Даниъл Силва
Предателят (46)

46. Горна Савоя, Франция

Съществува една популярна заблуда относно заглушителите. В действителност те не правят безшумно оръжието, особено когато то е глок 45 калибър. Куршумът с кух връх влезе в черепа на шофьора с доста силен пукот и излезе през устата му, отнасяйки голяма част от челюстта и брадичката. Ако пистолетът бе в хоризонтално положение по време на изстрела, куршумът можеше да продължи траекторията си, забивайки се във Владимир Чернов. Вместо това, той се сплеска безопасно в пода. Въпреки това, Чернов не се измъкна напълно невредим. Мускулестото му тяло бе опръскано с кръв, мозък и парченца от кости. След няколко секунди към това се прибави и съдържанието на собствения му стомах: изисканите ястия, които няколко часа по-рано бе споделил с Людмила Акулова в „Лез Армюр“. Това беше добър знак. Той можеше да търгува със смърт и насилие, но от вида на малко кръв му прилошаваше. С известен късмет Владимир можеше скоро да се пречупи. Габриел отново постави снимката пред лицето му и му зададе същия въпрос:

— Кой е този мъж и къде мога да го намеря?

За съжаление, отговорът остана непроменен.

— Сигурен съм, че си чувал за мъченията с вода, Владимир. Ние имаме различна техника, която използваме, когато се нуждаем бързо от информация. — Алон се загледа за миг в огъня. — Наричаме я „огнена баня“. — Погледна отново Чернов. — Виждал ли си някога човек, минал през огнена баня?

Когато Владимир не отговори, Габриел погледна към хората си. Навот и Яков сграбчиха втория бодигард и както си беше завързан за стола, го тикнаха с главата напред в огъня. Задържаха го в него не повече от десет секунди. Но дори и така, когато го измъкнаха, косата му пушеше и лицето му бе почерняло и подпухнало. Освен това той крещеше в агония.

Те го сложиха точно пред Чернов, така че руснакът да види ужасния резултат от неговата непреклонност. После Габриел допря глока до тила на бодигарда и сложи край на мъките му. Чернов, сега подгизнал в кръв, гледаше ужасено двамата мъртъвци пред него. Михаил залепи устата му с тиксо и го удари силно с опакото на ръката си по бузата. Алон сложи снимката в скута му и каза, че ще се върне след пет минути.

* * *

Той се върна в петдесет и деветата секунда на петата минута и отлепи тиксото от устата на Чернов. После му даде право на избор. Можеха да проведат приятен разговор като двама професионалисти или Владимир щеше да бъде хвърлен в огъня като вече мъртвия бодигард. Обаче нямало да бъде бързо обгаряне, предупреди го Габриел. Ще бъде бавно печене. Крайник след крайник. И нямало да има куршум в тила, за да сложи край на болката.

* * *

Алон не трябваше да чака дълго за отговор. Изминаха десет секунди. Не повече. Чернов заяви, че иска да говори. Каза, че съжалява. Каза, че искал да помогне.