Линда Сю Парк
Бурята (8)

Глава 8

Бяха се озовали на грешното място. За кой ли път.

Нели беше оставила колата пред Държавния архив в Кингстън. След няколко минути Дан и Ейми научиха от служителя, че трябвало да се върнат в Спаниш Таун и там да се ровят из Архива на Ямайка. Пак добре, че Спаниш Таун не беше много далеч от Кингстън.

Централният площад в града бе много внушителен: красиви стари сгради от колониално време и много на брой високи палми. Архивът на Ямайка се помещаваше в по-съвременна двуетажна сграда от кафеникави тухли точно зад площада.

В читалнята Ейми попълни фиша за документа, който искаше да прегледа: протокола от съдебния процес срещу Джак Ракам, Ан Бони и Мери Рийд.

Даде го на мъжа зад гишето. Беше висок, добре сложен младеж с табелка с името отгоре, на която пишеше ЛЕСТЪР.

Той погледа известно време Нели, явно беше очарован от халката на носа й. Гувернантката бе погълната от това да разплита кабела на слушалките и май изобщо не забеляза.

Мъжът извърна очи към фиша.

— О, пак ли този документ! — възкликна той. — Вие, американците, наистина си умирате за пирати.

Ейми притаи дъх.

— И някой друг ли напоследък се е интересувал от документа?

— Е, не точно напоследък — отвърна мъжът. — Чакайте да видя… тук е записано, че са я взимали по някое време миналата година.

Момичето се намръщи. Значи е било преди смъртта на Грейс, преди началото на трескавото издирване на ключовете към загадката. Но пак не беше изключено да е идвал някой от рода Кахил…

— О, знаете филмите „Карибски пирати“, нали? — попита Лестър. — Изпратиха тук човек, който да проучи всичко за пиратите.

— Използвали ли са нещо, което са открили? — попита нетърпеливо Дан.

— Да, младежо — потвърди с усмивка мъжът. На Ейми тя се стори много мила — грееше върху цялото му лице. Не само върху устата, но и по скулите и в очите. — Джак Ракам, по прякор Шарения, е бил обесен и после трупът му е бил натикан в тясна желязна клетка. Окачили са я на входа на пристанището на Кингстън с цел разлагащият се труп да бъде предупреждение за другите пирати.

— Уф — каза Ейми.

— Жестоко! — заяви Дан.

Лестър се засмя.

— Във филма са го променили малко: труповете на пиратите там висят на бесилките, а не в клетки. Но са взели основната идея оттук.

Той стана от стола и отиде в хранилището. След няколко минути се върна с папка. През това време Нели беше отишла при креслото до прозореца. Лестър я погледна още веднъж.

— Трябва ми шофьорска книжка или паспорт — ще ви ги върна, след като си получа папката — каза той.

Дан отиде да вземе от Нели шофьорската й книжка. Лестър я погледна, сетне се взря и в снимката и отново в момичето. Очевидно доволен, сложи документа в чекмедже с преградки отзад и подаде на Ейми папката.

Нели вече дремеше на креслото при прозореца. Ейми и Дан седнаха на една маса наблизо, разделиха документите в папката и се заеха да ги преглеждат. По-точно — зае се Ейми. Дан още си мислеше за разложения труп.

— Как мислиш, дали по него са плъзнали червеи? — попита той. — Вероятно. Все пак тук са си тропици. Сигурно са пъплели навсякъде по него.

Ейми почти не го слушаше.

— Чуй, чуй, Дан — възкликна тя. — Тук са показанията на някакъв, който е свидетелствал срещу Ан Бони и Мери Рийд и е заявил, че се обличат в мъжки дрехи и дълги панталони и ходят забрадени. И, че „се е разбрало, дето са жени, само по големината на гърдите им“.

— Хм, по това се познава — подсмихна се Дан. — Но какво е станало с тях? До края на живота си ли са лежали в затвора?

— Мери Рийд е умряла зад решетките — отговори Ейми — само няколко месеца по-късно. Но никой не знае със сигурност какво се е случило с Ан. Някои смятат, че баща й — важна клечка в Южна Каролина — е успял да я измъкне от тъмницата и под друго име тя е доживяла мирно и кротко до дълбоки старини.

Дан изсумтя тихо.

— Точно в стила на рода Кахил — отбеляза той.

— Доста интересно е — провлече Ейми, — но тук всъщност няма нищо, което да ни насочи към някой от ключовете към загадката. — Тя кимна към документите, които му беше дала. — Какво имаме там?

— Не знам — призна си брат й. — Всъщност е някакъв дълъг списък. Опитах се да го прочета, прилича на опис.

Ейми взе от него страниците. Сърцето й заби ускорено.

— Даваш ли си сметка, Дан, какво е това тук? Митническата декларация, съставена за кораба на Ракам.

— Върхът! — рече момчето. После: — Какво е митническа декларация?

Ейми беше много развълнувана и дори не завъртя очи.

— Нещо като опис на всичко из кораба, когато той е бил заловен. По закон всеки кораб е трябвало да има такава декларация.

— Дори пиратските? Пък аз си мислех, че пиратите са гледали през пръсти на такива правила.

— Всъщност те са ги спазвали по-строго, отколкото някои законни кораби. В края на пътуването плячката се е поделяла и всеки пират, естествено, си е искал полагащия му се дял. Затова са описвали буквално всичко. Докато интендантът е съставял декларацията, е трябвало да има свидетели и така нататък. Влизало е в кодекса на пиратите и те наистина са се гордеели с това.

Броят и разнообразието на нещата, включени в описа на „Уилям“, наистина бяха изумителни. На кораба е имало всичко, необходимо за живот в открито море. Храна: чирози и пастърма, сухари, варива, сол, ром и вино, както и живи кокошки и костенурки, които моряците колели по пътя. Имало е дървени паници — да служат за чинии — и кожени мехове вместо чаши. Имало е сечива и оръжия: брадви, длета, чукове, лопати, мрежи и въдици, ножове, къси тежки мечове, пищови и мускети, барут, сачми, топове и гюлета за тях, кожени елеци — нещо като бронежилетки — и метални брони, отново за защита. Имало е хамаци, въжета, брезент, столове, навигационни уреди, кофи, парцали, канчета, хирургически принадлежности и лекарства. Имало е и музикални инструменти: цигулка, флейта и малък акордеон, дъски за дама и шахмат, карти за игра и зарове.

На кораба се е веел и флагът му: прочутият череп с кръстосани кости на Джак Шарения. Имало е котка да гони плъховете и мишките… и папагал!

— Ами дублони? — попита Дан. — Мислех си, че всички пиратски кораби са натъпкани със златни дублони.

Ейми разлисти страниците и намери каквото търсеше: списъка с плячката, отмъкната от други кораби.

— Тук има злато — каза тя, докато прокарваше пръст надолу по страницата. — Но не е много. Плавали са с едномачтов платноход, бърз и лесен за управление, но не и достатъчно голям, за да пренася товари като по-тежките кораби.

Въпреки това списъкът беше внушителен:

24 топа коприна

15 топа памучен плат, мадрас и басма

6 сребърни подноса

6 сребърни бокала

2 дуз. сребърни лъжици

4 оловни манерки

8 сребърни купи

1 сребърен сервиз за чай

1 оловен сервиз за кафе

4 чувалчета със сребърни монети

2 чувалчета със златни монети

1 кожена кесийка, съдържаща 98 перли

2 златни ленти без украса

1 златна лента с украса

7 златни верижки

1 медальон, лъвска глава, очи от рубини

1 сребърен медальон във вид на луна

1 брошка — камея с украса и с оникс

1 златен кръст, украсен

2 сребърни кръста, без украса

1 медальон във вид на змия, изсечен от зелен камък

1 флорален медальон, златен, сапфири

3 брошки, златни

2 брошки, златни със скъпоценни камъни

3 брошки, сребърни, с украса

3 кутийки за енфие, сребърни

2 кутийки за енфие, сребърни с инкрустации

2 огледала със сребърни дръжки

2 гребена от слонова кост

4 костени гребена

1 огледало с дръжка от слонова кост

2 сребърни фиби с перли

1 златна фиба, без украшения

10 сандъка тютюн

10 бурета захар

3 чувалчета черен пипер на зърна

2 чувалчета индийско орехче

1 чувалче сушена кора на индийско орехче

14 еленски кожи

6 бизонски кожи

1 сандък боброви кожи

3 позлатени нокътя, пантера, мечка, орел

1 китов зъб с резба по него

рога от големи елени

челюсти със зъби на животни, бизон, бинтуронг, вълк

2 дуз. паунови пера

8 щраусови пера

26 пуешки пера

6 големи раковини

1 сребърна ракла, малка, украсена с резба

3 дървени ракли, големи, обковани с месинг

4 дуз. лули, глинени

Почти без да усети, Ейми прокара пръст отново от горе до долу по списъка и задържа показалеца си, сякаш развиваше невидими антени около всичко, свързано с издирването на ключовете към загадката.

— Слушай, Дан! — каза тя. — Три позлатени нокътя, пантера, мечка, орел.

Брат й се усмихна и се потупа по гърдите, където беше скрил на сигурно под тениската мечешкия нокът.

— Ъхъ — рече той. — Доказва, че Джак Шарения и Ан Незнамкояси са знаели за това тук.

Но Ейми отново беше насочила вниманието си към описа. Още нещо в списъка привлече погледа й.

— Челюсти със зъби на животни, бизон, бинтуронг, вълк — прочете тя на глас. Погледна развълнувана нагоре. — Вълк, Дан! Символът на Джанъс.

Той се усъмни.

— Хм, не мислиш ли, че се поувличаш? Бинтуронгът е известен и под името „мечка котка“. Мечката е символ на клана Томас и тогава вече Хамилтън може би наистина е казал „котка“. Дали има шарени бинтуронги?

Ейми изсумтя.

— И да има, не съм чувала.

Челюст на вълк като следа, която да насочи клана Джанъс? Дан може би беше прав и тя се увличаше — вероятно беше достатъчно да намерят доказателства, че нокътят от мечка наистина е свързан някак с Ан Бони.

— Чакай — каза Дан, загледан в страницата. — Май си промених мнението.

Той посочи един от редовете в митническата декларация:

1 медальон във вид на змия, изсечен от зелен камък

— Змия ли? — попита сестра му. — Като змиите, с които е свързан кланът Лусиан?

— Не — отвърна момчето.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сигурен съм, защото това тук вече е у нас — понаклони той самодоволно глава.

Ейми го погледна — не проумяваше нищо. Още няколко мига Дан я изтезава с мълчание, после каза:

— Всъщност смятам, че вече го носиш на себе си.

Сестра му зяпна от изумление и в същото време посегна към врата си.

„Огърлицата на Грейс!“

Свали я, за да я разгледат. Медальонът представляваше правоъгълник със заоблени ъгли. Драконът беше изсечен върху барелеф откъм едната страна на нефрита, от другата той беше гладък, със скосени краища.

Дан грееше в усмивка.

— Змия — дракон. Зелен камък — зелен нефрит. Изсечен медальон — изсечен медальон. Прав ли съм или съм прав? — попита момчето.

Ейми затвори очи, за да се съсредоточи върху мисълта, изникнала в ума й.

— Добре де — подхвана тя бавно. — Да предположим, че Ан Бони е била от рода Кахил. Това вече не е чак толкова изсмукано от пръстите. Като начало тя е родена в Ирландия, където са живели първите представители на рода. Освен това портретът…

Не се наложи Ейми да обяснява повече — Дан знаеше, че сестра му си мисли за изумителната прилика между Ан и майка им.

— Живеела е във време, когато жените наистина са били ограничавани. На повечето не им е било разрешено да правят много от нещата, достъпни за мъжете. Например да пътуват. А тя научава за ключовете към загадката, дегизира се като мъж и става пират, защото смята, че така е най-лесно да ги издирва.

Ейми отвори очи и видя, че Дан я слуша напрегнато.

— Или да ги скрие — допълни той. — Медальон с дракон, нокът от мечка… затова според мен ти в крайна сметка май си права — за вълка.

Ейми се зае да оглежда отново митническата декларация.

— Но тук няма нищо за змии — отбеляза разочарована.

Дан обаче остана невъзмутим.

— Няма значение. Ан Бони може и да не е намерила още тая змия. Или пък я е намерила и я е скрила някъде. — После Дан се намръщи. — Но пак се натъкваме на същия проблем. Разполагаме със символ на клана Екатерина и на клана Томас. За какво служат? И какво да правим от тук нататък?

— Лесна работа! Продължаваме по следите на Ан Бони — отсече Ейми. Искаше й се наистина да е толкова уверена, както говори, а истината беше, че не се сещаше за друго. — Затвора вече го няма, но си помислих — защо да не поразгледаме? Бил е точно тук, в Спаниш Таун. Би трябвало да има нещо като паметник.

Те преписаха цялата митническа декларация. После занесоха папката на Лестър, който им върна шофьорската книжка на Нели.

Докато вървяха към гувернантката си, за да я събудят, и двамата пипнаха нещата, които носеха на врата си.

Ейми — нефритовия дракон, а Дан — позлатения мечешки нокът.