Иън Банкс
Играчът на играчите (14)

14.

На следващата сутрин Флер-Имсахо не му говореше. Когато Пекуил се обади, че е пристигнал с кола, той отиде при него в дневната на модула и го поздрави, но летящият робот не му обърна никакво внимание и слезе в хотела с асансьора, жужащ и пращящ по-усърдно и по-силно от обикновено. В колата беше също така необщителен. Гъге реши, че ще му мине.

— Наранил си се, Гъгий. — Пекуил изглеждаше разстроен от одрасканата му буза.

— Да — каза Гъге, усмихна се и поглади брадата си. — Порязах се при бръснене.

 

 

Партията на Формиращата дъска започна като игра на нерви.

Още от самото начало деветте играчи се обединиха срещу Гъге, докато не стана съвсем очевидно какво ще се случи. Той беше използвал постигнатото от предишната игра предимство да изгради малък, плътен и почти непробиваем анклав. Гъге просто си седеше там два дни и оставяше другите да се бият срещу него. Една правилно проведена атака щеше да го унищожи, но противниците му не искаха да проличи, че са се обединили срещу него, поради което не го атакуваха заедно, а поотделно. А и всеки от тях се страхуваше да не се изтощи прекалено много и да не може да се защитава, в случай че бъде нападнат от някого.

В края на втория ден две информационни агенции заявиха, че е нечестно и неучтиво да се обединяват срещу чужденеца.

Флер-Имсахо — престанал със сърденето — смяташе, че тази реакция може да е искрена и спонтанна, но по-вероятно е резултат от натиск от страна на империята. Разбира се той бе убеден, че църквата — която несъмнено инструктираше и финансираше свещеника в сделките му с другите играчи — се уповаваше на императорския двор. Както и да е, на третия ден масираната атака срещу Гъге престана и играта прие по-нормален ход.

Игралната зала беше препълнена. Имаше много зрители с билети, безброй гости с покани, допълнителни репортери и фотокореспонденти от информационните агенции. Клубните играчи, под ръководството на съдиите, успяха да наложат на тълпата да не вдига шум, така че зрителите не пречеха много на Гъге. Трудно бе обаче излизането от залата през почивките. Хората непрекъснато го заговаряха, задаваха му въпроси или просто искаха да го видят.

Пекуил беше през цялото време там, но изглеждаше по-зает да се показва пред камерите, отколкото да защитава Гъге от всички онези, които искаха да говорят с него. Добре поне, че отклоняваше вниманието на журналистите и даваше възможност на Гъге да се концентрира върху играта.

През следващите няколко дни Гъге забеляза малка промяна в начина, по който играе свещеникът, и — в по-малка степен — в стила на други двама играчи.

Гъге беше елиминирал трима противника. Свещеникът без много бой отстрани други трима. Останалите двама апекси бяха създали свои собствени малки анклави на дъската и вземаха относително малко участие в цялостната игра. Гъге играеше добре, макар да нямаше онази сила, с която бе победил на Оригиналната дъска. Трябваше лесно да победи свещеника и другите двама. Той наистина постепенно се налагаше, но много бавно. Свещеникът играеше по-добре от преди, особено в началото на всяка сесия, поради което Гъге започна да си мисли, че по време на почивките апексът получава висококвалифицирана помощ. Същото се отнасяше и за останалите двама играчи, макар че при тях консултациите вероятно бяха по-кратки.

На петия ден защитата на свещеника неочаквано рухна и с това играта свърши; другите двама играчи се предадоха. Последваха много хвалебствия, а масмедиите в редакционните си статии изразиха тревога, че човек отвън може да играе така добре. Някои по-сензационни дори съобщиха, че чуждоземецът от Културата използва някакви свръхестествени сетива или противозаконни технически средства. Те бяха открили името на Флер-Имсахо и го споменаваха като възможен източник за противозаконен успех на Гъге.

— Наричат ме компютър — оплака се летящият робот.

— А мене — измамник — отвърна замислено Гъге. — Животът е жесток, както непрекъснато повтарят тук.

— В това са прави.

 

 

В последната игра, Ставащата дъска, онази, на която се чувстваше най-сигурен, Гъге преодоля с лекота противниците си. Преди започване на партията свещеникът, заедно със съдията, състави специален план, който като играч на второ място по точки трябваше да изпълнява. На практика той играеше за второто място. Макар че сега отпадна от главната серия, ако спечелеше следващите две игри от втората серия, свещеникът щеше да има шанс да влезе в нея.

Гъге подозираше, че това е някаква хитрост и отначало играеше много предпазливо, очакваше или масова атака или някакъв друг индивидуален хитър ход. Но другите изглежда играеха почти безцелно и дори свещеникът като че ли правеше същите ходове, които бе играл в предишната партия. Когато Гъге проведе няколко леки проучвателни атаки, съпротивата беше слаба. Той раздели силите си наполовина и проведе широкомащабно нападение върху територията на свещеника, за да види реакцията. Свещеникът се паникьоса и не направи почти нито един добър ход. В края на сесията той беше застрашен от пълно поражение. След почивката Гъге беше атакуван от всички други, докато свещеникът се бореше, прикован към края на дъската. Гъге разбра намека. Той остави пространство на свещеника да маневрира и му позволи да атакува двама от по-слабите играчи, за да спечели позиции на дъската. Играта завърши. Гъге владееше по-голямата част от дъската, а другите бяха или унищожени, или ограничени до малки, стратегически несъществени участъци. Гъге нямаше особен интерес да се бори до самия край. Във всеки случай предположи, че ако се опита, останалите ще се обединят срещу него, независимо колко явно ще бъде това. Предложиха му победа, но той реши, че няма да е в негов интерес да се проявява като алчен или отмъстителен. Постигнаха споразумение по статуквото. Играта завърши. Свещеникът беше втори, по точки.

Когато излязоха от залата, Пекуил пак го поздрави. Достигнал бе до втория кръг на най-важната серия. Беше само един от хиляда и двестате класирали се на първо място и от два пъти повече миналите през квалификациите. Апексът отново помоли Гъге да даде пресконференция и Гъге отново отказа.

— Но ти трябва да се съгласиш! Какво се опитваш да направиш? Ако не кажеш нещо, скоро ще ги настроиш срещу себе си. В момента си обект на обществено внимание, не го пренебрегвай. То няма да продължи вечно. Не се отказвай от това си предимство!

— Пекуил — каза Гъге, давайки си ясна сметка каква обида е това обръщение за апекса, — нямам никакво намерение да говоря на когото и да било за моята игра и не ме интересува какво са избрали или решили да говорят за мен. Аз съм тук единствено да играя „Азад“.

— Но ти си наш гост — хладно отбеляза Пекуил.

— А вие сте мои домакини — отвърна Гъге и се отдалечи от съветника. Пътуването с колата премина в пълна тишина, с изключение на жуженето на Флер-Имсахо, което на Гъге от време на време се струваше почти като неприкрит смях.

 

 

— Сега започва трудното.

— Защо смяташ така, корабе?

Беше нощ. Задната врата на модула зееше отворена. Гъге чуваше далечното бръмчене на апарата на въздушна възглавница, разположен над хотела да разгонва журналисти. Топъл, неприятен, изпълнен с дим и миризми от града въздух изпълваше модула. Гъге изучаваше един позиционен проблем от единична игра и си вземаше бележки. При съществуващото закъснение във времето това изглежда беше най-добрия начин за разговор с „Ограничаващ фактор“. Говориш, след това изключваш и разглеждаш проблема, докато в системата светлините мигат, а когато пристигне отговорът, включваш отново в режим на приемане. Беше почти като истински разговор.

— Защото сега трябва да покажеш моралната си сила. Това е единична игра и ти трябва да дефинираш основните си принципи, предварително да регистрираш философските си убеждения. Следователно трябва да им изложиш някои от нещата, в които вярваш.

— Корабе — каза Гъге, като продължаваше да си отбелязва нещо в бележника, докато изучаваше холографския образ пред него. — Не съм сигурен, че имам някакви убеждения.

— Мисля, че имаш, Джъно Гъге и Имперското бюро за игрите ще иска да ги знае, за да ги регистрира. Страхувам се, че трябва да държиш сметка и за него.

— Защо е необходимо? Какво значение имат моите философски убеждения? Аз не мога да спечеля постове или чинове в империята, не се каня чрез играта да придобивам власт, така че какво значение има в какво вярвам? Зная, че те трябва да разберат в какво вярват хората от властта, но аз просто искам да играя.

— Казаното от теб е вярно, но те ще искат това за статистиката. Твоите убеждения може да нямат никакво значение в смисъл на възможни последствия от играта, но те искат да ги знаят, за да запишат в дневника какъв е моралният облик на играчите, спечелили определени партии… И освен това се интересуват какъв вид екстремистки политики би подкрепил.

Гъге погледна камерата на екрана.

— Екстремистки политики? За какво говориш?

— Джъно Гъге — каза машината и издаде шум, приличен на въздишка, — една порочна политика не признава невинни. Както всяка власт, така и имперската мисли, че хората са или за нея, или против нея. Ние сме против нея. Ако се замислиш, ще видиш, че е така. Самият начин, по който разсъждаваш, те нарежда между нейните врагове. Вината за това може да не е твоя, защото всяко общество налага своите ценности върху онези, които израстват в него, но работата е там, че някои общества се опитват да постигнат максимален ефект от това, а други — минимален. Обществото, от което идваш, спада към последните и от теб се иска да изложиш своите виждания пред едно от първите. Извъртането ще бъде по-трудно, отколкото си представяш. Средно положение вероятно няма. Ти не можеш да се отречеш от политиките, които провеждаш. Те не са някаква система от украшения, която просто можеш да свалиш от себе си. Те са функции на самото ти съществувание. Аз зная това и те го знаят. По-добре е да го приемеш.

Гъге се замисли.

— Мога ли да излъжа?

— Доколкото разбирам, искаш да знаеш дали можеш да декларираш фалшиви убеждения, да кажеш неистини. — (Гъге поклати глава.) — Това може би е най-умното. Макар че може да се окаже трудно да измислиш нещо приемливо за тях, което да не е отвратително за теб.

Гъге погледна холографския дисплей.

— О, виждам, че си изненадан — промърмори той. — Във всеки случай, ако това, което ще им кажа, не е вярно, как може да бъде отвратително за мен?

— Интересна гледна точка. Ако човек приеме, че е принуден да лъже и особено, когато това е главно или в значителна степен, както сме приели да го наричаме, от значение само за самия него и не засяга другите или е от състрадание, тогава…

Гъге престана да слуша и се зае да изучава холографския образ. След като научеше кой ще е противникът му, трябваше да разучи предишните му партии.

Гъге чу, че корабът престана да говори.

— Виж какво ще ти кажа, корабе — рече той. — Защо ти не измислиш какво да кажа? Цялата тази идея тебе те вълнува повече, отколкото мен. Пък и аз съм доста зает, така че защо не изфабрикуваш някакъв компромис между истина и целесъобразност, който да удовлетворява и двете страни? Вероятно ще се съглася с всичко, което ми предложиш.

— Много добре, Джъно Гъге. С удоволствие ще го направя.

Гъге пожела на кораба лека нощ, завърши с проучването на проблема за единичната игра, изключи екрана, стана, протегна се и се прозина. Излезе в оранжево-кафявата тъмнина в градината на хотелския покрив. Едва не се блъсна в едър, униформен мъж.

Стражът поздрави — жест, на който Гъге не знаеше как да отговори — и му подаде лист хартия. Гъге го взе и му благодари. Стражът се върна на поста си на върха на стълбището за покрива.

Гъге влезе в модула и се опита да разчете бележката.

— Флер-Имсахо? — извика той, без да е сигурен дали малката машина е все още наоколо или не. Тя долетя от друга част на модула без дегизировката си, мълчалива, с голяма илюстрована книга за птичата фауна на Ее.

— Какво има?

— Какво пише тук? — Гъге размаха бележката.

Летящият робот отиде до листа.

— Като се изключи обичайната императорска куртоазия, в бележката се казва, че желаят утре да отидеш в двореца, за да те поздравят. Това означава, че искат да те видят.

— Предполагам, че трябва да отида.

— И аз така мисля.

— Казва ли се нещо за теб?

— Не, но въпреки това ще те придружа. Само със сила могат да ме изхвърлят. За какво говорехте с кораба?

— Той вместо мен ще регистрира убежденията ми в Бюрото по игрите. Изнесе ми лекция по социология.

— Това е добре — каза летящият робот. — То просто означава, че не иска да остави такава деликатна задача на теб.

— Нали се канеше да излизаш, роботе? — напомни му Гъге, включи отново екрана и седна пред него. После избра имперския диапазон с канала на игрите, на който щяха да излъчат тегленето на жребия за състезанията на единичните срещи във втория кръг. Още нямаше решение. Очакваше се тегленето да започне всеки момент.

— Да — отговори Флер-Имсахо. — В едно устие на сто километра оттук има няколко много интересни видове нощни рибари и аз мисля да…

— Не искам да те задържам — прекъсна го Гъге, когато по един от каналите започнаха да предават тегленето на жребия. Екранът се изпълни с номера и имена.

— Правилно. Не ми остава нищо друго, освен да ти пожелая лека нощ. — Роботът отлетя.

Гъге му махна, без да се обръща.

— Лека нощ — измърмори той, но не чу дали летящият робот каза нещо или не.

Гъге намери мястото си в тиражния списък. Беше до Ло Уесекиболд Рам, управляващ директор на Импириъл Монополис Борд, класирал се пети, което означаваше, че е шестият най-добър играч в империята.

 

 

На следващия ден Пекуил беше в почивка. До модула кацна един императорски самолет, който откара Гъге и Флер-Имсахо — върнал се твърде късно от експедицията до устието — в града. Кацнаха на покрива на внушителна държавна сграда с изглед към малки паркове на територията на двореца. Оттам по широко, постлано с дебел килим стълбище ги отведоха в офис, където един прислужник попита Гъге дали иска нещо за ядене или пиене. Гъге каза, че не желае нищо и двамата с летящия робот бяха оставени сами.

Флер-Имсахо отлетя до високите прозорци, а Гъге заразглежда някакви портрети, закачени на стените. След малко в стаята влезе един млад апекс. Беше висок, облечен в относително семпла и делова версия на униформата на имперската бюрокрация.

— Добър ден, господин Гъге. Аз съм Ло Шаф Олос.

— Здравейте — отговори Гъге. Те учтиво си кимнаха, след това апексът бързо отиде до голямо писалище край прозорците и преди да седне, постави върху него голям пакет хартия.

Ло Шаф Олос погледна жужащия и съскащ Флер-Имсахо.

— Той се казва Флер-Имсахо. Служи ми като преводач.

— Разбирам. — Апексът посочи с ръка украсения стол от другата страна на писалището. — Заповядайте.

Гъге седна, а Флер-Имсахо долетя до него. Прислужникът се върна с кристална чаша и я постави на писалището близко до Олос, който пи и каза:

— Мисля, че нямате голяма нужда от преводач, господин Гъге. — Младият апекс се усмихна. — Вашият еечиански е много добър.

— Благодаря.

— Позволете ми да прибавя личните си поздравления към тези на Имперската канцелария, господин Гъге. Вие надминахте очакванията на мнозина от нас. Разбрах, че сте изучавали играта „Азад“ само в продължение на една трета от една наша Голяма година.

— Да, но я намерих толкова интересна, че през това време не се занимавах с почти нищо друго. И освен това в нея има общи концепции с други игри, които съм изучавал в миналото.

— Въпреки това победихте хора, които са изучавали тази игра цял живот. Очакваше се на тазгодишния турнир свещеникът Лин Гофориев Тонс да се представи добре.

— Разбрах това. — Гъге се усмихна. — Може би имах късмет.

Апексът тихо се засмя и седна на стола си.

— Може би, господин Гъге. Съжалявам, че късметът ви не продължи и при жребия за следващия кръг. Ло Уесекиболд Рам е страхотен играч и мнозина очакват той да надмине предишното си представяне.

— Надявам се с моята игра да му доставя удоволствие.

— Всички се надяваме. — Апексът пи отново от чашата си, стана, отиде до прозорците зад него и погледна парка. После подраска с нокът дебелото стъкло, сякаш на него имаше някакво петно. — Макар строго погледнато това да не е моя работа, признавам, че ме интересува регистрацията на вашите убеждения. — Той се обърна и погледна Гъге.

— Още не съм решил как да ги изразя — отвърна Гъге. — Вероятно ще ги регистрирам утре.

Апексът кимна замислено и подръпна един ръкав на имперската си униформа.

— Чудя се дали мога да ви посъветвам да бъдете… малко сиркъмспект^[1], господин Гъге. — Гъге помоли летящия робот да му преведе думата „сиркъмспект“. Олос изчака малко, след това продължи: — Разбира се, можете да регистрирате убежденията си в Бюрото, но както знаете вашето участие в тези игри е чисто капасити^[2], поради което онова, което ще кажете има само… статистическа стойност, така да се каже.

Гъге помоли летящия робот да му преведе думата „капасити“.

— Дрън-дрън, та пляс — промърмори Флер-Имсахо на марейнски. — Краставици на търкалета. Ти думата капасити по-напред приеми на еечиански. Играчески дрънканици. Тиия-момчета-си-праят-майтаап-с-езиика, разбра ли?

Гъге потисна усмивката си. Олос продължи:

— Като правило състезателите трябва да защитят възгледите си с аргументи, ако Бюрото сметне за нужно да поиска това от тях, но вие, надявам се, разбирате, че това едва ли ще се случи с вас. Имперското бюро добре разбира, че… ценностите на вашето общество могат да са съвсем различни от нашите. Ние не желаем да ви затрудняваме, като ви принуждаваме да разкриете неща, които пресата и повечето наши граждани могат да намерят за… обидни. — Той се усмихна. — Лично аз, извън протокола, си представям, че вие може да сте доста… ох, човек може да каже „двусмислен“… и това не трябва особено много никого да засяга.

— „Особено“? — обърна се Гъге към жужащия и пращящ край него летящ робот.

— Още врели-некипели и май-веече-се-изчеерпа-моой-то-шиибано-търпеение, Гъге.

Гъге високо се изкашля.

— Прощавайте — извини се той на Олос. — Да. Разбирам. Ще го имам предвид, когато излагам своите Убеждения.

— Радвам се, господин Гъге — каза Олос, върна се при стола си и седна. — Това, разбира се, е лично мое мнение и аз нямам никакви връзки с Имперското бюро. Моята служба е напълно независима от него. Въпреки това една от най-големите сили на империята е нейното единство, нейната… цялост и аз се страхувам, че не съм много далеч от истината в преценката си за отношението на друга имперска служба. — Ло Шаф Олос се усмихна снизходително. — Ние наистина сме единни.

— Разбирам — кимна Гъге.

— Сигурен съм, че разбирате. Кажете ми: доволен ли сте, че ще отидете в Ечронедал?

— Много, особено като се има предвид, че тази чест рядко се оказва на гости.

— Така е. — Олос изглеждаше удовлетворен. — На малко гости се разрешава дори да посетят Огнената планета. Това е свещено място и е символ на вечната природа на империята и Играта.

— Нямам думи да изкажа благодарността си — измърка Гъге и направи някакъв намек за поклон. Флер-Имсахо изпелтечи нещо.

Олос разтвори уста в широка усмивка.

— Сигурен съм, че след като се показахте толкова способен — всъщност надарен — в нашата игра, вие ще докажете, че сте повече от достоен за мястото си в замъка на игрите в Ечронедал. Сега — въздъхна апексът и погледна писалището-екран — виждам, че е време да присъствам на още една, несъмнено непоносимо скучна среща в Търговския съвет. Бих предпочел да продължим размяната на мисли, господин Гъге, но за нещастие трябва да я съкратим в интерес на недобре регламентираната размяна на стоки между големия брой наши светове.

— Напълно ви разбирам — каза Гъге и стана едновременно с апекса.

— Радвам се, че се запознахме, господин Гъге — усмихна се Олос.

— Аз също.

— Още веднъж ви пожелавам щастие в играта срещу Ло Уесекиболд Рам — допълни апексът, докато го изпращаше до вратата. — Страхувам се, че ще ви е необходимо. Сигурен съм, че партията ще бъде интересна.

— Надявам се — отвърна Гъге. Те излязоха от стаята. Олос му подаде ръка. Гъге я стисна и си придаде вид на малко изненадан.

— Приятен ден, господин Гъге.

— Довиждане.

Гъге и Флер-Имсахо бяха ескортирани отново до самолета на покрива, докато Ло Шаф Олос тръгна по друг коридор към мястото на своята среща.

— Показа се като голям глупак, Гъге! — смъмри го летящият робот на марейнски, веднага щом се върнаха в модула. — Най-напред ме караш да ти преведа две думи, които знаеш, а след това ги използваш…

Гъге поклати глава и го прекъсна.

— Ти наистина не разбираш много от игри, нали, роботе?

— Разбирам обаче, когато хората ме вземат за глупак.

— По-добре, отколкото да те вземат за домашен любимец, машино.

Флер-Имсахо издаде звук като от дълбоко поемане на дъх, подвоуми се малко и каза:

— Е, във всеки случай… сега поне няма да се безпокоиш за твоите убеждения. — Летящият робот силно се изсмя. — Те са толкова изплашени да чуят истината, колкото и ти да я кажеш!