Даниъл Силва
Предателят (14)

14. Западен Лондон

Габриел не бе спал от тридесет и шест часа и бе изтощен до смърт. При нормални обстоятелства щеше да се свърже с местната централа и да поиска да ползва безопасна квартира. Това обаче бе невъзможно, тъй като в същия този момент наличният състав на централата вероятно бе ангажиран с трескавото му издирване. Трябваше да остане в хотел, и то не в някой хубав с компютърна регистрация, която можеше да бъде прегледана чрез модерен софтуер за анализ на база данни. Трябваше да е хотел, който приема заплащане в брой и в който посрещат със смях искания за удобства като румсървис, работещи телефони и чисти хавлиени кърпи.

„Грандхотел Бъркшър“ беше точно такова място. Той се издигаше в края на редица от долепени една до друга английски къщи на Уест Кромуел Роуд. Нощният администратор — уморен мъж в изтъркан сив пуловер, не се изненада, когато Алон му каза, че няма предварителна резервация, а още по-малко, когато му съобщи, че ще плати в брой сметката за престоя си — три нощи, а може би две, ако работата му се подреди добре. След това Габриел подаде на администратора две смачкани банкноти от по двайсет лири и заяви, че не очаква никакви посетители, нито иска да бъде безпокоен с телефонни обаждания и камериерски услуги. Мъжът мушна парите в джоба си и обеща, че престоят му ще бъде необезпокояван и безопасен. Алон му пожела приятна вечер и пое по стълбите към стаята си.

Разположена на третия етаж и гледаща към оживената улица, тя вонеше на самота и на ужасния одеколон на предишния си обитател. Като затвори вратата зад гърба си, Габриел внезапно бе обхванат от депресия. Колко нощи бе прекарал в стаи като тази? Може би Киара бе права. Може би бе време най-накрая да напусне Службата и да остави битката да се води от други мъже. Щеше да се оттегли сред хълмовете на Умбрия и да даде на новата си съпруга детето, което тя така отчаяно желаеше, детето, което той си бе забранил заради случилото се в една снежна вечер във Виена, в един друг живот. Габриел не бе избрал този живот. Той бе избран за него от други. Беше избран от Ясер Арафат и банда палестински терористи, известна като „Черният септември“. Беше избран от Ари Шамрон.

Шамрон бе дошъл за него в Йерусалим в един великолепен септемврийски следобед на 1972 година. Габриел бе многообещаващ млад художник, който бе напуснал работата си в елитна военна част, за да следва в Художествената академия „Бецалел“. На Ари току-що бе възложено командването на операцията „Божи гняв“ — тайната операция на израелската разузнавателна служба за издирване и елиминиране на извършителите на Мюнхенското клане^[1]. Той се нуждаеше от средство за отмъщение, а Алон бе точно от вида младежи, които търсеше: стремителен, но интелигентен, лоялен, но независим, невъзмутим, но дълбоко порядъчен. Освен това говореше немски с берлинския акцент на майка си и като дете бе пътувал много из Европа.

След месец интензивно обучение Шамрон го изпрати в Рим, където Габриел уби Ваел Абдел Цвайтер във фоайето на жилищна кооперация на Пиаца Анибалиано. После той и екипът му от оперативни агенти прекараха следващите три години да дебнат своите жертви из цяла Западна Европа, ликвидирайки ги през нощта и посред бял ден, като живееха в постоянен страх, че всеки момент ще бъдат арестувани от полицията и обвинени в убийство.

Когато накрая се върна у дома, слепоочията на Габриел бяха посивели, а лицето му бе състарено с двайсет години. Леа, за която се бе оженил малко преди да напусне Израел, едва го позна, когато влезе в техния дом. Самата тя талантлив художник, Леа го помоли да й позира за портрет. Нарисуван в стила на Егон Шиле^[2], той показваше преследван от кошмари човек, преждевременно остарял от сянката на смъртта. Платното бе едно от най-хубавите, които тя бе рисувала. Габриел винаги го бе мразил, защото то показваше с брутална яснота колко висока дан бе платил заради „Божи гняв“.

Физически изтощен и разкъсван от желанието да рисува, Алон потърси убежище във Венеция, където изучи изкуството на реставрацията при известния Умберто Конти. Когато чиракуването му приключи, Шамрон го извика обратно на активна служба. Работейки под прикритие като професионален реставратор на картини, Габриел елиминира най-опасните врагове на Израел и проведе поредица от тайни разследвания, които му спечелиха влиятелни приятели във Вашингтон, Ватикана и Лондон. Но имаше и могъщи неприятели. Не можеше да върви по улицата без постоянното опасение, че е следен от някого от враговете си. Нито можеше да спи в хотелска стая, без първо да е подпрял вратата със стол, както направи и сега.

Той сложи диска от системата за видеонаблюдение в гнездото на DVD плейъра, после, като събу само обувките си, се разположи на леглото. През следващите няколко часа гледа видеозаписа отново и отново, като се опитваше да напасне това, което виждаше на екрана, с онова, което бе преживял по улиците на Мейда Вейл. Като не можа да намери връзката, той изключи телевизора. Докато очите му привикваха към мрака, картините от последните моменти на Григорий изникнаха пред погледа му като снимки на шрайбпроектор. Григорий, качващ се в една кола на Хароу Роуд. Добре облечен мъж с чадър. Гологлава жена с кожено яке под дъжда. Последната картина изчезна постепенно, превръщайки се в платно, потъмняло от слой замърсен лак. Алон затвори очи, натопи един тампон в разтворител и започна с въртеливо движение да почиства повърхността.

* * *

Откри отговора час преди зазоряване. Намери пипнешком дистанционното в тъмнината и го насочи към екрана. След няколко секунди се появи образ. Беше 17,47 часът миналия вторник. Григорий Булганов стоеше в пасажа на Бристол Мюс. В 17,48 той хвърли цигарата си и тръгна.

* * *

Габриел проследи вече познатия му път до крайбрежното кафене. В 18:03:37 часа младата двойка се появи точно по график — мъж в пристегнат с колан дъждобран, жена с вълнено палто и кожена яка. Алон върна кадъра и го изгледа повторно, после и трети път. Тогава натисна бутона „Пауза“. Според таймера беше 18:04:25 часът, когато двойката стигна до края на моста на Уестборн Теръс Роуд. Ако операцията е била добре планирана, а всички доказателства подсказваха това, имаше много време.

Габриел превъртя филма, докато останаха 30 секунди до края, и изгледа за последен път как Григорий се качи на задната седалка на автомобила. Докато колата се изгубваше от поглед, един дребен, добре облечен мъж се появи отляво на екрана. После, няколко секунди по-късно, дойде и жената с коженото яке. Без чадър. Гологлава под дъжда.

Алон спря кадъра на пауза и се вгледа в обувките й.