Джейн Ан Кренц
Частен детектив (8)

Седма глава

Ръката на Маги бе на бравата, когато пръстите на Джош я стиснаха за китката.

— Я чакай. Къде си мислиш, че отиваш? — Гласът му бе тих, докато я обръщаше към себе си.

Маги се обърна с пламнало лице и видя, че той се усмихваше — бавна усмивка, намекваща за чувствена заплаха, която стори неподозирани неща с Маги. Щом го видя гол до кръста, тя бе обзета от невероятен копнеж. Зачуди се дали нещо в стомаха й не се разтопява. Топлината вътре бе непоносима.

— Не исках да те изплаша — измърмори тя, силно притеснена, нещастна, че се бе поддала на импулса преди малко.

— Работех. — Джош я привлече до себе си. — Когато почука на вратата, се бях замислил за нещо съвсем различно и се стреснах. Попитай ме отново.

Бе толкова близо до него. Топлината на кожата му завладя сетивата й. Постави ръце на раменете му и се наслади на мускулестата сила, която усети.

— Не мога да те попитам отново. Изхабих всичката си смелост първия път.

Устата му се изви на една страна и той вдигна брадичката й с пръст.

— Ами ако аз те попитам?

Тя се усмихна.

— Добре.

— Ще ме целунеш ли за лека нощ?

— Наистина ли искаш?

— Наистина — увери я той.

Тя се намръщи притеснена.

— Нали не го казваш просто така.

— Не.

— И не се опитваш да ме засрамиш? — продължи да настоява тя.

— Не.

— Защото не искам да ми правиш услуги. Искам да кажа, че ако не те интересувам, както ти ме интересуваш, просто ми го кажи направо — заяви тя.

Джош тихо изруга.

— Така, както го даваме, ще събудим бавачките.

Бе очевидно, че той иска да продължат започнатото снощи, каза си Маги. Пое си дълбоко дъх, затвори очи и се изправи на пръсти. След това повдигна лице към него.

Не се случи нищо.

— Джош? — Тя отвори очи и откри, че той я наблюдава развеселен.

— Чакам — обясни той.

Подразнена, тя постави ръце на раменете му, за да има опора и докосна устните му със своите, бързо и доста неумело.

— Това целувка ли е, според теб? — попита я той с огромно любопитство.

— Няма да е нищо, ако не ми помогнеш — измърмори тя.

— Значи искаш помощ. По дяволите. Трябваше да кажеш още одеве.

Преди Маги да се сети да протестира, той я стисна за китката и я дръпна към стаята си. След това затвори вратата и я подпря на нея. Надвеси се над младата жена, поставил ръце от двете страни на главата й.

— Хайде да опитаме отново. — Джош приближи устни до нейните. — Целуни ме.

Маги преглътна смеха си, който се опитваше да избликне от облекчение и безпокойство и обви врата му с ръце. Отдаде се на горещата целувка с огромно удоволствие. Май започвам да се пристрастява към целувките на Джош Дженюъри — каза си тя. В тези момент той не знаеше какво е студ.

Джош се приближи до нея и пъхна босото си стъпало между пантофите й. Тя усети стегнатия му крак между бедрата си. Когато плъзна ръка по гърба й и обхвана бедрата й през халата, тя въздъхна до устните му.

Халатът се разтвори и кракът му повдигна нощницата. Обзета от възбуда, тя усети как топлината на тялото му я прогаря. Стисна го и се почувства дива и необуздана.

— Маги — прошепна с дрезгав клас Джош. — Маги, скъпа, искаш ме, нали? — Беше като замаян. — Много смелост ти е трябвало, за да дойдеш при мен.

Тя скри лице на рамото му.

— Да.

— Всичко е наред, любима. Защо трепериш? И аз те желая. Безкрайно много.

Пое я на ръце и я понесе към леглото.

— Джош. — Маги бе ужасена. — Ребрата ти. Глезенът ти. Пусни ме. Ще се нараниш.

— Няма да вървим дълго, Маги. Ще се справя. Просто бъди нежна с мен, когато стигнем. — В гласа му се долавяше чувствен смях, докато изкачваше стъпалата под балдахина.

Тя го наблюдаваше неспокойно как я оставя и отмята завивката.

— Не бива да вдигаш тежко, докато си в това състояние. Сигурен ли си, че си добре?

— След малко ще разбереш сама. — Джош я накара да отпусне пръсти, защото отново бе стиснала реверите на халата.

— Джош?

Той спря и се вгледа в очите й.

— Ти решаваш, Маги. Ако предпочиташ да почакаш, ще почакаме. Ще те разбера. Така исках още от самото начало. Не съм имал намерение да те карам да бързаш.

Тя си пое дъх и поклати глава.

— Не. Не искам да чакам.

— Радвам се — отвърна искрено той и смъкна халата от раменете й.

Маги се разтрепери, когато той започна да вдига нощницата през главата.

— Отпусни се, любима. Ще бъде много хубаво. И за двамата. — Джош пусна нощницата на пода и остана загледан в нея. Подръпна леко и нежно първо едното зърно, а след това и другото. — Не се притеснявай.

— Не е това. — Тя се прегърна с ръце и скри гърди от очите му. — Студено ми е. Нищо повече.

— Защо тогава не се пъхнеш под завивките? — Джош повдигна завивката и я покани в уютната топлина на леглото си. — Ще запаля камината.

Тя тръпнеше под жаркия му поглед, докато той я наблюдаваше как се намества в леглото. Дръпна завивката чак до брадичката си. На Маги й се искаше да се държи небрежно, но знаеше, че като се скри под завивката, сама издаде колко е напрегната. Не бе свикнала някой мъж да стопля голото й тяло само с поглед, както го правеше Джош.

Когато се зави, тя остана загледана в Джош, докато той палеше огъня в каменната камина, коленичил, за да разпали дървата с опитна ръка. Пламъците лумнаха.

Джош се загледа в огъня, докато се разгаряше.

— Колко си красива, Маги — каза той най-сетне, без да обръща глава. — Казах ли ти го вече?

— Не. — Странното бе, че тя се трогна от тези думи. Искреността в гласа му бе непогрешима. Джош не бе от хората, които раздават комплименти с лека ръка. — Благодаря ти.

Джош се изправи.

— Просто исках да го знаеш. Веднъж някой ми каза, че не ме бива много с жените. Не съм бил достатъчно романтичен, нещо такова.

Маги преглътна с усилие.

— Според мен, ти си най-романтичното нещо, което някога ми се е случвало.

Джош я погледна за момент, а след това бавно се усмихна.

— Сериозно ли говориш?

— Да.

— Радвам се. — Той щракна лампата и стаята потъна в приятен интимен сумрак. Отблясъците на огъня хвърляха мек блясък върху леглото.

Огрян от пламъците, Джош бавно разкопча дънките и ги свали. Не откъсна очи от Маги нито за миг, докато сваляше боксерките и пристъпваше към леглото.

Маги го погледна, омагьосана от силната му възбуда. Той ме желае, помисли си тя. Тази мисъл я изпълни с копнеж и увереност в женската й сила.

Престана да стиска юргана и го отметна.

— Аз дойдох само за целувка за лека нощ. — Маги се усмихна, когато Джош се плъзна до нея.

— Ще бъде една невероятна целувка. — Постави длан на голото й рамо и я погали нежно чак до извивката на бедрото.

Където и да я докосваха пръстите му, кожата й пламваше. Огънят пулсираше в нея и всичките й сетива тръпнеха от възбуда и нетърпение.

След това Маги се отпусна напълно и Джош я привлече до себе си. Най-сетне напрежението и несигурността се стопиха, изместени от все по-силна страст.

Точно така, каза си младата жена, докато главата му се спускаше над нея. Него бе чакала цял живот. Джош бе героят на мечтите й.

Погледна го скришом, докато той се надвесваше. С питащи пръсти докосна мускулестата извивка на рамото и силните гърди. Толкова обичаше да го докосва, обичаше силата и властното му отношение.

Маги целуна гърлото на Джош и долови стона му. След това кракът му се плъзна между бедрата й отново, ала този път го нямаше грубият дънков плат.

— Толкова си красива — прошепна Джош, свел устни над гърдата на Маги. — Толкова гореща. Имам нужда от огъня ти, за да се стопля. Понякога си мисля, че винаги ми е било студено. — Плъзна ръка надолу по корема й, после премина още по-надолу. Пръстите му се заровиха в острите косъмчета. — Отвори се за мен, любима. Приеми ме в топлината си.

На вратата се почука в мига, в който Маги разтвори крака, за докосването на Джош.

— Дженюъри? Там ли си, човече? — повика го тихо Полковника.

— По дяволите. — Джош изпъшка и отпусна чело на рамото на Маги. — Не мога да повярвам. Кажи ми, че само ми се е сторило.

Тя не успяваше да мисли трезво, поддала се на възторга и омаята на страстта, затова притисна главата на Джош, стисната между дланите й и се загледа в балдахина. Опита се да разбере какво става.

Полковника почука втори пък.

— Дженюъри, буден ли си?

— Джош? — Маги прокара пръсти през тъмната му коса. — Това е Полковника. На вратата е.

— Няма друг с по-малко късмет — изръмжа Джош и вдигна глава с огромно нежелание. — Дори и аз.

Превъртя се на една страна и дръпна дънките. След това се провикна:

— Почакай, Полковник. Идвам.

Маги усети как в нея напира смях, когато забеляза мрачното лице на детектива. Опитваше се да скрие колко й е забавно, но Джош забеляза. Погледна я ядосан, след това се наведе над леглото и подпря ръце от двете й страни така, че да не може да мръдне.

— Ти — нареди той много тихо, — да не си посмяла да мръднеш. И да не си посмяла да гъкнеш. Нито пък да надничаш. Ясно?

— Да, господине! — Тя се ухили от възглавницата и подръпна игриво космите на гърдите му. Чувстваше се много дръзка.

Джош потисна стона си и се изправи. След това стисна юргана и го дръпна така, че да завие Маги цялата.

Маги лежеше сгушена, беше й топло и приятно, докато се вслушваше как Джош минава през стаята и отваря вратата.

— Какво има, Полковник?

— Ако искаш вярвай, но котелът се е развалил — заяви Полковника. — Ставаше ми все по-студено и по-студено. Когато станах да наглася термостата втори път, разбрах, че не работи. Може да е някоя дребна повреда, но последния пък, когато това стана, предположихме, че е саботаж, нали ти разказахме. Не можем да докажем, обаче. И въпреки това, някой е скапал проклетото чудо.

— Нали работеше добре, след като Уилкокс го оправи? Лично бях при него.

— Нещо, обаче, се е скапало. Отивам долу да проверя. Реших, че може да искаш да дойдеш с мен. Няма нужда да будим дамите. Те само ще се разтревожат.

— Дадено. Идвам с теб — отвърна Джош.

Маги изчака двамата мъже да затворят вратата и стъпките им да заглъхнат надолу по стълбите. След това отметна завивката и седна. Приятното чувство бързо си отиваше, докато си мислеше за новия инцидент.

Смъкна се от леглото, намери халата си и бързо го облече. Щеше да тръгне след мъжете, за да провери какво става. Полковника сигурно ще си помисли, че е била в своята стая и се е събудила от студа.

Маги се приближи до камината, за да постави решетката отпред, когато я привлече светлият екран на компютъра. Беше обърнат към стената и затова не го бе забелязала одеве.

Сигурно Джош бе работил до късно, каза си тя. Бе трогната от усърдието, с което той се занимаваше с нейния случай. Определено си струваше всяка похарчена за него стотинка.

Младата жена любопитно се приближи, за да прочете какво пише на екрана. И без това се бе чудила как работят истинските детективи.

„Вървях по тъмния коридор и спирах пред всяка врата, за да доловя шум. Административната сграда бе затворена преди часове. Човекът от охраната разчиташе изцяло на навиците си и в момента обикаляше, както обикновено, третия етаж. Прецених, че ми остават около трийсет минути, докато стигне на дванайсетия.

Намерих стаята на Столинг в самия край на коридора. Погледнах бързо ключалката и веднага ми стана ясно, че ще вляза без всякакъв проблем. Може би дори прекалено лесно. Човек като Столинг, който се канеше да открадне милиони и бе готов да прикрие кражбата с убийство, не можеше да използва толкова проста заключалка. Докоснах бравата внимателно, все едно че бе жена.

Нищо работа. Цялата тайна е в китката. Предполагах, че ще вляза вътре за петнайсет секунди. Та това си бе направо покана.

Последния път, когато приех подобна покана, за малко не ме убиха. Но какво пък! По рождение умея да се приспособявам.

Заех се с ключалката. Оказа се, че съм сбъркал. Отне ми дванайсет секунди, за да отключа. Не можех да си обясня как е възможно Столинг да е оставил толкова лесен достъп в офиса си.“

Маги седна и се загледа в екрана, удивена от прочетеното. По всичко личеше, че Джош пише книга!

Докато работеше като библиотекарка бе свикнала с компютрите. Наведе се над клавиатурата, за да прегледа целия текст на екрана. Прехвърли набързо написаното и стигна до началото. Наистина беше книга. Криминален роман, съдейки по съдържанието.

Беше измамена! Не се бе сдобила с частен детектив, а с писател. Нищо чудно, че Джош прекарваше толкова време в стаята си. В безплатно осигурената му стая. Ясно защо настояваше толкова много да си получи домашната храна и чая и кифличките. Писателите, които не бяха публикували нищо бяха известни с умението си да мрънкат — вечно нещо им липсваше и си търсеха вдъхновение. Джош сигурно е решил, че е попаднал в рая, когато си е осигурил това уютно местенце.

Маги скочи на крака, вбесена, че е била излъгана. Джош дори не бе известен писател, каза си мрачно тя. Ако беше, със сигурност щеше да е чувала за него. Бе прочела стотици криминални романи.

Огледа се с присвити очи. Крайно време бе да разбере с какъв човек си има работа, реши тя. Приближи до скрина и започна да отваря чекмеджетата.

Чорапи, боксерки и слипове бяха подредени спретнато вътре. Другите две се оказаха празни. Тя нахлу в банята и прегледа пособията за бръснене на полицата.

След това се насочи към гардероба и огледа няколкото ризи, хубавото сако и вратовръзката. Двата сака, които бе мъкнала по стълбите с толкова усилия още първата вечер си стояха на пода. Маги коленичи и ги придърпа към себе си. Бяха отворени и празни.

Изпълнена с гняв, защото не намираше нищо, което да й разкрие истинската самоличност на Джош, затвори гардероба и огледа малката стая. Погледът й падна на нощното шкафче до леглото.

Приближи се и отвори чекмеджето. Изчерви се, когато забеляза малко пакетче, оставено до химикалката и бележника. Той, очевидно бе готов за секс. Сигурно е бил бой скаут. Хлопна чекмеджето и бързо се върна при компютъра.

Бавно се настани пред екрана и се зачете.

 

 

— По дяволите. — Джош коленичи пред оголените вътрешности на котлето, след като бе отстранил предния панел. Докосна една жичка, прекъсната на две. — Виж го ти гадняра. Разрязал я е.

— Саботаж — измърмори Полковника. — Знаех си аз.

Джош кимна.

— И на мен така ми се струва. Не може да се каже кога е прекъсната, но трябва да е било скоро. Най-вероятно докато двамата с Маги сме били на вечеря.

— Искаш да кажеш, че някой се е вмъкнал, докато ние с Одеса и Шърли сме гледали телевизия ли?

— Възможно е. — Джош си спомни как двамата с Маги ги бяха намерили и тримата заспали пред телевизора.

— Вече не чуваме като едно време — призна Полковника. — Да не говорим, че телевизорът беше пуснат доста силно. Някой може и да се е вмъкнал и да е прерязал жицата, а ние изобщо не сме чули. Така трябва да е било.

Джош се подпря на котлето и се изправи. Искаше му се да си бе облякъл риза, преди да тръгне надолу. Мазето бе студено.

— И двата прозореца са затворени — отбеляза той, но пресече помещението, за да ги провери. — Затворени и заключени.

— Какво, според теб, става тук, Дженюъри? Ти си експертът.

— Мисля — отбеляза Джош, — че трябва да свържем тази жица, ако искаме да не умрем от студ. След около час цялата къща ще бъде като хладилник. Утре сутринта ще огледам наоколо, за да видя откъде е влизано.

Полковникът кимна. Изглеждаше доста впечатлен.

— Добре. Ами дамите?

Джош го погледна косо и се зачуди дали Полковника има представа къде точно се намира Маги в този момент. Не му се искаше тя да се почувства неловко пред старомодните обитатели на хотела.

— Ще им разкажем всичко утре сутрин. Сам каза, че няма смисъл да ги тревожим през нощта.

— Добре, тогава ще си лягам. Освен ако не прецениш, че искаш да ти помогна.

— Не, това е най-обикновен разрез. Ще се справя. Имам достатъчно опит с подобни неща. — Джош отново се наведе през жицата.

— Сигурно използваш доста електроника в работата си, нали? — отбеляза Полковника, очевидно доволен от този факт.

— Да и не е възможно да викаш техник всеки път, когато нещо се развали. Научаваш се да се справяш сам. — Джош използва джобното си ножче, за да оголи жицата около мястото на срязването.

— И аз така си помислих. Добре тогава, ще говорим на закуска.

— Добре. — Джош се успокои, когато разбра, че Полковника няма представа къде се намира в този момент Маги. Съсредоточи се над прерязаната жица, а възрастният човек се заизкачва по стълбите.

След няколко минути Джош върна предния панел на мястото му, изтупа ръце и огледа мазето. Прозорците не бяха отваряни, защото никой отвън не би успял, не и след като той ги подсили тази сутрин. Това означаваше, че саботьорът е влязъл през вратата от коридора.

Което пък означаваше, че натрапникът се е вмъкнал през централната част на хотела, или през някоя врата, или прозорец, докато вътре е имало хора. За пръв път, поне доколкото Джош знаеше, вандалът се бе вмъкнал така дръзко. Мръсникът бе минал през фоайето, все едно че си е бил у дома.

Джош се намръщи, докато се изкачваше към първия етаж. Не му стана приятно, че онзи, който причиняваше инцидентите, е станал по-дързък. Това бе знак, че саботажите и вандализмът скоро ще придобият застрашителни размери. Както вървяха нещата, накрая някой щеше да пострада.

Трябваше да сложи край на всичко това, преди нещата да излязат от контрол, реши Джош. Беше се надявал присъствието му в къщата да обезкуражи злосторника, но очевидно това не бе достатъчно. А сега бе започнал да действа още по-настъпателно. Отчаяните хора стигат до отчаяни постъпки.

Джош провери всичко на първия етаж и всички ключалките. Прозорците и вратите бяха заключени. Може би някой вътрешен човек? Дали това бе възможно, чудеше се Джош, докато се качваше. Умуваше над заподозрените и мотивите им, както бе разказал на Маги.

Съмняваше се, че Одеса или Шърли биха могли да развалят електрическо котле. От друга страна, не бе нужно човек да има задълбочени технически познания, за да се сети как се прерязва жица. Ами случая с тръбата? Някой определено бе влязъл отвън и бе пипал. Или просто някой от обитателите се бе опитал да представи деянието като работа на външен човек.

Възможностите и мотивите се рояха в ума на Джош, докато изкачваше стълбите и вървеше към стаята си. Първото, което видя, бе седналата пред компютъра му Маги. Синкавият отблясък на екрана придаваше призрачен вид на лицето й. Тя вдигна поглед, когато той влезе.

Джош веднага забеляза подозрението и гнева в погледа й и стомахът му се сви от отчаяние. Какъв глупак! Как можа да забрави компютъра и книгата, когато Маги почука на вратата му и поиска целувката за лека нощ? Сега щеше да се наложи да плати цената за глупостта си.

— Маги, съкровище. — Джош тихо затвори вратата и остана там, докато се опитваше да си събере мислите. Умът му, завладян от толкова много неизвестни само преди миг, сякаш се обви в паяжини. Трябваше да й обясни, каза си отчаяно той. Трябваше да я накара да разбере. Пое си дълбоко дъх и опита отново. — Сигурно се чудиш за написаното.

Тя се отпусна назад на стола, кръстоса крака под халата и скръсти ръце. Погледна го презрително.

— Предполагам ще ми кажеш, че след като се представяш за писател, си искал да напишеш нещо, в случай че се появи някой прекалено любопитен натрапник. Да не би да си въобразяваш, че ще ти повярвам, че си избрал криминалния жанр и си седнал да натракаш някоя и друга глава от романчето, за да убедиш всички, че си писател.

Джош я наблюдаваше внимателно, защото не бе сигурен какво е настроението й. Имаше чувството, че стъпва върху много тънък лед.

— Аз сам го написах — призна той.

— Знам. — Тя скочи и пристъпи до прозореца. Ръцете й все още бяха скръстени на гърдите, а брадичката гордо вирната. — След като прочетох първите няколко страници, веднага се убедих.

— Маги, знам какво си мислиш.

— Нима?

— Да. Мислиш си, че си излъгана. Че си повикала частен детектив, а си се озовала с измамник.

— А така ли е?

— Не, по дяволите. — Джош вмъкна палци в гайките на колана и се изправи. Бе готов за битка — една от най-важните битки в живота му. В този момент разбра, че залогът е огромен, много по-значим, отколкото си бе давал сметка. Но пък никога досега не бе желал жена, както желаеше Маги Гладстон. — Дай ми възможност да ти обясня, Маги. Поне това ми дължиш.

Та остана с гръб към него и се загледа през прозореца.

— Ти наистина ли си Джош Дженюъри?

— Да, по дяволите. Казах ти да се обадиш на онзи телефон, който ти дадох, нали не си забравила? Казах ти да зададеш всички въпроси, които имаш, че съдружникът ми ще ти отговори. Дори ако искаш ще ти осигури и доказателства.

— Ти истински частен детектив ли си? Собственик ли си на „Бизнес разузнаване и безопасност“?

— Да, по дяволите. Мога да ти покажа разрешителното си. Чуй ме, нещата не са така, както изглеждат. Върша това, за което си ме наела.

Джош усещаше огромно отчаяние. Много добре знаеше, че сам не би се доверил нито на думата на някой, нито на документ, ако не познаваше добре човека. Затова не очакваше Маги да му повярва. Та те се познаваха едва от няколко дни.

— Сигурен ли си, че не си начинаещ писател, приятел на истинския Джош Дженюъри, например? Може би истинският Дженюъри не е имал никакво намерение поеме моя случай, както и останалите агенции, с които се свързах.

— Аз съм истинският Джош Дженюъри.

Маги не му обърна внимание.

— Може и да не си. Може да си само негов приятел. Тъкмо затова, а и защото пишеш криминален роман, той е решил да се престори и да ти отстъпи самоличността си за един месец. Все пак не е кой знае колко трудно да замажеш очите на трима пенсионери и на една наивна хотелиерка.

— Маги, казвам ти, че…

Тя кимна замислено.

— Да, наистина, нещата са се наредили чудесно. Налагало се е да се възстановиш след инцидент. Разполагал си със свободно време и си искал да напишеш книга. Чудесно! Очертава ти се безплатна ваканция и възможност да поработиш над ръкописа на книгата. Освен това дори ще имаш възможност да се правиш на истински частен детектив, при това в продължение на няколко седмици. Истински късмет.

— По дяволите, Маги.

— И за да стане още по-засукано и интересно, решаваш да прелъстиш клиентката. Така ли постъпвате вие мъжагите от големите градове? Чудно забавление, няма що.

Това бе капакът. Джош профуча през стаята толкова бързо, че в първия момент дори не усети рязката болка в левия крак. Тя го проряза толкова силно, че се намръщи, но въпреки това продължи напред. Сега го чакаха по-важни неща.

Когато застана до Маги, постави длани на раменете й и я обърна към себе си.

— Аз съм истинският Джош Дженюъри — изсъска той през стиснати зъби. — Аз съм старши партньор в БРБ. Аз съм този, който разследва случая, който ми повери. Освен това се опитвам да напиша книга. Давам ти личната си гаранция, че не си измамена. Ще открия кой стои зад всички инциденти. При това съвсем скоро.

— Значи получавам това, за което плащам.

— Да, по дяволите. Точно така е. Признавам, че отначало приех работата, защото се възстановявах след произшествие. Лекарят и съдружникът ми ме накараха да замина за известно време. Честно си признавам, че този случай приличаше на детска игра. Реших, че ще успея да го разреша в рамките на един месец, а междувременно ще поработя над книгата.

— Ами великата сцена на прелъстяването.

Той изпъшка.

— Любима, ти си първата клиентка, която съм се опитал да прелъстя. За момента се оказва, че нямам никакъв успех. Маги, връзката ни няма абсолютно нищо общо със случая. Давам ти честната си дума.

— Поне малко харесваш ли ме?

Той остана шокиран, когато забеляза, че тя вече се усмихва. Не можеше да повярва на очите си.

— Маги, това е много повече от просто да те „харесвам“. Уверявам те, че те желая безкрайно много. Никога не съм срещал жена, която да желая повече. Моля те, повярвай ми.

— Хм.

Той постави ръце на раменете й и се опита да й наложи с волята си да му даде шанс.

— Виж, любима, тази вечер не мога да ти дам доказателство. Не очаквам да вярваш на всяка моя дума. Просто те моля да почакаш, докато съм в състояние да ти докажа, твърденията си. Вземи решението си тогава.

— Може и така — съгласи се бавно тя.

У него се надигна надежда.

— Утре се обади на онзи номер, който ти дадох, а ако изчакаш още ден-два, ще ти покажа още нещо. Нещо, което със сигурност ще докаже кой съм.

— Доказателство значи. Това ли е всичко, което можеш да измислиш? — Маги смръщи отчаяно нос. — Както и да е, Джош. Аз ти вярвам.

— Наистина ли? — Той я гледаше поразен. — Без доказателства?

— Забрави за доказателствата. Никой не би измислил подобна смехотворна история като твоята. — Маги мина под ръцете му и пристъпи към леглото. Подскочи и се настани на дебелия матрак. — Ще дойдеш или не?

— Маги?

Не можеше да повярва. Тя му се усмихваше по женски прелъстително. Бе готова да приеме думата му. Джош пристъпи колебливо към леглото.

— Ти сериозно ли говориш? Наистина ли искаш да прекараш нощта в леглото ми?

Тя се засмя тихо.

— Истината, Джош е, че ти си същият като героя Андрю Карлайл в книгата. Ти си от добрите.