Даяна Палмър
Повече от всичко на света (6)

Шеста глава

Евърет се прибра, преди да мръкне, но не влезе веднага в къщата. Дженифър бе приготвила лека вечеря, студени парчета печено и хляб, така че не се налагаше да претопля. След като той не се появи, когато загаси мотора на пикапа, тя излезе да го потърси.

Бе застанал край оградата и гледаше огромния бик от породата Хиърфорд, който искаше толкова отчаяно. Дженифър застана на верандата, впила очи в него, а сърцето й се сви. Бе решила да осребри чека рано на следващата сутрин и веднага да му даде парите. Зачуди се дали да не му спомене още сега. Стори й се толкова самотен…

Излезе в двора, а вятърът подухна полата на правата й синя рокля.

— Рет? — повика го тя.

Той я погледна бегло.

— Пак ли ме чакаш за вечеря? — попита тихо той.

— Не, сложила съм студено печено. — Тя пристъпи до оградата и също загледа огромния бик. — Наистина е огромен.

— А-ха. — Той извади цигара и я запали, а след това изпусна дима. Приличаше на истински жител на Тексас в протритите дънки, кожените панталони за езда и стегнатата дънкова риза, разкопчана на гърдите. Беше невероятно привлекателен мъж и на нея й бе приятно да го гледа. Плъзна очи към твърдите му устни и се зачуди за кой ли път какво би било да ги почувства върху своите. В този момент усети как цялата пламва от смущение и се обърна.

— Ами ако ти предложа спасение? — попита тя.

— Вече приключихме с този въпрос. Не. Благодаря — добави той. — Не мога да продължа да затъвам в дългове, дори за да спася бика си. Така само ще платя вноската и ще трябва да започна отново. Очаква се цената на говеждото да започне да се вдига след няколко месеца. Ще изчакам.

— Някой казвал ли ти е някога, че притежаваш двойно повече гордост, отколкото ти трябва? — попита вбесена тя.

Той я погледна, но очите му бяха скрити в сянка под периферията на шапката.

— Я да видя кой ми говори за гордост, за бога! — отвърна той. — Доколкото си спомням ти беше тази, която искаше да се връща пеша в града, помъкнала куфар и пишеща машина, без шапка под онова слънце, дето се беше облещило. Трябваше да те заплаша да те вържа, за да се качиш.

— Знаех, че не ме искаш тук — отвърна простичко тя. — Не исках да се превърна в тежест.

— Просто не мога да си го представя. Да се превърнеш в тежест. — Дръпна отново от цигарата и я изгаси. — Един от съседите ми предложи добра цена за бика. Ще дойде утре, за да поговорим.

Така поне щеше да има достатъчно време, за да се опита още веднъж да го убеди, каза си тя.

— Защо си облякла тази рокля? — попита той и я огледа по-внимателно. — Да не би да се опитваш да ме накараш да те забележа?

— Кой, аз? — засмя се тя. — Както сам ми каза онзи ден, връзката ни не е такава.

— Добре се беше впила в мен онзи ден, когато гърмящата змия подплаши коня ти — каза неочаквано той без усмивка. — Да не говорим, че нямаше нищо против да те гледам без риза.

Тя усети как пламва цялата.

— По-добре да сложа вечерята… ау!

Той я хвана, преди да успее да се отдалечи и я притисна нежно към себе си. Едната му ръка се плъзна около кръста й, задържа я до себе си, а с другата погали врата й.

— Не мърдай — нареди тихо той. — И не казвай нищо. Много добре знам, че си девствена. Нямам намерение да те прелъстявам.

Дъхът й заседна в гърлото. Усещаше, че коленете й поддават, забеляза присвитите му очи и строгото лице. Желаеше го толкова много, ала сега, когато най-накрая между тях щеше да се случи нещо, я обзе страх.

Тя притихна и отпусна пръсти на ризата си, но й ставаше все по-трудно да диша. Той й се стори силен, излъчваше топлина и й се прииска да докосне наболата му брада. А колко примамлива беше кожата му.

Евърет дишаше бавно и спокойно. Палецът му повдигна брадичката й, така че той надникна в очите й.

— Ти сама ми позволи да те гледам — прошепна той. — Само като си спомня и полудявам, защото започвам да се чудя колко мъже са те виждали така.

— Никой не ме е виждал — отвърна тихо тя. Не можеше да откъсне очи от неговите. Усещаше дъха му, мирисът на цигари и кожа, стегнатото му тяло до своето. — Само ти.

Гърдите му се надигнаха.

— Само аз ли?

— Кариерата ми беше много важна за мен — промълви неуверено тя. — Не исках да се обвързвам, затова не съм имала връзки. Евърет…

— Не, не искам да се караме. — Той стисна ръцете й и ги прокара по стегнатите мускули на гърдите си. Дишането му неочаквано се промени.

Той се наведе и притисна долната й устна с палец. След това замести палеца с устни, бавно и много търпеливо, разтвори устните й бавно, вкуси ги внимателно, а тя притихна и затвори очи.

Свободната му ръка привлече тялото й към неговото. С другата разкопча горните две копчета на роклята, за да докосне гърлото й, рамото, ключицата. Устните му станаха по-настойчиви, пръстите — по-дръзки, дишането му звучеше накъсано, когато изви тялото й до своето и ръката му се спусна на гърдата й.

Тя изхлипа и инстинктивно улови китката му. Само че той вдигна устни и се вгледа в очите й, а след това бавно поклати глава.

— Достатъчно голяма си, за да те науча на всичко това — прошепна той. — Знам колко си нежна там — въздъхна той и прокара пръсти по нежната дантела. — Ще бъде много нежен, а на теб ще ти хареса всичко, което правя с теб. Обещавам ти. Затвори очи, мила.

Устните му отново намериха нейните в мига, в който той замълча. Притиснаха ги, покориха ги бързо, а тишината бе заредена с неизказани обещания и много чувственост.

Тя се притискаше към ризата му и не можеше да повярва, че краката й треперят толкова силно, че дъхът й излиза бърз и неуловим. Опита се да го отблъсне, но пръстите му се вмъкнаха под сутиена и откриха нежната кожа, а тя простена.

Ноктите й се забиха в гърдите му.

— Рет! — изхлипа тя, цялата пламнала от глад, уплашена, объркана, че той е забелязал реакцията й.

— Шшт — прошепна той, за да я успокои. — Всичко е наред. Нека да те погледна. Толкова си сладка, моя кукличке. Все едно че никой колекционер не те е пипал досега. Само аз. — Устните му докоснаха затворените й клепки, а след това и челото. Пръстите му нежно се свиха, дланта му се плъзна по тялото й, а тя се притисна още по-близо и потръпна. — Харесва ти, нали? — въздъхна той. Устните му отново докоснаха очите й, носа и устните. — Джени, пъхни ръка в ризата ми.

Гласът му прозвуча дълбок, дрезгав и нежен. Тя се подчини без въпроси и колебание, цялата пламнала от желание, закопняла да го докосне и вкуси. Ръцете й под ризата му се плъзнаха по космите и топлите мускули, а той застина.

— И ти ли изпитваш същото… като мен!? — прошепна неуверено тя и го погледна.

— Именно — прошепна в отговор той. Премести длан от гърдата й към врата и притисна лицето й към голите си гърди.

Тя изглежда усети желанието му и устните й срамежливо го докоснаха. Той изстена. Кожата на Евърет бе запазила лек аромат на одеколон и цигари, а начинът, по който твърдите му мускули се стягаха при всяко докосване й се стори вълшебен. Той бе толкова мъжествен. Истински мъж. Целият й свят се превърна в усещания, насочени към Евърет.

Той пое лицето й в длани и го наклони назад, за да я целуне жадно, както не бе посмял преди минути. Тя се изправи на пръсти, обви врата му с ръце и отвърна на целувката, отвори уста, за да го усети и потръпна, когато той прие поканата и езикът му нахлу нетърпеливо в топлата тъмнина.

Когато най-сетне я пусна, той също тръпнеше. Очите му пламтяха от желание, ръцете му обрамчиха лицето й, сгорещено и замечтано.

— Трябва да престанем. Веднага.

Тя си пое бавно дъх, за да се успокои.

— Добре.

Отдръпна дланите й и се насочи към къщата. Опита се да си запали цигара, ала успя едва на втория път.

Тя го последва, опиянена от непознатото досега удоволствие, възхитена от всички чувства, които бе изпитала към него. Щом влязоха в къщата тя се почувства неловко, защото вътре бе светло. Така и не намери сили да срещне погледа му.

— Ще сложа вечерята — предложи тя.

Евърет дори не отговори. Тръгна след нея към кухнята и със замислени очи наблюдаваше всяко нейно движение.

Щом той седна, младата жена сипа кафе и забеляза, че не бе откъснал очи от нея нито за миг.

Ръцете й трепереха, докато оставяше течната сметана до чашата му. Той улови пръстите й и вдигна към нея черните си неразгадаеми очи.

— Не бива да се чувстваш неловко около мен — каза й тихо той. — Знам, че никога не си позволявала на друг мъж да те докосва по този начин. Горд съм, че позволи на мен.

Тя го погледна с широко отворени очи. Най-малко това бе очаквала да каже.

Ноздрите му се разшириха и пръстите му се свиха.

— След вечеря — започна той и задържа погледа й, — ще те отнеса в хола на канапето. И ще те любя по всички начини, които знам. А когато свърша, дори няма да помислиш, че друг може да те докосне. Няма да стигнем чак до самия край. — Пръстите му я погалиха по китката и той стана сериозен.

Сърцето й биеше като обезумяло. Погледна го, въпреки че знаеше, че това е равносилно на самоубийство. Цялата трепереше.

— Люби ме — прошепна тя и като слепец се пресегна към него.

Евърет я прехвърли на скута си и покри устните й. Стенеше, докато я целуваше, а дъхът му бе накъсан и забързан.

— Господи, колко те желая — изръмжа той, пое я на ръце и се изправи. — До безумие!

Понесе я към хола, без да спира да я целува и нежно я положи на износеното канапе. След като я погледна с пламнали очи, той дръпна всички завеси, затвори и заключи вратата. Когато се върна седна така, че да я вижда цялата.

— Сега — прошепна той и я притисна с треперещи ръце. — Нека да видим дали можеш да съсипеш самоконтрола ми, прелестна кукличке. Иска ми се да те гледам, докато болката ме обхване целия!

Той започна да разкопчава роклята, а тя се отпусна на възглавниците, впила безпомощно поглед в пръстите му. Повдигна я леко и смъкна роклята надолу. Сутиенът бързо я последва. След това се наведе над нея и погледна малките връхчета, които бе открил.

Пръстите му погалиха едната съвършена гърда и се застояха на зърното, докато тя извика.

— Заболя ли те? — прошепна той и се вгледа в очите й.

Цялата трепереше и не можеше да промълви и дума.

— Не — прошепна тя.

Той се усмихна нежно, с мъжко задоволство и повтори ласката. Тя се изви към него, а очите му пламнаха като тъмни огньове.

— Джени! — изръмжа той. Пръстите му задържаха гърдите й до твърдите устни. Всяко негово действие бе изненада и тя стенеше, докато усещаше влагата по кожата си. Зарови пръсти в косата му и притегли главата му още по-близо. Проплакваше така, сякаш я разкъсваха.

— Не толкова силно, миличка — прошепна той развълнуван и вдигна глава. — Прекалено нежна си, Джени.

— Рет — простена отново тя с искрящи очи.

— Да видим тогава, дали това ще ти хареса — прошепна той, наведе си и притисна силно устата й към своята. Ръката му не спираше да я милва и да проследява всяка нейна извивка, докато тя тръпнеше неудържимо, притискаше се в него и знаеше, че има нужда да усети нещо повече от това, по-голяма близост, нещо значително по-интимно…

Ръцете й бяха на гърдите му и с всяко докосване се разтреперваха все по-силно.

— Сега стой мирно — прошепна той и я отпусна на възглавниците. — Не се движи под мен. Просто се отпусни, Джени, кукличке моя, и ми позволи да ти покажа как се целуват телата.

Тя притаи дъх, когато тялото му се отпусна върху нейното. Усети възбудата му, топлотата, усети как твърдите му косъмчета дразнят меките й гърди, пое тежестта му, а жадните й очи се вгледаха право в неговите.

— О! — прошепна накъсано тя.

— Моята сладка, най-прекрасна Джени — шептеше той, притиснал лицето й между дланите си. — Все едно че се движа върху кадифе. Усещаш ли ме, усещаш ли ме целия?

— Да. — Ръцете й нежно пълзяха по гърба му и се опитваха да си проправят път под ризата му. — Рет, толкова си тежък — усмихна се неуверено тя.

— Прекалено тежък ли? — прошепна той.

— О, не — отвърна нежно тя. — Харесва ми… приятно ми е.

— И на мен — наведе се и я целуна нежно по един съвсем нов и напълно възхитителен начин. — Не се ли страхуваш?

— Не.

— Ще ти стане страшно — прошепна нежно той. Промъкна ръце под бедрата й. Вдигна глава и я погледна в мига, в който притисна ханша й към своя, а интимното докосване я накара да извика изненадано.

Той потръпна и тя зарови лице в горещата му шия, замаяна, сякаш се давеше под дълбок водопад, пламнала от непознато чувство на удоволствие.

— Джени — прошепна отново той. Ръцете му горяха. — Джени, Джени, ако не беше девствена, щях да те обладая тук, още сега, по всички начини…

Тя почти не го чуваше, защото трепереше необуздано. В този момент той се отпусна до нея, притисна я до себе си, сякаш за да я защити. Ръцете му не спираха да галят гърба й, устните му обсипваха лицето й с жадни топли целувки. Цялата страст си бе отишла и в този момент той сякаш я успокояваше.

— Никога не повярвах на нещата, които мама разказваше за страстта — прошепна до ухото му Дженифър. — Рет, това е невероятно, нали? Какво вълшебство, колко сладко, колко опасно!

— Никога ли преди не си желала друг мъж? — попита любопитно той.

— Не.

— Ще ти кажа нещо, Джени. Никога преди не съм желал жена по този начин. Никога. — Целуна я лекичко по ухото. — Искам да знаеш нещо. Ако това се случи между нас, дори случайно, никога няма да искаш да го забравиш. Ще те направя моя с толкова нежност, толкова бавно, че няма да усетиш никаква болка.

— Да, знам — прошепна тя и се усмихна. Напрегна се. — Можеше вече да си ме направил твоя — призна тя. — Дори не разбирах колко лесно човек може да забрави здравия си разум.

— Ти си невероятно страстна жена. — Той надигна глава и се вгледа в очите й. — Не го очаквах.

— И ти не ми приличаше на страстен мъж — призна тя и с наслада огледа силното загоряло лице. — Рет, желаех те по толкова плашещ начин!

Гърдите му се надигнаха.

— Джени, трябва да станем от това канапе. Май добрите ми намерения започват да се изпаряват, след като свалих половината ти дрехи.

Тя не отдели очи от него, докато ставаше и изпиваше с поглед голите й гърди. Джени се усмихна и се изви леко.

— Господи, не прави така! — прошепна разтърсен Рет, докато се обръщаше.

Тя се засмя очарована и седна, облече се отново и се загледа в широкия му гръб. Той пушеше цигара и прокарваше ръка през косата си. Бе най-красивият мъж, който бе виждала през живота си. Никого не бе обичала така.

Обичам те, помисли си замечтано тя. Обичам всяка твоя бръчка, всеки жест на нетърпение. Готова съм да живея тук в бедност, но да съм с теб.

— Вече имам приличен вид — прошепна тя и се усмихна, когато той колебливо се обърна. — Господи, караш ме да се чувствам толкова добре. Винаги съм се притеснявала, че съм прекалено дребна.

Евърет присви очи.

— Не си дребна, мила — призна с дрезгав глас той. — Просто си нежна.

Лицето й гордо засия.

— Благодаря ти, Рет.

— Да видим дали кафето е все още топло — каза тихо той и й подаде ръка.

Джени пое дланта му, за момент той се поколеба, но след това я целуна нежно в ъгълчето на устата.

— Наранил съм ти устните — прошепна той. — Болят ли те?

— Просто са станали много чувствителни — отвърна тя също шепнешком и се изправи на пръсти. — За фермер се справяш доста добре с целувките.

— А ти знаеш прекалено много за едно девствено момиче — отвърна през смях той.

— Трябва да си доволен, уча бързо. — Пъхна ръка под ризата му и го погали. — Виждаш ли?

Той стисна ръката й и закопча ризата до последното копче.

— Ще трябва много да внимавам с теб, госпожице — отбеляза той, — иначе ще ме тръшнеш на канапето някоя вечер и ще ме прелъстиш.

— Всичко е наред — опита се да го успокои тя. — Няма да позволя да забременееш. Имай ми доверие, скъпи — добави тя с игрива усмивка.

Той избухна в смях и я поведе към кухнята.

— Дойде време да ме нахраниш. Иначе мозъкът ми пак ще се размъти.

— Развали цялото удоволствие. Тъкмо когато взе да става интересно.

— Още минута и щеше да се наложи да ти предавам нов материал — отвърна сухо той и я погледна красноречиво. — Мъжете бързо се разгорещяват, Джени. Не разчитай, че ще те защитавам до безкрай. За малко да изгубя контрол.

— Наистина ли? — попита ококорена тя. — Но аз не знам нищо.

— Тъкмо затова — въздъхна той. — Не съм… не съм докосвал девствено момиче откакто на мен ми беше за пръв път. Странно, напоследък това се е превърнало в нещо като клеймо. Докато бях момче, свестните хлапета не излизаха с момичета, за които се знаеше, че са лесни. А сега всички се подиграват на девствените. — Той замълча, обърна се към нея и лицето му остана строго. — Радвам се, че все още си невинна. Приятно ми е, че мога само с един поглед да те накарам да се изчервиш и да наблюдавам реакции, които не е виждал никой преди мен. Да върви по дяволите съвременният морал, Джени. Обожавам факта, че си също толкова старомодна, колкото съм и аз.

— И при мен е така. Виж… — Тя го погледна с обич. — Рет… — Пресегна се и докосна твърдите му устни. — Рет, мисля, че… — Тъкмо се канеше да каже „те обичам“, когато някаква хартийка на пода привлече вниманието му.

— Я, какво е това? — попита той и се наведе, за да я вдигне.

Сърцето й спря. Та това бе чекът, който получи по пощата. Беше го пъхнала в джоба, но сигурно бе изпаднал. Тя гледаше как той го отваря и чете името на фирмата, а в следващия миг я сграбчи предчувствие за надвиснала опасност. Все още нямаше намерение да му казва откъде е…

Той стисна чека в длан и го смачка.

— Откъде си взела толкова пари и за какво са ти? — попита той.

— Ами… аз… Работих на половин ден за дизайнерска фирма в Хюстън и обзаведох хола на една госпожа — започна бързо тя. — За теб са. За да можеш да платиш вноската за бика. — Говореше със светнало лице и искрящи очи. — Отидох в Хюстън и си намерих поръчка. Това е комисионната ми за хола, който направих. Изненада! Сега няма да се налага да продаваш бика!

Той я наблюдаваше по много особен начин. Сякаш бе лапнал цял пъпеш и сега се опитваше да го преглътне, а не можеше. Изправи се, погледна смачкания чек и се обърна. Пристъпи към мивката и надникна към мрака навън.

— Как така си намерила работа като дизайнер?

— Учих няколко години в школа за вътрешен дизайн в Ню Йорк — обясни тя. — Намерих си работа в една от водещите агенции и две години се усъвършенствах. Затова толкова се ядосах, когато каза, че дизайнерите били мошеници — добави тя. — И аз съм такава.

— Ню Йорк значи?

— Да. Това е най-доброто място, където можеш да учиш и да работиш.

— И си се разболяла от пневмония…

— Затова се наложи временно да се откажа — потвърди тя. Намръщи се. Той говореше доста странно. — Благодарение на теб отново съм си стъпила на краката и съм в отлична форма. Госпожата, за която правих поръчката остана много доволна от работата ми. Направих го единствено за да изкарам пари и да ти помогна да платиш…

— Не мога да го взема — отвърна той с напрегнат глас. Остави внимателно чека на масата и пристъпи към вратата.

— Евърет, вечерята ти… — повика го тя.

— Не съм гладен. — Продължи да върви напред. След миг, входната врата се хлопна.

Тя остана сама на масата, без да откъсва очи от чека, докато накрая цифрите започнаха да се замъгляват. Очите й пареха от сълзи. Тя го обичаше. Обичаше Евърет Кълхейн. А ето че добрите й намерения не постигнаха нищо. Бе сигурна, че сега той ще я уволни. Прекалено късно си спомни мнението му за градските жени. Така и не й бе останало време да му обясни, че родителите й искаха тя да учи и работи в Ню Йорк. Не че бяха настоявали. Той бе решил, че причината да се откаже от всичко е била пневмонията. Дали можеше да го убеди, че не е такава, за каквато я мисли? Тя искаше да остане завинаги тук, не само за малко. Погледа към вратата и тихо въздъхна. Е, сега се налагаше да седи и да го чака, докато първоначалният му шок премине и той се върне.

Стана три сутринта, а от Евърет нямаше и следа, затова тя се качи на горния етаж и си легна. Никак не й помогна това, че все още усещаше аромата на кожа и едва доловим мъжки афтършейв, че не можеше да спре да мисли за страстта, на която я бе научил той. Накрая, напълно изтощена, заспа.

Когато на следващата сутрин отвори очи, усети, че не се е наспала. Веднага си спомни шокираното лице на Евърет, когато му бе казала с какво се е занимавала. Не можеше да разбере защо се чувства по този начин. След всичко, което преживяха заедно, не очакваше той да си тръгне, без да каже и дума. Зачуди се дали ще бъде все така, докато я уволни. Защото щеше да го направи със сигурност. Знаеше, че не иска да си тръгне. Освен това го обичаше с цялото си сърце.