Джейн Ан Кренц
Частен детектив (9)

Осма глава

В мига, в който Джош проникна в нея, имаше чувството, че е открил част от себе си, която дори не бе предполагал, че липсва. Топлата женственост на Маги го покори и го накара да се почувства завършен. За частица от секундата, в която видя всичко с кристална яснота, Джош разбра какво се случва. Сега вече е моя, помисли си той, когато тялото й се стегна около него. Тя е създадена за мен.

В следващия миг кристалната яснота на прозрението изчезна, пометена от възбудата, която го покори. Бе в план на чудесно физическо усещане. С нея бе толкова хубаво… много по-добре от когато и да е преди. Мислите му се разпръснаха, когато първичното удоволствие от акта завладя сетивата му. Ала чувствата и желанията си останаха дълбоко в него, дори когато Джош се предаде на сладкото удовлетворение.

Усещаше силата, с която Маги го притискаше, докато навлизаше дълбоко в нея. Усети леко пробождане, когато ноктите й се врязаха в раменете му. Той попиваше с устни тихите й викове, когато тя напълно се отдаде на помитащата страст.

— Обвий ме с крака, любима — успя да каже той, когато усети как тялото й се стяга.

Тя го послуша и скръсти крака на кръста му, предлагайки се цялата. Джош изпъшка, когато навлезе още по-дълбоко.

— Толкова дълбоко — прошепна той до устните й. — Толкова съм дълбоко в теб, че ми се струва, че съм част от теб.

— Така е — отвърна простичко тя. След това главата й се замята неспокойно на възглавницата. — О, Джош!

— Да, любима. Сега. Точно така. Направи го сега. Не мога да се сдържам повече. Да! — Той се вряза в нея за последен път, когато усети първите нежни тръпки на освобождението й.

Чувството бе невероятно еротично. Ласките й бяха интимни и неповторими. Тялото му заплашваше да избухне всеки миг, а след това наистина избухна. Улови устните й със своите, за да потисне и своя дрезгав вик на задоволство, докато тя стенеше тихо.

Когато всичко свърши, Джош я притисна до себе си. Тя заспа до него, спокойна и отпусната, доказателство за доверието й.

Джош остана да лежи неподвижен и притихнал. Вглеждаше се в сенките на балдахина и се опитваше да разбере какво става с него. Чувстваше се различен. Нещо важно се бе променило в света му. Маги бе причината за тази промяна. Бе наистина новата ценност в живота му.

Щеше да я защитава, обеща си Джош. Каквото и да му струваше, щеше да я пази и да се грижи за нея.

Най-сетне заспа.

 

 

Маги се събуди и не успя да си спомни къде се намира. Протегна се лениво и се зачуди защо леглото й се струва различно. Когато стъпалото й докосна мъжкия крак, тя замръзна удивена. В следващия миг спомените нахлуха.

Снощи Джош я беше любил.

И беше чудесно. Най-прекрасното преживяване в живота й.

Сгуши се до непознатата досега мъжка топлина. Ръката на Джош я прегърна, а другата се отпусна върху гърдата й.

— Джош?

— Да? — Той не бе напълно буден.

— Джош, буден ли си?

— Не. — Притисна я по-близо и палецът му започна да си играе със зърното. — Остави ме на мира. Сега сънувам.

— В такъв случай… — Маги се усмихна и погали с ръка широките му гърди. Пръстите й се спряха на гъстите косъмчета под корема и ги подръпнаха леко.

— Играеш си с огъня, госпожице. — Джош захапа рамото й.

— Обещания, обещания. Аз… О, Боже. — Пръстите обхванаха мъжествеността му — топла и пулсираща. — Май наистина си играя с огъня.

— Нали ти казах.

— Тази игра може и да ми хареса.

— Изглежда схващаш доста бързо. Може би дойде време да ти покажа някои тънкости. — Джош мързеливо се размърда и започна да се смъква надолу по тялото й. Устата му бе на гърдата й, той пъхна единия си крак между бедрата й, а в следващия миг застина.

— Джош, какво има?

— По дяволите — Джош вдигна глава, а след това се изправи и седна. Погледна часовника до леглото. — Шест и половина е.

— Е, и? Снощи си легнахме късно. — Тя посегна към него, за да го дръпне обратно в леглото.

Погледна я с присвити очи.

— И Полковника, и Одеса, и Шърли скоро ще станат. Нямам никакво желание да се сблъскаш с някой от тях, когато се връщаш в стаята си.

— Не се притеснявай, Джош. — Тя му се усмихна подкупващо. — Ще внимавам.

— Разбира се, че ще внимаваш. Веднага ставаш, измъкваш се от това легло, обличаш халата и се връщаш в стаята си.

Маги бавно се изправи, леко учудена от тона му. Обви ръце, около коленете си и наведе глава на една страна, за да го погледне.

— Наистина ли се притесняваш, че Полковника и останалите ще разберат, че сме прекарали заедно нощта?

— Ще бъде неловко и за теб, и за тях. — Джош стана. Посегна и дръпна завивките.

В следващия миг Маги остана чисто гола по средата на белия чаршаф.

— Мисля, че няма да ме затрудни особено да се справя с неловката ситуация.

Джош я погледна, очите му бяха топли, докато се радваше на топлината, която се излъчваше от нея.

— Няма да те затрудни, докато аз имам право на глас. Трябва да защитавам и работата си, нали така? Хайде, Маги, да вървим.

— Не съм дете, Джош.

— Не си. Само че не си и най-опитната жена на света. — Той си намъкна дънките.

— Тази забележка не беше особено приятна. Може ли да ти напомня, че аз бях тази, която започна всичко снощи? — Погледна го с горда усмивка. — Ако трябваше да те чакам теб да направиш първата крачка, сигурно щях да си спя сама в стаята.

— Някой друг път ще спорим кой е поел инициативата в тази връзка.

Той се наведе, стисна я за китката и я дръпна леко, за да слезе от леглото. Маги въздъхна и се призна за победена. Остана послушна, докато Джош й нахлузваше нощницата през главата и връзваше халата.

— Винаги ли си толкова кисел рано сутрин? — попита тя, докато той я побутваше към вратата.

— Различно. — Обърна се, стисна бравата и я целуна звучно. — Понякога съм във върховно настроение. За съжаление тази сутрин не е така.

— Ето на това му казвам аз лош късмет.

— Точно така.

Той отвори вратата и я побутна леко към коридора. Първия човек, когото Маги видя, бе Одеса. Възрастната жена бе на най-горното стъпало и се канеше да слезе надолу. Гледаше право във вратата на Джош.

— Добро утро, мила — поздрави весело Одеса. По нищо не личеше да се е притеснила, че Маги излиза от стаята на Джош. — Добре ли спа?

Маги чу как Джош изпъшка от другата страна на вратата. Въпреки дръзките й думи само преди миг, тя усети как се изчервява. Опита се да си придаде незаинтересован вид.

— Добро утро, Одеса. Спах чудесно, благодаря. — Най-доброто, реши Маги, бе да се държи така, сякаш нищо необичайно не се бе случило. — Ами ти?

— Посред нощ направо замръзнах. Сигурно Полковника е оставил термостата на прекалено ниска температура. Затова пък сутринта бе топло и приятно. Как е Джош тази сутрин?

— Джош — отвърна Джош и излезе от стаята си с решително изражение, — се чувства наистина чудесно тази сутрин.

Одеса понечи да каже нещо, но преди да заговори, Шърли беше сложила ръка на дръжката на своята врата.

— Здравейте всички. — Тя нагласи очилата с фалшивите диаманти на носа си. Усмихна се щастлива на Маги и Джош. — Значи вие двамата сте решили да се отдадете на големия сън, така ли? Поздравления. Знаех си аз, че е въпрос на време. Ще трябва да организираме годежно парти, нали Одеса?

— Годежно парти ли? — Маги усети как стомахът й се преобръща. Зад нея Джош все още стоеше на вратата.

— Разбира се — потвърди Одеса. — Сигурна съм, че в мазето беше останало още малко шампанско. Обърна се тъкмо когато Полковника излезе от стаята си. — Нали имаме останало шампанско, Полковник?

— Май да. Какво ще празнуваме? — Полковникът се огледа и видя застаналата на вратата на Джош Маги. Стресна се от изненада. — Ясно. Картинката ми е ясна. Май ще правите важно съобщение.

— Нали са много сладка двойка? — попита Шърли, когато ги погледна, без да крие обичта си. — Напомнят ми за началото на връзката ми с Рики.

— Знаеш ли, мила — обърна се небрежно Одеса към Маги. — Не ми е приятно да повдигам този въпрос, но според мен, вие двамата с Джош сте създадени един за друг. Нали така, Полковник?

Полковникът кимна, без да откъсва поглед от Джош.

— Да, скъпа, май наистина каза такова нещо.

Одеса се усмихна отново.

— А те вече са сгодени. Това е просто прекрасно.

Първоначалната неловкост на Маги отстъпваше пред нахлуващата паника. Разбра, че очаква Джош да овладее положението, но той не казваше и дума. С крайчеца на окото си забеляза, че той просто стои на вратата, подпрял се с едното си рамо на касата, ръцете му бяха скръстени на гърдите. Искаше й се да му изкрещи, за да го накара да престане с тази игра, преди нещата да излязат от контрол. Очевидно той нямаше намерение да прави подобно нещо.

— Добре — каза Маги и се опита да се засмее шеговито. — Позабавлявахте се, но стига вече. Не прекалявайте. Никакви шеги повече, ясно? Прекалено рано сутринта е за подобен вид хумор.

— Че кой се шегува? — попита невинно Шърли. — Просто се радваме за теб, мила. Крайно време бе да си намериш истински мъж. Нямам нищо против любезния Клей О’Конър, но всеки виждаше, че той не е за теб.

Полковникът погледна строго Джош.

— Вече определихте ли дата?

— Не — отвърна Джош с удивително спокоен глас. — Ще се уточним в най-скоро време.

Полковника кимна отново, доволен.

— Поздравявам и двамата. Ще се видим на закуска. Не бързайте. Можем и ние да оправим нещата една сутрин. Докато бях военен приготвях съвсем прилично кафе. Колегите офицери ми казваха, че лъжичката стои изправена вътре. — Той подаде ръце на Шърли и Одеса. — Да вървим, дами.

— Да вървим. — Одеса пое дясната му ръка. — Умирам от глад.

— И аз. — Шърли щастливо пое другата ръка на Полковника. След това се усмихна доволно на Маги. — Надявам се и вие двамата да имате апетит като нашия. Ще ви чакаме.

Маги стоеше, без да помръдва, докато тримата приятели се скриха от погледа й. След това се врътна към Джош. Той изви едната си вежда, щом забеляза, че тя го гледа, обзета от леден гняв.

— И какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — засъска тя. — Те си мислят, че сме сгодени.

— Да, и аз останах със същото впечатление.

— А защо им го позволи? — сопна се тя. — Защо не каза нещо? Защо не се опита да обясниш?

— И как, според теб да обясня, че излизаш от стаята ми в шест и половина сутринта, при това облечена в нощница?

— Нямаше нужда да ги оставяш да си въобразяват, че сме сгодени — повиши глас Маги. Имаше чувството, че е хваната в капан. — През всичкото време стоя като пън. Това никак ли не те притесни? Че те вече са те повели към олтара.

— А какво можех да им кажа? — попита тихо Джош. — Може би трябваше да заявя, че съм прекарал нощта с теб, въпреки че намеренията ми не са нито честни, нито почтени. Те нямаше да го приемат за нещо нормално, Маги. Не забравяй, че са от различно поколение.

— Ти пък откога започна да се интересуваш от одобрението на хората? — Очите на Маги се разшириха, когато се сети за нещо. — Джош, нали не се страхуваш, че ще те погнат с пушка? Знам, че се шегуваше, но не си мисли, че Полковника би опитал подобно нещо. Не и в днешно време.

Джош сведе поглед към скръстените си ръце, а след това вдигна очи към притеснения й поглед. Сивите му очи отново бяха станали студени и неразгадаеми.

— Може би просто не исках да разстройвам никого, Маги. Не забравяй, че съм тук, за да си свърша работата. Трябва да се държа професионално. И без това пристъпих определена граница. Изобщо не трябваше да те водя в стаята си снощи. Но стореното, сторено, нека да си свърша работата, без да настройвам никого срещу себе си. Така само ще стане значително по-сложно. Трябва да ми сътрудничат, за да успея да разреша случай.

Маги се почувства така, сякаш я бе ударил. Инстинктивно отстъпи крачка назад, когато осмисли думите му.

— Остави ги да си мислят, че сме сгодени, единствено за да можеш да разрешиш случая, така ли?

Той се намръщи.

— Така е най-добре, Маги. Само за още няколко дни ще разбера какво става. Имам няколко подозрения и искам да ги проверя, а след това ще заложа капан на този, който стои зад така наречените инциденти в хотела.

— Ясно. — Маги преглътна с усилие. Джош щеше да си тръгне след няколко дни.

— Междувременно не искам никой да ми мъти водата повече отколкото вече е размътена. Не мога да си позволя да задействам алармата на този, който причинява неприятностите. Нека всичко да изглежда нормално. Честно казано, това не е най-лошото, което можеше да се случи тук.

— Така ли?

Джош се замисли.

— Не е. Всъщност, колкото повече мисля, толкова повече вярвам, че постъпката ни беше правилна.

— Нищо не разбирам. — Устата на Маги пресъхна. С ужас усети, че всеки момент ще избухне в сълзи.

— Да, това малко недоразумение ще работи в наша полза — заяви Джош. — Не разбираш, ли Маги? Това е съвършеният капан.

Маги го гледаше и усещаше как й прилошава.

— Не те разбирам.

Джош се оттласна от касата на вратата и влезе обратно в стаята си.

— Не се притеснявай, любима. Ще ти обясня подробностите допълнително. Междувременно просто поддържай версията с годежа, става ли? Нека всички повярват, включително Полковника, Одеса и Шърли.

— Ама, Джош… — Маги замълча, когато детективът тихо затвори вратата под носа й.

Тя остана загледана онемяла, а след това се завъртя рязко и хукна към стаята си. Зарече се да не плаче, докато сваляше халата и нощницата. Метна ги на леглото и се отправи към малката баня. Нямаше да плаче.

Само че думите на Джош, че „недоразумението“ било удобно прикритие бяха прекалено много за наранените чувства на Маги. Какво, всъщност, бе очаквала, питаше се нещастно тя. Разбира се, че той нямаше да се остави да бъде въвлечен в истински годеж. Никой не бе чак толкова честен и почтен в днешни дни. А и последното, което тя искаше, бе да го насили да постъпи „както трябва“.

Когато влезе под душа, сълзите й се смесиха с водата. Чак когато се разплака, тя си призна какво в действителност се беше случило през изминалите няколко дни.

Беше се влюбила в Джош Дженюъри.

 

 

Телефонът в кухнята иззвъня тъкмо когато Джош и Полковника разказваха подробностите около прерязаната жица на електрическо котле за отоплението. Маги скочи, за да се обади.

— Ало?

— Джош Дженюъри, ако обичате — помоли рязък мъжки глас.

— Момент, ако обичате. — Маги покри слушалката с ръка и погледна Джош. — За теб е.

— Добре. — Той стана и по слушалката. — Да? А, ти ли си, Макрей. Не, не прекъсваш нищо, освен закуската. Казвай каквото има и не ми се прави на интересен. — Последва ново мълчание. Джош се намръщи. — Макрей, изобщо не е смешно. Подмятанията ти със студа не ме интересуват. Кога най-сетне ще си го набиеш в дебелата глава? Кажи ми какво си открил за Уилкокс?

Маги и останалите млъкнаха, щом чуха името на Дуайт Уилкокс. Полковника отново доби замислено изражение, а Одеса гледаше недоволно, докато Шърли се пулеше очарована.

— Той Дуайт ли разследва? — обърна се Одеса към Маги.

— Май да. — Маги отново се зае с грейпфрута. Не й се говореше.

— Уилкокс знае кое къде е в мазето — отбеляза тихо Полковника. — Освен това е доста добър техник.

— Не знам — измърмори Шърли. — Просто не мога да си представя Дуайт да замисли всички тези дивотии. Моят Рики все казваше, че ти трябва много ум, за да станеш добър престъпник. Тъпаците ги хващали рано.

Джош не обърна внимание на коментарите на масата. Бе измъкнал бележник от близкото чекмедже и бързо драскаше някаква информация.

— Добре, Макрей. Не е много, но поне е нещо. Искам да провериш и друго, може ли? Виж дали Джони има време да провери самия хотел и земите. Не, не знам какво търся. Поне в момента. — Джош огледа четирите любопитни лица. — Стари легенди… нещо свързано с пари, или съкровища… абе нещо интересно. Да, може. Точно така. Обади ми се, щом разбереш. Спокойно.

— Кажи? — Маги погледна предизвикателно Джош, когато той седна отново на масата. — Какво е открил Макрей за Дуайт.

— Не е много. — Джош погледна страницата с бележките си. — Уилкокс е имал неприятности със закона преди няколко години.

Шърли го зяпна.

— Нашият Дуайт е мошеник?

— Не точно. — Джош откъсна страницата, сгъна я и я пъхна в джоба си. — Бил е задържан за кражба. Лежал осемнайсет месеца. След това е останал чист.

— Кражби значи? — Маги остави грейпфрута и лъжичката. — Сигурен ли си?

Джош кимна.

— Това още не означава нищо. Бил е още дете по онова време и не се е измъкнал.

— Нищо чудно — натякна Шърли. — Нали ви казах, че не е особено умен.

— Да, но означава, че младежът има криминални наклонности — отбеляза Одеса. Намръщи се към Маги. — Мила, дали не е най-добре да не му даваме повече работа?

— А кого ще повикаме? — Маги си взе препечена филийка. — Нали в Перегрин Пойнт е пълно с техници.

— Въпреки това можем да пуснем обява и да си намерим друг — настояваше Одеса.

Маги остави хляба.

— Нали леля Агата го е наела?

Полковника кимна сериозно.

— Точно така. Преди две години. Малко след като той се премести да живее тук. Казваше, че е много доволна от работата му.

Джош вдигна ръка.

— Вижте, няма защо да обсъждате какво смятате да правите с Дуайт Уилкокс точно сега. Не искам Маги да променя каквото и да е. Така само ще подплаши човека, който стои зад инцидентите, които предполагаме, че са повече от просто инциденти.

Полковника кимна отново.

— Напълно прав си, Дженюъри. Нека да продължим да се правим, че просто ни е споходил лош късмет.

— Точно така, лош късмет. — Маги се изправи и пристъпи към мивката. Тя си помисли за всичкия лош късмет, който я бе сполетял по-рано тази сутрин, когато излезе от стаята на Джош и се натъкна на Одеса. — Напоследък все ни спохожда лош късмет, нали!

— Не е нещо, с което няма да успеем да се справим — отвърна сухо Джош.

 

 

Същия следобед Маги седеше до Джош в черната тойота. Не го бе молила да я придружи до града. Напротив, дори положи всички усилия да разубеди Джош да идва с нея. Само че той настоя. Маги вече бе разбрала, че когато Джош решеше да прави нещо, нямаше начин да го отклони от набелязаната цел.

— Не ми трябва помощ, за да напазарувам, Джош. Мога и сама. — Маги гледаше през прозореца към сивия океан. След малко щеше да започне нова буря. Виждаше как дъждът приижда от морето. До половин час щеше да плисне.

— Няма проблем. — Ръцете му стискаха волана с лекота и умение. — И аз трябва да купя някои неща за себе си.

— Можех да ти купя пяна за бръснене, ножчета, или каквото там ти трябва — измърмори тя.

— Да, но ми се искаше да поизляза. — Джош я погледна. — Защо си нацупена днес?

— Не съм нацупена.

— Да бе. В това настроение си, откакто се натъкна на Одеса и другите пред стаята тази сутрин. Нали не се притесняваш заради фалшивия годеж?

— Ами ако се притеснявам?

— Маги, вече ти казах, че всичко ще се получи както трябва.

— Оставих всичко на теб, а виж какво стана. — Маги се обърна и го погледна вбесена. — Ти си виновен за всичко, Джош. Частен детектив бил. Можеше поне да провериш дали навън няма някой, преди да ме изхвърлиш. Ама не. Не можа. Търпение нямаше да ме разкараш от стаята си.

— Ти наистина си вбесена. — Джош я погледна учуден.

— Точно така. Цялата тази работа не ми харесва, Джош. Изобщо не ми харесва.

— Спокойно. След няколко дни всичко ще си дойде на мястото.

— Направо супер. И какво ще стане? Какво, според теб, да кажа на Полковника, Одеса и Шърли, когато си заминеш? — писна Маги. — Ще решат, че си ме зарязал. Ще ме съжаляват.

Джош огледа пътя пред тях.

— Кажи им, че си променила мнението си и си решила да се откажеш от годежа. Те ще те разберат.

— Те няма да ме разберат. Ще решат, че случилото се между нас не е нищо повече от флирт за една нощ и ще са напълно прави.

— Тогава не им казвай нищо.

Тя го гледаше и не можеше да повярва.

— Ти да не би да си луд? Какво ще правя, след като си заминеш? Ще се преструвам, че продължаваме да сме сгодени ли? Как си мислиш, че ще стане тази работа?

— Готов съм да ти помогна — отвърна тихо Джош. — Ще продължим с годежа още няколко месеца и ще им кажем, че сме решили друго.

— Да, разбира се. А как ще ги лъжем, след като ти си в Сиатъл, аз в Перегрин Пойнт?

— Мога да идвам за уикендите известно време. Ти можеш да отскачаш до града. Нека да сме честни, Маги. Ние с теб се привличаме. Снощи беше страхотно. Знаеш го не по-зле от мен. Защо да не продължим да се виждаме?

Маги затвори очи.

— Би ли престанал с тези разсъждения за връзката ни? Май не разбираш какво се опитвам да ти кажа? Не искам фалшив годеж.

— Дори за да разрешим случая ли?

Маги изпъшка и насочи вниманието си към силния дъжд, който прииждаше откъм морето.

— Чувствам се като хваната в капан.

— Не се притеснявай — отвърна без следа от притеснение Джош. — Нали ме повика, за да те спася, забрави ли вече? Все ще измисля нещо.

— Ти си този, който все разправя, че не си струва да се правиш на герой.

— Този път не се правя на герой. Аз те въвлякох в този годеж. Ще намеря начин да те измъкна, без да се чувстваш неловко.

— Не се чувствам неловко — отвърна вбесена Маги. — Да, всъщност неловко е. Полковника и останалите са толкова старомодни и искат да ме защитават.

— Кажи ми истината, Маги. Ти беше безкрайно смутена, когато излезе и видя Одеса сутринта, нали?

Тя въздъхна.

— Да.

— Годежът беше единственият начин да се оправят нещата — продължи Джош.

— Много удобен начин — изсъска приглушено Маги. — Вмести се в прикритието ти за нула време.

Джош замълча за момент.

— Затова ли си толкова притеснена? — попита най-сетне той. — Ядосана си, защото използвам измислен годеж за прикритие ли?

— Не искам да говоря повече по този въпрос — заяви младата жена. Вече бяха влезли в града и той бавно зави на паркинга пред супермаркета. — Злото вече е сторено, така че поне да се надявам, че ще излезе нещо от него.

— Повярвай ми, Маги. Снощи ми вярваше.

— Тази сутрин, обаче, си научих урока, нали?