Иън Банкс
Играчът на играчите (1)

1.

Това е историята на страстния Играч на играчите, напуснал дома си за дълго време, за да участва в турнир. Играчът на играчите се нарича Гъге. Историята започва с битка, която не е битка, и завършва с игра, която не е игра.

Вероятно искате да знаете нещо и за мен? Това ще научите по-късно.

Ето как започна всичко.

 

 

С всяка стъпка във въздуха се вдигаше облак прах. Той крачеше през пустинната местност подир облечената в защитен костюм фигура. Пушката в ръцете му беше безмълвна. Сигурно вече бяха близко. През полевия шлем се чуваше шумът от далечния прибой. Наближаваха една висока дюна, от която трябваше да видят брега. По някакъв начин бе оцелял. Не се бе надявал да оцелее.

Беше светло и горещо, и сухо, но костюмът го предпазваше от слънцето и горещия въздух. В него бе приятно и прохладно. Единият край на забралото на шлема му беше ударен и затворен. Десният му крак, също засегнат, трудно се свиваше, поради което куцаше, но иначе бе извадил късмет. Когато ги атакуваха последния път, те бяха на един километър назад и сега се намираха почти извън полесражението.

Над близкия хребет като ярка дъга след дъжд блеснаха корпусите на ракети. Поради повредения си визьор ги видя късно. Помисли, че са насочени към тях, но после разбра, че това е само отражение от лъскавите им корпуси. Ракетите завиха като ято птици и се гмурнаха зад хребета.

Появиха се стробиращи червени светлинни импулси и стрелбата започна. Той вдигна пушка и отвърна на огъня. Другите от групата, също в защитни костюми, вече стреляха. Едни легнали в праха, други на коляно. Гъге единствен стреляше прав.

Отново се появиха управляеми ракети, завиха в пакет, после се разпръснаха и продължиха в различни посоки. Около краката му се вдигнаха облачета прах. Той се опита да се прицели в една от малките машини, но те се движеха изненадващо бързо и не можеше да ги хване на мушка. Костюмът му вибрираше от далечния шум на стрелбата и виковете на другите хора. Светлинните сигнали трепкаха в шлема и отразяваха нанесените поражения. Внезапно костюмът му се разтърси и десният му крак се схвана.

— Стани, Гъге! — смееше се до него Йей. Две малки ракети, усетили най-слабото място на групата, неочаквано полетяха към тях. Гъге видя машините да идват, но пушката играеше в ръцете му. Като че ли все се мереше там, където ракетите са били миг преди това. Те се насочиха към пространството между него и Йей. Едната пламна и се взриви. Йей радостно извика. Другата се завъртя помежду им. Йей се опита да я изрита. Гъге се обърна тромаво и стреля, но вместощо ракетата, куршумите се посипаха върху костюма на Йей. Той я чу, че изрева, а след това изруга. Йей се олюля, но вдигна пушка за стрелба. Втората ракета се обърна към тях, около нея се вдигнаха фонтани от прах, червени импулси осветиха костюма му и изпълниха забралото му с тъмнина. Гъге почувства, че се схваща и падна. Настъпи мрак и пълна тишина.

— Мъртъв си — долови той слаб глас.

Лежеше в праха. Чуваше далечни, приглушени шумове, ударите на сърцето си, усещаше вибрации от земята, въздушната струя на дъха си. Опита се да вдиша дълбоко, да забави ударите на сърцето си, но беше парализиран, затворен в черупката на собственото си тяло, неспособен да го контролира.

Засърбя го носът. Невъзможно бе да се почеше. „Какво правя тук?“ — запита се той.

Сетивата му се върнаха. Чуваше хора да говорят, на сантиметър от носа си виждаше пустинния прах. Преди да е помръднал, някой го дръпна за ръката и го вдигна.

Гъге разкопча шлема си и го свали. Йей Меристинокс, също без шлем, с ръце на кръста и увиснали на китката й пушка стоеше пред него, гледаше го и клатеше глава.

— Беше ужасен — заяви тя, но не сърдито. Йей имаше лице на красиво дете, но бавният й, дълбок глас беше кокетен и закачлив. Нисък.

Другите от групата седяха върху камъните и праха и приказваха. Неколцина се връщаха към клуба. Йей вдигна пушката на Гъге и му я подаде. Той се почеса по носа, поклати глава и отказа да я вземе.

— Йей — каза Гъге, — това е детска игра.

Тя замълча, вдигна рамене. Дулата на двете оръжия за миг блеснаха на слънчевата светлина. Той отново видя идващите към тях ракети и за секунда се почувства замаян.

— Значи отказваш, така ли? — попита Йей. — Стрелбата не е скучно занимание, Гъге. Ти се оплакваш, че ти е скучно. Мислех, че тази игра ще те поразсее.

Гъге изчисти праха от дрехите си и се запъти към клуба. Йей тръгна с него. Покрай тях минаха летящи роботи от службата за регенериране. Събираха останки от разрушени машини.

— Несериозно е, Йей. Защо си губиш времето с тази глупост?

Спряха на върха на дюната. На стотина метра от тях, между златния пясък от едната страна и снежнобелия прибой от другата, ниската сграда на клуба. Морето сияеше под лъчите на високото слънце.

— Много си капризен — въздъхна тя. Вятърът развяваше късата й кафява коса, отнасяше върховете на разбиващите се вълни и изпращаше обратно в морето пръски солена вода. Йей спря до няколко парчета от поразената ракета, наполовина заровени в дюната, извади ги, издуха полепналите по блестящите повърхности песъчинки и ги запремята в ръцете си. — На мен стрелбата ми доставя удоволствие. Игрите, които ти обичаш, ми харесват, но… и това ми харесва. — Изглеждаше смутена. — Нали е игра? На теб никакво удоволствие ли не ти доставя?

— Не. След известно време и на теб няма да ти доставя.

Йей вдигна рамене.

— Тогава ще престана да я играя. — Тя му подаде частите от разбитата машина. Той ги заразглежда. Покрай тях мина група млади мъже и се отправи към стрелбищата.

— Господин Гъге? — Един от младите мъже спря и го погледна неуверено. По лицето на по-възрастния човек за миг пробяга израз на раздразнение, бързо заместен от весела търпимост, каквато Йей беше виждала и по-рано при подобни ситуации. — Джъно Морът Гъге, нали? — уточни младият мъж, все още не напълно сигурен.

— Същият. — Гъге се усмихна радушно и — Йей видя — леко изправи гръб, малко се понадигна. Лицето на по-младия мъж засия. Той се поклони официално. Гъге и Йей се спогледаха.

— За мен е чест да се запозная с вас, господин Гъге — усмихна се младият мъж. — Казвам се Шъро… Аз съм… — той се засмя. — Следя всичките ви партии. Имам файл с всичките ви теоретически работи…

Гъге кимна.

— Поласкан съм.

Ще се радвам, ако някога, докато сте тук, изиграете с мен… е, каквото желаете. Може би съм най-добър на „Разгръщане“. Давам на противника три точки преднина, но…

— За съжаление нямам никакво свободно време — прекъсна го Гъге. — Но, разбира се, ако ми се отдаде случай, с удоволствие ще поиграя. — Той леко кимна на по-младия мъж. — Радвам се, че се запознахме.

Младият мъж се изчерви и отвърна на кимването.

— Удоволствието е мое, господин Гъге… Довиждане… довиждане. — Той отново се усмихна срамежливо, обърна се и забърза подир другарите си.

Йей наблюдаваше отдалечаващия се млад мъж.

— Това представление ти беше приятно, нали, Гъге? — нахили се тя.

— Напротив — отговори бързо той. — Отегчително.

Йей продължи да гледа подир младия мъж и да го преценява от горе до долу. Тя въздъхна.

— Ами на теб? — Гъге погледна с отвращение парчетата от ракетата в ръцете й. — Цялото това… разрушение доставя ли ти удоволствие?

— Защо да е разрушение? — бавно извърна глава Йей. — Поразените ракети само се разглобяват експлозивно, не се разрушават. От тези неща за половин час мога да ти сглобя една.

— Значи разрушението е фалшиво.

— А какво не е?

— Интелектуалните постижения. Умствените занимания. Човешките чувства.

Йей иронично изкриви устни.

— Виждам, че ще трябва да мине доста време, преди да можем да се разберем, Гъге.

— Тогава позволи ми да ти помогна.

— Да бъда твое протеже?

— Да.

Йей отмести поглед към брега, където се разбиваха дълги златни вълни, после загледа отново отдалечаващия се младеж, вдигна бавно ръка и нахлузи шлема си. Той видя отражението си в стъклото на нейното забрало и приглади с ръка черните си къдрици.

Ией вдигна забралото.

— Ще намина да те видя, Гъге. Да дойдем ли с Чамлис вдругиден?

— Ако искаш.

— Искам. — Намигна му и заслиза назад по дюната. Той наблюдаваше как се отдалечава. Йей подаде пушката му на натоварения с лъскави отпадъци летящ робот от службата за регенериране.

Гъге остана за миг неподвижен, стиснал в ръце парчетата от разрушената машина. После ги пусна на пясъка.