще подремна — много досадно, но полезно за застаряващите хора. Освен това трябва да поработя още малко върху бележките си. А вие пийнете по едно питие и заради мен. Забавлявайте се. До скоро.

Когато чу безгрижния им смях, докато се отдалечаваха надолу по улицата, той си помисли, че Рейчъл със сигурност не би одобрила решението му да не остава с тях. Рейчъл! Знаеше, че трябваше да й се обади, за да й съобщи, че са пристигнали благополучно — едно време това беше първото нещо, което правеше, когато пътуваше някъде сам. Сега не изпитваше желание да й позвъни. Когато се върна във вилата, взе клетъчния си телефон и набра домашния си номер — чу собствения си глас, записан върху телефонния секретар да му казва, че нито той, нито Рейчъл, могат да се обадят в момента.

„Скъпа, аз съм. Просто исках да знаеш, че пътувахме добре и всичко е наред. Сам и Софи отидоха да поразгледат Криовриси и са в страхотна форма. Целуни Поси от нас. Надявам се, че и двете сте добре. Дочуване.“

Не завърши съобщението си с „обичам те“, както обикновено правеше, и се надяваше, че Рейчъл ще забележи пропуска. Макар че вече не беше сигурен как ще се почувства тя. Воден от импулс, позвъни в дома на семейство Маршъл и искрено се зарадва, когато чу гласа на Маги.

— Маги? Патрик е. Просто си помислих, че би искала да знаеш — че вече сме щастливо настанени в „Петради“ и всичко е идеално. Не мога да ти се отблагодаря за всичко, което направи за нас. Не, още не сме се виждали с Лефка, но тя е била тук и се е погрижила за необходимото.

Двамата побъбриха още няколко минути. Маги беше забавна и внимателна, както винаги, затрупа го с въпроси за пътуването и му заръча веднага да й съобщи, ако нещо не е наред. Патрик изпита момент на завист към Фил Маршъл. Запита се дали Маги ще се види с Рейчъл и дали ще й спомене, че се е обаждал. Много се надяваше да го стори.

 

 

Когато Сам и Софи се върнаха три часа по-късно, вече беше почти мръкнало и Патрик вече започваше да се тревожи дали не им се е случило нещо. Изпита огромно облекчение, когато чу рева на мотора по пътеката. Потръпна при мисълта колко ли бензин харчи тази машина, но се зарадва, когато няколко минути по-късно ги видя да влизат в приповдигнато настроение. Носеха кутии с лакомства, които застрашително бяха започнали да протичат.

— О, боже! Купихме малко сладолед, но той се превърна на каша. Съвсем забравих за него! — изписка Софи. — Изглеждаше толкова вкусен, че решихме да вземем малко и… — о, боже! — видяхме и тези жестоки скариди, но май и те са се поразмразили. Дали ще умрем от отравяне, ако ги изядем, как смяташ, татко?

— Е, скоро ще разберем. Сложи сладоледа в камерата на хладилника, за да се замрази отново и може би всичко ще е наред — предложи Патрик с увереност, каквато не чувстваше. — Но не мисля, че ще е добре отново да замразяваме скаридите, затова по-добре да ги изядем тази вечер. Менюто ми звучи страхотно. Как, за бога, успяхте да съберете всичко на мотора? Добре сте се справили. Е, забавлявахте ли се? Как беше в „Пристанищни светлини“?

— Беше готино. Имахме вълнуващо пътуване до тук, но не мисля, че ти особено щеше да се забавляваш, татко — бедният ми брат още не е съвсем свикнал с острите завои на Корфу, обаче Петрос се престори, че го е познал. Сега ние сме напълно независими, ако плановете ни се различават от твоите.

Патрик не бе сигурен, че последното го очарова особено.

— О, между другото, Сам се влюби в една по-възрастна жена — обяви Софи. — Трябваше да го видиш как я зяпаше. Много се изложи.

— О, така ли? Предполагам, че е някоя местна дама.

— Всъщност е англичанка — отвърна Сам, залитайки малко под тежестта на каса със светла бира, която Патрик бе оставил в багажника. — Тя наистина е страхотна, татко — дори ти щеше да я харесаш. Макар че е доста млада за теб, така че не се навивай.

— Млада? — завъртя очи Софи. — Направо е стара — детето й е поне на шест.

— Значи тази по-възрастна Афродита е дошла на почивка тук? — попита Патрик.

— Не съм сигурен. Мисля, че по-скоро да поживее тук. Изглежда много добре познава Петрос — всъщност двамата пиеха заедно. — Сам стовари още една торба върху масата. — Казах й, че някой път можем да изведем момчето й с лодка — додаде нехайно. — Той ловеше дребна риба на пристанището.

— Пфу! Подмазваше се! — сряза го Софи. — Беше толкова прозрачен! Но пък ние всички знаем, че си падаш по възрастни жени.

— Понякога наистина говориш големи глупости, Софи. — Сам се хвърли към сестра си, но тя ловко отскочи настрани.

— Не ти ли потичат лигите, като видиш онази гадна Бронуин? — подразни го тя, като внимаваше да остане от другата страна на масата.

— Дори не си заслужава да ти отговарям. Понякога наистина ставаш патетична. Разкарай се! — Сам я изгледа, както се надяваше, изпепеляващо, но в същото време лицето му пламна.

— Е, явно сте си прекарали доста вълнуващо — намеси се Патрик, смутен от думите на Софи. Нямаше никакво желание да си спомня за Бронуин Ричардс, а още по-малко да я свързва със сина си. — Има ли някаква надежда да ви е останало нещо от парите, които ви дадох?

— Боя се, че не, татко. Купихме още някои неща и ни остана колкото за по едно питие — ухили се синът му.

 

 

Вече беше съвсем тъмно. Докато децата ги нямаше, Патрик бе открил зад къщата един наръч цепеници — всъщност доста влажни — и бе стъкмил огъня в дневната. С помощта на цяла кутия кибрит, доста пухтене и духане най-после успя да запали огъня, след което отвори бутилка вино. С много викове и смях те приготвиха заедно вечерята. Софи направи чудесна гръцка салата с домати, краставици, черни маслини и сирене „Фета“ като гарнитура към скаридите; сладоледът се оказа много вкусен, макар и малко разтопен, а Сам го бе украсил с бисквити, размекнати в мляко с малко изтекъл срок на годност. След като разтребиха масата, Софи пусна един диск с гръцка музика и се сви на един от диваните с един любовен роман, закупен на летище Гетуик. Сам изрови от шкафа с игрите кутия с табла и предизвика баща си на една игра. Когато най-после решиха да си лягат, всички бяха единодушни по въпроса, че бяха прекарали чудесен първи ден.

— Лека нощ, татко! Спи добре — прозина се Софи и прегърна баща си. — Добре ли си? — отново попита тя.

— Разбира се. Лека нощ, скъпа! Лека нощ, Сам!

Патрик се изкачи по външните стълби към спалнята си на втория етаж. Но когато се отпусна в огромното двойно легло на семейство Маршъл, не можа да заспи. Често му се бе налагало да пътува по работа без Рейчъл и въпреки че тази седмица отчасти бе работно пътуване, отчасти почивка, му се струваше странно да прекарва ваканцията си без нея. Замисли се за брака си и как се бе променил — особено през последните три години. Дали промяната бе безвъзвратна, или той трябваше да се опита да спаси брака си? Рейчъл със сигурност се бе променила, нямаше съмнение в това, ала Патрик започваше да се пита дали и той не се е променил.

В главата му цареше истински хаос.