Сидни Шелдън
След тъмнината (34)

33.

Джон Меривейл не обичаше да лети. Дръпна перденцето и се опита да се съсредоточи върху луксозната обстановка в самолета, а не върху факта, че е на десет хиляди метра над Атлантическия океан в метална кутия с криле.

Разгледа меките, облицовани с кожа кресла, вградената дъбова маса с кристална чаша за шампанско и купичка черен хайвер. Всичко това нямаше значение за него. Това бе най-ироничното. Джон Меривейл не се интересуваше от пари. Никога не се бе интересувал от тях. Джон Меривейл не се интересуваше и от вещи. Всъщност вещите го отегчаваха. Жените си падаха по тях. При Каролин бяха недвижимите имоти. Мария пък я привличаше всичко, което блести.

Горката Мария. Първоначално не смяташе да я убива. Тя обаче го постави в невъзможна ситуация. Заплаши да разкрие връзката им пред Андрю и така изложи всичко на риск.

Две години взаимната зависимост на Джон и Андрю Престън бранеше и двамата. Ако Лени бе главата и умът на „Кворум“, то Андрю и Джон бяха съответно лявата и дясната ръка на фонда. Джон докарваше парите, Андрю ги разпределяше. Успяваха да държат настрана Държавната комисия за регулиране на борсата, а по-късно и ФБР, като се прикриваха един друг.

Размерът на кражбите им беше, разбира се, страшно непропорционален. Кражбите на Андрю — половин милион тук, един там — представляваха дреболии. В сравнение със задигнатото от Джон, присвоеното от Андрю Престън бе направо смехотворно.

Всъщност нищо не пречеше на Андрю да отиде при Хари Бейн по всяко време и да признае прегрешенията им срещу споразумение да няма последствия за него. Джон Меривейл знаеше това, но цялата прелест бе, че Андрю нямаше представа за положението. Той отчаяно мислеше само как да осигурява на Мария исканите дрънкулки, за да я задържи в леглото си, а ужасът от разкриването му държеше устата му затворена. Андрю Престън изобщо не допускаше какъв коз държи. И през ум не му минаваше какво става между порочната му съпруга и „приятеля“ му Джон Меривейл. Незнанието му гарантираше безопасността на Джон. Докато Мария не я застраши.

„Ще кажа на Андрю за нас. Най-после ще сме заедно, скъпи. Ако не се примири, ще го заплаша, че ще го издам на полицията. Той краде от «Кворум» от години, знаеш ли?“

Колко жалко. След години унижения в ада на Каролин Мария се оказа спасителен пояс за него. Тя го накара отново да се почувства мъж; нещо повече — да се чувства желан и могъщ. Ако си беше държала устата затворена, а краката — отворени, никога нямаше да предприеме подобни драстични мерки. Но тя го лиши от избор. Щом Андрю разбереше как го е мамил, щеше да изпее всичко на ФБР.

„Глупава жена! Наистина ли си въобразяваше, че ще се оженя за нея?“

След няколко часа му предстоеше да кацне в истински рай. Щеше да бъде отново с любовта на живота си, а тя не беше Мария Престън.

Не възнамеряваше нещата да се развият така бързо. Според първоначалния план трябваше да изчака шумът около „Кворум“ да утихне и едва тогава да се измъкне. Събитията обаче взеха друг обрат. Първо — бягството и залавянето на Грейс отново поставиха „Кворум“ на първа страница. После ситуацията с Мария излезе извън контрол. Джон не бе подготвен за шумния медиен интерес към смъртта й. Онзи психопат Гавин Уилямс стигна дяволски близо до разкриването на истината. Рано или късно някой друг — я от ФБР, я от пресата — щеше събере две и две. Време беше да се омита.

Гребна черен хайвер със сребърната лъжичка, намаза го върху блината и го хапна.

Нищо особено.

В живота има само един истински лукс: свободата. Като момче се задушаваше от своята непривлекателност и от амбициите на родителите си. Като мъж го потискаше злата му, садистична съпруга. Сега, за пръв път в живота си, Джон Меривейл щеше да се наслади на свободата и на любовта.

Затвори очи в очакване на предстоящото удоволствие.