Сидни Шелдън
След тъмнината (38)

37.

Животът й се изниза пред очите й. Сънуваше ли? Това някакъв кошмар ли беше? Искаше да докосне Лени, да се убеди, че е жив, ала непонятна сила я възпираше.

— Видях те! Видях трупа ти! — Разтрепери се. — Бях в моргата!

— Защо не оставиш пистолета? — Лени говореше спокойно, овладяно. — Ще поговорим.

Грейс понечи да се подчини, но в същия миг Джон Меривейл направи крачка към нея и тя инстинктивно насочи пистолета към главата му.

— Не мърдай!

Джон отстъпи.

— Седни на стола и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Джон се отпусна в шезлонга до Лени.

— Ти също — нареди тя на Лени.

Веждите на Лени се стрелнаха нагоре от изненада. Отпусна ръце в скута си. Като ги държеше на мушка, Грейс бръкна в раничката и извади диктофона. Натисна бутона за запис и постави машинката на земята.

— Говори! — нареди тя повелително.

Лени не можеше да откъсне очи от лицето й. „Толкова е красива. Но и много променена. Наложило се е. Онова сладко, доверчиво момиче не би оцеляло.“

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко. Кажи ми всичко, Лени. Искам да знам истината.

Лени Брукстейн заговори.