Даяна Палмър
Повече от всичко на света (7)

Седма глава

Ако бе очаквала нещата да се оправят на сутринта, щеше да остане разочарована. Направи закуска, ала Евърет изфуча навън, без дори да погледне към кухнята. Бе очевидно, че предпочиташе да гладува, вместо да яде това, което тя бе приготвила.

Така продължи и през следващите два дни. Дженифър готвеше и накрая й се налагаше да изяжда сама приготвеното. Евърет се връщаше рано преди обед, така че тя изобщо не го виждаше.

Беше продал бика. Разбра го от Еди, който също бе в лошо настроение.

— Молих го да почака и да види какво ще стане — съскаше Еди, когато на втората сутрин донесе на Дженифър яйцата. — Оказа се, че съседът не иска бика, така че Евърет го натовари и го закара да го продаде на търг. Изглежда много зле. Не разговаря с никого. Знаеш ли какво го яде?

Тя избегна острия поглед.

— Притеснява се за пари, предполагам — каза тя. — Предложих да му дам каквото имам. Той се вбеси, излетя навън и оттогава не ми е проговарял.

— Много нетипично за Евърет.

— Знам. — Тя въздъхна и му се усмихна. — Струва ми се, че иска да се махна, Еди. Какво ли не прави, само дето още не е напуснал фермата, за да ми го покаже.

— Това е заради парите, не е заради теб — ухили се Еди. — Не се отдръпвай сега. В момента има огромна нужда от всички нас.

— Може и така да е — отвърна Джени. — Просто ми се иска да беше взел парите, които му предложих.

— Как го виждаш Евърет да вземе пари от една дама. Не ми се обиждайте, госпожице Джени, но той е истински мъж. Нали ме разбираш?

Тя, за съжаление, разбираше. Сама се бе докоснала до мъжа в него и то по начин, който никога нямаше да забрави. Най-лошото бе, че все още копнееше за него. Малкото им приключение на канапето бе възбудило апетита й, но не го утоли.

За обяд остави в хладилника студено печено, нарязано на парчета, а на масата постави хляб, чаша и прибори. Бе оставила каната в печката, за да е топло кафето. Облече си пуловер и отиде на гости на Либи. Все едно че залагаше капан, каза си тя. Може би щеше да му бъде приятно да се нахрани хубаво, без да му се налага да гледа една градска жена.

Либи не зададе нито един от очевидните въпроси. На нея й беше приятно, че Дженифър й е дошла на гости, особено след като децата бяха на училище и тя можеше да говори за дрехи и телевизионни сериали с младата жена.

В един Дженифър си тръгна и се отправи бавно към къщата, за да провери дали Евърет е обядвал. Изненада се, когато го откри да обикаля кухнята и да пуши като комин.

— Ето те и теб! — избухна той и я прониза със страшния си потъмнял поглед. — Къде, по дяволите, беше? Нито бележка си оставила, нито нищо! Нямах представа дали си заминала, дали не си отвлечена, или не си се пребила някъде…

— А теб какво те интересува? — попита тя. — Нали ми даде ясно да разбера, че не те е грижа за компанията ми.

— Какво очакваш? — избухна той и в очите му припламнаха опасни искри. — Ти ме излъга.

— Не съм — опита се да се брани тя.

— Мислех си, че си бедна секретарка, изпаднала в беда, момиче, което ще гладува, ако не го прибера — изсъска той. Очите му нагло се плъзнаха по бялата блуза и зелената пола. — А какво се оказа? Живяла си и си работила в Ню Йорк и то на място, където за една седмица си изкарвала повече, отколкото аз мога да заработя тук за два месеца!

Това ли било? Гордостта му бе съкрушена. Беше беден, а тя не и това го бе съсипало.

Въпреки че вече знаеше истината, това нямаше да й помогне. В момента бе опасен като навила се на руло гърмяща змия. В прашните ботуши и дънки, в дънковата риза, той приличаше на подивял престъпник.

— Бях болна от пневмония — започна тя, — налагаше се да…

— Боби не знаеше, нали? — попита той.

— Не — призна тя. — Не е имало защо да му казвам. Евърет…

— Защо не каза нищо още от началото? — попита той и натъпка ръце в джобовете, за да извади нова цигара.

— Какво трябваше да кажа? — попита тя вбесена. Свали пуловера от раменете си, а зелените й очи не се откъсваха от него. — Евърет, аз съм си същата каквато бях и преди.

— Няма такова нещо — отсече той. Стисна зъби и запали цигара. — Когато дойде тук приличаше на проскубана кокошка. А сега… — Той изпусна дима и си позволи да се наслади на разликата. Очите му се застояха на блузата, присвити и огнени. — Преди време доведох тук едно градско момиче — съобщи разсеяно той. Очите му хванаха нейните. — Когато тя разбра, че идеите ми са повече от парите, се обърна и избяга. Бяхме сгодени — изсмя се той. — Май съм като слепец по отношение на жените.

Тя кръстоса ръце.

— Какво толкова, Рет? — попита тя. — Изпълних тази дизайнерска поръчка, за да ти помогна. — Тя пристъпи към него. — Просто исках да ти се отплатя, защото ми даде работа в момент, когато най-много се нуждаех. Знаех, че не можеш да си позволиш да ме вземеш, но бях в беда, а ти се жертва заради мен. — Очите й не се отделяха от тъмното му лице. — Исках и аз да направя нещо за теб. Искаше ми се да запазиш бика.

Лицето му стана още по-строго и той й обърна гръб, сякаш не можеше да я гледа. Вдигна цигарата към устните си, гърбът му бе съвършено прав.

— Искам да си заминеш — заяви той.

— Да, знам — въздъхна тихо тя. — Кога?

— В края на седмицата.

Толкова скоро? — помисли си нещастно тя. Очите й се замъглиха, докато го наблюдаваше в гръб, забелязала решимостта му.

— Мразиш ли ме? — попита тя с разтреперан глас.

Той се обърна бавно, стиснал цигарата в една ръка и очите му я пронизаха. Пристъпи неспокойно към нея.

С едно движение остави цигарата в пепелника и посегна към нея.

— Щях да те мразя — призна с дрезгав глас той, — ако не те желаех толкова много. — Наведе глава и плени устните й.

В първия момент тя се стегна, защото в ласката му нямаше нежност. Той бе груб, нарочно й причиняваше болка. Въпреки това, тя го обичаше. Ако това бе всичко, което бе готов да й даде, то и това бе достатъчно. Повдигна ръце към врата му и го прегърна. Меките й устни се разтвориха и му отдадоха сладостта си. Тя не успяваше да отвърне на целувката, защото езикът му я бе завладял напълно. В този момент той мислеше само са своето удоволствие.

Грубите му ръце се спуснаха по гърдите й, после по бедрата и я притиснаха рязко, подеха непривичен ритъм, а тя усети мъжествеността му, доказателство за силното му желание.

— И това ли беше лъжа? — изсъска той до устните й. — Наистина ли си девствена?

Усети как устните й парят от натиска, когато се опита да отговори.

— Да — прошепна уплашено тя. Той все още я притискаше, а когато тя се опита да се измъкне, Евърет я дръпна още по-рязко към себе си.

— Не, недей — усмихна се грубо той. — Приятно ми е да те чувствам. Не си ли доволна, гражданке, че имаш такова въздействие върху мен?

Тя напразно се опитваше да го отблъсне.

— Евърет, не се опитвай да представиш нещата толкова евтино — помоли тя.

— Нима бих могъл? — Той се разсмя. — При твоите възможности? — Стисна я и тя извика. Устата му се спусна над нейната. Този път я подразни по-нежно, едва доловимо, така че да я опияни като наркотик, да я хипнотизира, да я остави слаба и безпомощна. Тя започна да проследява извивката на устните му със своите и се опитваше да ги улови, за да засити жаждата, която той бе разпалил в нея.

— Искаш ли да останеш при мен, Джени? — прошепна той.

— Да — прошепна в отговор тя, искрено и от все сърце. Стисна ризата му с разтреперани пръсти. Устата й копнееше отново да усети топлината на неговата. — Да, Евърет, искам да остана…

Дъхът му излезе шумно и парна устните й.

— Тогава ела с мен горе още сега и ще ти позволя — въздъхна той.

Трябваше й цяла минута, за да разбере смисъла на думите му. Едва тогава усети, че ръцете му са в долната част на гръбнака й и се спускат още по-надолу, за да я докоснат по начин, който я шокира и уплаши.

Тя започна да се дърпа, с пламнало лице и обезумели очи.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

Той се изсмя.

— Не знаеш ли? Искам да спиш с мен. Или предпочиташ да ти го представя не чак толкова изтънчено? — попита той и обясни с такива думи, че ръката й изплющя по лицето му като камшик.

Той я улови за китката и я погледна с презрение, желание и гняв.

— Не те ли интересува? — попита подигравателно той. — Преди минута нямаше нищо против. Така беше и онази вечер, когато ме остави да те съблека.

Тя стисна зъби в отчаян опит да запази достойнството и гордостта си.

— Пусни ме — прошепна уплашена тя.

— Мога да ти доставя удоволствие, градско момиченце — обясни той и погледна дръзко извивките на тялото й. — Все някога ще се отдадеш на мъж. Защо да не съм аз? Или повече ти харесва първо да забогатееш?

Очите й се наляха със сълзи. Имаше чувството, че пръстите му ще прекършат тънката й китка, а другата му ръка продължаваше да притиска гърба й. Тя затвори очи, за да не вижда повече студеното му лице. Как бе възможно да се държи с нея по този начин? Защо бе толкова жесток след споделената нежност?

— Без коментар ли ще го оставиш? — попита той. Отпусна ръце и посегна към цигарата, която продължаваше да дими в пепелника. — Не можеш да ме обвиняваш. Трябваше да опитам. Онази вечер ми се стори, че нямаш нищо против. Реших, че може да ти се прииска да отнесеш малко спомени със себе си.

Досега поне, спомените й бяха хубави, каза си нещастно тя. Посегна с разтреперани ръце към пуловера. Притисна го към гърдите си и не вдигна повече поглед.

— На бюрото те чака кореспонденция. Напиши я, след като приключиш в кухнята. — Той се обърна към вратата. Обърна се отново с мрачна усмивка. — Така поне ще компенсираш част от времето, дето си го пропиляла, за да се правиш на дизайнерка при онази госпожа.

Джени нито отговори, нито помръдна. Сякаш всичко я притискаше. Обичаше го. А той се държеше с нея като с някоя уличница!

Евърет си пое рязко въздух.

— Добре, не говори, щом не искаш — заяви студено той. — Пет пари не давам. И никога не съм давал. Желая те, това е всичко. Ако имах пари, щеше да си моя, както и още десет такива като теб.

Едва намери сили да вдигне лице. Той сякаш трепна, когато видя изписалото се нещастие, но младата жена не успя да го забележи, защото очите й бяха замъглени от сълзи, а може и да грешеше.

— Кажи нещо! — изръмжа той.

Тя вирна брадичка. Светлите й подути очи го гледаха обвинително, но младата жена не пророни и дума. Дори да я блъснеше в стената, нямаше да му достави удоволствието да каже каквото и да е!

Евърет си пое въздух вбесен, завъртя се на пети, излезе и блъсна вратата.

Тя се качи на горния етаж като сомнамбул, без дори да усеща къде се намира. Влезе в стаята си, взе чековете, които той бе подписал за заплатата й и ги постави на нощното шкафче. Събра си багажа бързо и потърси чантата. Имаше пари колкото да плати на таксито. Щом стигнеше в града щеше да осребри чека от фирмата. Поръча такси по телефона и слезе да чака на долния етаж.

Когато таксито пристигна, Евърет не се мяркаше наоколо, нямаше ги и Еди и Биб. Очите й бяха сухи, докато излизаше от къщата, усещаше се пълна с решителност, когато се качи в автомобила.

— Откарайте ме в града, ако обичате — помоли тихо тя.

Щом таксито потегли, тя огледа за последен път къщата, оборите и огражденията. След това се обърна напред и затвори очи.

За щастие нямаше проблем Дженифър да си намери работа. Сали Уейд бе толкова впечатлена от свършеното при госпожа Уайтхол, че създаде работно място специално за Дженифър в малката си все още неустановена на пазара дизайнерска фирма. Работата много й допадаше, но минаха няколко седмици, преди да престане да плаче всеки път, когато си помислеше за Евърет.

 

 

Кафето до лакътя на Дженифър изстиваше. Тя се намръщи над скицата, която правеше за нов клиент.

— Искаш ли ново? — попита Сали Уейд от вратата и повдигна чашката си. — Отивам да купя.

— Бог да те благослови — засмя се Джени.

— За пръв път от три месеца те виждам весела — отбеляза Сали и наклони глава на една страна. — Забравяш ли го вече?

— Кого? — долетя шокираният отговор.

— Мъжът, който и да е той, нали заради него не можеше да спреш да плачеш отначало. Не те попитах, но все се чудех — призна по-възрастната жена. — Все чаках телефонът да звънне или да пристигне някое писмо. Само че така и не стана. Реших, че не може той да е бил безразличен, след като ти толкова много си падаше по него.

— Той искаше любовница. — Най-сетне Дженифър каза истината на глас. — А пък аз исках съпруг. Просто пътищата ни се разделиха. Освен това — добави тя с немощна усмивка, — вече се чувствам значително по-добре. Имам страхотна работа, прекрасна шефка, дори временно гадже. Ако изобщо е възможно Дру да бъде наречен мое гадже.

— Той е голям сладур — въздъхна Сали. — Точно такъв ти трябва. Толкова е жизнен.

— И не е никак лош като архитект. Трябва да си доволна, че работи с теб. — Тя се усмихна широко. — Чудесно се справи с онзи офис миналия месец.

— Ти също — усмихна се Сали и се облегна на касата на вратата. — Беше страхотно попадение. Всички тези офиси в реставрираната къща. Трябваше им само здрав екип, а вие двамата с Дру добре се сработихте.

— В работата, да. — Дженифър въртеше молива между фините си пръсти. — Не ми се иска чувствата му към мен да се задълбочават. Ако изобщо е в състояние да прояви някаква задълбоченост — засмя се тя.

— Ти пък да не вземеш да се изолираш от целия свят?

— Няма, разбира се. Просто… — Тя сви рамене. — Едва сега започвам да преодолявам… Не искам да поемам нови рискове. Ще мине още доста време. Може би дори никога няма да се отърся напълно.

— Някои мъже са добросърдечни — обади се Сали.

— А ти защо не си женена? — долетя острият отговор.

— Капризна съм и подбирам — обясни Сали с хитра усмивка. — Ама много, много капризна. Все още чакам Рет Бътлър, а друг не искам.

— Сбъркала си и века, и щата.

— Ти си от Джорджия. Помогни ми!

— Съжалявам — прошепна Дженифър. — Ако знаех как да го намеря, да не мислиш, че щях да ти кажа?

— Ясно. Давай чашата, за да ти донеса ново кафе.

— Мерси, шефе.

— Боже, тук раздават кафе! — Провикна се висок, червенокос мъж от вратата. — Аз го пия черно, с две понички и едно пържено яйце…

— Приключихме със закуската, господин Питърсън — осведоми го Дженифър.

— Извинявай, Дру — обади се и Сали. — Ще трябва сам да си хванеш кокошка да ти снася яйца, нищо че това е по-трудният начин.

— По-скоро ще гладувам — започна да мърмори той и натъпка ръце в джобовете. Сините му очи се местеха гневно ту към едната, ту към другата жена. — Нямам нито съпруга, нито майка. Живея сам. Готвачът ми ме мрази…

— Недей, ще ми разбиеш сърцето — предложи Сали.

— Дояж другата половина от моята поничка — предложи Дженифър и подаде нахапана поничка с шоколадова глазура.

— Не искам — въздъхна Дру. — Въпреки това ти благодаря, но това е едно нищо.

— Как да е нищо — възнегодува Дженифър. — Я се виж, само кожа и кости си.

— Миналата седмица съм качил два килограма — отвърна обиден той.

— Къде? — огледа го Сали. — На големия пръст на крака ли?

— Много смешно — разсмя се той, когато тя тръгна към кафе машината.

— Ти наистина си слаб — настоя Дженифър.

Той я погледна ядосан.

— Аз съм момче и още раста. — Протегна се лениво. — Искаш ли да се разходим до новата офис сграда.

— Не, благодаря. Трябва да довърша тези скици. Какво ще кажеш?

Подаде му ги една по една, а той ги огледа с опитното око на архитект.

— Хубави са. Само да не забравиш, че това е район с много натоварено улично движение — посочи той фоайето, — следователно трябва да го предвидиш.

— Отиде ми белият мокет — пошегува се тя.

— Ще ти дам аз на теб един бял мокет — измърмори той. Стисна устни и я погледна. — Леле, госпожице, каква е тази промяна?

Тя мигна учудена.

— Каква?

— Самата ти. Когато се появи тук преди три месеца, приличаше на удавено коте. Я се виж сега… — Той въздъхна.

Джени бе облякла бежов костюм с розова раирана блуза и бледорозов копринен шал. Русата й коса искреше с платинени отблясъци, бухнала и лъскава, подстригана до раменете, стелеща се на вълни. Лицето й бе нежно като сметана, меко, а тя бе започнала отново да си слага грим. Изглеждаше добре и очите му й разкриха истината.

— Благодаря.

Дру стисна устни.

— И защо ми благодариш?

— За ласкателството — отвърна тя. — От известно време самочувствието ми е някъде под земята.

— Дръж се за мен, малката и аз ще го накарам да ти замае главата — обеща той и я погледна похотливо.

— Сали, той се опитва да ме прелъсти! — провикна се тя.

Очакваше да чуе някоя съкрушителна забележка, но мълчанието се проточи. Погледна учудена младия мъж.

— Да не би да е излязла?

— Не, говори по телефона. Май още не си свикнала със звъненето му.

Наистина не беше. Имаше толкова много неща, с които не бе свикнала, а най-лошото бе, че не можеше без Рет. Работата й бе хубава, апартаментът — също, беше си купила нови дрехи. Само че без него тези неща нямаха особено значение. Просто вършеше необходимото и нищо повече. Презрението му бе наранило гордостта й в онази ужасна сцена, която така и не успяваше да забрави.

— Слушайте! — заговори задъхана Сали, когато влезе отново при тях. — Ако и останалото е като гласа, може би това ще бъде големият ми пробив. Обади се потенциален клиент и ми се струва, че може да е моят Рет Бътлър, за който мечтая цял живот. Копринен сексапилен глас!

— Мечтай си! — пошегува се Джени.

— Ще намине, за да поговорим. Иска да му оправим цялата къща! — възкликна шефката.

— Значи трябва и портфейлът му да е дебел — отбеляза Дру.

Сали кимна.

— Не каза къде му е къщата, но според мен е някъде наблизо. Не ми направи впечатление да се обажда от далеч. — Погледна Дженифър с усмивка. — Очевидно ставаш известна — засмя се тя, — попита ме дали ти ще се заемеш. Стори ми се, че в противен случай няма да се съгласи. — Тя затанцува из офиса с чаша в ръка. — Истински дар божи. Офисната сграда и тази работа сега, деца, да знаете, че няма да сме повече на червено! Не може да бъде!

— А вчера се оплакваше от сметките — засмя се Дженифър. — Нали ти казах, че все нещо ще излезе.

— Ти ми носиш късмет — призна Сали. — Ако не те бях взела на работа, направо не ми се мисли какво щях да правя.

— Нали знаеш колко съм ти задължена за работата — прошепна Джени. — Бях напълно отчаяна.

— Забелязах. Може да се каже, че си помогнахме една на друга. И все още си помагаме — заяви топло Сали. — Слушайте, трябва да празнуваме. Хайде. Ще ви черпя един обяд.

— Супер! — Дженифър скочи и грабна чантата. — Хайде, Дру, да побързаме, преди да е решила нещо друго!

Тя изскочи навън, младият мъж бе на крачка зад нея, а най-отзад ги следваше Сали. Никой от тримата не забеляза мъжът, седнал в лъскава кола от другата страна на улицата, стиснал слушалката на телефона, докато се взираше към тях от задната седалка.