Сидни Шелдън
След тъмнината (25)

24.

— Полиция. Отворете, госпожице Делевин.

Жасмин въздъхна. „Пак ли? Какво искат сега?“

Отвори вратата.

— Ей, вие не сте ли…

 

 

Долу, във фоайето, Грейс заключи вратата на тоалетната. Свали черната перука и очилата и съблече полицейската униформа. Сгъна я прилежно и я пусна в шахтата за боклук. Едва след като затвори капака и оправи своите дрехи, се свлече на пода и се разплака.

„Не. Не Лени. Не моят Лени. Със собствената ми сестра? Не е възможно!“

Замисли се. Лени и Кони се разбираха добре. Бяха сродни души; жилави, амбициозни. „Точно обратното на мен.“ Сети се как бяха потънали в дълбок разговор, докато танцуваха на бала на „Кворум“; как Кони спореше с него на плажа в Нантъкет и как се прибра разплакана.

„Мислех, че я утешава заради Майкъл, заради парите, които бяха загубили. Как е възможно да съм била толкова сляпа?“

Не й пукаше за Кони. Сестрите й отдавна бяха мъртви за нея. Но Лени?! Спомените й за брака им, за любовта му, бяха единственото истинско нещо, което й бе останало на този свят. Без тях нямаше надежда, нямаше значение, нямаше смисъл. Без любовта мъката беше непоносима. Плачеше неудържимо.

— О, Лени, кажи ми, че не е вярно.

Но й отговори само ехото от собствените й думи.

 

 

Жасмин се усмихна на привлекателното русо ченге. Обикновено се отдаваше само на богати мъже, но за детектив Мич Конърс можеше да направи изключение.

— Искам да поговорим за отношенията ви със сенатор Уорън.

— Добре, но не знам доколко мога да помогна. Разказах на колежката ви всичко, което знам.

— На колежката ми? — свъси вежди Мич.

— Да. Току-що си тръгна. Разпитваше ме за Джак и какво е станало през уикенда, когато Лени Брукстейн изчезна. Не я ли пратихте вие?

Устата на Мич пресъхна. Хукна към асансьора и започна да натиска нервно бутона.

Отвори вратата на аварийното стълбище и хукна надолу, вземайки по три стъпала наведнъж. Стигна фоайето и се огледа. Нямаше никого. Изскочи на улицата и се заоглежда. Пето авеню гъмжеше от хора. Той тръгна, насочил напред полицейската си значка като талисман. Сграбчваше всяка дребна жена по пътя си и внимателно оглеждаше лицето й.

Оказа се безполезно.

Грейс Брукстейн бе изчезнала.