Ребека Джеймс
Красиво зло (12)

Единайсета глава

На път към партито аз, Рейчъл и Карли се отбихме в къщата на Карли, тя свали униформата си и се преоблече в разкроени дънки, прилепнал розов потник и златисти сандали с нисък ток. Предложи и на нас да ни заеме нещо, за да се преоблечем, но ние и двете решихме да останем с униформите си.

— Няма да стоим дълго — напомних им и погледнах многозначително Рейчъл. — Само един час, най-много час и половина.

— Разбира се — кимна сестра ми. — Просто ще кажем „здрасти“. Ще послушаме групата. И после ще си тръгнем.

И двете развързахме конските си опашки и оставихме косите си да се развеят. Косата на Рейчъл беше дълга, права и златна, моята е тъмна и падаше на диви къдрици. Свалихме училищните си връзки и извадихме ризите от полите, та униформите ни да изглеждат колкото се може по-неофициални. Но не успяхме да направим нищо с дължината на полите — зелени, плисирани и дълги много под коляното — очевиден знак, че сме ученички в частно девическо училище.

Сложихме си от червилата на Карли. Моето беше тъмночервено и отиваше на тъмната ми коса и мургавата кожа, червилото на Рейчъл бе розово, в тон с по-светлите й цветове. Самата Карли носеше по-тъмнорозово, за да подхожда на потника й.

Извади мобилния си телефон от ученическата чанта и го изключи. После го метна на леглото си.

— Ако не искате родителите ви да ви позвънят… — погледна ни тя и сви рамене — … тогава ги оставете тук. Утре в училище ще ви ги върна.

Аз и Рейчъл извадихме мобилните си телефони, изключихме ги и ги оставихме на леглото на Карли.

След като се напръскахме със скъпите на вид парфюми на майката на Карли — тоалетката й бе покрита с пълни шишенца от тях, — тръгнахме. Бараката не бе далеч от къщата на приятелката ми, затова решихме да отидем пеш. След като вървяхме пет минути и разсеяно обсъждахме кои от къщите, покрай които минавахме, ни харесват и кои не, Карли бръкна в чантата си и извади една бутилка.

— Един момент — каза тя, спря, отви капачката и отпи голяма глътка. Очите й се наляха със сълзи, тя ахна и свали бутилката стана ми ясно, че не пие вода.

— Какво е това?

— Водка — отвърна Карли и ми протегна бутилката. — С малко лимонада. Искаш ли?

Поклатих глава, развеселена и без да вярвам на очите си, но все пак взех бутилката. Трябваше да се досетя, че Карли няма да отиде на партито без алкохол. Тя бе първото момиче в училището, което започна да пие, онова, което винаги мислеше на първо място за купуване на алкохол, онова, което уреждаше да ни го купи по-голяма бутилка, когато ни трябва.

Вдигнах шишето към устните си и предпазливо отпих. Напитката беше силна. Съдържаше много повече водка, отколкото лимонада.

— За бога, Карли! С това можеш да убиеш човек! — възкликнах, докато й го връщах.

— Рейчъл? — протегна й бутилката Карли и въпросително повдигна вежди. Сестра ми ме погледна, сякаш очакваше разрешение.

— Добре — свих рамене. — И бездруго няма да ти хареса. Когато за пръв път опитваш алкохол, ти се струва, че има вкус на петрол.

Рейчъл отпи малка глътчица както подозирах, стисна устни и лицето й се изкриви от отвращение.

— Ох! Ама че гадно!

— Това е просто средство за постигането на определена цел. — Карли поклати глава, когато сестра ми се опита да й върне бутилката, и я тикна обратно в ръцете й. — Опитай пак. С всяка глътка ще става все по-лесно. Ще ти помогне да се отпуснеш, да си прекараш добре.

Рейчъл я послуша, вдигна бутилката до устните си и отпи още една глътка.

— Не е толкова лошо както преди малко — реши тя и направи физиономия. — Но все пак предпочитам чиста лимонада.

Карли се разсмя.

— Обикновената лимонада обаче няма да ти помогне да се забавляваш така, както тази бутилка, повярвай ми.

Не съм сигурна защо не се притесних какво пие Рейчъл. Не знам защо не се погрижих по-добре за нея, защо не наблюдавах колко пие и не се постарах да остане сравнително трезвена. Предполагам, че водката ми се е отразила незабавно — всъщност на всички ни. Предавахме си бутилката, докато вървяхме, отпивахме глътка след глътка и докато сетивата ни се нагаждаха към алкохола, той започна да ни се струва по-приятен на вкус и глътките ни станаха по-големи.

Когато бутилката се изпразни, Карли спря.

— Чакайте.

Остави чантата си на земята и се наведе над нея. Извади голяма стъклена бутилка и я обърна, за да видим етикета. Водка „Столичная“.

— Нали не си мислехте, че ще ви оставя на сухо? — Вдигна поглед към нас и се ухили. — Ще трябва да я пием чиста. Няма повече лимонада.

Тя напълни бутилката, от която пиехме, изправи се и я подаде на Рейчъл.

— Ти си първа. Отново ще ти се стори, че изгаря гърлото ти. Но после ще свикнеш.

Сестра ми взе бутилката и отпи голяма глътка. Изражението й, докато преглъщаше, ни накара с Карли да се разсмеем.

Пътят ни отне почти четирийсет минути и когато стигнахме, вече бяхме леко пияни. По бузите на Рейчъл горяха червени кръгли петна, а на лицето й грееше широка усмивка. Изглеждаше много хубава, невинна и млада.

— Как се чувстваш? — попитах и взех ръката й в своята. — Добре ли си?

Все още не бяхме влезли в бараката, но вече чувахме музиката, тътнежа на баса, гласове и смях, младежи, които се забавляват. Младежи без възрастни наоколо.

Рейчъл ме погледна, все още усмихната, и кимна. Започна да се движи в ритъм, бедрата й се полюшваха плавно наляво-надясно. Повдигна вежди и наклони глава, сякаш се вслушваше внимателно в музиката.

— Хайде! — Карли застана зад нас и ни бутна напред. — Няма да стърчим тук цял следобед. Колкото и да ви обичам и двете, не съм извървяла целия този път само за да си стоим тук тричките.

Докато вървяхме към вратата, ми хрумна, че всъщност не съм обмислила това много внимателно. Смятахме да отсъстваме само един час. Възнамерявахме Рейчъл да се прибере преди пет, за да имаме време да се упражнява на пианото. Но бяхме останали у Карли цели десет минути, а идването дотук ни отне още четирийсет. И докато наблюдавах как сестра ми се присъединява към партито с изписани на лицето радост и очакване, пристъпвайки в ритъм с музиката, осъзнах, че неизбежно ще се приберем у дома по-късно.

Знаех, че ще се приберем чак след мама и татко, ще трябва да даваме обяснения, ще си навлечем неприятности. Големи неприятности.

Но бях млада, бях пила алкохол, чувах музика и виждах как хора на моята възраст се смеят и танцуват и точно в този момент неприятностите не ме интересуваха.