Сидни Шелдън
След тъмнината (42)

Епилог

Грейс излезе от болницата и тръгна по улицата. Ню Йорк бе най-красив през пролетта. Беше пълно със забързани хора.

Тя беше жива, свободна. Знаеше, че това е достатъчно, за да е щастлива.

Погледна през рамо към болницата. Мич беше добър човек. Беше го доловила още в първия момент. „Може би в някой друг живот, в друг свят, щях да го обичам…“ Но шансът бе отлетял като понесено от вятъра перце. Знаеше, че няма връщане назад.

Наистина ли ще отиде в чужбина? Вероятно. Или да изчезне тук, в сладката анонимност на града?

Зави и се отправи към метрото.

Потъна в него.