Джейн Ан Кренц
Частен детектив (10)

Девета глава

Маги прибираше пликовете с покупките в багажника на колата, когато Клей О’Конър й махна от другата страна на улицата.

— Маги — провикна се той и излезе от офиса си. — Стори ми се, че си ти.

Маги се изправи и се обърна, за да помаха. Центърът на Перегрин Пойнт се състоеше от две пресечки с магазини. Фирмата за недвижими имоти на О’Конър се намираш точно срещу магазина за хранителни стоки. Очевидно Клей я бе забелязал от прозореца на офиса си. Маги наблюдаваше как Клей се оглежда за коли, след това бързо пресече улицата, без да си прави труд да отиде до ъгъла на пешеходната пътека. В този студен ден бе облечен в красив пуловер с едра плетка и вълнени панталони. Косата му бе внимателно подредена, ефект, който се постигаше с доста пяна. Диамантът на масивния му златен пръстен проблесна, когато той мръдна ръка. Все едно че бе излязъл от мъжко модно списание.

Щом видя Клей с веселото открито лице и лъчезарна усмивка, Маги веднага го сравни с Джош. При Клей всичко бе очевидно. Ала вместо да се почувства спокойна от този факт, тя си каза, че той е обикновен и скучен. Затова пък Джош я караше да се сеща за старата поговорка, че тихите води били най-опасни. С него мислеше все за страст и опасности, напомни си Маги.

— За малко да не те видя — оплака се Клей, когато стигна при нея. — Не познах колата. На кого е? На онзи писател ли?

Маги се изчерви. Веднага й хрумна, че измисленият годеж ще създаде много проблеми в бъдеще. Не трябваше да разказва на всички, предупреди се тя. Нямаше нужда целият Перегрин Пойнт да разбира. Дори докато го мислеше, тя разбра, че клюките в такова малко градче не могат да бъдат спрени, че усилията ще бъдат напразни.

— Здравей, Клей. Колата е на Джош. Дойде с мен, за да си купи някои неща, тъкмо ме докара. — Маги постави нов плик в багажника. Колебаеше се дали да не каже на Клей истината.

— Знаеш ли, Маги, мислих много за този тип. — Красивото лице на Клей стана сериозно. — Не искам да те стряскам, но не ти ли се струва странно, че той се появи точно сега.

Маги се стресна, но бързо се опомни. Намръщи се и вдигна поглед към Клей.

— Странно ли?

Клей сви рамене и се подпря с една ръка на капака на тойотата.

— Ами ти тъкмо затвори за зимния сезон, а той се появява на вратата и иска да остане цял месец. Връщам те у вас, след като сме излизали на среща и той чака на вратата. След това разбирам, че сте вечеряли в града. А сега вече пазарува с теб. Май бързо е успял да стане част от семейството, а?

Маги прехапа долната си устна.

— Нали знаеш как е, Клей. Той е единствения гост в хотела, затова е най-добре да стане част от домакинството за този един месец. През повечето време не го виждаме. Все си стои на втория етаж и работи над книгата си. — Тези думи вече са истински, каза си мрачно Маги.

Клей я наблюдаваше замислен.

— Ти изобщо виждала ли си тази книга?

— Да, виждах я. — Маги с облекчение призна истината. Напоследък се бяха събрали прекалено много полуистини и измислици. — Криминален роман е. Много вълнуващ, като съдя по това, което видях.

— Хм.

— Какво има, Клей.

Той й се усмихна по своя очарователен начин.

— Маги, не ми обръщай внимание. Просто ревнувах.

Маги се почувства нещастна. И малко виновна.

— Клей, съжалявам, ако съм те подвела да си мислиш, че изпитвам към теб по-силни чувства, отколкото имам. Искам да кажа, че компанията ти ми е много приятна, но не бих искала да си мислиш, че…

Чаровната усмивка на Клей стана доста по-замислена. Той докосна устните й с пръст, за да я накара да замълчи.

— Не се притеснявай, Маги. Аз съм голямо момче. Знам, че за теб връзката ни, поне за момента, е напълно неангажираща, но имам намерение да променя нещата. Междувременно ще успея да се справя с конкуренцията.

Маги започна да кипи от раздразнение. Получаваше се ужасно неловко.

— Клей, тук не става дума просто за конкуренция. Не бива да си мислиш, че играя игрички, но двамата с Джош доста се сприятелихме, откакто той дойде в хотела. Това е.

Усмивката на Клей стана още по-широка.

— Не се притеснявам. Всичко ми е ясно. Все пак Дженюъри ще си замине след две седмици, а аз ще съм още тук, нали?

— Клей, много мило от твоя страна… наистина.

— Аз съм мил човек по природа — продължи замислен той. След това стана много сериозен. — Маги, одеве ти говорех сериозно. Ти не знаеш почти нищо за този Дженюъри. Ако направи нещо, с което да те притесни, нали ще ми се обадиш веднага?

— Ама, Клей…

— Просто ми обещай, скъпа. Искам да знаеш, че можеш да ми се обадиш във връзка с всичко, което възникне в хотела.

— Като какво например? — попита Джош бавно и заплашително, когато се появи между две паркирани коли.

Маги трепна, когато чу гласа му. Обърна глава и забеляза, че той носи малък хартиен плик в ръка. На него се виждаше емблемата на аптеката на Перегрин Пойнт.

— А, ето те и теб, Джош — започна отчаяно тя. — Тъкмо се чудех какво ти се е случило. — Тя погледна демонстративно към часовника си. — Мили боже, виж кое време стана. Трябва да вървим. Започва да вали.

Джош не й обърна никакво внимание. Небрежно подмяташе малкия плик, докато се усмихваше предизвикателно на Клей.

— Какво чух, че се притесняваш за нещо в хотела ли?

Клей махна ръка от покрива на тойотата и я натъпка в джоба.

— Просто двамата с Маги си приказвахме като добри приятели. Близки сме вече от няколко месеца, нали така, Маги?

— Ами, да. Да, така е, Клей. — На Маги й се искаше да пропълзи в някоя дупка и да се скрие. Никога не й се беше случвало да бъде причината за сблъсък между двама възрастни мъже. Беше ужасно притеснително. — Вижте, ние наистина трябва да вървим. До скоро, Клей. Джош, би ли побързал? Имам си работа в хотела.

— Разбира се, любима. — Джош обърна гръб на Клей, заобиколи колата, за да отвори вратата на тойотата и да настани Маги вътре. След това заобиколи отново, за да се настани зад волана. — До скоро О’Конър.

Маги помаха на Клей, докато Джош излизаше от паркинга.

— Честно, Джош, държа се безобразно грубо.

— С кого?

— С Клей. И не смей да се държиш така, сякаш нищо не се е случило. Беше неучтив и го знаеш много добре.

— Този тип се опитваше да те предупреждава да стоиш далече от мен, нали?

Маги вирна брадичка.

— Той просто изтъкна колко малко знам за теб, че е странно как така си се появил неочаквано в хотела.

— Появих се, защото ти ме нае — изръмжа Джош. — А ти не го забравяй.

— Само че аз не мога да го кажа на Клей, нали?

— Не и преди да си свърша работата — съгласи се хладно Джош. — А ти какво му каза?

Маги въздъхна.

— Не много. Че напоследък си станал част от домакинството.

Джош избухна в смях.

— Просто стар приятел на семейството, така ли? О’Конър трябва да е доста по-тъп, отколкото изглежда, ако повярва.

— Не е нужно да говориш за Клей по този начин. Той не е тъп. Просто е мил човек — което не може да се каже за тези около мен.

— Така ли? — Джош рязко намали. Отби от пътя и спря на празен паркинг. Гъсто избуяли дървета скриваха колата от преминаващия трафик.

— Какво правиш? — погледна го вбесената Маги.

— Искам двамата с теб да поговорим, а не мога да го направя в хотела. Там винаги има прекалено много хора. — Джош изключи мотора и остана смълчан дълго, впил замислен поглед в притъмнялото море.

Маги усети, че разговорът им ще се бъде важен.

— Джош? Да не би нещо да не е наред?

— Какво мислиш за това, Маги?

— Какво мисля за начина, по който се държа с Клей ли? Нали вече ти казах. Реших, че е много грубо. Опита се да се правиш на мъжкар. Трябва да ти призная, че не се почувствах много добре. Със сигурност знам, че съм една от малкото неомъжени жени под петдесет тук в Перегрин Пойнт. Все едно че двамата сте ме избрали някъде в тълпата и трябва да се счепкате за мен.

— Забрави сцената с О’Конър. — Джош постави ръце на волана. — Кажи ми какво мислиш за книгата.

Маги се обърна рязко към строгия му профил.

— Книгата ли?

— Ти единствена си я чела до този момент. Снощи, докато бях долу и се занимавах с котлето, си имала време да прочетеш доста голяма част. Докъде стигна?

— Джош, съжалявам, че прочетох написаното. Не биваше да надничам по този начин. Нали разбираш, че се страхувах да не бъда измамена.

— Докъде стигна? — повтори Джош, разграничавайки думите, за да постигне по-добър ефект.

— Две глави — призна тя.

— И какво мислиш?

Маги леко се усмихна.

— Мисля, че романът ти е страхотен, Джош.

Той рязко завъртя глава към нея, а от погледа му се излъчваше напрежение.

— Кажи ми истината.

— Истината е, че съм прочела страшно много криминални романи и те уверявам, че твоят ще се нареди сред най-добрите — продължи тихо тя.

Той въздъхна дълбоко.

— Наистина ли?

— Наистина. Главният ти герой, Адам Карлайл, е чудесен. Опитва се да живее обграден от цинизъм, но отдолу се крие роден герой. Това е просто чудесно. Той е добър човек. Готов е да се сражава за слабите и невинните, дори в моментите, когато мрънка, че не си струва да се прави на герой. Много прилича на теб, нали Джош?

— Не, по дяволите. Той е просто плод на въображението ми.

— Според мен е повече от това — отвърна Маги. — Той е твоето второ аз. Разрешава случаи, които на пръв поглед са ясни, също както е било при теб, има невинна жертва и истински злодей. Тъкмо случаите, където няма съмнение кое е добро и кое е зло. А той се впуска в битка срещу истинското зло.

— С Адам Карлайл е винаги лесно и просто — отвърна тихо Джош. — От време на време му се налага да прекрачи чертата, за да раздаде правосъдие.

— Просто се прави на герой. Дълбоко в себе си читателят обича истинските герои и моментите, когато справедливостта тържествува. Освен това, струва ми се, че читателите имат нужда от подобни романи. Така засищат някаква вътрешна потребност. Ти си се насочил право към сърцето на читателя, Джош. Ще постигнеш невероятен успех.

— Нали не го казваш просто така?

— Джош, не мога да повярвам, че имаш съмнения. Винаги си толкова самоуверен.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Нали ти казах, че твоето мнение е единственото, което имам, освен моето, разбира се.

— Кажи ми нещо друго. Адам Карлайл ще си има ли приятелка, която да му помогне да разреши случая? Обичам романите, в които се появява здрава връзка между главния герой и някоя дама. Не ми е приятно, когато той е вълк единак и спи с клиентките си. Искам да кажа, че това направо ме дразни.

Джош се обърна към нея, а в очите му блестяха весели искри. Той разкопча предпазния й колан и притисна длан на тила й. Привлече я към себе си.

— Каза много за Адам Карлайл. В някои отношения може и да си права. Той не спи с клиентките си, също като мен. — Докосна нежно устните й със своите.

— Радвам се да го чуя — въздъхна притеснена Маги.

— Да, май трябва да се замисля да му осигуря постоянна партньорка. — Джош я привлече още по-близо. Белият плик от аптеката се смачка между тях.

— Какво е това? — попита Маги и сведе поглед.

— Нищо. — Джош я привлече отново в ръцете си.

— Чакай малко. Сигурно сме смачкали това, което си купил. — Маги взе хартиения плик и понечи да го остави на пода. Той се изплъзна от ръката й. — Опа.

— Аз ще го взема — Джош бързо посегна, за да прибере съдържанието на плика, но очевидно не бе достатъчно бърз.

Маги забеляза шарената кутийка с презервативи.

— Джош. Не е възможно. Кажи ми, че не си ги купил в аптеката на Перегрин Пойнт. Как можа!

— Много лесно. Просто си отворих портфейла и подадох парите. След това цялата кутия беше моя. — Джош пъхна издайническата кутия обратно в плика и го подхвърли на задната седалка. — Какво толкова? Нали не си забравила, че спим заедно?

— Случило се е един-единствен път — изсъска Маги. — Спали сме задно един-единствен път, Джош.

— И какво от това?

— Как какво? Всички в Перегрин Пойнт ще разберат — извика тя. — Колко пъти да ти кажа, че това е един малък провинциален град? Как може да ми причиниш подобно нещо?

— Аз пък си помислих, че така прикритието ни просто става по-достоверно — отвърна невинно Джош.

— Прикритие ли? — Маги отвори уста. В нея набъбна ярост. Тя посегна към гърлото му с две ръце.

Джош стисна китките й и се изсмя тихо.

— Маги, Маги, успокой се. Просто се шегувах.

— Играеш си с репутацията ми. Това изобщо не е подходяща тема за майтапи — сопна се тя.

Той се усмихна, за да я успокои.

— Любима, до ден-два всички ще знаят, че сме сгодени, така че клюките ще се разнесат.

— Ние не сме сгодени. Това не е наистина. — Тя стисна юмруци. — В гърдите й се разгоря безсилие. — По дяволите, как може да усложниш толкова много нещата?

— Маги, няма ли да престанеш да се притесняваш? Казах ти, че ще се погрижа за всичко.

— Да, сигурно. Трябва, обаче да ти кажа нещо, Джош. Великият ти план да се преструваш за известно време, че наистина сме сгодени, а след това да се стопиш по пътя си към залеза, просто няма да го бъде. — Маги грабна чантата си и извади кърпичка. Издуха носа си, побесняла заради сълзите, които заплашваха да потекат. Нямаше да си позволи да заплаче втори път, зарече се тя.

Без да каже и дума, Джош я привлече до гърдите си. Не каза нищо, когато тя заплака.

— Толкова е унизително — подсмърчаше Маги и бършеше очи в ризата на Джош. — Не знам защо се държа по този начин. Напоследък преживях твърде много стрес.

— Сигурно. — Джош продължаваше да я притиска до себе си. Нямаше нищо против, че тя е намокрила ризата му. — Маги, не е нужно годежът да е измислен.

— Какво? — Тя се размърда до него, открила спокойствие, уют и топлота в ръцете му.

— Казах, че не е нужно да се преструваме. Можем да го направим наистина.

Маги притихна. След това бавно вдигна глава и го погледна.

— Истински годеж?

Той леко се усмихна и стисна брадичката й с пръсти. Прокара бавно палец по долната й устна.

— Защо не? Според мен добре се разбираме. Привличаме се. Защо да не опитаме? Мисля, че ще се получи.

Тя се отдръпна бавно, за да се опита да разбере казаното.

— Господи. Пак се правиш на герой, нали?

Той се намръщи.

— Какво общо, по дяволите, има това с геройствата?

— Ти имаш общо. — Маги се отдръпна в своята половина. — Правиш се на герой. Предлагаш да направим годежа истински, защото видя, че измисленият ме разстройва. Чувстваш се отговорен. Няма да стане, Джош.

— Няма ли?

Маги изпъна рамене и закопча отново предпазния си колан.

— В никакъв случай. И аз си имам гордост. — Тя си попи очите и пусна смачканата кърпичка обратно в чантата. — Аз не съм някоя слабохарактерна невинна, безпомощна жертва. Мога и сама да се грижа за себе си. Засега поне, се справях чудесно.

Джош се отпусна на вратата и я погледна през присвити очи.

— Ти да не би да си въобразяваш, че съм чак толкова безчувствен, че да се обвържа в брак само за да се направя на герой? Я помисли отново, Маги. Казах ти и преди, че дните ми на герой са вече минало.

Тя долови гнева в думите му и забеляза, че той не е в добро настроение. Дори изглеждаше твърде опасен.

— Защо тогава предложи да направим истински годеж, а не да го оставим просто като част от прикритието по случая?

— Вече ти казах защо. Имаме достатъчно общи неща, за да сме сигурни, че бракът ще потръгне. Аз съм почти на четирийсет. Време ми е да се задомя. Ти си почти на трийсет, а досега не си срещала истински герой, който да те помете в страстта си и да ти сложи пръстен.

— Имам възможности — ядоса се тя. — Не съм чак толкова загубена. Вземи Клей, например.

— Я стига, Маги. Не е възможно да говориш сериозно. Клей вече ти беше омръзнал, когато се появих аз.

— Ти пък откъде знаеш? — попита побесняла тя.

— Беше повече от очевидно, когато се прибра след онази среща с него — обясни Джош. — Трябва да си ми благодарна, че те отървах от него.

— Не съм казала подобно нещо.

— Не беше нужно да го казваш. Аз съм частен детектив, нали не си забравила? Много ме бива да забелязвам нещата, когато са ми пред очите.

— Така ли? Слушай сега, господин Частен детектив. Когато реша да се сгодя наистина, ще го направя, защото обичам мъжа, и защото той също ме обича. Няма да стане, защото тази връзка му осигурява добро прикритие за случая, над който работи в момента. Няма да го бъде и защото мъжът прекалява с чувството си на отговорност, или защото е решил, че му е крайно време да се задоми и не може да си намери нищо по-добро.

— Разбрах те. — Джош почука с пръст по волана.

В колата настъпи тягостно мълчание. Дъждът бе достигнал брега и сега барабанеше по капака на тойотата. Маги се размърда нервно. Прииска й се да не бе реагирала чак толкова емоционално заради думите му. Прииска й се да е по-дръзка и безразсъдна. Прииска й се да може просто да се наслади на страстта и приключенията, които изникваха пред нея. Прииска й се снощната случка да не бе толкова важно събитие за нея.

Искаха й се толкова много неща, но най-вече да не се бе влюбвала в Джош Дженюъри.

— И така — продължи Джош, след като няколко минути мисли над проблема. — Мислиш ли, че някой от идващите дни ще се влюбиш в мен?

Маги обмисли двата възможни отговора на този въпрос. Или можеше да се разкрещи и да се разреве истерично заради несправедливостта на този свят и липсата на чувствителност при мъжете, или можеше да се държи като зряла отракана жена. С огромно усилие се спря на второто.

— Кой знае? В момента толкова много неща ми висят на главата. — Маги си наложи да се усмихне ведро и погледна часовника. — Не трябва ли вече да тръгваме? Стана доста късно.

Джош продължи да мълчи още няколко минути, а след това, без да каже и дума, запали колата и потегли.

 

 

Много по-късно същата нощ, Джош бе сам в стаята си, докато залагаше капан за натрапника в „Перегрин Менър“. Замисълът му бе простичък, както винаги ставаше с повечето умно измислени неща. Ако подозренията му се окажеха правилни, тук нямаше работа с гений на криминалната мисъл. Нямаше защо да си блъска главата над нещо сложно.

Освен това Джош имаше чувството, че трябва час по-скоро да премахне досадния натрапник. Беше наясно, че опасностите се увеличават след инцидента с електрическото котле. Който и да бе слизал в мазето, за да извърши поразията, бе станал или по-дързък, или бе отчаян. Затова трябваше да го спре.

Когато остана доволен от плана си, Джош взе решение да го приложи още на следващия ден.

Така че тази вечер не му оставаше нищо интересно, с което да се занимава. Маги вече си бе легнала и очевидно нямаше никакво намерение да се промъкне по коридора, за да дойде при него втори път. А на него никак не му се работеше над книгата.

Същевременно знаеше, че няма да може да заспи, не и след разговора с Маги днес следобед в тойотата. Не и след начина, по който Клей О’Конър бе предупредил Маги да не се захваща с непознати. Не и след като Маги отказа да признае, че се е влюбила в него.

Джош се замисли над тези три неща, а след това се изправи на крака. Пристъпи до прозореца и погледна към нощното море.

Защо ли Маги се съпротивляваше на чувствата си към него, чудеше се Джош. Задаваше си този въпрос още от сутринта. Снощи бе толкова сигурен. Отдаде му се с цялото си сърце, бе готова на всичко. Жена като Маги не бе в състояние да се престори, че изпитва такава страст. Освен това, тя се уважаваше прекалено много, за да започне някоя краткотрайна връзка за развлечение. В това Джош бе убеден.

Когато, обаче, най-спокойно се съгласи да направят годеж пред погледа на Полковника, Маги се разбесня. Джош бе принуден да отстъпи и да каже, че годежът ще се окаже умело прикритие за него, докато се занимава със случая. Очевидно не бе преценил риска достатъчно добре, защото тя се бе разбесняла още повече.

Това, което Джош не разбираше, бе защо тя се разстрои чак толкова много. Ако бе разгадал правилно сигналите, тя бе луда от любов по него. Да не говорим, че бе от хората, които държат на дълготрайните връзки. Защо тогава отхвърли предложението му да направят годежа истински?

Джош се отдръпна от прозореца, обхванат от безпокойство. Може пък Макрей да беше прав. Май хич го нямаше в отношенията с жените. Може би му липсваше усета към романтиката, или нещо друго.

Джош се отказа да мисли по този въпрос и се насочи към нещо по-практично. Щеше да обиколи отново къщата. Вече бе проверил един път ключалките навсякъде по прозорците и вратите, но нямаше да е зле да провери още веднъж.

Излезе тихо от стаята и заслиза по стълбите. Глезенът вече не го пробождаше, когато вървеше, а ребрата се обаждаха единствено, когато се превърташе в леглото. Какво облекчение да се почувства почти нормално отново.

Джош мина през всички стаи на първия етаж, след това отново провери малките прозорчета в мазето. След като се почувства уверен, че всичко е наред, се заизкачва бавно по стълбите към втория етаж.

Спря пред стаята на Маги. Не устоя и предпазливо натисна бравата. За най-голяма изненада, вратата се отвори.

— Маги? Не се страхувай. Аз съм.

Тя се изправи в леглото.

— Чух те, че ходиш напред-назад. — Гласът й прозвуча предпазлив, но не и уплашен. — Ключалките ли проверяваше?

— Да. — Той затвори вратата и остана загледан в нея, без да излиза от сенките. — Долу всичко е наред.

— Добре.

— Маги?

— Какво има, Джош?

Зачуди се как да подходи, за да заговори отново за връзката им. Думите му бягаха. Въпреки това не можеше да се насили да излезе. Отново се замисли как да подходи, каква причина да намери, за да остане поне малко.

Тя изглеждаше толкова примамлива в леглото с пуснатата по раменете коса. През прозореца влизаше достатъчно от бледата лунна светлина, за да може Джош да я вижда. Гледката го накара да потръпне от желание. Желаеше я толкова силно, че усещаше болка.

— Ами аз, аз съм готов с капана — каза най-сетне той. Започна да обикаля из стаята и да разглежда нещата й, полуприкрити в сенките. Докосна парфюма на тоалетката и прокара пръсти по кориците на няколко книги. Не може да са друго, освен криминални романи, помисли си той, защото в тъмното не можеше да прочете заглавията. Може би един ден и неговата книга щеше да е на тази тоалетка. На нея й бе харесало прочетеното. Толкова се зарадва, когато го чу днес следобед.

— Разкажи ми за плановете си — подкани го тихо Маги.

Той се изправи до леглото, загледан в нея.

— Ще ми трябва помощта ти.

— Какво очакваш да направя?

— Искам да представим нещата така, сякаш сме заминали за ден-два. Нека хората да мислят, че отиваме някъде двамата. В Сиатъл, или в Портланд. Където и да е. Важното е всички да си мислят, че не сме някъде наблизо.

— Ясно. — Стори му се замислена и далечна. — Сигурно това бе имал предвид, когато каза, че годежът ще ни осигури добро прикритие.

Той се насили да не реагира.

— Може ли да не говорим точно сега за годежа? Просто ми кажи, че ще ми помогнеш и ще организираме нещата така, сякаш заминаваме за няколко дни.

— Добре. Ще го направя. Така или иначе, репутацията ми е загубена. Какво значение има, че всички в Перегрин Пойнт си мислят, че съм отишла на секс купон за уикенда. Може точно това да сътвори чудеса с имиджа ми. И какво ще стане, след като хукнем на този страстен уикенд?

— Вечерта ще се върна и ще дебна.

— Ще дебнеш? — Това й се стори много интересно. — Наистина ще дебнеш, така ли? Както става в криминалните романи.

— Наистина ще дебна от засада — потвърди той, развеселен от ентусиазма й.

— Да не би да си мислиш, че натрапникът ще удари, когато ни няма?

— Според мен това е добра възможност. Той сигурно е отчаян и разгневен. Като пуснем слуха, той ще бъде окуражен и ще действа.

— Колко вълнуващо — каза Маги. — Ще ти помогна да заложиш капана, Джош, само че при едно условие.

— Какво е това условие?

— Да ми позволиш да дебна с теб.

Той се намръщи.

— Дебненето не е забавление, Маги. Това е досадна работа, първо. А второ, ще го правя от колата. Има известни физически нужди, които се налага от време на време да облекча. За един мъж е много по-лесно да върши тази работа, нали ме разбираш.

— Глупости! Като дете ходехме на къмпинг. Мога да използвам храстите, ако се наложи.

Джош се опита да намери по-убедителен аргумент.

— Надявам се да хвана този тип, Маги. Ако се появи, ще му се нахвърля. Най-малкото имам намерение да се приближа достатъчно, за да го видя кой е. Нещата могат да загрубеят.

— Затова ти трябва партньор, който да ти пази гърба — заяви тя. — Няма да успееш да ме разубедиш, Джош. Аз съм ти клиентка, не го забравяй. Аз давам заповедите. Щом ще правиш засада, настоявам да ми позволиш да ти помогна.

Той присви очи.

— Обещаваш ли да се подчиняваш на заповеди?

— Обещавам — съгласи се възторжено тя.

— Говоря ти сериозно, Маги. Ако дойдеш с мен, ще правиш точно каквото ти кажа и няма да поемаш рискове. Ясно ли ти е?

— Разбира се.

Джош тихо изруга.

— Добре, можеш да дойдеш.

— О, Джош. — Маги скочи от леглото и го прегърна. — Благодаря ти, много ти благодаря. Не мога да ти опиша колко много означава това за мен. — Прегърна го с всички сили. — Истинска засада.

Щом усети топлите й гърди до своите, тлеещата страст у него се превърна в пламъци. След като първоначално се стресна, той побърза да я привлече до себе си.

Само че Маги вече се бе отдръпнала.

— Върви да поспиш, Джош. Май утре вечер ще будуваме. И двамата трябва да си починем. До утре.

Беше права. Това бе най-лошото.

— Да. Разбира се. Ще се видим на сутринта.

Трябваше му много воля, за да излезе и да се отправи към своята стая.

Така бе най-добре, каза си Джош, докато се връщаше. Поне тя бе отново ентусиазирана и приятелски настроена. Ако внимаваше, щеше да си върне изгубеното тази сутрин след блестящата идея за фалшивия годеж.

Една мисъл го порази и той бързо се усмихна. Засадите и дебненето обикновено бяха дълги и много досадни. А един мъж и една жена на предната седалка на колата трябваше да правят нещо, за да убият времето.

Джош се развесели — дори бе обзет от оптимизъм — когато най-сетне се съблече и си легна. Заспа веднага.