Даяна Палмър
Повече от всичко на света (9)

Девета глава

Сега вече караше линкълн. Имаше не само кола, но и шофьор. Подаде чантата на униформения мъж и настани Дженифър на задната седалка.

— Май се издигаме? — попита тя със студен сарказъм.

— Не ти ли харесва? — попита подигравателно той. Облегна се на седалката срещу нея и запали цигара. — Не вярвах, че има жена на този свят, която би устояла на парите.

Тя си спомни с неудоволствие как някога е бил изоставен тъкмо защото не е имал никакви пари. Част от нежното й сърце го съжаляваше. Но тя нямаше да допусне това да проличи.

— Сега можеш да си купиш каквато пожелаеш — отвърна тя и погледна през прозореца.

Той издуха прозрачно облаче дим. Шофьорът се настани зад волана, запали мощния мотор и потегли.

— Точно така.

Тя остана загледана в чантата на скута си.

— Значи наистина са открили петрол — попита тя.

— Откриха. Безкрайно много барели. — Наблюдаваше я над цигарата. — Цялото проклето небе е покрито със сонди. Метални скакалци. — Той въздъхна. — Добитъкът като че ли не ги забелязва. Продължава да си пасе.

Какво ли щеше да бъде, ако някой ден избухнеше гейзер под едно от безценните му говеда от породата Хиърфорд, мислеше си тя. За малко да му го каже, но след това си спомни враждата помежду им. Двамата имаха много приятна връзка. Защо му трябваше на Евърет да я съсипва?

— Вече е късно да говорим по този въпрос — продължи тихо той. — Не исках да те нараня чак толкова. След като се успокоих, бях готов да ти се извиня.

— Извинението ти нямаше да има кой знае каква стойност след всичко, което ми каза! — изсъска тя през зъби и се изчерви при спомена за острите думи.

Той извърна поглед настрани. Цяла дълга минути пуши и мълча.

— Вече си почти на двайсет и четири, Джени — заяви най-сетне той. — Ако не си чувала подобни думи, значи си закъсняла.

— Не очаквах да ги чуя от теб — отвърна тя и го погледна вбесена. — С повече уважение щеше да се държиш към всяка, която би хванал от улицата за двайсет долара!

— Така или иначе, щеше да си моя накрая! — изръмжа той и я погледна. — Не се прави на света вода ненапита, сякаш не знаеш за какво говоря. Онази нощ на канапето за малко да станем любовници.

— Ако се беше случило онази нощ, нямаше да се срамувам — повиши глас тя. — Нямаше да ме накараш да се чувствам евтина.

Той бе готов да избухне. Успя да се овладее и дръпна от цигарата си, за да се успокои. Тъмните му очи се спряха на стегнатата ръка.

— Ти ме нарани.

Не можа да повярва на чутото.

— Какво?

— Нарани ме. — Вдигна очи. — Мислех си, че сме напълно откровени един с друг. Имах ти доверие. Допуснах те до себе си по-близо, от която и да е друга жена. И ето че най-неочаквано ти ме срази. Оказа се, че си жена с кариера, отдадена на професията. Още по-зле — добави тихо той, — жена от големия град, свикнала с градските мъже, градския живот и градско поведение. Не можах да го понеса. Плащах ти смешна заплата, а ти ми връчи чек… — Той въздъхна уморено. — Господи, не мога да ти опиша как се почувствах. Гордостта ми бе размазана. Нямах абсолютно нищо, а ти ми показваше черно на бяло, че можеше да постигнеш много повече от мен.

— Просто исках да ти помогна — заяви тя. — Исках да си купиш проклетия бик. Извинявай. Ако трябваше да го направя отново, нямаше да видиш дори един цент.

— Да, виждам. — Той въздъхна. Допуши цигарата и я загаси. — Кой е червенокосият?

— Дру ли? Сали ти каза. Нашият архитект. Има си отделна фирма, разбира се, но ни помага в големите проекти.

— В моя няма да има участие — заяви заплашително той и очите му потъмняха. — Не и в моята къща.

Тя го погледна също толкова заплашително.

— Това зависи какви промени има по проект.

— Няма да го допусна у нас — заяви тихо той.

— Защо?

— Не ми хареса как те гледа — заяви студено той. — Нито пък къде си вре ръцете.

— Аз съм на двайсет и три — напомни му тя. — Освен това Дру ми харесва, харесва ми и начинът, по който ме гледа! Той е приятен човек.

— А аз не съм — съгласи се той. — Аз изобщо не съм мил. Ако те докосне отново по същия начин, докато съм в същата стая, ще му счупя ръцете.

— Евърет Доналд Кълхейн! — избухна тя.

Той изви вежди.

— Кой ти каза цялото ми име?

Тя погледна настрани.

— Няма значение — отвърна смутена тя.

Ръцете му се вплетоха в косата й.

— Господи, прекрасна е — призна тихо той. — Няма нищо общо с това, което беше във фермата.

Тя се опита да не забелязва докосването му.

— Бях болна — напомни му тя.

— А сега не си. Сега си по-налята и нежна. Дори гърдите ти…

— Престани! — извика тя изчервена.

Той пусна косата й с нежелание, но очите му така и не се откъсваха от нея.

— Ще бъдеш моя, Джени — заяви тихо той, гласът му беше нежен също като онази нощ, когато я любеше.

— Първо ще трябва да ме застреляш в крака — уведоми го тя.

— Няма начин — измърмори той. — Искам те здрава и силна, за да си до мен.

Лицето й отново пламна. Беше готова да го ритне, но сега седяха и нямаше как.

— Аз, обаче, не те искам!

— Преди ме искаше. Отново ще ме поискаш. Измислил съм цяла кампания, госпожице Джени — съобщи й арогантно той. — Да знаеш, че си под обсада. Просто все още не си го разбрала.

Тя го погледна право в очите.

— Дядо ми се е сражавал сам срещу цяла германска рота по време на Първата световна война, само и само да не се предаде.

Той изви вежди.

— Трябва ли да се впечатля?

— Няма да стана твоя любовница — заяви тя. — Колкото и кампании да подемеш, независимо от заплахите и ласкателствата, които използваш, няма да стане. С теб съм, за да спася бизнеса на Сали. За мен това не е нищо повече от работа. Няма да спя с теб.

Тъмните му очи се спряха на лицето й.

— Защо?

Тя отвори устни, затвори ги, после отново ги отвори.

— Защото не мога да го направя без любов — отвърна най-сетне тя.

— Любовта невинаги е възможна — отвърна тихо той. — Понякога се появяват първо взаимното уважение, приятелството…

— Не може ли да говорим за нещо друго? — попита притеснена тя. Пръстите й стискаха чантата толкова силно, че тя вече бе станала безформена.

Той се засмя тихо.

— Като говорим за секс, няма да забременееш.

— Сега имаш пари. Можеш да си купиш жени — сопна се тя. — Сам го каза.

— Миличка, ти ще искаш ли мъж, когото си купила? — попита тихо той.

Тя разтвори устни.

— Дали… — Погледна го прави в очите. — Ами, не.

— И аз няма да искам жената, която съм купил — потвърди той. — Прекалено горд съм, Джени. Казах и извърших груби неща с теб — напомни й той. — Разбирам защо си ядосана и наранена. Някой ден ще се опитам да ти обясня защо се държах по този начин. Точно сега се опитвам да възстановя поне частица от приятелството, което имахме. Нищо повече. Въпреки всички приказки, никога не съм се опитвал нарочно да те прелъстя.

— Наистина ли? — попита тя с горчивина. — Не е ли това причината да ме водиш тук?

— Не. — Той запали нова цигара.

— Нали каза, че… — тя се поколеба и замълча.

— Иска ми се — призна тихо той. — Господи, как само ми се иска! Не мога просто така да взема едно девствено момиче. Едно време си мислех, че мога — призна той. — Онази нощ… Ти беше така изпълнена с желание, че главата ми се замая, когато разбрах, че стига да поискам и си моя. — Погледна върха на цигарата с празен поглед. — Щеше ли да ме намразиш, ако не бях спрял?

Тя закова очи в чантата.

— Няма никакъв смисъл да обсъждаме всичко това — отвърна тя сериозно и любезно. — Миналото си е минало.

— Минало друг път — измърмори той. — Щом те погледна и целият тръпна — призна с дрезгав глас той.

Долната й устна потръпна, докато го наблюдаваше…

— Тогава не ме поглеждай. Или си взимай студени душове! Не очаквай да направя нещо по този въпрос. Дошла съм тук, за да работя, нищо повече!

Той отново изви вежди и продължи да я оглежда с много любопитство.

— Ти откъде знаеш за студените душове?

— От филмите!

— А от филмите ли си научила за секса? — пошегува се той.

— Не, от училище! Имахме часове по сексология — сопна му се тя.

— По мое време научавахме тези неща по трудния начин — призна той. — Това не влизаше в учебната програма.

Дженифър отново го погледна.

— Виждам, че си имал допълнителни часове на задната седалка на нечия кола.

Той посегна и отново докосна косата й. Подръпна я леко.

— Стана в един сеновал — призна той тихо. Тя завъртя глава и очите им се срещнаха. — Тя беше две години по-голяма от мен и ми показа разлика между това да правиш секс и да се любиш.

Лицето й пламна. Той й въздействаше по начин, по който никой друг не успяваше. Тръпнеше дори при най-незначителното докосване на пръстите му по косата си. Как щеше да издържи в една къща с него?

— Евърет… — започна тя.

— Съжалявам за всичко, което ти казах онзи последен ден, Джени — призна тихо той. — Съжалявам, че представих нещата по толкова евтин и противен начин. Нямаше да е така, дори да ми се беше отдала.

Тя се отдръпна от него със сух смях.

— Нима? — попита тя и извърна поглед към прозореца. Вече излизаха от Хюстън и се отправяха на юг. — Щом приключеше с мен, щеше да ме изриташ, и ти го знаеш, Евърет Кълхейн. Нямаше да съм по-различна от всички онези жени, с които си спал, и към които изпитваш само презрение.

— С теб не е така.

— И колко пъти си повтарял все тези думи? — попита тъжно тя.

— Един-единствен път. Сега.

Стори й се раздразнен, сигурно защото тя така и не се хвана на изпитаните думи. Затвори очи и се облегна на студения прозорец.

— Предпочитам да остана в някой мотел — призна тя. — Стига ти да нямаш нищо против.

— Няма начин, госпожице — отсече той. — Резето е на вратата ти, ако чак толкова не ми вярваш. Част от сделката е да останеш в Биг Спър.

Тя обърна глава и се вгледа в строгия му профил. Той отново й се стори страшен с тези тъмни блеснали очи и студеното изражение. Бе същият като мъжа, когото видя първия ден от другата страна на мрежестата врата.

— Какво щеше да направиш, ако ти се бях отдала — попита неочаквано тя, докато го наблюдаваше. — Ами ако бях забременяла?

Той извърна глава и очите му заблестяха.

— Щях да падна на колене и да благодаря на бога — отвърна той. — Какво, според теб, щях да направя?

Тя разтвори устни.

— Не съм мислила.

— Аз искам деца. Пълна къща с деца.

Това признание я изненада. Очите й се плъзнаха по широките му гърди, към мускулите, притиснати под сивия костюм и си спомни как потръпваха в моменти на страст.

— Либи каза, че много обичаш фермата — обади се отново той.

— Така беше. Когато бях добре дошла.

— Все още си добре дошла.

— Не може да бъде! — Тя наклони глава на една страна. — Аз съм жена с кариера, нали не си забравил? Да не говорим, че съм градско момиче.

Той се усмихна.

— Според мен, градските момичета са сексапилни. — Тъмните му очи се плъзнаха по слабите й крака в розов чорапогащник. — Не бях забелязал, че имаш крака, порцеланова кукличке. Винаги ги криеше в дънки.

— Не исках да ме зяпаш похотливо.

— Ха! — извика той. — Знаеше, че проклетата ти блуза е скъсана онзи път, когато падна от коня. — Очите му я предизвикваха да започне да спори. — Искаше да те видя. Никога няма да забравя как изглеждаше, когато забеляза, че не откъсвам очи от теб.

Гърдите й се надигаха бързо.

— Бях шокирана.

— Шокирана, друг път. Беше очарована. — Той вдигна цигарата към устата си. — До онзи момент не забелязвах, че си жена. Възприемах те като дете. Едно безпомощно създание, което трябваше да защитавам. — Той изви очи настрани и се усмихна подигравателно. — Тогава блузата ти се отвори и аз забелязах тяло, за което бях готов да убивам. След това стана направо невъзможно.

— Ти стана невъзможен…

— Знам — призна той. — Разумът ми казваше да стоя настрани, но тялото не слушаше. А ти никак не ми помагаше, докато лежеше на канапето, а устните ти молеха за моите.

— И аз съм човек! — избухна тя вбесена. — Не съм те карала да започваш да ме целуваш.

— Ти не ми се противопостави.

Тя се обърна настрани.

— Не може ли да престанем да обсъждаме този въпрос?

— Точно когато стана интересно ли? — попита той. — Защо? Не ти ли е приятно да си спомняш?

— Не!

— И той ли те целува като мен? — попита тихо той и я дръпна за ръката, причинявайки й болка. — Онзи, червенокосия, позволи ли му да те докосва както го правих аз?

— Не! — прошепна тя, шокирана от отвращението, което пролича в единствената дума.

Ноздрите му се разшириха, а тъмните очи обходиха горната част на роклята, слабите крака, заоблените бедра и се върнаха обратно към лицето.

— Защо не? — попита неуверено той.

— Може би мъжете вече ме ужасяват — промълви тя.

— Може би един определен мъж те ужасява — отвърна тихо той. — Беше толкова хубаво, когато се докосвахме. Толкова хубаво, толкова сладко… Ти беше под мен и усещах отклика ти… — Пръстите му нежно докоснаха роклята.

Тя се опомни веднага, стисна пръстите му и ги отблъсна.

— Недей! — избухна тя.

Пръстите му се свих около китката й. Поднесе дланта към устните си и ги вкуси нежно, без да откъсва поглед от нея.

— Дори не мога да мисля за други жени — призна тихо той. — След три безкрайни месеца все още не мога да спя, защото си спомням какво изпитвах, докато те прегръщах.

— Недей — помоли тя и наведе глава. — Няма да успееш да ме накараш да се почувствам виновна.

— Не искам това от теб. Не и чувство на вина.

Тя вдигна очи.

— Искаш само секс, нали? Искаш мен, защото не съм била с никой друг!

Той стисна лицето й между дланите си и се вглежда в нея, докато забравената между пръстите му цигара не започна да дими съвсем до лицето й.

— Някой ден ще ти кажа какво точно искам — призна с приглушен глас той. — Ще ти кажа, когато забравиш станалото и ми простиш. Дотогава всичко ще бъде както досега. — Той изви устни. — Ще взимам студени душове и ще работя до припадък.

Тя нямаше да се поддаде! Само че ръцете му бяха топли и грапави, а дъхът му имаше вкус на цигари до устните й.

Той се наведе още по-близо, за да я измъчва. Очите му бяха затворени. Носът му докосваше нейния.

Младата жена се почувства безразсъдна, жадна и цялата й воля не можеше да я спаси от него.

— Джени — изстена той до устните й.

— Не е честно — прошепна разтреперана тя.

— Знам. — Ръцете му трепереха. Докосваше лицето й като безценно съкровище. И устните му потръпваха, докато докосваха нейните. — Господи, ще умра, ако не те целуна… — прошепна замечтано той.

— Недей… — промълви думата едва доловимо, а той прекъсна всичко друго с хладните си влажни устни.

Не бе и мечтала за толкова нежни и меки целувки. Той си поигра с устните й и след това я накара да разтвори уста. Тя потръпна и си пое накъсано дъх. Очите й се отвориха и тя го погледна.

— О! — възкликна тихо тя.

— О! — прошепна в отговор той. Палецът му милваше бузата й. — Желая те. Искам да живея с теб и да те оставя да ме докосваш. Искам да те любя всеки ден.

— Евърет… не трябва — успя да промълви дрезгаво тя, докато устните му не спираха да я измъчват. — Моля те, не ми причинявай… това. Шофьорът…

— Дръпнах пердето, не помниш ли? — успокои я той.

Погледът й се плъзна покрай него, лицето й беше поруменяло, очите — подивели.

— Виждаш ли? — попита тихо той.

Тя преглътна и се опита да се овладее. Затвори очи и се отдръпна внимателно от топлите му ръце.

— Не — заяви тя.

— Добре. — Той се отпусна назад и допуши мълчаливо цигарата си.

Младата жена го погледна предпазливо и прибра зад ухото кичур коса.

— Няма от какво да се страхуваш — каза той, усетил скритите й страхове. — Не искам от теб нищо, което не би ми дала доброволно.

Тя преплете пръсти и ги стисна. Езикът й докосваше сухите устни и усещаше вкуса му, полепнал по тях. Това бе момент на изключителна близост и тя притаи дъх.

— Не мога да дойда с теб — избухна неочаквано Джени.

— На вратата ти има резе — напомни й той. — Ще ти дам думата си, че няма да те насилвам.

Уплашените й очи потърсиха неговите и той се усмихна.

— Остави ме да ти обясня — продължи той след минута. — Няма да се възползвам от моментното ти настроение. Така става ли?

Тя стисна чантата толкова силно, че усети как мекият кожен портфейл вътре се огъва.

— Мразя, когато съм така уязвима!

— Да не би да мислиш, че аз не мразя? — изръмжа той с блеснали очи. Изгаси цигарата си. — Вече съм на трийсет и пет и подобно нещо не ми се беше случвало никога. — Погледна я ядосан. — При това с проклета девственица.

— Да не си посмял да ме ругаеш!

— Не ругаех — отвърна остро той.

Посегна за нова цигара.

— Би ли престанал? — помоли тя. — Вече се задушавам от дима.

Той изръмжа, но прибра цигарата.

— Сигурно следващия път ще донесеш каишка и нашийник.

— Няма да са за теб — обеща тя с мила усмивка. — Заклетите ергени не са ми по вкуса.

— И жените отдадени на кариерата си не са по моя.

Тя се извърна към прозореца. Докато стигнаха до фермата тя не продума.

Стаята, в която той я настани беше същата. С изненада забеляза, че спалното бельо не е сменено. А чековете със заплатата й си бяха на нощното шкафче, където ги бе оставила.

Остави багажа и го погледна.

— Ти… не си ги скъсал — заекна тя.

Той изпъна гръб, свали шапката и прокара ръка през гъстата си тъмна коса.

— И какво от това? — изръмжа той, застанал предизвикателно пред нея.

— Не ги искам! — избухна тя.

— Как ще ги искаш — отвърна той. — Сега си имаш добре платена работа, нали?

Тя вирна брадичка.

— Точно така.

Той подхвърли шапката на нощното шкафче и пристъпи към нея.

— Ти обеща! — избухна отново тя.

— Разбира се, че обещах — съгласи се той. Посегна и я притегли до себе си. — Ами ако съм излъгал? — прошепна дрезгаво Евърет. — Ако те метна на леглото, ако те съблека и те любя до зори.

Шегуваше се с нея. Значи така щеше да бъде занапред. Погледна го без следа от страх.

— Опитай — подкани го тя.

Той изви устни.

— Няма ли да изпаднеш в истерия?

— Спрях да изпадам в истерия от деня, когато конят ме хвърли и ти реши да наваксаш пропуснатите в училище уроци по анатомия. Хайде да те видя, изнасили ме!

Лицето му потъмня.

— Няма да бъде изнасилване. Не и когато си с мен.

— Ако не те искам, ще бъде.

— Мила — заговори тихо той, — ще ме искаш, и то много. Отчаяно.

Вече го желаеше. Копнееше да го усети, да вдъхне чистия мирис на тялото му, силата на стегнатите мускули, които й въздействаха като наркотик. Само че се страхуваше от бъдещето. Той наистина я желаеше, ала нищо повече от това. А без любов, тя не желаеше нищо от него.

— Ти ми обеща — повтори тя.

Мъжът въздъхна.

— Така беше. Голям съм глупак. — Пусна я и отстъпи с въздишка, а след това си взе шапката. Очите му дебнеха всяко нейно движение. — Слез долу, след като си починеш и ще накарам Консуело да направи нещо за ядене.

— Консуело ли?

— Икономката ми. — Наблюдаваше внимателно изражението й. — Тя е на четирийсет и осем, приятно закръглена и щастливо омъжена за един от новите ми работници. Сега доволна, ли си?

— Да не би да си се надявал, че ще започна да ревнувам? — попита го тя.

Широките му гърди се вдигаха и отпускаха бързо.

— Надявам се на много неща. Искаш ли да ти разкажа?

— Не бих казала.

— Точно от това се страхувах. — Той излезе и затвори вратата след себе си със странен смях.