Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Defector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
in82qh(2014)
Корекция
plqsak(2015)
Форматиране
in82qh(2015)

Издание:

Даниъл Силва. Предателят

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

Американска. Първо издание

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978–954–26–0989–6

История

  1. —Добавяне

45. Горна Савоя, Франция

Къщата се намираше във френската област Горна Савоя, в една изолирана долина над бреговете на езерото Анеси. Чиста и спретната, със стръмен насмолен покрив, тя бе на повече от километър от най-близките си съседи. Йоси се бе нанесъл в нея предната вечер, представяйки се за британски автор на мистерии, и грижливо бе подготвил помещенията за предстоящите разпити. Той стоеше отвън и наблюдаваше как двата автомобила бавно се изкачваха по виещия се път, а снежинките се сипеха на светлината на фаровете им.

Габриел слезе сам от предната пасажерска седалка на първата кола — рено ван, и влезе след Йоси във всекидневната на къщата. Мебелите бяха струпани в единия ъгъл, а облицованият с плочки под бе целият покрит с полиетиленово фолио. В откритата камина гореше буен огън, точно както бе поръчал Алон. Той добави още две цепеници и отново излезе навън. На алеята бе спряла и трета кола. Ели Лавон се бе облегнал на предния й капак.

— Някой следеше ли ни?

Лавон поклати отрицателно глава.

— Сигурен ли си, Ели?

— Абсолютно.

— Вземи Йоси. Върнете се в Женева. Чакайте там с останалите. Няма да се бавим.

— Ще остана тук с теб.

— Ти си проследяващ агент, Ели. Най-добрият, който някога е имало. Това не е за теб.

— Може би не е и за теб.

Габриел не обърна внимание на забележката и погледна към Навот, който седеше зад волана на реното. Минута по-късно тримата руснаци, упоени и овързани, се заклатушкаха пиянски към входа на къщата. Ели сложи ръка на рамото на Алон.

— Бъди внимателен вътре, Габриел. Ако ли не, може да загубиш нещо повече от още една съпруга.

Лавон се качи зад волана на колата, без да каже нищо друго, и потегли надолу по склона на долината. Алон гледа, докато червените габарити се скриха зад снежната завеса, после се обърна и тръгна към къщата.

* * *

Съблякоха ги по бельо и ги завързаха за три метални градински стола. Габриел инжектира на всеки от тримата мъже стимулант — малки дози на бодигарда и шофьора и по-голяма на Владимир Чернов. Главата му бавно се повдигна от гърдите и като примигваше бързо, той огледа обстановката. Двамата му охранители седяха точно срещу него с разширени от ужас очи. Яков, Михаил, Навот и Алон бяха застанали в редица зад тях. В лявата ръка на Габриел имаше глок 45 калибър със заглушител на дулото. В дясната си ръка той държеше снимка на мъж, който стоеше в залата за пристигащи на летище Хийтроу. Алон погледна към Яков, който отлепи тиксото, увито около долната част на главата на Чернов. При отскубването на доста голямо количество коса Владимир изкрещя от болка. Габриел му нанесе силен удар с глока в челото и му каза да си затваря устата. Чернов, с обляно в кръв ляво око, се подчини.

— Знаеш ли кой съм аз, Владимир?

— Не съм ви виждал никога през живота си. Моля ви, който и да сте, всичко това е някакво…

— Не е недоразумение, Владимир. Погледни добре лицето ми. Виждал си го и преди, сигурен съм в това.

— Не, не съм.

— Двамата с теб започнахме зле. Ти ме лъжеш и ако продължиш да го правиш, никога няма да излезеш оттук. Кажи ми истината, Владимир, и ти, а и твоите хора ще бъдете оставени живи.

Казвам ви истината. Никога преди не съм виждал лицето ви.

— Даже и на снимки? Те със сигурност са ти дали моя снимка.

— Кой?

— Мъжете, които са дошли при теб, когато са искали да наемат Другаря Жирлов, за да ме открие.

— Никога не съм чувал името на този човек. Аз съм легитимен консултант по сигурността. Искам веднага да пуснете мен и хората ми. Иначе…

— Иначе какво, Владимир?

Чернов не отговори нищо.

— Разполагаш с много ограничена възможност, Владимир. Много ограничена. Ще ти задам въпрос и ти ще ми кажеш истината. — Габриел поднесе снимката пред лицето на Чернов. — Кажи ми къде мога да намеря този човек.

— Никога не съм го виждал.

— Сигурен ли си, че това е отговорът, който искаш да ми дадеш, Владимир?

— Това е истината!

Габриел тъжно поклати глава и отиде зад шофьора на Чернов. Бяха му казали името му. Той вече го бе забравил. Неговото име беше без значение. Шофьорът нямаше нужда от име там, където отиваше. Съдейки по наглото му изражение, Чернов очевидно си помисли, че той блъфира. Явно руснакът не беше чувал за дванадесетата заповед на Ари Шамрон: Ние не размахваме наоколо пистолетите си като гангстери и не отправяме празни заплахи. Изваждаме оръжията си на бойното поле с една-единствена цел. Габриел допря дулото до тила на шофьора и леко го наклони надолу. После, с приковани в лицето на Чернов очи, натисна спусъка.