Ребека Джеймс
Красиво зло (20)

Деветнайсета глава

Филипа отива до тоалетната, а Мик ме целува — изненадващо, съвсем неочаквано и абсолютно прекрасно. Става от стола, навежда се през масата и долепя устни до моите. Целувката не е страстна, устата му остава затворена, но е нежна и продължава много по-бързо от невинна братска целувка. Това е целувка, която ми показва, че е заинтересуван, че е толкова привлечен от мен, колкото и аз от него.

Въпреки това е удивителна и когато Мик сяда обратно на мястото си, го гледам стъписана и вдигам ръка към устата си, за да потисна един момичешки кикот.

— Цялата нощ исках да го направя — казва той, без да отделя поглед от мен. Лицето му е спокойно, внимателно, очите му се стрелкат по моето лице, сякаш преценява чертите ми, проверява реакцията ми. И въпреки че изглежда замислен, сериозен, все още виждам онази искрица веселост в присвитите му очи, в леко надигнатите нагоре ъгълчета на устата му.

— Неприятно ли ти беше? — пита той.

— Не — поклащам глава. — Съвсем не.

Продължаваме да седим и да се усмихваме глупаво един на друг, когато Филипа се връща. Но тя е толкова бъбрива и ентусиазирана, че не забелязва нищо. И щом става време Мик да се върне на сцената, за да свири на барабаните с друга група, го наблюдавам. Наблюдавам свиването и отпускането на мускулите му, докато вдига и сваля палките си. Наблюдавам начина, по който тялото му се движи в съвършена хармония с музиката. И наблюдавам лицето му, усмихвам се щастливо и се изчервявам всеки път щом очите ни се срещнат.