Даяна Палмър
Повече от всичко на света (11)

Единадесета глава

На Дженифър й се прииска поне за десети път да бе отказала поканата на Евърет за партито във Виктория. Имаше чувството, че всички неомъжени красиви жени в света бяха решили да се появят точно тук и да въртят очи към Евърет.

А той изглеждаше чудесно, призна пред себе си Джени. Нито един от мъжете наоколо не можеше да се мери с него. Бе облечен в елегантен смокинг, изглеждаше изискан, привличаше погледите. Да не говорим колко бе сексапилен. И панталонът, и сакото подчертаваха мускулите му по много мъжествен начин. Бе мъчително само като го погледнеше. Ставаше още по-зле, когато си спомнеше какво е усещането, когато той я докосне. Дженифър усещаше как потръпва всеки път, когато се сетеше за вчерашния ден, как ръцете му пълзяха по тялото й, как звучеше дрезгавия му глас до ухото й. А сега правеше мили очи на някаква великолепна брюнетка.

Обърна му гръб и изпи цялата чаша наведнъж. Ако не бе толкова уморена, брендито нямаше да й се стори толкова силно. Само че тя бе изпила вече две чаши и усещаше, че алкохолът я хваща неочаквано бързо. Непрекъснато си повтаряше, че не изглежда зле с пусната коса и дълбоко изрязаната черна рокля, прилепнала по тялото й. Хората я харесаха. Защо тогава Евърет не я покани да танцуват поне веднъж?

Вече бе танцувала няколко пъти с непохватни специалисти по петрола и някакъв приятен женен мъж на средна възраст и имаше желание да скочи от някое високо място. Защо винаги ставаше така, че на нито едно от партита, на които бе ходила, нямаше хубави ергени.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да отведа Джени вкъщи — заяви неочаквано Евърет на плешив мъж към петдесетте, който обсъждаше последната политическа криза подробно и много досадно.

Дженифър бе готова да се хвърли на врата на Евърет от благодарност. Каза нещо любезно на непознатия и се отпусна в ръцете на Евърет.

— Внимавай, мила, че и двамата ще се озовем на пода. — Той тихо се разсмя. — Добре ли си?

— Всичко е наред. — Тя въздъхна и се сгуши до него. Прегърна го. — Евърет, може ли вече да заспивам?

Той се намръщи и повдигна главата й.

— Колко изпи?

— Загубих бройката. — Тя се ухили. — Боже, Евърет, колко си бил сексапилен.

Той поруменя.

— Ясно, пияна си. Хайде.

— Къде отиваме? — опита се да протестира тя. — Танцува ми се.

— Ще танцуваме в колата.

Тя се намръщи.

— Там няма място — отбеляза съвсем разумно тя.

Той я стисна за ръката и я повлече след себе си. Сбогуваха се с домакините, хора, които бегло познаваха. След това той взе палтата им от прислужницата и я изведе навън.

— Много е студено тук — недоволстваше тя. Сгуши се в ръцете му и се притисна до него с въздишка. — Така е по-добре.

— За кого? — изръмжа той. Гърдите му се надигаха тежко. — Трябваше да накарам Тед да ни докара.

— Защо — изкиска се тя. — Да не би да се страхуваш да останеш насаме с мен, мили? — попита тя и го побутна. — Няма да те прелъстявам, честна дума.

Покрай тях мина двойка и възрастната жена погледна Джени с любопитство.

— Той се страхува от мен — прошепна Джени. — Не пие хапчета и…

— Джени! — изръмжа той и я привлече към себе си.

— Не тук, Рет! — възкликна тя. — Господи, колко си нетърпелив!

Той измърмори, че ще се наложи да й запуши устата и я повлече към колата.

— Ти си един стар досадник, да знаеш. — Засмя се, след като той я настани вътре и се качи при нея. — Да не би да те поставих в неловко положение?

Погледна я едва когато запали двигателя на линкълна.

— Ще се мразиш на сутринта, когато ти напомня какво си приказвала. А аз ще го направя — обеща мрачно той. — При това ще го правя по десет пъти на ден.

— Страхотен си, когато се ядосаш — отбеляза тя. Приближи се към него и се сгуши още по-близо. — Ако искаш, тази вечер ще спя с теб — заяви весело тя.

Той се стегна и измърмори нещо неясно.

— От колко време се опитваш да ме пъхнеш в леглото си? — попита тя. — Предложи ми последния ден, когато бях във фермата, след това тръгна да ме търсиш и наговори какви ли не неприлични неща… ето че сега вече съм съгласна, а ти какво? Изчервяваш се и почваш да ругаеш. Типично по мъжки. Щом пипнеш някое момиче, вече започваш да търсиш следващата, така ли стана с брюнетката, с която танцуваше? — попита тя и го погледна вбесена. — Да не би да очакваш, че тя е такава каквато изглежда? Бях в дамската тоалетна с нея и да знаеш, че е добре подплатена отпред. Лично видях!

Той не бе сигурен дали да избухне, или да се засмее. Накрая смехът надделя. Започна и не можеше да спре.

— Няма да ти е толкова смешно, когато я изведеш — заяви тя, изкопавайки собствения си гроб. Всичко й се струваше приятно, розово и весело. Чувстваше се толкова отпусната! — По-дребна е дори от мен! — измърмори тя. — А пък краката й са истински ужас. Вдигнала си беше полата, за да си оправи чорапогащника… че тя няма крака, толкова е кльощава.

— Мяу! — подразни я той.

Тя отметна назад дългата си коса и се облегна назад на седалката. Палтото й се отвори и отдолу се показа дълбокото деколте на черната рокля.

— Защо не ме любиш?

— Защото, ако го направя ще опищиш света — отвърна разумно той. — Я отпусни уморената си малка главица на рамото ми и затвори очи. Добре си се подредила.

Тя мигна.

— Нищо не съм подреждала.

Той се протегна и я привлече към себе си.

— Затвори очи, сладката ми — прикани я той с нежен глас. — Аз ще се погрижа за теб.

— Ще спиш ли с мен? — прошепна тя и отпусна глава на рамото му.

— Ако искаш.

Тя се усмихна и затвори очи с дълбока въздишка.

— Ще бъде чудесно — прошепна тя. Това бяха последните й думи.

 

 

Утрото бе ослепително, свежо и огласено от птичи песни.

— Я да се махате! — прошепна тя и едва успя да помести глава. — Брадва — изпъшка тя. — Някой е забил брадва между очите ми. Млъквай птицо!

Прозвуча тих смях. Тя отвори очи. Смях ли?

Обърна се, отвори очи и се взря в тъмните очи на Евърет. Възкликна и се опита да стане, след това изпъшка от болка и отново се отпусна на възглавницата.

— Главата ли те боли. Горкичката!

— Ти си спал с мен? — избухна тя. Обърна глава и го погледна отново. Той бе облечен. Оставаше да обуе само обувките. Дори ризата му бе закопчана. Беше легнал върху завивката, а тя бе отдолу.

Бавно и предпазливо младата жена вдигна одеялото и погледна. Лицето й поаленя. Единственото на нея бяха бикините. Тялото й бе розово и тръпнещо.

— Рет! — извика ужасена тя.

— Само те съблякох — отвърна той и се подпря на лакът. — Мисли разумно, мила. Не можех да те оставя да спиш във вечерната си рокля. Освен това — добави той с усмивка, — не съм виновен аз, че не си облякла нищо отдолу. Не можеш да си представиш колко бях шокиран.

— Прав си, не мога — съгласи се тя и в очите й се появи недоволство.

— Признавам, че погледах малко — измърмори той. Отмести немирен кичур руса коса. — Може би дори повече — поправи се той. — Боже, Джени — прошепна той, — ти си най-красивата съблечена жена, която съм виждал. За малко да припадна.

— Засрами се! — обади се тя и се опита да си придаде вид на възмутена. Беше трудно, защото комплиментът й достави огромно удоволствие.

— Защо да се срамувам? Че съм се насладил на нещо красиво ли? — Докосна носа й с дългия си пръст. — Държах се като съвършен джентълмен. Дори не съм те докоснал, освен за да те пъхна под завивките.

— Така ли?

— Реших да изчакам, докато се събудиш и тогава да правя, каквото ще правя — добави той с усмивка.

Тя стисна завивката.

— Няма да стане!

Евърет се приближи по-близо и зарови пръсти в русата й коса, преди да се надвеси над нея.

— Доста неща каза за брюнетката. Или вече не помниш?

Тя мигна. Брюнетка ли? Спомни си, че бе обидила по някакъв начин жената със забележки за тялото й. След това си спомни какво точно. Лицето й пламна.

— Нещо, че била дребна, доколкото си спомням — напомни й тихо той.

Тя прехапа устни и вдигна поглед към него.

— Така ли? Странно. Тя ниска ли е?

— Това се опитваше да кажеш — уточни той. Ръката му се плъзна по рамото й, мина под завивката и спря на ключицата. — Искаше да кажеш, че тук няма нищо.

Тя вдигна поглед. С нея бе свършено. Не можеше нищо да направи. Очите й срещнаха неговите и светът се стесни. Толкова много го обичаше. Нима щеше да е грешка, ако го целуне само още веднъж и да почувства твърдите му устни върху своите?

Той сякаш прочете мислите й, стисна зъби и задиша с усилие.

— По дяволите с цялото това търпение — изръмжа той и посегна към завивката. — Ела тук.

Дръпна одеялото и я привлече в ръцете си, превъртя я, така че тя се озова върху него. На местата, където ризата му се бе разкопчала, косматите му гърди се отриваха в нейните.

Очите му горяха, докато я наблюдаваше. Измъкна ризата, а погледът му се спря на меките й гърди. Тя веднага забеляза разликата между загорялата му кожа и нежната й белота.

Той все още не я бе докоснал. Ръката му пълзеше в косата й, необичайно нежно, а тя усещаше как в тялото й се трупа напрежение.

— Не искаш ли да ме… да ме докоснеш? — прошепна неспокойно тя.

— Повече от всичко друго на света — призна той. — Само че няма да го направя. Ела и ме целуни.

— Защо не — прошепна в отговор тя и се наведе.

— Защото Консуело всеки момент ще донесе кафе и препечени филии — отвърна той. — А тя няма навик да чука на вратата.

Младата жена се изправи стресната.

— Защо не ми каза?

Той тихо се засмя, а очите му не се отделяха от мекото тяло, докато тя скачаше от леглото и търсеше трескаво халат.

— Заповядай — помогна й той и прехвърли дългите си крака през леглото. Бръкна под възглавницата и й подаде нощницата. — Ела и аз ще те облека.

Тя дори не се запита как така му се подчини. Вдигна ръце, а той се наведе и първо целуна розовите гърди, без да крие желанието си. Докато тя се съвземаше от шока, той облече памучната нощница, пое Джени на ръце и я положи на леглото, а след това я зави с усмивка.

Консуело отвори вратата, преди да успее да каже и дума.

— Добро утро. — По-възрастната жена се засмя и подаде подноса на Евърет. — Сложила съм и отвара от царевична коса — добави тя и погледна Джени. — Ще облекчи малко главата на госпожицата.

Излезе също толкова бързо и безшумно, колкото се бе появила. Евърет остави подноса до Джени и сипа сметана в кафето й.

— Защо го направи? — прошепна тя, все още разтреперана от нежните му ласки.

— Не се сдържах — измърмори той и й се усмихна. — От толкова време исках да го направя.

Тя пое чашата кафе с треперещи ръце. Той ги обви в длани, за да я успокои.

— Това е част от любенето — отвърна тихо той. — Няма нищо грозно, или отблъскващо. Когато се любим, това е начинът да те възбудя, преди да те направя моя.

Тя потръпна и кафето в чашата заплаши да се разлее. Очите й бяха притаили и страх, и глад.

— Само че — предупреди я тихо той, — няма да спра до кръста.

Кафето се разплиска. Тя изруга, замърмори и започна да попива. В следващия миг вдигна поглед и черните му очи сякаш я погълнаха.

Той се разсмя тихо и заплашително.

— Почти — заяви загадъчно той. — Почти дотам. — Изправи се. — Ще викна Консуело да дойде и да ти помогне да почистите. — Обърна се и стисна бравата. Бе невероятно привлекателен, изключително чувствен с разрошената коса и разтворената риза на мускулестите гърди. — Брюнетката е дъщеря на Джеб Дойл — уточни той. — Търси си съпруг. Язди като мъж, обожава добитъка и децата, на двайсет и осем е и живее на около седем километра на юг. Може и да е дребна, но има чудесен заоблен ханш. Точно какъвто трябва, за да ражда деца. Казва се Санди.

С всяка изминала секунда Дженифър се ядосваше все повече и повече. Той нарочно й разказваше тези неща!

Взе чашата с кафе и без дори да се замисли я запокити по него.

Чашата се разби в затворената врата. Той се отдалечи от вратата, без да крие смеха си, а тя изкрещя като банши след него. Когато Консуело се качи при нея, чаршафите се бяха оцветили в някакъв странен нюанс на бежовото заради кафето и отварата против главоболие.

 

 

През цялата следваща седмица тя се държа с Евърет студено, поне доколкото можеше. Той често отсъстваше от фермата и когато си спомни какво й бе казал за брюнетката, й се прииска отчаяно да го убие. Не, не искаше просто да го убие. Изпита огромно желание да го подложи на мъчения. И то, докато го е набучила над запален огън.

Стана още по-лошо. Той вечеряше с Джени всяка вечер и не отделяше очи от нея, докато подхвърляше мъчителни забележки за брюнетката.

— Утре Санди ще има нов жребец — спомена той една вечер и се усмихна замислен. — Помоли ме да отида с нея, за да го изберем заедно.

— Тя сама не може ли да отиде? — попита мило тя.

— Много е важно конят да бъде добре подбран — обясни той. — Преди години отглеждах коне, преди да се насоча към добитъка.

— Така ли? — Тя сведе поглед към чинията.

— Как върви обзавеждането?

— Добре — отвърна тя през стиснати зъби. — Утре ще лепят тапетите в твоята стая. След това остават другите спални. Така и не каза дали ти харесаха хола и кабинета.

— Стават — отвърна той.

Бодна малко от десерта на вилицата си и го поднесе към устата си, а на нея й се прииска да скочи и да го убоде със своята вилица. Добре! Младата жена бе посветила дните си на работата и се включваше в проекта наравно с работниците.

Той погледна поруменялото й лице.

— Не ми се струваш много ентусиазиран.

Той отпи глътка кафе.

— По дяволите, Джени, каква страхотна работа си свършила! — заяви той с изкуствена усмивка. — Представа нямаш колко съм доволен!

— Ще ти дам аз на теб една представа — измърмори тя. Подхвърли салфетката, стана и изфуча от стаята.

Докато я наблюдаваше, очите на Евърет се присвиха и по устните му плъзна хищническа усмивка.

На следващия ден тя се зае със спалнята му. Беше й трудно да работи тук, защото това бе неговата територия. Очите й непрекъснато пълзяха към леглото му, спираха на възглавницата, където се отпускаше чернокосата му глава. Веднъж дори спря и отпусна ръка на завивката. Беше влюбена, призна тя пред себе си. Толкова влюбена, че не можеше нищо да направи. Предстоеше му да се ожени за онази кльощава плоска брюнетка!

Не спря работа по обяд, не се и сети за вечеря. Работниците вече си бяха тръгнали, а тя оправяше последната стена, когато Евърет нахлу в стаята и се спря да я гледа, стиснал чаша кафе в ръка.

— Ти да не би да си се отказала да ядеш? — попита той.

— А-ха.

— А кафе искаш ли? — изви едната си вежда той.

— Не.

Той се изсмя тихо.

— Имитацията много не я бива. Нямаш дори бегла прилика с Гари Купър. Прекалено ниска си.

Младата жена го погледна вбесена. Дънките й бяха покрити с лепило. Пръстите й също лепнеха, ръцете бяха мръсни, както и предната част на бялата тениска.

— Искаш ли нещо?

— Да. Да си легна. Утре ще ставам рано. Двамата със Санди ще ходим за риба.

Тя забоде поглед в кофата с лепило и се зачуди как ли би изглеждал той, ако го лепне и него на стената. Много изкусителна мисъл, но твърде опасна.

— Искам да довърша тази стена — прошепна тихо тя.

— Давай. В това време ще си взема душ.

Той си свали ризата. Младата жена го погледна, очарована от загорялата кожа, от потръпването на изваяните мускули, докато си сваляше… панталоните!

Бързо насочи поглед към лепилото и усети, че ръцете й треперят.

— Евърет? — изрече пискливо тя.

— Не гледай, ако се притесняваш — посъветва я той. — Не мога да се изкъпя облечен.

— Можеше да ме изчакаш да изляза от стаята.

— Защо? Не си ли любопитна? — подразни я той.

Тя стисна зъби.

— Не!

— Страхливка.

Мажеше лепило върху тапета, след това отново топваше четката и нанасяше нов пласт, докато лепилото се оказа поне три пъти повече, отколкото бе необходимо. Чак когато чу шума от душа, тя се отпусна. Постави лентата тапет на място и слезе от стълбата.

Водата течеше, но това съвсем не означаваше, че Евърет е под душа. Тя се отправи към вратата, но в следващия миг той се оказа пред нея, увил хавлиена кърпа на тесния си ханш.

— Къде си тръгнала? — попита той.

— Навън! — възкликна тя и понечи да мине покрай него.

Така и не разбра как се случи. Уж вървеше към вратата, а в следващия миг се оказа просната на леглото, притисната от тежкото тяло на Евърет.

Гърдите му се повдигаха бавно, очите му горяха. Не изпускаше погледа й, докато махаше кърпата и се надвесваше над устните й.

Тя тръпнеше от притаена страст. Бе наистина чудесно, когато си позволи да прокара ръце по стегнатото му топло тяло, когато почувства мускулите по гърба, раменете и бедрата. Остави го да я целува нежно и бавно, все по-настойчиво и се предаде на силата на страстта му. Любеше го с ръце и устни.

За миг той вдигна глава и се вгледа в очите й.

— И ти не си много чиста — отбеляза тихо той. — Защо не вземеш душ с мен?

Пръстите й докоснаха силните му ръце нежно и с много обич.

— Защото няма да бъде просто душ и ти го знаеш — отвърна тя с тиха въздишка. — Само като ме докоснеш и можеш да правиш с мен всичко, което пожелаеш. Винаги е било така. Единствената причина да съм все още девствена е, защото не си настоял.

— Защо, според теб, не съм? — попита той.

Тя се отдръпна леко.

— Не знам. Заради съвестта си.

Той се наведе и докосна устните й със своите.

— Отиди и облечи нещо хубаво. Изкъпи се. След това слез долу и ще поговорим.

Дженифър преглътна.

— Нали щеше да си лягаш рано. Заради риболова със Санди — измърмори недоволно тя.

— Някога да ти е хрумвало, че си й достойна съперница, стига да положиш малко усилие? — попита той, докато я наблюдаваше внимателно. — Нямаше ли представа колко е лесно да ме прелъстиш? А след като го направиш — прошепна той и докосна меките й устни, — аз ще се почувствам длъжен да се оженя за теб. Как иначе, след като не пиеш противозачатъчни? — Очите му горяха с трескава настойчивост. — Нали може да забременееш.

Тя спря да диша. Никога не разбираше дали той говори сериозно, или се шегува. А сега се чувстваше напълно объркана.

Докато се чудеше какви са намеренията му той се отдръпна от нея и скочи на крака, а тя остана загледана в него напълно безпомощна, също като омагьосана.

— Виждаш ли? — попита дрезгаво той, гласът му скрил много тайни. — Наистина е шокиращо.

Тя вдигна очи към неговите.

— Ти си… много си… — Така и не успя да намери думи.

— Ти също, мила — отвърна той. — Отиди да се изкъпеш. Ще те чакам долу.

Остави я, без дори да забележи напрегнатия й поглед.

След минути тя бе готова и слезе на долния етаж в бяла рокля, косата й измита, изсушена, пусната да пада свободно около раменете. Всичко, припламнало между тях я опияняваше и тя не бе сигурна как да се справи. Терзаеше я ужасното чувство, че той отново ще й предложи нещо, което тя с цялата си глупост ще приеме. Обичаше го до полуда, желаеше го до полуда. Тази Санди се опитваше да се добере до него и Дженифър истински се страхуваше. Така и не успяваше да преглътне мисълта, че той ще се ожени за друга. Въпреки цялата болка, която й бе причинил, младата жена изпитваше неподправен ужас, че ще го изгуби.

Той я чакаше. Беше облякъл бежови панталони и карирана кремава риза. Стори й се едър, внушителен. Истински мъж. Беше чувствен и невероятно привлекателен, особено когато се приближи и тя усети лекия му аромат.

— Заповядай. — Подаде й чаша бренди.

— Благодаря — отвърна любезно тя. Пое чашата, докосна пръстите му и го погледна в черните спокойни очи. Устните й се разтвориха безпомощно.

— Сядай. Искам да поговорим.

Тя се отпусна на самия край на канапето, ала вместо той да се настани до нея, коленичи на килима. Бе толкова висок, че очите им останаха едни срещу други.

— Страхуваш се от мен, дори сега — отбеляза той.

— Най-вече сега — прошепна тя и потръпна. Остави тумбестата чаша настрани и протегна неуверените си пръсти към бръчките, врязали се по лицето му. — Евърет, аз съм… влюбена съм в теб — призна тя и гласът й пресекна. — Ако ме искаш, ще ти стана любовница…

Озова се на килима, беше в ръцете му, той я целуваше толкова жадно, че тя дори не успяваше да откликне. Устата му поглъщаше нейната, нараняваше я, притискаше я, а той трепереше също като нея. Ръцете му я докосваха уверено, спираха на всяка извивка на тялото й.

— Повтори го — настоя той и вдигна глава, за да я погледне.

Тялото й копнееше за неговото. Тя се приведе безпомощно към него.

— Обичам те — прошепна тя, забравила за гордостта си. — Обичам те, наистина те обичам!

Той сведе глава към деколтето, устните му подръпнаха копчетата, ръцете му се пъхнаха под нея. Тя се опита да се освободи от роклята, за да му даде всичко, което той пожелаеше. Вече нямаше тайни между тях. Принадлежеше му.

Устните му разпалиха у нея чувство, което тя дори не бе предполагала, че може да съществува. Младата жена изхлипа, когато усети зъбите му. Притискаше го до себе си, заравяше пръсти в косата му, наслаждаваше се на всеки миг с него.

Той вдигна глава, за да я погледне, усмихна се на замечтаното й лице, на потъмнелите зелени очи, на поруменялото лице, на разрошената коса и прелестната рокля.

— Ще те помня такава, докато съм жив — призна той. — Както изглеждаш в този момент, в първите сладки секунди на страст. Желаеш ли ме?

— Да — отвърна без колебание тя. Привлече ръката му отново към себе си и я притисна към напрегнатата си плът. — Не усещаш ли?

Ноздрите му се разшириха и в очите му се появи див блясък, докато попиваше с поглед всяка нейна тръпка.

— За девствено момиче — промълви той, — си невероятно възбуждаща.

Тя се усмихна с обич.

— Научи ме.

— Все още не.

— Моля те.

Той поклати глава. Изправи се, облегна се на канапето, протегна дългите си крака и я погледна със закачлива усмивка.

— Закопчай роклята. И без това ме подлудяваш.

— Аз пък си мислех, че това е идеята — отвърна неуверено тя.

— Така беше, докато не започна да ми се обясняваш в любов. Имах намерение да те прелъстя тук, на канапето. Само че сега ще бъде по-добре да постъпя правилно.

Очите й се разшириха объркани.

— Не те разбирам.

Той я привлече в скута си.

— По дяволите с всичко — измърмори той и отново разкопча горните копчета на роклята. — Господи, обожавам да те гледам.

Тя преглътна с усилие.

— Не ме ли желаеш?

— Джени. — Той се разсмя. Нежно притисна бедрата й към себе си. — Не усещаш ли? — промълви той.

Тя зарови лице в гърлото му и той нежно и внимателно я залюля.

— Кажи ми защо тогава? — простена жално тя.

— Защото искам всичко да бъде както трябва, мила. Първо ще се оженим, след това ще правим секс, накрая ще дойдат бебетата.

Тя се стегна.

— Какво?

— Не ме ли чу? — Той привлече главата й така, че да вижда изуменото й лице.

— Ами Санди… — заекна тя.

— Санди е мило момиче — отвърна тихо той. — Танцувал съм един танц с нея, а след това тя се върна отново при годеника си. И той е приятен. Ще ги харесаш.

— Годеник ли?

Той я привлече още по-близо до себе си.

— Обичам те — призна той с глас, който я остави без дъх. Очите му горяха. — Господи, да знаеш само колко много те обичам, Джени. Обичам те, желая те, имам нужда от теб, при това във всеки смисъл на думата, за който можеш да се сетиш! Ако искаш да падна на колене, ще го сторя, готов съм на всичко, за да забравиш какво ти казах и какво направих последния ден, когато беше тук. — Наведе се и я целуна жадно, нежно и надигна отново глава. — Още тогава те обичах — призна той, — още когато ми връчи онзи чек, с който да платя бика и ми каза истината. Единствената ми мисъл тогава беше, че те обичам, че ми се изплъзваш завинаги. Ти беше жена, която си имаше стабилна работа, устремена към върха, жена, която разполага със собствени пари, а аз не можех да ти предложа нищо, не знаех как да те задържа. Прогоних те, защото бе истинско мъчение да те гледам, да те желая и да знам, че за мен няма шанс.

— Рет! — избухна тя. Очите й се наляха със сълзи и тя се притисна към него. — О, Рет, защо не ми каза? Обичах те толкова много!

— Тогава не го знаех — отвърна той. Гласът му звучеше неуверен. Ръцете му потръпваха. — Мислех, че си играеш с мен. Чак когато си тръгна разбрах, че сигурно много си държала на мен, за да направиш онзи жест. — Той се намести и отново я привлече до себе си. — Не знаеш ли? Още ли не си разбрала защо продадох правата върху находището? Трябваха ми пари, за да те върна.

Тя притаи дъх и сълзите й захапаха по ризата и гърлото му.

— Нямах дори пари, за да си купя билет за автобуса. — Засмя се с дрезгав глас, когато си спомни старата бедност. — Знаех, че без теб земята няма вече да ме интересува, защото за мен нямаше живот. Така че се реших да продам правата над залежа, купих кола и се обадих на Сали Уейд. Паркирах от другата страна на улицата и останах да чакам. И ето че ти излезе — разказваше той. — Смееше се, изглеждаше толкова красива… но държеше онзи червенокос глупак за ръката! Бях готов да ти извия врата.

— Той ми е приятел. Нищо повече. — Тя скри лице на гърдите му. — Страхувах се, че търсиш отмъщение. Дори не си помислих…

— Не позволих на Консуело да пипа стаята ти. Тя каза ли ти? — прошепна той. — Оставих я както беше. През първата седмица все още долавях мириса ти по възглавницата… — Гласът му се пречупи и тя се устреми към устните му, за да го излекува по единствения начин, който знаеше.

Пръстите й докоснаха лицето му. Обичаше го толкова много. Устните му й казаха неща, които думите не можеха да изкажат. Нежно и внимателно тя го привлече на канапето и се отпусна до него. С ръце, устни и тяло му показа по най-сладкия начин, че никога повече няма да бъде сам.

— Не можем — прошепна разтреперан той.

— Защо? — простена тихо тя.

— Защото искам първо да влезем в църквата, Джени, кукличке моя — прошепна той и я намести на една страна, за да я успокои с ръце и устни. — Искам всичко да бъде наред. Искам да чуя как се вричаме, искам да видя лицето ти, докато изричаш клетвите и да покажа на целия свят, че си моя. А след това… — Той въздъхна тихо. — След това ще се любим и ще празнуваме по най-сладкия и вълшебен начин. Не сега, не така, мила. Не искам да е на това канапе, без да съм ти подарил пръстен, преди да сме изрекли клетвите си. — Отдръпна се и се вгледа в мокрите й очи. — Знам, че и ти ще се радваш, че е станало така, когато си спомняш за първия ни път заедно. Ще ти бъде приятно, когато децата ни пораснат да им разкажеш как сме се оженили. Няма да искаш най-красивият ни спомен да е опетнен от моментна страст.

Тя го целуна нежно.

— Благодаря ти.

— Обичам те — усмихна се той. — Мога да почакам ако… — Евърет изви едната си вежда. — Ще почакам, ако се облечеш и престанеш да ме водиш по пътя на греха.

— Да не би аз сама да съм се съблякла? — опита се да негодува тя.

— Сама го направи. — Той стана и я погледна. Роклята се бе набрала на кръста й.

— Я се погледни — измърмори тя. Ризата му бе разкопчана, измъкната от панталона, а коланът висеше.

— Ти си виновна — погледна я строго той.

Тя избухна в смях, докато го закопчаваше.

— Сигурно аз съм виновна. Представяш ли си, да се опитвам да те съблазня. И то след като те обвинявах, че ти се опитваш да съблазниш мен!

— Не си спомням да съм се оплаквал — отбеляза той.

Тя се отпусна в ръцете му с въздишка.

— И аз не се оплаквам. Нали скоро ще се оженим?

— Какво ще кажеш за петък?

— След три дни ли? — изпъшка тя.

— Ще си вземаш студен душ, когато се налага — даде й идея той. — И се заеми с къщата. След като се оженим няма да ти остане време да довършваш.

— Така ли? — учуди се тя. — И какво ще правя?

— Надявах се да попиташ — отвърна с усмивка той. Наведе глава над нея. — Ето това. — Целуна я толкова нежно, че тя усети как сълзите потичат по бузите й. Стори й се чудесно занимание, затова не каза нищо. Все пак щеше да има достатъчно време, за да се занимава с вътрешен дизайн, когато децата тръгнат на училище. А Евърет се опитваше да й докаже, че това занимание ще отнеме почти цялото й време.