Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Malice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
cherrycrush(2015)
Разпознаване и корекция
aisle(2015)

Издание:

Ребека Джеймс Красиво зло

Австралийска. Първо издание

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Людмила Стефанова

Художник: Виктор Паунов

Предпечат: Митко Ганев

Издателство Ентусиаст, 2010

ISBN: 978-954-8657-12-9

История

  1. —Добавяне

Петнайсета глава

Вътре беше много по-тъмно, отколкото навън. Нямаше истинско осветление, просто жици с крушки, увиснали от тавана, които едва пронизваха гъстата тъмнина. Трудно ми беше да виждам, а ламаринените стени на огромната барака караха звуците да отекват и вибрират. Цареше такава дива какофония от музика, смях, крясъци и хора, че още с влизането си се почувствах дезориентирана и дори малко уплашена. Двете с Рейчъл останахме близо една до друга, като се държахме за ръце.

Карли тръгна напред, абсолютно уверена и в стихията си. Последвахме я към голяма стара преносима вана, пълна с лед, кутии бира и кока-кола. Карли взе три кутии бира и подаде по една на мен и Рейчъл.

— На кого е? — попитах.

Карли поклати глава, за да покаже, че не ме е чула.

— Можем ли просто така да си вземаме? — изкрещях.

Тя вдигна рамене и се огледа наоколо.

— Не виждам някой да ни спира — изкрещя на свой ред и се ухили. — Да отидем да потанцуваме.

Отдалечи се и се вряза право в тълпата, която танцуваше пред сцената. Затанцува, като полюшваше бедра и кимаше с глава. Беше добра танцьорка, движенията й идваха отвътре и ги изпълняваше с лекота. Повдигна кутията с бира в посока към нас, намигна и отпи голяма глътка, след което вдигна свободната си ръка и ни махна да се приближим.

Рейчъл ме погледна въпросително, но аз поклатих глава. Все още не исках да танцувам. Беше напълно възможно Уил да е тук и исках да го потърся. Но посегнах и взех бирата на сестра ми, за да освободя ръцете й, а после кимнах, че може да отиде.

Точно както когато свиреше на пиано, Рейчъл забрави всичко около себе си, щом затанцува. Цялата й срамежливост изчезна, започна да се движи плавно в съвършена хармония с музиката. Погледна ме с широка щастлива усмивка и аз се разсмях от радост. Бях приятно пийнала, замаяна от тълпата и музиката и податлива на заразното чувство на въодушевление, което ме заобикаляше. Имаше вероятност Уил да е тук. И бях сигурна, че ще се зарадва да ме види точно толкова, колкото щях да се зарадвам аз да го видя.

Облегнах гръб на стената, започнах бавно да отпивам от бирата си — всъщност не ми харесваше — и наблюдавах как Рейчъл и Карли танцуват. Тъкмо се канех да пообиколя наоколо и да потърся Уил, когато той се появи точно пред мен.

Усмихваше се с онази своя красива широка усмивка, разкриваща всичките му зъби, и клатеше глава, уж в неодобрение, че съм дошла на такова място. И аз му се усмихнах, но нито един от двама ни не проговори, просто се отправихме един към друг, докато накрая се озовахме притиснати тяло до тяло. Усетих миризмата му — подправки, нещо подобно на шоколад и слабия мирис на пот, — устните му се притиснаха до моите и езиците ни жадно се заизследваха.

Целувахме се и се прегръщахме и Уил пъхна ръце в косата ми, прокара пръсти през къдриците ми. Наведохме се назад, за да можем да се погледнем в очите, засмяхме се и отново притиснахме телата си едно до друго. И двамата бяхме толкова щастливи, че сме се намерили, така въодушевени от атмосферата и взаимното си желание, че не можехме да спрем да се усмихваме. Дори докато се целувахме, разбрах, че устните на Уил са извити нагоре в изражение на щастие.

И докато той се притискаше силно към мен, почувствах, че има ерекция. Мисълта как съм успяла да му окажа такова въздействие толкова бързо, че стига само да ме види и докосне, за да реагира тялото му по този начин, бе опияняваща. Почувствах как в слабините ми се надига ответна тръпка и разбрах, че искам да стигна докрай с него. Да се любим. Не тази нощ, но скоро. Много скоро. Притиснах слабините си към него в отговор. Като обещание.

И тъй като сега бях с Уил, бирата започна да ми се струва по-хубава изведнъж бях много доволна, че е тъмно — беше успокояващо и романтично. Чувствах се обвита в мек пашкул, сякаш въпреки тълпата двамата бяхме съвсем сами.