Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Beautiful Malice, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мариана Христова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- cherrycrush(2015)
- Разпознаване и корекция
- aisle(2015)
Издание:
Ребека Джеймс Красиво зло
Австралийска. Първо издание
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Людмила Стефанова
Художник: Виктор Паунов
Предпечат: Митко Ганев
Издателство Ентусиаст, 2010
ISBN: 978-954-8657-12-9
История
- —Добавяне
Втора част
Двайсет и трета глава
Пристигам в кафенето, а Алис вече е седнала на маса в ъгъла и отпива от чашка с кафе.
— Здравей.
Сядам срещу нея. Усмихвам се.
Алис завърта очи.
— През целия уикенд се опитвах да ти се обадя. Защо никога не си вземаш мобилния?
Сприхавостта й обаче не може да помрачи настроението ми. Нищо не може. Прекалено съм щастлива.
— Защо? Какво искаш? — питам любезно, без да обръщам внимание на настроението й. Не си правя труда да обяснявам какво се е случило, къде съм била. Не казвам и дума за Мик. Всичко е твърде скорошно, прекалено хубаво и искам да го запазя за себе си.
— Просто исках да ти разкажа. Срещнах един мъж.
Алис се привежда напред с вдигнати вежди. Гневът й само отпреди миг сякаш вече е забравен.
Веднага си помислям за Роби. Той ще е съкрушен.
— О! — Вземам менюто и се взирам невиждащо в ламинирания картон. — Сериозно ли е?
— Дали е сериозно? Господи, не можеш ли да се зарадваш за мен?
Оставям менюто на масата и поглеждам към нея.
— Извинявай. Но какво ще стане с Роби? Той изобщо знае ли? Ще бъде съсипан. Той наистина…
— Роби-Шмоби — прекъсва ме тя. — Никога не съм му обещавала нищо. Честна дума, Катрин. Наистина. Обясних му пределно ясно, че това помежду ни не е сериозно. Всичко друго е само в главата му. Все едно, той ще трябва да се справи. Няма друг избор. Аз не съм негова собственост.
— Да, предполагам — съгласявам се и осъзнавам, че това е най-добрият изход в дългосрочен план. В известен смисъл мога само да се радвам за Роби. Това ще го застави да застане лице в лице с действителността — на Алис просто не й пука за него. Ще го заболи, но трябва да я забрави и да си намери друга. Някоя, която оценява колко е фантастичен.
— И така — казвам, — кой е той? Какъв е?
— Страхотен е. Вълшебен, красив, секси. Направо съм на седмото небе. Постоянно мисля за него.
Усмихвам се. Разбирам точно как се чувства.
— Как се казва?
Но Алис не отговаря. Вместо това повдига чашата към устата си и ме поглежда над ръба.
— По-възрастен е от мен.
— По-възрастен ли?
— Да. Много.
— Колко точно?
— Отгатни. Отгатни на колко е години.
— Трийсет и пет?
— Не. По-възрастен.
— Четирийсет?
— По-възрастен.
— Четирийсет и пет?
— По-възрастен.
Взирам се в нея онемяла.
— Ти майтапиш ли се?
— Не. Хайде! Почти позна.
— Петдесет?
— Четирийсет и осем.
— Мамка му, Алис! Разликата е огромна. Това не го ли притеснява? Ти си само на осемнайсет?
Тя се усмихва.
— Може би си мисли, че съм на двайсет и седем.
— Значи го лъжеш?
Алис свива рамене.
— Просто поразтягам истината.
— Но той е с трийсет години по-възрастен от теб. Той е стар. Не ти ли се струва странно?
— Не. Съвсем не. Ще останеш изненадана. Страхотен е. Толкова е умен, Катрин, знае толкова много неща. Мисля, че през цялото време съм търсила по-възрастен мъж, нали разбираш? Сега е толкова по-хубаво. Той е много по-зрял, откровен, уверен и независим, и не се държи като влюбено кутре — какво облекчение! — Смее се. — И е толкова добър в леглото, толкова опитен. Просто е невероятно умел.
Опитвам се да се съсредоточа върху менюто. Дори не съм гладна — въодушевлението от новата ми любов убива апетита ми, — но не искам Алис да почувства неодобрението ми, осъждането ми. Напоследък, когато съм заедно с нея, се чувствам като по-голяма сестра — неодобряваща и капризна по-голяма сестра, такава, каквато никога не ми се е налагало да бъда с Рейчъл.
Дори не съм сигурна защо новата връзка на Алис трябва да ме безпокои. Все пак и двамата са пълнолетни и стига никой да не остане наранен, разликата във възрастта не би трябвало да има значение. Работата е там, че с Алис нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат.
— Нали не е женен? — не мога да сдържа подозрителността в гласа си.
— Не — изплезва ми се Алис. — Не е. Кучка такава!
— Извинявай. Добре. Не е женен. Това е добре. — А после се ухилвам. — Какво тогава не му е наред? Как е стигнал до тази възраст, без да се ожени?
— Бил е женен. Жена му е умряла.
— О, не. Наистина ли? Колко ужасно!
— Предполагам — вдига рамене Алис. — Но не и за мен.
Сервитьорката идва до масата и аз си поръчвам кафе и сандвич. Алис си поръчва само още едно кафе.
— Нищо ли няма да ядеш?
— Не. Нямам апетит. — Навежда се напред, обвива ръка около моята и я стиска. — Мисля, че съм влюбена, Катрин. Никога по-рано не съм се чувствала така. Никога. Не мога да ям. Не мога да спя. Кипя от адреналин. Нямам представа как ще изкарам проклетите изпити в това състояние. Не мога да чета дори списание, камо ли Шекспир. Единственото, което правя, е да чакам да ми се обади. Струва ми се, че живея само наполовина, когато не съм с него, в някакво своеобразно чистилище. Знаеш ли, наистина мисля, че той може да се окаже голямата любов на живота ми.
Макар да се чувствам почти по същия начин с Мик, с изненада установявам, че не изпитвам необходимост да се доверя на Алис, нямам желание да й разкажа за великолепните нови чувства, които пулсират във вените ми, или колко много неща са се променили от последната ни среща. Всъщност осъзнавам шокирана, че искам да запазя цялата история в тайна от нея, да я запазя на сигурно място, скрита. Моя.
Усмихвам се и слушам, докато тя ми разказва всичко — къде са се запознали, как са се събрали. Но не й споменавам нищо за Мик. Абсолютно нищо.