Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pasion India, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Мариана Китипова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 30гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хавиер Моро. Индийската принцеса
ИК „Хермес“, Пловдив, 2011
Редактор: Вера Янчелова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-0980-3
История
- —Добавяне
Какво стана с тях
Парамджит, наследникът, който така и не успя да се качи на трона, почина през 1955 г. на шейсет и три години в дома си в Капуртхала. Стела Мадж, английската му любовница, се грижеше за него до смъртта му. Леглото им имаше формата на гондола — като спомен от Венеция, където се бяха запознали.
Брат му Каран умря през 1970 г. в Ню Делхи от сърдечно заболяване. Мартанд и Арун — синовете му от лейди Чаран, красивата му съпруга, чиято снимка бе публикувана на корицата на „Вог“, днес се занимават активно с политика.
Аджит, синът на Анита, живя като бохем и верен на предците си, се посвети на страстта си към жените (за него казваха, че е ladie’s man[1]), джаза и гастрономията. Събра богата колекция от плочи с джаз и свиреше много добре на саксофон. Искаше да стане актьор и живя известно време в Холивуд, където се запозна с Джийн Харлоу и други кинозвезди. Когато се върна в Индия, облепи стените на спалнята си със снимки на известни актриси, но никога не се ожени. Не успя да осъществи мечтата си да присъства на световното първенство по футбол в Испания през 1982 г., защото заболя от рак и почина на 4 май същата година в клиника в Ню Делхи на седемдесет и четири години.
Биби Амрит Каур издъхна две години след Анита, на 5 февруари 1964 г., от респираторно заболяване. Беше на седемдесет и пет години. Тя така и не успя да се съвземе след убийството на Ганди през 1948 г. и твърдеше, че без него се чувства „без кормило“. Кремацията й се състоя на брега на река Ямуна в индийската столица и събра огромно множество, което с часове преминаваше пред тленните й останки.
През 1975 г. Индира Ганди премахна с един замах последните привилегии, които махараджите бяха запазили в замяна на мирното присъединяване на княжествата им към Индийския съюз. Данъчни облекчения, пожизнени заплати и титли — всичко това бе отменено. Бившите принцове станаха обект на безпощадни полицейски и данъчни проверки, поради което те постепенно разпродадоха на безценица дворците, мебелите и бижутата си. Някои от тях, като махараджата на Удайпур, превърнаха дворците си в луксозни хотели, други станаха бизнесмени, а трети се поставиха в услуга на нова Индия, например махараджата на Джайпур и жена му — Гаятри Деви, които заминаха като посланици в Испания, или махараджата на Ванканер, който стана природозащитник и се посвети на закрилата на тигрите — поредния застрашен вид.
Славните дни на великолепието на махараджите днес изглеждат толкова далечни, колкото и времената на моголските императори. Но споменът за тях, бляскав като скъпоценностите им, съхранявани в ковчежета от сандалово дърво, продължава да искри на небосклона на историята.