Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Defector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 21гласа)

Информация

Сканиране
in82qh(2014)
Корекция
plqsak(2015)
Форматиране
in82qh(2015)

Издание:

Даниъл Силва. Предателят

ИК „Хермес“, Пловдив, 2011

Американска. Първо издание

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978–954–26–0989–6

История

  1. —Добавяне

25. Лаго ди Комо, Италия

Има аудиозапис на случилото се след това. Той трае една минута и дванадесет секунди и се пази до ден днешен в архивите на булевард „Цар Саул“, където се счита, че е необходимо да се прослушва, за да служи като урок по конспирация и в немалка степен — заради чисто развлекателната му стойност. Габриел ги беше предупредил за характера на Ирина, но нищо не бе ги подготвило за свирепостта на нейния отговор. Библейският археолог Ели Лавон по-късно щеше да го опише като една от най-епичните битки в историята на еврейския народ.

Алон не присъстваше на него. В този момент той плаваше по ръкава към вилата и слушаше разискванията с миниатюрна слушалка. Като чу звука, който взе за трясък от разбиването на кристална ваза, Габриел се втурна във вилата и надзърна във всекидневната. Дотогава схватката бе приключила и бе обявено временно прекратяване на военните действия. Ирина седеше до правоъгълната маса, като дишаше тежко от усилието, а Яков и Римона я държаха за ръцете. Йоси стоеше от едната страна с разкъсана риза и четири успоредни драскотини на опакото на едната му ръка. Дина бе застанала до него; лявата й буза пламтеше, сякаш наскоро е била зашлевена, което бе и станало. Михаил се бе разположил точно срещу Ирина, като лицето му бе напълно безизразно. До него седеше Лавон — по-мил и от ангел, и бе свел очи към малките си длани, сякаш намираше цялото печално зрелище за дълбоко смущаващо.

Габриел се промъкна тихо в библиотеката, където Олга Сухова — бивш разследващ журналист и настоящ равноправен член на екипа — седеше пред видеоекран със слушалки на ушите. Алон се настани до нея и си сложи втори чифт слушалки, после погледна към екрана. Сега Михаил с бюрократична арогантност бавно прелистваше паспорта на Булганова. Той остави паспорта на масата и се взря в Ирина, преди отново да заговори на руски. Габриел дръпна едната слушалка от ухото си, за да чува превода на Олга на започналия разпит.

Вие сте Ирина Йосифовна Булганова, родена в Москва през декември 1965 година?

Точно така.

Ирина Йосифовна Булганова, бивша съпруга на дезертьора от Руската федерална служба за сигурност Григорий Николаевич Булганов?

Точно така.

Ирина Йосифовна Булганова, предател и шпионин на враговете на Руската федерация?

Не знам за какво говорите.

Смятам, че знаете. Мисля, че знаете точно за какво говоря.

Олга отдели очи от екрана.

— Може би не трябва да е толкова суров към нея. Клетата жена е изплашена до смърт.

Габриел не отговори. Накрая Михаил би могъл да намали натиска, но не и сега. Първо се нуждаеха от отговор на няколко въпроса. Беше ли тя пионка на Иван, или бе негова жертва? От Бога ли им бе изпратена, или в редиците им се бе промъкнал агент на дявола?