Хавиер Моро
Индийската принцеса (20)

19.

В очите на принцовете европейката въплъщаваше цялата тайнственост, емоция и удоволствие, които предлагаше Западът — един нов свят, който те желаеха по някакъв начин да си присвоят. Освен това, предизвикателството да прелъстят бяла жена беше метафора на противоречивите им отношения с британската власт, които представляваха смесица от възхищение и отхвърляне. То също се вместваше в индийската традиция за романтичната любов, в която влюбените преодоляват всички пречки, наложени от кастите и религиите. Вълнуващи любовни истории, които по-късно киното пресъздаде на екрана за радост на тълпите, населяват хиндуистката митология от незапомнени времена. Освен всичко, бялата жена има своето място в Кама Сутра. Според тази библия на любовта идеалната любовница е с много светла кожа и човек не трябва да я търси в собствената си страна, където живеят жените, за които се жени и чието минало е познато и одобрено от семействата. Любовницата трябва да идва отдалече, от друга държава или поне от друг град. Особеното схващане за любовта, което имаха индийците, отделяше жената майка, за която мъжът се женеше, от жената любовница, с която се забавляваше и се наслаждаваше на секса. Деление, чиито корени бяха в миналото на едно полигамно общество и на което дори Европа не беше чужда. В индийската митология обаче доставянето на наслада възвисяваше, докато раждането на деца, сами по себе си чисти и свещени, омърсяваше жената, която трябва да се подлага на постоянни пречиствания. За да създадат нов живот, индийските жени при всяко раждане се разделяха с част от тялото и от душата си. Оказваше се много трудно, да не кажем невъзможно, да предложат ведно с удоволствието и част от себе си, за да се превърнат в добри любовници.

Следователно не беше странно, че всички знатни индийци, закърмени с наставленията на Кама Сутра, мечтаеха да имат връзка с жени европейки. Да притежаваш бяла жена се смяташе за външен израз на изключителен разкош и екзотично великолепие.

* * *

Първият известен съюз между индийски принц и европейка, първият такъв брак, се оказа пълен провал. Флори Брайън, синеока и леко кокалеста блондинка — „жена-кобила“ с асцендент „жена-слон“ според Кама Сутра, — бе щастлива само докато продължи меденият й месец. В наивността си бе решила, че може да промени мъжа си, но постепенно осъзна, че това е невъзможно. Животът на Раджендар все така се въртеше около пиенето, жените и спорта. Флори започна да се чувства все по-изолирана, все по-самотна. Сънародниците й я отбягваха, тъй като беше със скромен произход и не им подхождаше, а жените на махараджата й обявиха война. Затова, когато новороденият й син умря от треска, Флори реши, че е бил отровен. Нямаше доказателства, а англичанката познаваше твърде добре Индия, за да знае, че никога няма да се открият.

Две години по-късно Флори умираше, повалена от мистериозна болест. „Тялото й наистина беше болно физически — щеше да заключи в доклада си един английски офицер, подполковник Ървин, — но всъщност страданието, което измъчваше душата й, бе решаващата причина за смъртта й“.

Хилядата бели гълъба, които Раджендар нареди да бъдат принесени в жертва, за да се почете паметта на Флори, бяха твърде малка компенсация за пренебрежението и забвението, които горката жена бе принудена да изтърпи приживе. Бижутата й бяха дадени на раджата на Дхолпур. Пред британските власти Раджендар се оправда с аргумента, че такова е било желанието на Флори, но проучванията разкриха, че дължи много пари на споменатия раджа.

Пет години след смъртта на Флори първият министър на Патиала съобщи, че махараджа Раджендар Сингх е паднал от коня, вследствие на което е починал. Славен край за такъв страстен любител на тези животни. Официалното съобщение обаче беше лъжливо. В едно писмо вицекралят лорд Кързън обясни на крал Едуард VII, че махараджата получил пристъп на делириум тременс. Беше на двайсет и седем години.

* * *

Жаждата на принцовете за бели жени бе използвана от някои безскрупулни люде, които се заеха с брачно посредничество. Първите „агенти“ бяха холандската двойка Лизи и Парк ван Тасел. Тя беше икономка, а той правеше демонстрации на полети с балон. Успяха да омъжат дъщеря си Оливия за раджата на Джинд срещу сумата от петдесет хиляди рупии и пожизнена заплата от хиляда рупии на месец. След тази успешна операция двойката холандци реши да достави още европейки за други принцове.

Англичаните бяха объркани и вбесени. Внезапното увлечение по бели жени разстройваше социалния ред. Съюзът между европейки и принцове предполагаше признаването на физическо и духовно равенство, което поставяше под съмнение расовата и класовата йерархия в империята. А тази йерархия беше отражение на кастовата система в Индия, където всеки си знаеше мястото и не го оспорваше.

Проблемът беше в това, че не знаеха как да реагират на увлеченията на принцовете. Вицекралят лорд Кързън също се бе опитал да осуети сватбата, но раджата на Джинд му бе дал ясно да разбере, че не е негова работа. Кързън, който не търпеше да му противоречат, реагира, като забрани Оливия да носи титлата махарани и двойката да посещава Шимла. Освен това премести подполковник Ървин на друга длъжност заради неспособността му да попречи на сватбата. Това обаче беше като да постави врата в полето. В действителност колониалното правителство не знаеше как да се бори с тази армия от маникюристки, танцьорки, колежанки, европейки и американки със съмнително минало, които прелъстяваха принцовете в империята им.