Франсис Скот Фицджералд
Писма (3)

Три писма по повод „Великият Гетсби“

От Гъртруд Стайн

Хотел „Перноле“

Беле, 22 май 192. (1925)

 

Мили мой Фицджералд,

Ние сме в Беле и прочетохме книгата ви — хубава книга. Харесва ми мелодията на вашето посвещение; то показва, че вие сте закърмен с красота и нежност — и това е много радостно. Другото хубаво нещо е, че умеете да се изразявате свободно в изречения — и това също е много радостно. Умеете да се изразявате свободно в изречения и човек може да ги прочете и разбере — и това между впрочем е радостно. Вие пресъздавате нашия днешен свят така, както някога Такъри е пресъздал своя в „Пенденис“ и в „Панаир на суетата“ — и това не е малък комплимент. Вие показвате новия свят с неговите нови буйства — нещо, което, колкото и да е странно, никой преди вас, още с романа си „Отсам рая“, не бе направил. Моите очаквания, породени от „Отсам рая“, не са били напразни. Новата ви книга е много хубава, но различна, по-зряла. И така е винаги — човек не става по-добър, а по-различен, по-зрял, което е чудесно. Желая ви и за в бъдеще сполуки и ви благодаря за истинското удоволствие, което ми доставихте. Очакваме с нетърпение да се видим с вас и мисис Фицджералд, когато се върнем през есента. Предайте й, моля ви, моите поздрави. Вас също поздравявам.

Г. Стайн

От Идит Уортън

„Павийон Коломб“

Сен Брис су форе

Сарсел

8 юни 1925 г.

 

Скъпи мистър Фицджералд,

През последните три-четири седмици пътувах и когато преди няколко дни се върнах, заварих вашия роман с написаното вътре приятелско посвещение.

Трогната съм, че ми изпращате екземпляр от книгата си, защото усещам, че за вашето поколение, което направи такъв далечен скок в бъдещето, аз вероятно представлявам литературния еквивалент на мебелите с пискюли и газените канделабри. Затова, мисля, ще разберете искреното нежелание, с което ще се осмеля след няколко дни да ви изпратя в отговор последния продукт на моята писателска работилница.

Междувременно позволете ми да ви кажа колко много ми харесва Гетсби, или по-точно Неговата книга, и какъв голям скок сте направили — в сравнение с предишните си творби. Засега единственото ми несъгласие с нас е следното: за да бъде Гетсби наистина Велик, трябваше да опишете по-подробно неговия изминал жизнен път (е, не от бебешката люлка, но поне от посещението му на яхтата, ако не и по-отрано), вместо да го давате в кратко резюме. По този начин той би получил място в обществото и неговата трагедия накрая би се превърнала наистина в трагедия, а не просто във fait divers^[1] за сутрешните вестници.

Но вие ще ми кажете, че това е старият и следователно не вашият начин на писане; впрочем читателят трябва да бъде щастлив дори и само от това, че се е срещнал с вашия съвършен евреин и с унилия Уилсън и че е присъствувал на жалката оргия в апартамента на Бюканан, наблюдавана и от зашеметеното паленце. Всичко това е предадено майсторски, но обедът с Улфсхайм, както и всяка по-нататъшна поява на този герой ме карат да предсказвам още по-големи успехи! Благодаря ви още веднъж.

Искрено ваша

Идит Уортън

 

P.S. Почти не ми остана място за писане, но искам да ви поканя с мисис Фицджералд да дойдете тази седмица у нас на обяд или на чай. Уведомете ме за деня, ако обичате.

От Т. С. Елиът

Ръсел Скуеър 24

Лондон

31 декември 1925 г.

 

Скъпи мистър Скот Фицджералд,

Получих „Великият Гетсби“ с вашето очарователно посвещение една сутрин, когато бързах да замина — по съвета на лекаря си предприех пътешествие по море. Ето защо оставих книгата у дома и я прочетох едва след като се завърнах преди няколко дни. Вече съм я прочел обаче три пъти. Ни най-малко не се влияя от вашата оценка за мен, когато казвам, че от години не ме е заинтригувал така роман — бил той английски или американски.

Когато имам време, ще ви пиша по-подробно, за да ви обясня защо смятам, че книгата ви е толкова забележителна. Всъщност според мен с нея американската проза бележи първата си крачка, напред след Хенри Джеймс…

Между другото, ако имате някой разказ, който мислите, че ще бъде подходящ за „Крайтириън“, изпратете ми го, ще ви бъда задължен.

С много благодарности

Ваш Т.С. Елиът

 

P.S. По едно съвпадение в своята рубрика с вести в броя на „Крайтириън“ от 14 януари Гилбърт Селд е посочил „Великият Гетсби“ като книга, заслужаваща специално внимание.