Линда Сю Парк
Бурята (22)

Глава 22

— Имам да ви разказвам толкова много, че не знам откъде да започна — сподели Фиск Кахил. — Ще направя всичко по силите си. Вече знаете, че сте Мадригали.

— Да, знаем… Знаем и че това е лоша новина — потвърди Дан.

— Не непременно — възрази Фиск. — Зависи от гледната точка.

— О, страхотно — рече Дан. — Сега вече всичко е много по-ясно.

За стотна от секундата Ейми си помисли, че Фиск сигурно ще се усмихне. Той обаче сключи вежди — изглеждаше много сериозен.

— Гидиън и Оливия Кахил са имали четири деца — каза той.

Замълча и изчака. Дан и Ейми се спогледаха. Това явно беше нещо като препитване.

— Катрин, Люк, Томас и Джейн — каза момичето.

Фиск кимна одобрително.

— Гидиън е вложил цяло състояние и живота си в опита да открие лек за чумата. Серумът, който е разработил, наистина е предпазвал от нея, но е имал и неочаквано странично въздействие. Макар и Гидиън да не го е знаел по онова време, серумът е променял ДНК-то и е носел по-големи способности във всички области на човешките постижения. Накрая Гидиън е дал на всяко от децата си част от формулата. Скоро след това е загинал в пожар, унищожил лабораторията. Децата му са се подозирали помежду си в саботаж и това е разделило семейството. Всяко от децата е положило началото на отделен клан в рода Кахил.

Мълчание.

Беше ред на Дан.

— Екатерина, Лусиан, Томас, Джанъс.

Поредното кимване.

— От векове клановете се боричкат помежду си и издирват неуморно съставките, с които да възстановят формулата на серума на всеки от тях и на истинския серум, съдържащ тайната на могъществото на четирите клана. Но всеки път, когато някой от клановете е на крачка от успеха, му се пречи да го достигне.

— От Мадригалите — прошепна Ейми.

— Значи заради това всички други кланове ги мразят… мразят нас де — каза Дан. — Но как изобщо Мадригалите са се включили в издирването на ключовете?

Фиск отговори, като помоли:

— Може ли да видя мъничкия портрет, Ейми? — попита той.

Озадачена, тя го извади от раницата и му го подаде.

Той го погледа, погледа и поясни бавно:

— По време на пожара никой не е знаел, че жената на Гидиън — Оливия — чака петото им дете. — Той обърна портрета така, че да е към тях. — Запознайте се с Маделин Кахил — каза. — Основателка на клана на Мадригалите.

Ейми беше разглеждала десетки пъти портрета, а сега сякаш го виждаше за пръв път. Беше невероятен: майка й сякаш беше одрала кожата на жената върху него.

— Вашата прапра… вашата баба отпреди двайсет и две поколения — обясни Фиск.

— Именно тя е написала стихотворението — поясни Дан, като показа с ръка кутийката. — МК. Маделин Кахил.

Фиск кимна и остави внимателно портрета. Прокашля се.

— В началото, когато съпругът й се е опитвал да открие лек срещу чумата, Оливия Кахил подкрепяла усилията му. Но била сломена от онова, което обсебеността му със страничното въздействие на серума е причинило на семейството. Децата й се пръснали по широкия свят и всяко от тях започнало да крои планове. Тя останала сам-сама с невръстното момиченце. Била ужасена от покваряващата сила на серума. Освен това искала отчаяно да събере отново семейството и възпитавала Маделин с мисълта, че няма нищо по-важно.

Ейми издаде тих звук на изненада. Лицето й грейна, но не от щастие, а от това, че е разбрала.

Фиск Кахил се усмихна за пръв път.

— Защо не продължиш ти, млада госпожице?

— Това го има и в стихотворението — не се сдържа Ейми. — Една паяжина, много паяжинки, обединени помежду си — ето какво правят Мадригалите! Опитват се да накарат другите кланове да спрат междуособиците!

— Именно! — потвърди Фиск.

— Не разбирам — намеси се сърдит Дан. — Мен ако питате, Мадригалите със сигурност доста често не се държат като миротворци.

Лицето на Фиск отново стана угрижено.

— Опасявам се, Дан, че си прав. Невинаги е приятно да заставаш на пътя на клановете, когато те се готвят всеки момент да съсредоточат в ръцете си прекалено голяма власт. И не по-маловажно е, че Мадригалите се стремят да защитават невинните хора и те да не стават жертва на битката.

— О! А! — сякаш изгуби дар слово Дан и Ейми знаеше, че той се опитва да си изясни същите мисли, които се въртяха и в нейната глава.

„Излиза, че… Мадригалите са от добрите? Но как…“

— Другите кланове ще бъдат много нещастни, ако научат, че Мадригалите са също толкова наследници на рода Кахил, колкото и останалите, и още по-нещастни, ако разберат към какво се стремят — продължи Фиск. — Затова кланът открай време е обвит в тайнственост.

— А… мама и татко? — попита Ейми. — И те ли са правели това?

Мъжът кимна.

— Бяха сред най-дейните ни членове. Не е зле да знаете още нещо: кланът Лусиан натопи за едно от злодеянията си Хоуп и Артър. Случило се е в Южна Африка.

„Уини Тембека!“ Ейми се върна мислено в онзи ужасен миг, когато им бяха казали на двамата с Дан, че родителите им били убийци.

— Знаех си аз! Знаех си, че винаги са били добри! — възкликна ликуващ Дан и замахна с юмрук към сестра си.

Тя също го удари леко с юмрук, но, за разлика от него, вътрешно не тържествуваше. „И те са били изправени пред труден избор — помисли си. — На пръв поглед изглежда лесно да си добър, но това изобщо не е така.“

— Ами Австрия? — попита Дан. — И това ли влизаше в плана… да ни хвърлите във въздуха? А после какво, да ни спасите ли? Мен ако питаш, си беше доста опасно, като нищо можехме да загинем!

— Взривът беше задействан от Алистър Ох — обясни Фиск. — Повярвай ми, олекна ни неописуемо, когато разбрахме, че сте в безопасност. Вие предположихте, че зад всичко стоя аз, а ние решихме, че е по-добре да не разсейваме тази заблуда. Това закрепи сред другите кланове представата за мощта на Мадригалите.

Намеси се и Нели.

— Вие двамата ме уплашихте до смърт, когато казахте, че искате да се махнете от надпреварата — сподели тя. — Знаех колко се нуждаят Мадригалите от вас.

Фиск кимна сериозно.

— Ако Мадригалите не влагаха всичките си сили, щеше да има безброй хора със съдбата на Лестър — промълви тихо той. — Кой знае колцина още щяха да…

„Съдбата на света“, помисли си Ейми.

Всички около масата замълчаха. Ейми видя, че в очите на Дан отново има болка, но не куха както преди. В тях се четеше решителност — сякаш ако зависеше от Дан, никой вече нямаше да загине като Лестър.

Тук тя беше на същото мнение.

Мълчанието беше нарушено от Дан.

— Пак има нещо, което не разбирам — каза той. — Защо не сме научили всичко това преди? Защо господин Макинтайър ни каза да се пазим от Мадригалите? Толкова ли не е могла Грейс да ни съобщи, че сме Мадригали, и да ни обясни какво правят Мадригалите?

Фиск въздъхна.

— Това вероятно е най-сложната част от уравнението — поясни той. — На смъртното легло на майка си Маделин Кахил е дала обет да направи всичко по силите си, за да събере отново семейството. Осъзнавала е колко трудна ще бъде задачата на Мадригалите и е посветила дълги години на това да разработва и да уточнява насоките, по които да се движи кланът. Някои от тях вече знаете, макар и да не го подозирате. Хората от клана на Мадригалите често носят фамилните имена на майките, а не на бащите. Това олицетворява предаността, засвидетелствана от Маделин към Оливия.

— Заради това значи ние се казваме Кахил, а не Трент — отбеляза Дан.

— Мама винаги ми е казвала, че е от феминизъм — припомни си Ейми.

Брат й се позамисли.

— Всъщност не е било лъжа — отсъди той.

— Но най-важното — продължи Фиск, — Маделин си е давала сметка, че единственият шанс Мадригалите да успеят, е те да са най-добри измежду най-добрите. Както вече установихте — Амилия Ърхарт, Ан Бони, Мери Рийд, Нани Шарп. Всички те са Мадригали. Има още много имена: Майка Тереза, Фредерик Дъглас, Роберто Клементе. И над половината носители на Нобелова награда.

— Охо! — възкликнаха едновременно Ейми и Дан.

— И не само това — продължи фиск. — От всички кланове в рода Кахил само при Мадригалите трябва да си заслужиш да се числиш към тях. Не е достатъчно просто да си роден в клана.

— Да си заслужиш ли? — учуди се Дан. — Как?

— Хората от рода Кахил, които проявяват възможности да станат активни Мадригали, трябва да преминат през период на сурови изпитания, без и да подозират, че са подложени на проверка. Така, ако не успеят, тайната на Мадригалите си остава непокътната. Някои от изпитанията са породени от сблъсъка с другите кланове или от самата надпревара. Други са… как ли да се изразя… други са измислени от самите Мадригали. Това последно изпитание всъщност съчетаваше двете. Имахме нужда от зъба и се надявахме много, че ще го откриете. След като се справихте, решихме да ви подложим на изпитание и да ви накараме при доста неблагоприятни обстоятелства да отворите кутийката.

— Значи Мадригалите съвсем преднамерено са ни създавали през цялото време спънки — подвикна почти разгневен Дан.

— Освен това от време на време ви помагаха — напомни Фиск. — Повярвай, искаме да привлечем възможно най-много активни членове. Искаме да успеете. Но не можем да допуснем желанията ни да застанат на пътя на нашата цел — целта да подберем само най-достойните. Следим изкъсо какво правят потенциалните Мадригали, оттук и участието на госпожица Гомес. И това, че се наложи тя да ви мами.

— Извинявайте бе, хора — рече Нели. — Исках да ви кажа милион пъти, но…

После отпусна глава върху масата и след миг Ейми чу странно подсмърчане.

„Ама че работа, нима тя… не, изключено…“

— Плачеш ли? — попита Дан и изгледа изумен Нели.

Тя вдигна към Ейми лице, по което се стичаха сълзи.

— Беше толкова у-ужасно — проплака. — Да съм принудена да ви лъжа и… и после, когато н-научихте, вече не ми вярвахте, направо си ме мразехте и… и аз трябваше да намеря сили да продължа…

Тя отново сведе глава и се разтресе от хлипове.

Дълго Ейми се чувстваше почти заслепена от гняв. Идеше й да удари с все сила някого или нещо… задето ги е подложил и тримата на всичко това.

Нели наистина ги беше предала. При това многократно: с господин Макинтайър, с мъжа в черно, с Мадригалите.

Но го беше направила от най-благородни подбуди. И едва ли й е било лесно.

Ейми си пое дълбоко въздух. Издиша го бавно в опит да махне заедно с него и гнева си.

* * *

Получи се. Общо взето.

Когато пред очите й просветна, тя се усети, че се е взряла в клечестата русо-черна коса на Нели… на желязната Нели, която, заради издирването на ключовете, се беше превърнала в локва сълзи.

Пресегна се и я хвана за ръката.

— Нели! — каза тихо. — И аз съжалявам. Наистина. Сигурно ти е било много тежко.

— Да, Нели — включи се разтревожен и Дан. — Сега вече всичко е наред, стига си ревала.

Тя започна да подсмърча по-тихо.

Фиск се прокашля.

— Госпожица Гомес невинаги беше отзивчива, както ни се искаше — каза той. — Случвало се е и да тръгне против желанията ни. Например да ви помага с Изабел Кабра. И сега с кутийката.

Нели изправи гръб, подсмръкна шумно и си избърса сълзите, с което си размаза на интересни шарки грима по бузите.

— Какво ще правите? — каза и успя да намигне през сълзи на Ейми.

Ейми също й намигна.

Беше изумително, че това леко движение с клепача й донесе такова огромно облекчение.

— Наистина — каза почти развеселен Фиск. Сетне продължи отново: — След предвидения изпитателен срок онзи, който се е представил достойно, получава уведомление, че вече е активен член на Мадригалите, и научава тайните им.

Ейми си пое рязко въздух.

— Ако ни казваш, че всичко това сега е…

Фиск кимна.

— Да. Поверено ми е да ви съобщя и на двамата, Ейми и Дан, че сте приобщени към Мадригалите. — Известно време той мълча. — Мога да добавя, че определено сте най-младите кандидати, постигнали такова нещо.

Ейми бе почти сигурна, че той отново се е просълзил.

— Баба ви щеше да се гордее с вас — каза Фиск. — Като мен.

Дан заподскача на стола.

— Има ли нещо като удостоверение? Или значка?

Фиск се усмихна и наклони глава.

— Съжалявам, но няма такива неща. Има обаче друга отплата… — Той замълча и се огледа с крайчеца на окото. — До днес са открити седем ключа на Мадригалите — продължи мъжът. — Кората на индийското орехче — благодарение на вашите усилия. А също…

Той се наведе напред и прошепна бързо, но ясно останалите ключове.

„Не е зле да се постарая да ги запомня всичките“, помисли си Ейми. Точно тогава Дан я сръга леко и кимна. Тя знаеше какво означава това — вече ги бе запаметил.

— Такова познание върви ръка за ръка с голяма отговорност — каза Фиск. — Родът Кахил трябва да бъде обединен. Това бе най-пламенното желание на Грейс, тя се готвеше цял живот за него. Ето защо и написа завещанието си по този начин: за да даде тласък на издирването на трийсет и деветте ключа. Надяваше се то да се окаже много трудно и клановете да се обединят, за да постигнат целта. — Мъжът замълча и ги изгледа един по един. — Както знаете добре, това не се случи. Издирването вече е към края си. Англия е последният ни шанс. Там трябва да насочите вниманието си към две неща: да спечелите надпреварата, така че да победи кланът на Мадригалите — и още по-важно — да съберете семейството.

— Семейството ли? — каза объркана Ейми.

Кого имаше предвид той — себе си и леля Биатрис ли?

— Да — потвърди Фиск. — Другите кланове в рода Кахил. Трябва да работите рамо до рамо с тях, да ги убедите да съдействат, да се доверят на вас и да си вярват помежду си. Това е най-трудното предизвикателство, пред което сте се изправяли някога.

Ейми направо не можеше да повярва на ушите си. Достатъчно трудно бе да победят в надпреварата, но и да накарат и четирите клана да им сътрудничат?

Тези лъжци и предатели Уизард, Ох и Холт, които вечно враждуваха помежду си?

И най-страшното…

— Изабел? — изписка разтревожен Дан. — Очакваш да се сработим с нея? И дума да не става… само през трупа ми!

— Не с-сме в състояние да го н-направим — изпелтечи Ейми. — Майка и татко, тя… те… ние…

Фиск сведе глава.

— Познавах майка ви като малка — пророни тихо. — Ужасна загуба, тя беше толкова будна, а умря съвсем млада. Същото важи и за баща ви.

Поредното мълчание. После Фиск се прокашля.

— Я ми кажете — подкани той, — какво според вас те биха искали вие да направите?

* * *

Колко пъти Ейми си беше задавала същия въпрос? Дали майка й и баща й щяха да пожелаят тя да не се забърква в такива каши, за да не си изпати заедно с брат си? Може би… Но дали наистина нямаше да си изпатят и щяха да са в безопасност в свят, управляван от човек като Изабел? Кой изобщо щеше да бъде в безопасност?

Дан изтика стола назад и се изправи. Ейми виждаше, че брат й вече е взел решение, и знаеше, че е прав.

„Не отмъщение — помисли си тя отново. — А справедливост. И не само за нас и за родителите ни, а за целия свят.“

— Хайде да тръгваме — подкани Дан. — Англия! Но първо трябва да приберем Саладин и след това… — Той сниши глас. — След това трябва да се видим с госпожа Алис.

Известно време всички мълчаха.

Ейми усети как й се къса сърцето при мисълта за госпожа Алис и колко самотна ще се чувства тя без Лестър.

— Мадригалите ще й помагат с пари и с друго — обясни Фиск. — Докато е жива.

„На Лестър щеше да му стане приятно — каза си Ейми. — Де да можехме да направим за нея повече…“

— Освен това са взели още едно решение — допълни Фиск. — За пръв път в историята Мадригалите предоставят статут на активен член на човек, който не е от рода. — Той се извърна към Нели. — Госпожице Гомес! Добре дошла при Мадригалите!

Ейми загледа как върху лицето на Нели се изписва объркване, после изумление и накрая удоволствие. След това тя поруменя.

— Ама че работа! — възкликна.